РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501114 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№1244/22.04.2021г. депозирана
от Д. Г. Д. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. Н.А.,
със съдебен адрес: гр. П., ул. *** против Решение №260469 от 16.02.2021г
постановено по гр.д.№21328/2019г. по описа на ПРС, трети гр.с., с което е
отхвърлен предявения от Д. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: село *** против
А. В. П., ЕГН: **********, адрес: село Б., ***, иск с правно основание чл.108
ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на реална част с площ от 12 кв.м. от УПИ III-963, кв. 25 по плана
на село Б. от 1989 г., означена графично, колорирана в жълто и заключена
между точки 101,1,2,3,102,101 от скица № 1 от заключението на СТЕ на вещо
лице Н. С. (л.62 от делото) и осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението по отношение на процесната реална част. Скица № 1 от
заключението на СТЕ на вещо лице Н. С. на лист 62 от делото е неразделна
част от решението. С постановеният съдебен акт в полза на А. В. П., ЕГН:
**********, са присъдени разноски в размер на 2065,65 лв. Решението се
обжалва като противоречащо на закона и съдебната практика, постановено в
1
противоречие на събраните по делото доказателства по съображения
подробно изложени в жалбата.. Моли се въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт и вместо него постанови друг, с който да уважи
предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС. Претендират се разноски,
съгласно представения по делото списък с направени такива.
Въззиваемата страна А. В. П., ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв. Х.Р. изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди решението на
първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно, подробни
съображения излага в отговора. Претендират се направени пред настоящата
инстанция разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.108 ЗС, предявен от Д. Г. Д. против А. В. П.. Ищецът твърди, че е
собственик на дворно място с площ от 636 кв.м., представляващо УПИ III-
963 от кв. 72 по КРП на село Б., одобрен със заповед № 60/ 20.02.1989 г. на
кмета на Община ***, ведно с построената в същото дворно място масивна
жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения. Имотът бил
придобит от бащата на ищеца по силата на покупко-продажба. След смъртта
му през ***г., наследниците му се снабдили с нотариален акт № *** г.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на
наследство от покойния му баща и по силата на договор за дарение от 1998г. ,
на останалите идеалните части от имота прехвърлени му от неговата майка и
сестра. Твърди, че ответникът е собственик на съседния имот – УПИ II-964,
кв. 72 от плана на селото, с когото от години имат разногласия по
отношение на западната граница на имота, която след приемането на
дворищнорегулационния план на селото от 1989 г. минава изцяло по старата
имотна граница на имот пл. № 963, като в северозападната част на мястото на
2
ищеца, тази граница се отклонявала с един метър в източна посока.
Границите между двата имота били установени още при действието на
предходните планове. По спорната граница е имало изградена плътна ограда
от кирпич и тухли, която съществувала било 30 години. Твърди се, че преди
няколко години ответникът бутнал старата съществуваща ограда в
северозападната й част по границата на имота на ищеца, навлезнал в имота му
и започнал да изгражда нова ограда, като по този начин завзел част от имота
на ищеца , разположена в северозападна част с площ от около 12-13 кв.м.
Ищецът сочи, че според ответника, завзетото място било придадено към
неговия имот по стария план, а в сегашния КРП от 1989 г. имало грешка,
която с навлизането в имота на ищеца била поправена. С изложените
обстоятелства, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск, като моли да бъде осъден ответникът да му предаде
владението по отношение на завзетата от него част от собствения на ищеца
УПИ III-963, кв. 72 по плана село Б., от 1989 г., която част е с площ от 12-13
кв.м. и е разположена в северозападната част от имота му, между поставената
в тази част от имота на ищеца ограда от колчета и мрежа и действителната
имотна граница на имот с пл.№ 963.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № *** г., е собственик на дворно
място с площ от 640 кв.м., представляващо парцел II от имот с пл. № 854 от
кв. 25 по плана на село Б.. Първоначално имотите на ищеца и на ответника
били заснети с пл. номера съответно № 854 и № 855 от кв. 25 по КРП,
одобрен със заповед № 596/ 07.02.1959 г. По този план по спорната имотна
граница било предвидено придаваемо място с площ от около 13 кв.м. от УПИ
III-855 към УПИ II-854. През 1974 г. във връзка с прокарването на нови улици
в селото се пристъпило към прилагането на регулациите. На 28.02.1974 г.
