Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти
състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети и осми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8193 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по
искова молба на Г.К.П.,
с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника „Д.А.Г.“ ЕООД, че дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ сумата от 172 356 лева – задължение по запис на заповед от
02.02.2015 г., издаден от ответното дружество с падеж на 30.04.2016 г., за която
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 5312/2017 г. на СРС,
128 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва иска. Заявява, че записът на
заповед не обезпечава каузално правоотношение между страните, каквото не
съществува като основание за издаването на ценната книга. Оспорва датата на
издаване на записа на заповед като твърди, че е издаден след като ищецът е бил
освободен като управител в ответното дружество. Заявява, че между страните е
имало договор за заем, по който дружеството е заемополучател, но отношенията по
него са били уредени към 05.03.2015 г. когато между страните е била сключена
спогодба, с която ответникът е бил заместен в задължението за връщане на заема,
а ищецът е заявил, че няма неуредени отношения с ответника. Прави възражение за
неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза на посочените
отношения между страните.
В допълнителната ИМ ищецът е
заявил, че записът на заповед е издаден по повод на договор за заем от
11.08.2011 г., с който той е предоставил на ответника 100 000 евро. С
допълнително споразумение от 02.02.2015 г. страните са постигнали съгласие за
размера на дължимото от дружеството на ищеца към 02.02.2015 г. и за
обезпечаване на това задължение е бил издаден и процесния запис на
заповед.Споразумението с което ответникът твърди, че отношенията между страните
са били уредени, сочи, че няма отношение към задълженията на „Д.А.Г.“ ЕООД и
освен това е било развалено от ответното дружество.
В отговора на ДИМ ответникът оспорва достоверността на
датата на допълнителното споразумение от 02.02.2015 г. Отново прави възражение
за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза. Поддържа
правените възражения и оспорвания, в това число и на достоверността на датата
на записа на заповед и за липсата на представителна власт към момента на
издаването му. Моли съда да отхвърли иска и претендира за направените по делото
разноски.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа страна:
Безпорно е,че ищецът е бил
вписан за управител на ответното
дружество от 08.07.2008 г. и заличен на 06.03.2015 г.като такъв.
На 07.07.2011г. между„Д.А.И.С.Р.Л.“със
седалище Милано и Г.П. е сключено споразумение с което ищецът се е задължил да
инвестира 100 000 евро в италианското дружество. Споразумението е
променено съгласно приложените два
подписани допълнително договори за
изменение: от 28.07.2014 г. и от 12.01.2015 г.
На 11.08.2011 г.
ищеца и ответника с предишно наименование „К.Р.Б.“ЕООД видно от приложеното
УАС, сключвайки споразумение за инвестиция,са посочили, че същото се сключва
във връзка с договора от 07.07.2011 г. и представлява изпълнение на договора от
страна на„Д.А.И.С.Р.Л.“(чл.3.1.л.68)
От приложените по делото
извлечение от сметка и платежно нареждане и от заключението на ССч.Е се установява, че
ищецът още на 11.08.2011 г. е предоставил
100 000 евро на „Д.А.Г.“ ЕООД, осчетоводено като задължение по получен
заем при ответника.
На 19.08.2014 г.
страните по делото са сключили споразумение за изплащане на договор за
инвестиция (л.76), в което е посочено, че се сключва, за да се приведе в
изпълнение Договора за частично изплащане на облигации. С това
споразумение „Д.А.Г.“ ЕООД се е задължил да изплати 5 000 евро на ищеца в
7-дн. срок. Споразумението е подписано от Г.П. и за двете страни (л.82).С
платежно нареждане (л. 83), на 25.08.2014 г. „Д.А.Г.“ ЕООД е наредило сумата от
9 750 лева да се плати по сметка на
ищеца на основание чл. 1.1 от споразумението
от 19.08.2014 г. Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ сумата е постъпила по сметката на ищеца.
