№ 547
гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110100045 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от М. К. Р. иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Иска се да бъде прието за установено по отношение на *** Б. Б. ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. Б. № ***, ап. *, че не дължи поради изтекла погасителна
давност за принудителното събиране сумите, обективирани в изпълнителен лист, издаден на
28.12.*** г. по частно гражданско дело № *** по описа за *** година на Районен съд -
Варна, въз основа на който са били образувани изпълнително дело № ***/*** г. по описа на
Частен съдебен изпълнител Л.М. с peг. № *** към КЧСИ и изпълнително дело № *** от 2012
г. по описа на Частен съдебен изпълнител С.К.-Д. с peг. № *** към КЧСИ, а именно:
-893.62 лева, представляваща остатък от общо дължима сума в размер на 1574.75
лева, дължима на основание запис на заповед от 26.09.*** г. в гр. Варна, с която длъжникът
безусловно се е задължил без протест да заплати на предявяване на записа на заповед, на
поемателя на сумата от 439.23 лева, платима в гр. Варна, на адреса на поемателя, който
запис на заповед е предявен на 26.09.*** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 10.12.*** г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
-31.50 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по молбата държавна такса;
-40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.*** г. Варненският районен съд издал на
основание чл. 237 б. „е“ от ГПК /отм./ изпълнителен лист по частно гражданско дело № ***
1
по описа за *** година, с който М. Р. е осъдена да заплати на *** ЕАД сумата 1574.75 лева,
дължима по запис на заповед от 26.09.*** г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 10.12.***
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата
31.50 лева, представляваща направени по делото съдебно- деловодни разноски, изразяващи
се в заплатена държавна такса и сумата 40.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Първоначално въз основа на горепосочения изпълнителен лист по молба на
кредитора било образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Л.М. с peг. № *** към КЧСИ. В молбата за образуване на изпълнителното дело,
подадена на 30.07.*** г. от първоначалния взискател *** ЕАД е посочено, че остатъкът от
дължимата сума по записа на заповед е в размер на 893.62 лева, а другата част е била
заплатена от длъжника. Освен тази сума, взискателят претендирал да бъде събрана и
законната лихва върху нея, ведно с обективираните в изпълнителния лист съдебно-
деловодни разноски в размер на 31.50 лево и юрисконсултско възнаграждение в размер на
40.00 лева.
На 11.12.*** г. било изпратено запорно съобщение до сектор „Пътна полиция“ към на
ОД на МВР - Варна, с което е направено уведомяване, че е наложен запор на лек автомобил
марка: Ф., модел: П., с peг. № ***, който е собственост на ищцата. С писмо от сектор „Пътна
полиция“ към на ОД на МВР - Варна ЧСИ Л.М. е уведомен, че запорът е въведен в
системата на 11.01.2010 г.
На 13.04.2011 г. била подадена молба от първоначалния взискател *** ЕАД до частен
съдебен изпълнител С. К.-Д., с която се искало образуваните дела при ЧСИ Л.М. да бъдат
продължени от нея, тъй като ЧСИ Л.М. е загубил правоспособност на основание чл. 31, ал.
1, т. 4 от ЗЧСИ, във връзка с Решение № 489/16.04.2010 г. по КНОХД № 513/*** г. на ВКС и
Заповед на Министъра на правосъдието за прекратяване на правомощията № ЛС-
И1159/20.12.2010 г., като служебният му архив е прехвърлен на основание заповед на
Министъра на правосъдието № ЛС-И- 133/29.03.2011 г. на ЧСИ С.К.-Д. с рег. №*** към
КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна. Въз основа на молбата изпълнително дело
№ ***/*** г. по описа на Частен съдебен изпълнител Л.М. с peг. № *** към КЧСИ било
преобразувано в изпълнително дело № *** по описа на Частен съдебен изпълнител С.К.-Д..
На 31.08.2015 г. била подадена молба по изп.д. *** по описа на ЧСИ С.К.-Д. от
ответника по настоящото дело – *** Б. Б. ЕООД с ЕИК: ***, в която е посочено, че на
23.02.2015 г. е бил сключен договор за цесия с „Т.Ю.“ ЕАД 2 с ЕИК:*** (с предишно
наименование „***“ ЕАД), по силата на който вземането по горепосочения изпълнителен
лист било прехвърлено на цесионера *** Б. Б. ЕООД. С молбата не са отправени искания за
принудително изпълнение.
Твърди се в исковата молба, че по делото в продължение на две години след
наложения запор на притежавания от ищцата лек автомобил, не са предприемани
изпълнителни действия от ЧСИ, нито са искани такива от взискателя, поради което на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство по
2
силата на закона по отношение на изпълнително дело № ***/*** г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Л.М., е настъпило на 11.12.2011г.
