Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

           №     41                 22.04.2020 год.               гр.Хасково                                                                  

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Хасковският окръжен съд

в открито заседание на двадесет и втори април

две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Петева

                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева

                                                                              Филип Филипов                               

                                                                               

при секретар Р.Г.

прокурор Делчо Лавчев

като разгледа докладваното от  съдията Милена Петева

н.ч.д. № 150 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на  25.01.2020 година от Прокурор при Апелативната прокуратура-Тракия, Република Гърция, с която е направено искане за задържане и предаване на гръцките съдебни власти на ***М.С.Д. с оглед предприетото против него наказателно преследване в тази държава.

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо поискания за предаване. Искането е уважено в производство по чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА, в което по отношение на Д. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки според разпоредбите на ЗЕЕЗА, при които предаването следва или би могло да се откаже.

 

             Защитникът на поисканото за предаване лице- адв.Г., оспорва искането за предаване.            

             Поисканият за предаване подкрепя становището на своя защитник и намира искането на издаващата държава за неоснователно.

             Съдът като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след  преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и като анализира приложимите в настоящия казус национални и общностни норми, намира за установено следното:

            Представената ЕЗА отговаря на формалните  изисквания, визирани в разпоредбата  на чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него. Съдържанието й сочи, че тя е издадена от компетентен орган – прокурор при Апелативната прокуратура-Тракия, Република Гърция и се базира на образувано и водено от този орган досъдебно производство, по което поисканото за предаване лице - ***  М.С.Д., е обвинен в извършване на две престъпления на територията на издаващата държава. Съгласно ЕЗА тези престъпления са квалифицирани от разследващия орган като „участие в организирана престъпна група“ и „незаконно превеждане през границата на чужденци, нямащи право да влизат и пребивават на гръцка територия“. В европейската заповед за арест е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване е бил издаден акт за задържането на Д. – Заповед № 125/2018 г. на следовател при Районен съд-Александруполис, потвърдена с Решение № 72/2019 г. от Председателя на Апелативен съд-Тракия. Съдържащото се в ЕЗА изложение относно времето и мястото на разследваните деяния е обстойно, последователно, като в хронология са описани  престъпни прояви, предмет на обвинението, посочени са лицата, чието участие е установено, представени са факти, от които може да бъде направен извод за вида и степента на участие на поискания за предаване Д.. Посочени са също характерът и правната квалификация на престъпленията- изисквания по чл.37 ал.1 т.4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е на следващо място максималния размер на предвиденото наказание за всяко едно от престъпленията -  „лишаване от свобода” за срок до 10 години за първото от тях и „лишаване от свобода за срок от 15 години за всяко транспортирано лице“, за второто. И двете визирани в заповедта  престъпления- участие в организирана престъпна група и незаконен трафик /подпомагане/ на чужденци, попадат сред изрично изброените в списъка по чл.36 ал.3  /т.1 и т.13/ от ЗЕЕЗА, поради което за същите не се налага проверка за двойна наказуемост. Независимо от това, следва да се посочи, че тези деяния,  квалифицирани от чуждия разследващ орган като „участие в организирана престъпна група” и „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване на чужденци в страната”, са престъпления и по българския Наказателен кодекс, тъй като визираните в заповедта обстоятелства покриват признаците от престъпния състав в нормите на чл.321, 280 и чл.281 от НК на Република България. В този смисъл и за двете деяния, за които против Д. е предприето наказателно преследване в Република Гърция и в тази връзка се иска предаването му в тази държава, са налице условията на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, съответно не са налице  пречки за уважаване на искането  поради отсъствие на формалните изисквания, на които следва да отговаря заповедта.        