На 21.01.2015 г. страните
са сключили ново споразумение (л. 84) за да се приведе в изпълнение договора за
изменение от 12.01.2015 г. С него „Д.А.Г.“ ЕООД се е задължило да заплати 30 000 евро на ищеца, изпълнено на
23.01.2015 г., видно от платежното нареждане (л. 86) и заключението на в.л. по ССчЕ. След това погашение
задълженията на ответното дружество по заема от 100 000 евро са останали в
размер на 65 000 евро, или 127
128,98 лева. До 02.02.2015 г. дължимата лихва върху главницата възлиза на 30 458,43 лева съгласно заключението
на в.л. Ю.Х. като общо размера на задължението за главница и лихви към
02.02.2015 г. е 157 587,38 лева.
По
делото е приложено споразумение за изплащане на инвестиция (л. 134-140),
сключено на 02.02.2015 г.между страните по делото, в преамбюла на което
е посочено, че се сключва, за да се изпълни Договор за пълно изплащане
на дългови задължения. Съгласно чл.1.1 от това споразумение ответникът
се задължава безусловно и неотменимо да върне на ищеца сумата от 88 124 евро или нейната левова
равностойност не по-късно от 30.04.2016 г. А в чл. 2 от този акт като
обезпечение ответникът се съгласява да издаде запис на заповед за същата сума -
172 356 лева с падеж 30.04.2016
г.
На 05.03.2015г.
между ищеца и „Д.А.И.С.Р.Л.“ е сключена спогодба (л.87-104), в която страните
са посочили, че същата е сключена във връзка с договора от 07.07.2011
г., изменен на 28.07.2014 г. и на 12.01.2015 г. Посочили са още, че Г.П. е
получил 100 000 евро авансово частично погасяване на дълга по заемите и в
чл. 1.1. са уговорили, че договорът от 07.07.2011 г. се прекратява от датата на
тази спогодба. Уговорили са още, че ищецът има право да задържи получените от
него 100 000 евро, както и да
получи още 160 000 евро до края на м. 12.2016 г., платима по следния
начин: 50 000 евро до 30.09.2015 г. ; 30 000 евро до 31.03.2016 г. и
80 000 евро до 31.12.2016 г. (чл. 1.2. и 1.3. от спогодбата). В чл. 3
страните са заявили, че спогодбата представлява цялостно и окончателно
споразумение между тях и замества всички предишни споразумения между тях.
На 31.03.2015
г. „Д.А.И.С.Р.Л.“ е изпратило писмо до ответника, уведомявайки го за
сключената спогодба и е разрешило да се отпишат задълженията на дружеството към
бившия управител Г.П. в размер на 157 994,50
лева, от които 127 128,98 лева – главница и 30 865,52
лева – лихва до м. 02.2015 г. На основание писмото, ответникът е взел
решение да се отпишат посочените задължения.
Свидетелката
Д.М. като прокурист е извършила финансов одит на ГФО на ответника за 2015 г. От
показанията й се установява, че в отчетните регистри задълженията към
ищеца,които фигурали през 2014 г.са били
отписани през 2015 г. общо в размер на 158 000 лв. Одиторът специално е
обърнал внимание, да се представи
първичния документ на основание на който е извършено отписването, което не е било представено дори
и след искането.
От
заключението на в.л. Ю.Х. е видно,че задължението на ищеца е отписано към
– 31.03.2015 год.когато е получено писмо от„Д.А.И.С.Р.Л.“да се отпише задължението по заема, поради
заместване за връщане този остатък от заема от италианското дружество по силата на договор за спогодба сключен
между италианското дружество и ищеца на
05.03.2015 г. Задължението по заема към
датата на отписването – 31.03.2015 г. съгласно заключението на в.л. Х. е 157 994,47
лева( 127 128,95 левовата равностойност
на 65 000 евро + 30 865,52 лв. лихви за периода
11.08.2011-27.02.2015 г.
Съгласно
записа на заповед от 02.02.2015 г. приложен по заведеното гр.д. 22352/2017 г.