Сочи се, че съобразно разясненията, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд, погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудително осъществяване на вземането. Според Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години изпълнителното, производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” от ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Прието е, че по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с поискването или
предприемането на валидно изпълнително действие и чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД е
неприложим по отношение на изпълнителното производство. С Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023 г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2020 г. па ОСГТК на ВКС е решено, че за
образуваните до 26.06.2015 г. изпълнителни дела, давност за вземанията е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Съобразно
действащото до 26.06.2015 г. Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
давност не е течала за периода от образуване на изпълнителното дело № ***/*** г. по описа
на ЧСИ Л.М. до датата - 11.12.2011 г., когато същото е прекратено ех lege на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
След прекратяването на изпълнителното производство на 11.12.2011 г. е започнала да
тече нова давност, тъй като с образуването на изпълнителното дело веднъж вече е била
прекъсната на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД, а в последствие за периода от образуването
му до прекратяването - давност не е текла.
Според ищеца на 11.12.2016 г. е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД, вр. чл. 117, ал.
2 от ЗЗД петгодишен срок. Преобразуването на изпълнителното дело от 13.04.2011 г. при
друг ЧСИ и под друг номер няма отношение към давността, тъй като няма характера на
прекъсващо давността действие, предвид нормата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, според която
изпълнителното дело само се продължава при следващия ЧСИ и извършените до момента
действия се запазват. Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено
искане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не
оспорва посочените в исковата молба обстоятелства относно образувано против ищеца
изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ Л.М., което впоследствие е прехвърлено към ЧСИ С.К.-
Д. и преобразувано под № 2516/2012 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
28.12.*** г. по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на ВРС. Сочи, че с издаване на изпълнителния
лист давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на
изпълнителното дело, давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното
3
производство, съгласно ППВС № 3/1980 г. Ответникът същи се позовава на т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. и счита, че от ***
г. до 26.06.2015 г.- датата, на която е обявено решението по тълкувателното делоу
погасителната давност е спряла да тече. За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложените изпълнително дело № ***/*** г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Л.М. с peг. № *** към КЧСИ и изпълнително дело № *** от 2012 г. по описа на
Частен съдебен изпълнител С.К.-Д. с peг. № *** към КЧСИ, по ч.гр.д. № *** по описа на
ВРС за *** година е издаден изпълнителен лист на 28.12.*** г., с който М. Р. е осъдена да
заплати на *** ЕАД сумата 1574.75 лева, дължима по запис на заповед от 26.09.*** г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на молбата за
издаване на изпълнителен лист - 10.12.*** г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата 31.50 лева, представляваща направени по
делото съдебно- деловодни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и сумата
40.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът инициирал изпълнително
производство и е образувано изп.д. № ***/*** г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Л.М. с peг. № *** към КЧСИ. По делото е извършено едно изпълнително действие: на
11.12.*** г. е изпратено запорно съобщение до сектор „Пътна полиция“ към на ОД на МВР -
Варна, с което е направено уведомяване, че е наложен запор на лек автомобил марка: Ф.,
модел: П., с peг. № ***, който е собственост на ищцата. С писмо от сектор „Пътна полиция“
към на ОД на МВР - Варна ЧСИ Л.М. е уведомен, че запорът е въведен в системата на
11.01.2010 г.
На 13.04.2011 г. е подадена молба от първоначалния взискател *** ЕАД до ЧСИ С.К.-
Д., с която се иска образуваните дела при ЧСИ Л.М. да бъдат продължени от нея, тъй като
ЧСИ Л.М. е загубил правоспособност на основание чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, във връзка с
Решение № 489/16.04.2010 г. по КНОХД № 513/*** г. на ВКС и Заповед на Министъра на
правосъдието за прекратяване на правомощията № ЛС-И1159/20.12.2010 г., като служебният
му архив е прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-И-
133/29.03.2011 г. на ЧСИ С.К.-Д. с рег. №*** към КЧСИ и район на действие Окръжен съд -
Варна. Въз основа на молбата изпълнително дело № ***/*** г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Л.М. с peг. № *** към КЧСИ е преобразувано в изп. д. № *** по описа на ЧСИ
С.К.-Д..
В хода на изпълнителното дело вземането е прехвърлено с договор за цесия и новият
4
кредитор е встъпил като взискател. На 31.08.2015 г. е подадена молба по изп.д. *** по описа
на ЧСИ С.К.-Д. от ответника по настоящото дело, в която е посочено, че на 23.02.2015 г. е
бил сключен договор за цесия с „Т.Ю.“ ЕАД 2 с ЕИК:*** (с предишно наименование „***“
ЕАД), по силата на който вземането по горепосочения изпълнителен лист било прехвърлено
на цесионера *** Б. Б. ЕООД. С молбата не са отправени искания за принудително
изпълнение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
В настоящия казус е налице претенция по отношение на съдебно признато вземане,
което се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД. По ч гр. д. № ***/*** г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист на 28.12.*** г. и
изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ Л.М. с рег. № *** към КЧСИ е образувано въз основа
на представения пред него изпълнителен лист.
Към момента на образуване на изп.д. № ***/*** год. е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 год., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнението
относно принудителното осъществяване на вземането.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е
прието, че когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2020 г. па ОСГТК
на ВКС бе решено, че за образуваните до 26.06.2015 г. изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В конкретния случай към датата на образуване на изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ
Л.М., все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудително осъществяване на вземането. Изпълнителният процес обхваща времевия
интервал от датата на образуване на изпълнителното дело до момента на прекратяването му
на едно от предвидените основания в чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Правните последици на перемцията водят до прекратяване на
процесуалното правоотношение по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали
5
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, защото същото би имало само декларативно, а не конститутивно
действие.
Следователно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратяване на изп. д. № ***/***
г. по описа на ЧСИ Л.М. е настъпило на 11.12.2011 г.- две години след налагането на запор
на притежавания от ищцата лек автомобил, като в този двегодишен период нито са
предприемани изпълнителни действия от ЧСИ, нито са искани такива от взискателя.
Съобразно действащото до 26.06.2015 г. Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд давност не е текла за периода от образуване на изп. д. № ***/*** г. по описа
на ЧСИ Л.М. до 11.12.2011 г., когато същото е прекратено ех lege на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
След прекратяването на изпълнителното производство на 11.12.2011 г. е започнала да
тече нова давност, тъй като с образуването на изпълнителното дело веднъж вече е била
прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а впоследствие за периода от образуването
му до прекратяването - давност не е текла.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда Друг срок. Следователно на 11.12.2016 г. е
изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок, поради което процесното вземане е
погасено по давност и не се дължи.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Следователно процесното вземане е погасено по давност и на това основание.
Дори и да се приеме, че давността е спряла да тече с образуването на изп.д. № ***/***
год., а нов давностен срок е започнал да тече с обявяването на ТР № 2/2015 год.- 26.06.2015
год., то към датата на предявяване на иска петгодишният погасителен давностен срок също
е изтекъл.
Предвид възраженията на ответника следва да се посочи, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
6
влязлото в сила разпределение и др.
Преобразуването на изпълнителното дело от 13.04.2011 г. при друг ЧСИ и под друг
номер няма характера на прекъсващо давността действие, тъй като съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР
на ЗЧСИ изпълнителното дело само се продължава при следващия ЧСИ, което означава, че
извършените до момента действия се запазват. Поради което това действие няма отношение
към давността.
Дори и да се приеме обратното, както сочи ответникът, то погасителната давност
отново е настъпила, тъй като за периода от 2011 г. до предявяване на иска нито са
предприемани изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител, нито са поискани от
взискателя. В конкретния случай ответникът не е ангажирал доказателства, че е извършвал
изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността в хода на изпълнителните
дела, освен посоченото от ищеца изпращане на запорно съобщение на 11.12.*** г. до сектор
„Пътна полиция“ към на ОД на МВР - Варна, с което е направено уведомяване, че е наложен
запор на лек автомобил марка: Ф., модел: П., с peг. № ***, който е собственост на ищцата.
Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск, поради
което в тежест на ответника са направените от ищеца разноски за държавна такса- 50.00
лева, такса за препис от изпълнителното дело- 24.00 лева и адвокатски хонорар- 400.00 лева
или общо 474.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. В.
В., бл. ***, вх. **, ет. *, ап. ** не дължи на *** Б. Б. ЕООД с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, район Т., бул. Б. № ***, ап. *, сумите, обективирани в
изпълнителен лист, издаден на 28.12.*** г. по частно гражданско дело № *** по описа за ***
година на Районен съд - Варна, въз основа на който са били образувани изпълнително дело
№ ***/*** г. по описа на Частен съдебен изпълнител Л.М. с peг. № *** към КЧСИ и
изпълнително дело № *** по описа на Частен съдебен изпълнител С.К.-Д. с peг. № *** към
КЧСИ, а именно:
-893.62 лева, представляваща остатък от общо дължима сума в размер на 1574.75
лева, дължима на основание запис на заповед от 26.09.*** г. в гр. Варна, с която длъжникът
безусловно се е задължил без протест да заплати на предявяване на записа на заповед, на
поемателя на сумата от 439.23 лева, платима в гр. Варна, на адреса на поемателя, който
запис на заповед е предявен на 26.09.*** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 10.12.*** г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
-31.50 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по молбата държавна такса;
7
-40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА *** Б. Б. ЕООД с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
****, район Т., бул. Б. № ***, ап. * да заплати на М. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к.
В. В., бл. ***, вх. **, ет. *, ап. ** сумата 474.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8