била направена оценка на придаваемото място от 13 кв.м. от комисия, като за
това били уведомени заинтересованите лица. С квитанция № 22 към СОНС на
село Б. била преведена сумата от 26 лв. за така определеното дворно място,
поради което регулацията била влязла в сила и била изпълнена, като баща му
се снабдил с нотариален акт за недвижим имот, придобит по регулация през
1975 г. С протокол от 17.11.1986 г. ответникът бил въведен във владение на
процесната част от имота, а по силата на разрешение за строеж от 05.12.1986
г. било разрешено построяването на нова ограда по регулационната линия. В
3
новия КРП на село Б., одобрен със заповед от 1989 г. придаваемото място не
било заснето като част от имот № 964, с оглед но което прави възражение за
грешка в заснемането на имотната граница по плана от 1989г..
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел за
основателно възражението на ответника за грешка в заснемането на имотната
граница по плана от 1989г., като в тази връзка е приел, че регулацията по
плана от 1959г., която предвижда придаваемо място от имота на ищеца към
имота на ответника е приложена, поради което планът приет през 1989г. е
заснел неверно имотната граница, като не се е съобразил с така приложената
регулация.
Недоволен от постановеният съдебен акт жалбоподателят навежда две
основни твърдения: на първо място, че не е допустимо грешка в действащия
план да се релевира чрез възражение т.е. инцидентно в производството,
имащо друг предмет, без да е предявен иск за установяване на грешка в плана
и на второ място, че първоинстанционния съд неправилно е приложил
нормата на чл.33 ал.1 ЗТСУ/отм./
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След
преценката на събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства
и на база събраните такива пред първата инстанция, които са подробно, пълно
и правилно анализирани от първоинстанционният съд, настоящият съдебен
състав направи следните правни изводи:
Направеното от жалбоподателя възражение, че не е допустимо грешка в
действащия план да се релевира чрез възражение т.е. инцидентно в
производството, имащо друг предмет, без да е предявен иск за установяване
4
на грешка в плана, съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Въззивният съд е длъжен да разгледа и да даде отговор на поддържаните от
страните доводи и възражения. В този смисъл са указанията в Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 на Тълкувателно решение № 1/2000 г.
от 04.01.2001 г. на ОСГК, които изискват мотивите на въззивното решение да
отразяват решаващата дейност на въззивния съд, в рамките на наведените
оплаквания, а тази дейност включва обсъждане на доводите и възраженията
на страните от значение за спорното право. Когато ответникът по предявен
иск за собственост на реална част от поземлен имот навежда възражение, че
имотът на ищеца, не е нанесен правилно в кадастралната карта, така че
границите не отговарят на границите според притежаваното от него право на
собственост, то съдът е длъжен да изследва дали е налице непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта. Само след изясняване на
действителните граници на имотите и тяхното /точно или неточно/ отразяване
в кадастралната карта, съдът би могъл да разреши правилно повдигнатият
спор за реална част от поземлен имот. Такива са разясненията в Тълкувателно
решение № 8/2014 г. на ОСГК. Това задължение произтича от декларативното
действие на одобрените по ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри -
те не определят и не променят вещноправния статут на имотите. Законът
предполага, че имотите са правилно и вярно нанесени в кадастралната карта и
регистри, но ако е допусната грешка или непълнота, това не се отразява на
съществуването на вещното право. Законът допуска съществуването на
непълнотите или грешките в кадастралната карта, които определя като
"несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта спрямо действителното им състояние - § 1, т. 16 ДР
ЗКИР. Когато несъответствията са свързани със спор за право на собственост
е необходимо първо да се разреши този спор като се установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост и след това то ще бъде
отразено в кадастралната карта /чл. 54 ЗКИР/./ В този смисъл е Решение
№106 от 22.10.2019г. на ВКС по гр.д.№4773/2018г. на второ г.о. ГК ,
докладчик Весела Марева, в производство по реда на чл.290 ГПК/.
По основателността на жалбата.