на СРС и по гр.д. 5312/2017 г. 128 с/в на СРС „Д.А.Г.“ЕООД се е задължило
безусловно и неотменимо да плати 172 356,00 лева на ищеца. В текста на
документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, посочено е място и
време на издаване – 02.02.2015г, гр. София. Издателят се е задължил безусловно
да плати сумата на посочения падеж - 30.04.2016г. Положен е подпис на Г.К.П.,
който не се оспорва.
От заключението на в. л. Ю.Х. е видно, че в
счетоводството на ответното дружество не е отразено на дата 02.02.2015 г. или
след това задължение в размер на 172
356,00 лева, съгласно вземането по издадения запис на заповед.
Няма
спор между страните, че ответникът е дъщерно дружество на италианската
фирма-майка „Д.А.И.С.Р.Л.със седалище Милано.
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта:
По гр.д. 5312/2017 г. 128 с/в на СРС на 26.01.2017
г. ищецът е подал заявление за издаване
на заповед по чл. 417 ГПК. На 03.02.2017
г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В
двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от издателя на записа -
„Д.А.Г.“ ЕООД и съдът с разпореждане от 09.02.2017 г. е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено от
заявителя на 09.03.2017 г. а ИМ е подадена на 07.04.2017 г., т.е. в рамките на
указания срок, поради което производството е допустимо и искът следва да бъде
разгледан.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
Съгласно
чл. 538 и чл. 481 ТЗ, издателят на записа на заповед е задължен да плати на
падежа. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е поемател по
съответния запис на заповед, отговарящ на изискванията на чл. 535 от ТЗ, за
издател на който се сочи ответникът. В тежест на издателя-длъжник е да докаже своите
абсолютни или относителни възражения си срещу вземането.
Приетият
по делото запис на заповед притежава реквизитите по чл. 535 от ТЗ и отговаря на
формалните изисквания, които му придават значението на запис на заповед
съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ и на източник на вземане по абстрактна менителнична
сделка.
Ответникът
е оспорил датата на издаване на записа на заповед с твърдения, че не е издаден на
02.02.2015 г., нито е бил издаден на дата предхождаща прекратяването на
представителната власт на ищеца като негов управител на 06.03.2015 г.
Спорния
въпрос по делото е действително ли е издаден записа на заповед на 02.02.2015
г. или е съставен след 06.03.2015 г.
Безпорно е между страните,
че ищецът към датата на издаването на записа на заповед е бил управител на
ответното дружество. Съгласно сключеното между страните споразумение от
02.02.2015 г. (л.134 и сл.) ответното дружество признава съществуването на
задължение към ищеца в размер на 88 124,00 евро и поема задължението да
върне сумата в левов еквивалент с начислената лихва не по късно от 30.04.2016
г. –датата на падежа. За обезпечение на
изпълнение на задължението ответното дружество се е задължило да издаде
в полза на ищеца запис на заповед в размер на 172 356,00 лева. На 02.02.2015 г.
е издаден и процесния запис на заповед.
Съгласно Р 167/2018 г. по
гр.д. 4020/2017 г. IV ГО на ВКС, юридическо лице, което
оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения,
че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е
антидатиран, не е „трето лице”по см.на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата
на достоверна дата. Документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно датата на съставянето му, и ако същата бъде оспорена от ЮЛ, тя следва
да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е
за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ.
В случая ответното
дружество от името и за сметка на което
са подписани споразумението и записа на заповед от 02.02.2015 г. не съставлява
трето лице по см. на чл. 181 ГПК на което датата би била противопоставима. При
положение че и двата документа, носят подписа на страната, която ги оспорва
тежестта на доказване съгласно чл.193 ал.3 ГПК относно датата на съставянето и
подписването им пада върху ответника, а не върху страната която ги е
представила – ищеца. Доколкото ответника не представи доказателства в подкрепа
на твърденията си във връзка с направеното оспорване съдът приема че документите са съставени на посочената в тях
дата – 02.02.2015 г.
Безпорно се установи, съществуването
на конкретно каузално правоотношение - договора от 11.08.2011 г. по
силата на който ищецът предоставил в заем сумата 100 000 евро,
осчетоводени при ответника като задължение по заем, по повод на което е издаден
записа на заповед от 02.02.2015 г.по споразумението. Задължението по каузалната
сделка впоследствие е отписано без да е
представен документ, като одиторската фирма е обърнала внимание, отразено в
доклада на одитора по съответния начин. На следващо място се установи и липсата
на пълното изпълнение по задължението В
тази насока възраженията на ответника
относно липса основание за
издаване записа на заповед са
неоснователни.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че съгласно договора за спогодба от 05.03.2015 г. „Д.А.И.С.Р.Л. го е заместило относно задължението
по връщането остатъка по заема, който е
и погасен.Съдържанието на спогодбата не установява заместването в дълг по см.на
чл. 102, ал.1 ЗЗД, тъй като липсва изричното съгласие на кредитора за замяна на
длъжника, наред с обстоятелството че ответника не е и страна по тази спогодба. Отделно
от това италианското дружество е прекратило едностранно спогодбата от
05.03.2015 г. считано от 29.09.2015 г.
поради което съдът счита за неоснователно възражението на ответника, относно
липса на задължения и неуредени
отношения с ищеца.
По
размера на вземането по издадения запис на заповед:
От заключението на в.л. по
назначената ССч.Е към 02.02.2015 г. осчетоводените задължения на ответника към
ищеца са в размер на 157 994,47 лева, от които: 127 128,95 е левовата равностойност
на 65 000 евро и 30 865,52 лв. лихви за периода
11.08.2011-02.02.2015 г. Ответникът се е задължил да изплати и допълнително
натрупаната договорената лихва до 30.04.2016 г.съгласно т.1,1 от
споразумението.Видно от заключението на в.л. Ю.Х. неоспорено от страните изчислената
лихва за периода от 02.02.2015 – до 30.04.2016 г. е общо 7 198,68 лв. или съдът
намира, че общия размер на вземането по записа на заповед е сумата 165 193,15 лева ( 157 994,47
+ 7 198,68).
Поради изложеното съдът
намира, че е налице валидно задължение в размер на 165 193,15 лева от ответника на ищеца по каузалната сделка –
споразумението от 02.02.2015 г. чието изпълнение е било обезпечено с издадения
запис на заповед, на която е основано заявлението по гр.д.5312/2017 г. СРС и
издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.417 ГПК. Затова предявеният иск по чл. 422 ГПК във вр.с чл. 535 ТЗ следва
да бъде уважен за вземането в посочения
по горе размер
По разноските:
С
оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца, като адв. П. заявява
че претендира само досежно съдебните
такси. Ищецът е внесъл ДТ – 3 447,12 лв. и депозит за в.л. 200 лв. или
общо 3 647,12 лв. Съдът следва да се произнесе
и относно дължимостта на разноските в ЗП – 3 447,08 лв. ДТ.
Или
ищецът следва да заплати на ответника сумата 3 647,12 лв. на осн. чл. 78,ал.1 ГПК и разноските в ЗП - 3 447,08 лв.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Д.А.Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:*** – АД „Б. и Ко“, дължи
на Г.К.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ
сумата от 165 193,15 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на
02.02.2015 г. с падеж 30.04.2016
г. за което е издадена заповедтта за изпълнение за сумата 172 356,00 лева по гр.д. 5312/2017 г. на СРС 128 състав.
ОСЪЖДА „Д.А.Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:*** – АД „Б. и К.“ да
заплати на Г.К.П., ЕГН **********
*** на осн.чл.78, ал.1 ГПК - 3 647,12
лeва и разноските в заповедното производство - 3 447,08 лева или
общо сумата 7 094,20 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: