О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3223 12.12.2023 г. град Бургас
Административен съд – Бургас, дванадесети
състав, на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание
в следния състав:
СЪДИЯ: Диана
Ганева
като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1169 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във
връзка с чл. 143, ал.
1 и чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
С молба вх. №12822/07.12.2023г. (л.86-87) пълномощникът
на ответника е поискал да бъде допълнено протоколно определение от 29.11.2023г.
в частта за разноските, като в полза на
ответника се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което искане е направено своевременно още с отговора на исковата молба
На основание чл. 248 от ГПК, прилаган субсидиарно, съгласно чл. 144 от АПК, съдът с разпореждане №5056/8.12.2023 г. /л.89/ уведоми адв.Ш. и
ищеца за направеното искане. Постъпило е становище от адв.Ш. за неоснователност
на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в случая е
приложил реда по ЗИНЗ, а не по ЗОДОВ.
По така направеното искане, съдът констатира
следното:
С протоколно определение от 29.11.2023 г. настоящият
съдебен състав не е дал ход на
делото и е прекратил производството по делото поради оттегляне на исковата
молба.
Съдът намира молбата на юрисконсулт Ч. за присъждане
на разноски за допустима, а по същество за
неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че при тълкуване на разпоредбите на чл.75 и чл.76
от ГПК и чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС следва извод, че отговорността на ищеца
за разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на исковата
молба с правно основание чл.284 от ЗИНЗС се ограничавала само до разноските по
производството, които не включват юрисконсултско възнаграждение. Цитираните
разпоредби на ЗИНЗС се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, а и на тези по чл.10 от ЗОДОВ, поради което и с оглед липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при оттегляне на исковата молба, такова не му се дължи. В този смисъл
е и Определение № 7827/20.06.2017г. по адм. д. № 5056/2016 по описа на ВАС. В
него е прието, че уредените в чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ /почти буквално
повторени в чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС/ правила за разноските в
производствата по тези закони имат специален характер и изключват приложимостта
на общите такива по ГПК и АПК. От съдържанието им е видно, че законодателят е
направил изрично разграничение на обхвата на задължението за разноски на ищеца
и на ответника при отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне и отказ изцяло на
иска и при уважаване на иска. В първите три хипотези, в обхвата на дължимите от
ищеца разноски са включени само разноските по производството, а не всички
разноски в съдебното производство, включващи и разноски за такси, и
възнаграждението на един адвокат/юрисконсултско възнаграждение. Това са само
разноските, извършени от страната, във връзка с определени процесуални действия
- депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за
извършване на оглед. Няма основание разпоредбите на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, респ.
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС да се тълкуват
разширително, най-малкото защото създават финансово задължение за ищеца, а и
ако законодателят е искал да включи в тези хипотези не само разноските по
производството, а и дължимите държавни такси, и възнаграждението за един
адвокат или юрисконсултско възнаграждение, той би употребил точно утвърдените в
законодателството правни понятия в съответствие с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ
833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, или би
създал изрична разпоредба в този смисъл. В този смисъл е и практиката на ВАС –
Определение №12172/01.10.2020г. по адм.дело №13711/2019г., Определение
№7677/11.06.2018г. по адм. д. № 7096/2018 г., IV о., Определение №
4484/10.04.2018 г. по адм. д. № 1848/2018 г., III о., Решение № 2684/22.02.2019
г. по адм. д. № 11681/2017 г. и други.
С оглед изложеното, молбата на ГДИН за
допълване на протоколно определение от 29.11.2023г. и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, Бургаски административен
съд, дванадесети състав
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на ГДИН София, чрез юрисконсулт Ч., за допълване на протоколно определение от
29.11.2023 г. по описа на Административен съд-Бургас с искане Й.П.С. бъде
осъден да заплати на ГДИН София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва в 7 - дневен
срок от съобщаването му на страните пред тричленен състава на Административен
съд - Бургас
СЪДИЯ: