РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Враца, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Веселка Ц. Иванова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200445 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз
основа на искане за признаване на решение постановено на 13.09.2022г. и влязло в сила
на 28.09.2022г., от Районен съд - Хага, Нидерландия, срещу българския гражданин П.
Т. Х., от с.***, община Борован, област Враца, с което му е наложена финансова
санкция в размер на 200.00 евро, за извършено от него административно нарушение –
като водач на превозно средство е управлявал МПС без книжка за съответната
категория, на 09.08.2020г., в 01:02ч. на автомагистрала А4 Rijswijk.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции на български език, както и копие от решението за налагане на
финансовата санкция, чието изпълнение се иска на немски език.
По делото е направена справка от Национална база "Население", от която се
установява, че засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в с.***,
община Борован, област Враца, ***.
След насрочване на делото, на адреса в с.***, *** е изпратено съобщение до
лицето, но същото се е върнало в цялост с отбелязване от служител в Кметството, че по
1
данни на кмета на селото и на съседи, лицето се намира в чужбина.
На основание чл.16, ал.3 ЗПИИРКОРНФС по отношение на засегнатото лице е
допусната правна помощ и е назначен служебен защитник – адв. Т. З. от АК - Враца.
Участващият в съдебното производство прокурор поддържа искането за
признаване на решението, като излага съображения, че са налице положителните
процесуални предпоставки за признаване и изпълнение на същото и липсват
отрицателните такива, даващи основание за отказ.
Адв.Т. З. – служебен защитника на засегнатото лице заема становище за
неоснователност на искането, тъй като по делото са събрани доказателства, че лицето
не получава доходи в страната, няма имущество – движимо или недвижимо, няма
участие в търговски дружества, неполучава доходи от пенсия или обезщетение за
безработица. Счита, че са налице основанията на чл.30, ал.3 от специалния закон за
постановяване на отказ да се признае решението на Районния съд в гр. Хага, Кралство
Нидерландия.
Врачанският окръжен съд, като изслуша становищата на страните в процеса и
след като се запозна е представените писмени доказателства, приема следното:
От приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е
видно, че на лицето П. Х. е наложена финансова санкция в размер на 200,00 € за
извършено от него административно нарушение – като водач на превозно средство е
управлявал МПС без книжка за съответната категория, на 09.08.2020г., в 01:02ч. на
автомагистрала А4 Rijswijk., което нарушава разпоредбите на Закона за движение на
пътищата на Нидерландия.
От направената справка от Национална база "Население" се установява, че
засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в с.***, община Борован,
област Враца, ***. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 31,
ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който следва да се произнесе по
направеното искане, е именно Врачанският окръжен съд.
Настоящият съдебен състав изиска справки за наличие на актуални трудови
договори на засегнатото лице, както и информация дали получава доходи от пенсия
или обезщетение за безработица въз основа на които установи, че засегнатото лице
Димитър Спасов няма сключени трудови договори; няма декларирани доход, не
получава доходи от пенсия или обезщетение за безработица и няма информация да
притежава движимо и недвижимо имущество. След справка в търговския регистър към
Агенция по вписванията, засегнатото лице няма собствени регистрирани търговски
дружества, и не участва в такива. По данни на кмета на с. *** и на съседи, засегнатото
лице е в чужбина.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира искането за
неоснователно, поради следното:
Врачанският окръжен съд е сезиран с искане от съдебен орган – Районен съд
2
Хага, Кралство Нидерландия, въз основа на влязло в сила на 13.12.2022г. решение на
съдебен орган в държава-членка на Европейския съюз - Нидерландия, с наложена
финансова санкция, за извършено правонарушение на територията на издаващата
държава. Спазени са изискванията и на чл. 4 и 5 от ЗПИИРКОРНФС, като издаващата
държава, е изпратила на изпълняващата - Република България, Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР, преведено на български език и заверено копие от
решението, с което е наложена финансовата санкция. Представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на решението за налагане на финансова санкция на Районен съд -
Хага, Нидерландия, като за описанието на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, удостоверението препраща към решението за налагане на финансова
санкция, за което по делото е изготвен официален превод на български език.
Представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е
пълно и отговаря на решението на компетентния орган в издаващата държава; срещу
засегнатото лице няма данни за постановено или приведено в изпълнение решение за
същото деяние в друга държава, различна от издаващата /Нидерландия/ и
изпълняващата /Република България/; по българското законодателство - чл. 82, ал. 1, б.
"а" ЗАНН не е изтекла давността за изпълнение на постановеното решение; не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по
българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията
на Република България или такива, които са били извършени извън територията на
издаващата държава; наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 €- общият
размер на същата е 200,00 €; решението е постановено срещу наказателноотговорно -
по смисъла на чл. 26 ЗАНН физическо лице; в Удостоверението изрично е посочено, че
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата
държава, за правото му на обжалване и сроковете за това.
Предпоставка за признаване на решение за налагане на финансова санкция,
съгласно чл.30, ал.3 от специалния закон е лицето, на което е наложена такава да
притежава имущество, да получава доходи или да има местоживеене или обичайно
пребиваване в страната, на която и изпратено за изпълнение решението, ведно с
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета. В
конкретния случай, въз основа на писмените доказателства, които съдът изиска
служебно и справките в национална база данни, които извърши, се установи, че
засегнатото лице няма сключени трудови договори; няма декларирани доход, не
получава доходи от пенсия или обезщетение за безработица и няма информация да
притежава движимо и недвижимо имущество.По делото са налични и данни от кмета
на с. *** и от съседи, че лицето е в чужбина. След справка в търговския регистър към
Агенция по вписванията, се установи, че засегнатото лице няма собствени
регистрирани търговски дружества, и не участва в такива.
3
С оглед на така установеното, настоящият състав намира, че не е налице
основание за признаване и изпълнение на наложената финансова санкция, защото
съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, съдът може да признае
решението за налагане на финансова санкция само при условие, че лицето срещу което
е постановено решението притежава имущество, получава доходи или местоживеенето
или обичайното му пребиваване е на територията на РБългария. В настоящия казус
нито една от тези предпоставки не е налице. Същевременно от писмените
доказателства се установява, че той няма на територията на РБългария източник на
доходи и не се намира на територията на страната.
В предвид на така установеното, съдът намира, че искането е неоснователно,
поради което следва да се откаже исканото признаване на финансовата санкция. За това
следва да се уведоми незабавно издаващата държава, съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА за признае и не допуска изпълнение на решение постановено на
13.09.2022г. и влязло в сила на 28.09.2022г., от Районен съд - Хага, Нидерландия,
срещу българския гражданин П. Т. Х., от с.***, община Борован, област Враца, ***,
роден на ***, с което му е наложена финансова санкция от 200.00 евро, равностойни на
391.16 лв. /триста деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки/по фиксиран курс на
БНБ към датата на постановяване на решението.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентния орган на издаващата държава
Кралство Нидерландия за постановеното решение, като копие от същото се изпрати и
на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд-гр. София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4