Беспорно е по делото, че ищецът е собственик на УПИ III-964, кв. 72
по действащия кадастрално – регулационен план на с.Б., обл.Пловдивска,
одобрен със Заповед №60/1989г., а ответникът е собственик на съседния, от
5
западна страна спрямо имота на ищеца УПИ II-964, кв. 72 по същия план на
с.Б.. Предмет на иска е реална част от имот, за която ищецът твърди, че се
намира в границите на УПИ III-963 в село Б. по действащия КРП от 1989 г.,
негова собственост, която била завзета от ответника чрез построяването на
ограда. Установява се, че процесната част от имота се намира на общата
граница между УПИ III-963, собственост на ищеца и УПИ II-954,
собственост на ответника.
Ответникът не оспорва, че владее спорната част, но твърди, че тя е
негова собственост, тъй като по стария отменен план от 1959г. е имало
предаваемо място от имота на ищеца към парцела на ответника, като тази
регулация е била приложена, поради което по плана от 1989г. е допусната
грешка в заснемането границата между двата процесни имота и вместо по
поставената ограда, тази граница е заснета по-навътре в мястото на
ответника.
Както бе посочено по-горе наведеното от ответника възражение
подлежи на разглеждане. В тази връзка се установява от заключението на
приетата по делото СТЕ на вещо лице Н. С., което съдът кредитира като
безпристрастно и компетентно изготвено, че действащият към момента КРП
на село Б. е от 1989 г. и съгласно него процесната реална част, изобразена
графично на скица № 1, колорирана в жълт цвят, попада в имота на ищеца –
УПИ III-963. Допуснатата втора СТЕ, проследява статута на двата съседни
имота и по предходния план от 1959 г., като на комбинирана скица № 3.3
/л.118 от делото/ вещото лице е изобразило със син цвят регулацията от 1959
г., а със зелен – регулацията от 1989 г. Налице е разминаване именно в
спорната част от имота, която съгласно КРП от 1989 г. е придадена към имота
на ищеца.
Установява се от представените от ответника доказателства, че
първоначално имотът му и този на ищеца, са заснети с пл. номера №854 и
пл.№855 от кв.25 по КРП, одобрен със Заповед №596/07.02.1959г. По този
план по спорната имотна граница е предвидено придаваемо място с площ
около 13кв.м. от УПИ III-855 към УПИ – II-854. На 28.02.1974г. е изготвен
Протокол за оценка на предаваемо място от 13кв.м., което е заплатено от Д.
К. с квитанция от 12.08.1974г. /л.95 от делото на ПРС/ за внесена сума от
26лв. Праводателят на ответникът Д. А. К., за придаваемото място от 13
6
кв.м.се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация №***г. С протокол от 17.11.1986г. последният е
въведен във владение на процесната част от имота, а по силата на разрешение
за строеж от 05.12.1986г. му е разрешено построяването на нова ограда по
регулационната линия. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът
приема, че доколкото праводателят на ответника е заплатил определената
стойност на придаваемото място през 1974г., въведен е във владение по
надлежния ред и реално е ползвал тази част от имота със съзнанието, че е
негова, то регулацията се счита за приложена по силата на чл.33 ал.1
ЗТСУ/отм./, предвид на това, че са настъпили двете кумулативни условия на
сочената разпоредбата, а именно: извършено плащане на предаваемото по
плана място и заемане на същото по надлежния ред.
От съвкупната преценка на всички доказателства по делото, се
установява, че КРП от 1959 г. е приложен, като регулационните граници са
станали имотни, поради което би следвало този план да бъде основа за
приемането на следващия КРП. Изложеното обосновава извода за наличие на
допусната грешка в заснемането границата между двата процесни имота по
плана от 1989г., като вместо по поставената ограда, тази граница е заснета по-
навътре в мястото на ответника, представляваща реалната част от имота
означена графично на скица № 1 (л.62 от делото) от заключението на СТЕ
на вещо лице Н. С., по точки 101,1,2,3,102,101.
Мотивиран от гореизложеното, предявения иск за собственост се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният
съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, поради което
обжалвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат направени в
настоящото производство разноски, представляващи договорен и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1200лв
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260469 от 16.02.2021г постановено по
гр.д.№21328/2019г. по описа на ПРС, трети гр.с.,
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: село *** да заплати на А.
В. П., ЕГН: **********, адрес: село Б., *** сумата от 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/, направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8