Решение по дело №1920/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. А. А., с постоянен адрес: [населено място], обл. Бургас, [улица], чрез адвокат М. И. Д. - С. А. К., с адрес на кантора: [населено място], бул. “Д-р Г.М.Д.” № 57 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000349/18.09.2024 год., издадена от полицейски инспектор П. Н. към ОД на МВР [населено място], РУ - Сливен, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед, както и АУАН на основание, на който е издадена са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Твърди се, че М. А. А. не е употребявал никакви упойващи вещества и същият е дал кръвна проба, чийто резултати все още се очакват. Сочи се също така, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл.35 от АПК и както изискват принципите за законност - чл.4, ал.2 от АПК и служебното начало в административния процес - чл.9, ал.2 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Упълномощеният от него адв. Д. ангажира писмени доказателства с депозирана по делото молба - съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза и Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1316/2024г. по описа на РУ – Сливен, пр.пр. № 4869/2024г. по описа на РП – Сливен от 07.3.2025 г. Моли за отмяна на оспорената заповед и претендира разноски.

Ответникът - полицейски инспектор в ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен - П. К. Н., предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и допълнителни писмени доказателства, ведно със становище, в което моли за потвърждаване на оспорената заповед и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № 24-1670-000349/18.09.2024 год., издадена от полицейски инспектор П. Н. към ОД на МВР [населено място], РУ - Сливен, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя М. А. А. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН № GA1071266/18.09.2024 г. против М. А. А. за това, че на 18.09.2024 г. около 16:55 часа в [населено място] на ул. Г. С. Р. до дом номер 123 с посока на движение изток - запад управлява лек автомобил БМВ 535Д с peг. № Х8788МА, негова лична собственост след употреба на упойващи вещества. Водачът е тестван с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPK-0011, като уреда отчита наличие на Бензодиазепини под проба номер 044 установено, чрез слюнката му. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 098428. Прието е, че А. управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП.

Към преписката е приложен цитирания АУАН № GA1071266/18.09.2024 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. С акта са били иззети като доказателства свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, както и СРМПС – II част и 2 броя регистрационни табели с рег. № Х8788МА. В АУАН М. А. А. не е вписал възражения. Приложен е и описания в акта талон за изследване № 098428, както и Протокола за извършената проверка. Приложени са също справка за нарушител/водач, Мотивирана резолюция на Началник РУ в ОДМВР [населено място] за прекратяване на административнонаказателното производствопо АУАН и заповед за компетентност.

Жалбоподателят е запознат с обжалваната заповед на 18.09.2024 г., за което е направено отбелязване върху заповедта и е обжалвал същата с жалба, подадена по пощата на 02.10.2024 год. /л.15/, в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

В хода на проведеното съдебно оспорване на заповедта по делото са приети като доказателства Заповед № 343з-1517/15.06.2022 год. на Директор ОДМВР – Сливен, служебна бележка за заеманата от ответника длъжност, информация за собствеността на МПС с рег. № Х8788МА, както и писмо с рег. № 1670р-4730/21.02.2025 год., изготвено от гл.инспектор К.Т. – за началник отдел „Разследване“ ОДМВР – Сливен, видно от което на 19.02.2025г., е получена съдебна химикотоксикологична експертиза с № 1574/12.02.2025г. на ВМА - София, като видно от приложеното заключение на експертите, в изследваните проби на кръв и урина предоставени от лицето М. А. А. с [ЕГН], не е установено наличие на наркотични вещества. Копие на експертизата, както и на Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1316/2024г. по описа на РУ – Сливен, пр.пр. № 4869/2024г. по описа на РП – Сливен от 07.3.2025 г. са представени по делото от процесуалния представител на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая, заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000349/18.09.2024 год. на полицейски инспектор П. Н. към ОД на МВР [населено място], РУ - Сливен е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОД на МВР – Сливен.

Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма, но съдът намира, че е издадена в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да я издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране на релевантните за властническото волеизявление доказателства. Тези нарушения на административнопроизводствените правила се явяват съществени - отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, тъй като са довели до неистинност на фактическите констатации на административния орган, което от своя страна в случая има съществено значение за правилното приложение на материалния закон.

Заповедта не е съобразена с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (за срок от 6 месеца до една година) се прилага спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Следователно за законосъобразност на заповедта от материална гледна точка е необходимо да се докаже, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата).

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Ал. 2 на същата нормата предвижда, че при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган следва да попълни и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. В настоящият случая такъв талон е издаден - талон за изследване № 098428.

Чл. 3а, т. 2 от Наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. Тази хипотеза е налице тогава, когато проверяваното лице се яви в болничното заведение и предостави кръвна проба, както е в случая. При това положение употребата на наркотични вещества или техни аналози може да бъде установена само с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Това е така, защото разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата предвижда възможност употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само когато проверяваното лице откаже да подпише или да получи талона за изследване, не се яви в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая не е налице нито една от горепосочените хипотези на разпоредбата.

След като жалбоподателят се е явил в болничното заведение и е дал кръв за изследване, то същият е оспорил констатациите от теста и само чрез провеждане на химико-токсикологично лабораторно изследване може да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактите по делото се установява, че с оглед издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и вследствие на предоставения от него биологичен материал е изготвена химико-токсикологична експертиза с № 1574/12.02.2025г. на ВМА - София, като видно от приложеното заключение на експертите, в изследваните проби на кръв и урина предоставени от лицето М. А. А. с [ЕГН], не е установено наличие на наркотични вещества

При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено. Налице са доказателства, които опровергават извода на административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ.

На основание разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът кредитира заключението на химико-токсикологичната експертиза. Същата е изготвена въз основа на биологични материали, събрани в хода на административното производство, а не впоследствие и за целите на настоящия съдебен процес.

При анализ на посочените доказателства се налага извод за липса на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на правните последици, изразяващи се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.

С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР - Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 1010 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, отразено в представения договор за правна защита и съдействие/л.50 от дело/, чийто размер е изцяло съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000349/18.09.2024 год., издадена от полицейски инспектор П. Н. към ОД на МВР [населено място], РУ - Сливен, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, на М. А. А. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати на М. А. А., с постоянен адрес: [населено място], обл. Бургас, [улица], сума в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.