              На следващо място, съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл.36, така и тези по чл.41 от ЗЕЕЗА, съответно- основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от същия закон. Абсолютните основания за отказ да бъде изпълнена заповедта в случая очевидно не са налице – престъпленията не са амнистирани в Република България /същите попадат под нейната юрисдикция, тъй като лицето е ***, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава-член на ЕС. Липсват данни по делото  Д. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди получаване на заповедта за същото престъпление, за което тя е издадена. Приложената към преписката Справка за съдимост, издадена от Районен съд-Харманли на 03.04.2020 година, сочи, че М.С. е осъден в Република България по общо десет влезли в сила присъди, като според направените в бюлетина за съдимост отбелязвания по първите три от тях той е бил реабилитиран по право, а осъжданията в периода 1997-2007 година касаят общоопасни престъпления и престъпления против правото на собственост, извършени в периода 28.04.1993 г. – 07.09.2002 година. Последното осъждане на Д. е по НОХД № 27/2017 г. по описа на Районен съд-Харманли, по което по силата на одобрено Споразумение № 10/01.02.2017 г. той е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършено на 10.10.2015 година. Следователно, нито едно от деянията,  за които Д. е бил осъден в Република България не е аналогично на това, което е предмет на издадената от съдебните власти на Република Гърция европейска заповед за арест.   От друга страна, по делото не се твърди, а и не са налице данни, че в Република България е било образувано, а впоследствие прекратено наказателно производство за описаното в разглежданата ЕЗА престъпление, поради което очевидно отсъстват визираните в т.1 и 1а на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ. Не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на същата разпоредба, тъй като макар престъплението да е подсъдно и на българския съд съгласно чл.4 ал.1 от НК /поисканият за предаване е ***, давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл съгласно законодателството ни, защото според изложените в заповедта факти, деянията, за които е предприето наказателното преследване в издаващата държава, са извършени в периода месец юни 2018-25.10.2018 година, а давността за престъпленията по чл.321, чл.280 и 281 от Наказателния кодекс на Република България /за които се предвижда наказание съответно „лишаване от свобода за срок от една до шест години” за първите две и „лишаване от свобода за срок до пет години“ за третото от тях/ е с продължителност от 10 години съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.3 от същия кодекс. На следващо място, визираните в заповедта престъпления не са извършени нито изцяло, нито частично на територията на Република България, нито на територия, извън тази на издаващата държава, което да поставя въпроса за отказ от изпълнение, основан на регламентираната в т.5 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА хипотеза. Не подлежат на обсъждане в случая и останалите относителни основания за отказ, а именно това по т.4 на ал.1 и това по ал.2 на чл.40, тъй като те касаят случаите, при които предаването се иска за изпълнение на влязла в сила присъда, какъвто разглежданият случай очевидно не е.

                Неоснователно е възражението на защитата срещу изпълнението на заповедта заради влошеното здравословно състояние на Д.. Както националният ни закон, така и рамковото решение, чиито норми то транспонира, не предвиждат основание за отказ, основано на здравния статут на лицето. Последният е коментиран единствено в разпоредбата на чл.54 ал.3 от ЗЕЕЗА като предпоставка за отлагане на фактическото предаване при наличие на основателно предположение, че то би могло да застраши живота или здравето на исканото лице. Тази разпоредба, като касаеща единствено условията за транспортиране в чуждата държава би могла да бъде коментирана едва при допуснато изпълнение на европейската заповед за арест и предстоящ трансфер, условията на който не би могло да бъдат обсъждани предварително, поради което и не може да се счита, че понастоящем съществуващата обстановка на пандемия и опасност от вирусно заразява ще представлява опасност за живота или здравето на поискания за предаване. В този смисъл напълно неотносими към разглеждания казус са и цитираните от защитата норми на справедливостта, които тя намира за нарушени в аспекта на застрашаващите личността на лицето условия за предаване. Що касае доводите на Д., отнасящи се до недоказаността на повдигнатото против него обвинение, то последните разбираемо не могат да бъдат подложени на преценка от настоящия съд, нито преценявани в аспекта на някои от регламентираните основания за отказ да бъде допуснато изпълнението на заповедта.

          

                По отношение приложението на чл.41 от ЗЕЕЗА: Тъй като в случая европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу ***, на основание  чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА от издаващата държава Република Гърция бяха поискани, а по този повод и представени гаранции, че след като лицето бъде изслушано от издаващата държава, т.е. след като приключи образуваното наказателно производство, то ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. Тази писмена гаранция беше получена в Окръжен съд-Хасково с писмо от 14.04.2020 год. на съдия от Апелативен съд-Тракия, адресирано първоначално към Окръжна прокуратура-Хасково, а впоследствие получено в деловодството на Окръжен съд-Хасково и регистрирано с вх.№ 3910/15.04.2020 г. Съдържанието на този документ и формулираните в него готовности за връщане на *** на територията на страната ни бяха преценени като удовлетворяващи изискванията на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и обезпечаваща в достатъчна степен регламентираната в тази разпоредба защита на поискания за предаване.

           На последно място, съдът установи, че в случая  са налице законовите основания за отложено изпълнение на европейската заповед за арест. Представените от прокурора доказателства, а и служебно извършената справка в деловодната система на Окръжен съд-Хасково, установяват, че в Република България срещу М.Д. е образувано и все още е висящо наказателно производство за престъпление, което както вече се посочи, не е идентично с това, за което предаването се иска. Така според представеното от прокурора Удостоверение изх.№ 562/2020 г., а и служебно известната на съда информация, въз основа на внесен от прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково обвинителен акт пред Окръжен съд-Хасково е образувано НОХД № 638/2019 г. По това дело против М.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1-во вр. чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК - . Съдебното производство е било образувано на 20.11.2019 г., когато обвинителният акт е постъпил в съда, а след няколкократни отлагания разглеждането на делото в разпоредително заседание е било насрочено за 24.04.2019 г., но поради обявеното с Решение на Народното събрание на Република България извънредно положение с удължен срок до 13.05.2020 г., делото е отсрочено за нова дата, която ще бъде определена след отпадане на ограничителните мерки за разглеждане на определена категория дела, в която попада и горепосоченото. Следователно безспорно в случая е налице регламентираната в чл.52 от ЗЕЕЗА хипотеза, а именно: срещу искания за предаване Д. е налице висящо наказателно производство в Република България за престъпление, различно от това, предмет на европейската заповед за арест. Преценката на въпроса дали да бъде приложена тази алтернативна по характера си форма за изпълнение на европейската заповед за арест беше свързана с анализ на две групи обстоятелства – етапът, на който се намира наказателното производство в Република България и етапът, на който се намира наказателното преследване в Република Гърция. Както вече се посочи, производството в България е в съдебна фаза, т.е. досъдебното разследване е приключило, изготвен е и внесен в съда обвинителен акт, като съдът е насрочил разглеждането на делото в разпоредително заседание, но поради въведените в страната ни противоепидемиологични мерки това заседание не е могло да бъде проведено.  Следва обаче да се приеме, че пречките за разглеждането на делото са временни и след 13.05.2020 г. /крайният срок на обявеното извънредно положение в страната/ те ще отпаднат, а след тази дата делото ще бъде отново насрочено за провеждане на разпоредителното заседание. От друга страна, съдържанието на европейската заповед за арест сочи, че наказателното производство в Република Гърция се намира на предварителен, досъдебен етап, като описаните от издаващия орган обстоятелства, касаещи съдържанието на престъпната дейност и участващите в нея лица, сочат, че все още в това разследване предстои установяването на всички участници в престъпленията, а следователно и конкретизация на степента и формата на участие на всяко едно лице, в частност и на ***  М.Д.. Тук следва да се посочи, че в адресираното към издаващия орган писмо от 09.04.2020 г. същият беше уведомен от изпълняващия съд за висящото пред него съдебно производство против поискания за предаване Д., както и за възможността да бъде допуснато отложено изпълнение или изпълнение под условие на ЕЗА. В получения на 15.04.2020 г. отговор от гръцките съдебни власти тези две алтернативи за изпълнение на заповедта не са коментирани, нито е отправено конкретно искане или предложение по повод уведомлението за образувано и неприключило наказателно производство пред българския съд и произтичащата от това възможност изпълняващият орган  да отложи изпълнението на заповедта. Последното, съпоставено с анализираните по-горе етапи, на които се намират наказателните производства в двете държави – съдебна фаза в Република България и досъдебно разследване в Република Гърция, налагат извода, че е наложително да бъде даден превес на първото производство, т.е. на съдебното производство пред българския съд, доколкото очакванията са, че то ще приключи в период, значително по-кратък от този, през който ще протече наказателното преследване в Република Гърция. Наред с това е наложително да се посочи, че тежестта на престъпленията, за които е предприето наказателно преследване в двете държави, сама по себе си не може да обоснове приоритетно разглеждане – и в двата случая се касае за тежки умишлени престъпления, засягащи чувствителни сфери от социалния живот – обвинение за държане и разпространение на наркотични вещества /по делото, водено в Република България/ и участие в организирана престъпна група и незаконно подпомагане на чужденци да пребивават в страната /по разследването в Република Гърция/. Ето защо, съдът прецени, че в случая е наложително да бъде приложен регламентираният в чл.52 от националния ни закон, респ. в чл.24 от Рамково решение 2002/584/ПВР, ред – отложено изпълнение на европейската заповед за арест, и така предаването на ***  М.Д. бъде отложено до приключването на наказателното производство по НОХД № 638 от 2019 г. по описа на Окръжен съд-Хасково. Искането на прокурора предаването да се отложи и до момента, в който ще бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“, което евентуално ще наложено на Д. по посоченото съдебно производство, не може да бъде уважено. На първо място, тълкуването на нормата в чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА налага извод, че удовлетворяването на такова искане предполага наличие на влязла в сила и подлежаща на изпълнение на присъда, каквато в случая очевидно не е налице. На второ място, дадените от издаващата държава гаранции за връщане на лицето в България след приключване на провежданото в Република Гърция наказателно преследване ще гарантират възможността за реализиране на националната ни компетентност за изпълнение на евентуалното наказание, което ще бъде наложено по НОХД № 638/2019 г., като предварителното обезпечаване на такова изпълнение би надхвърлило фактическите рамки на настоящото производство, по което, както вече се посочи, данни за влязла в сила присъда, налагаща наказание „лишаване от свобода“ не са налице. И на трето място, пропорционалният подход, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЕЕЗА и целящ реализация на наказателната отговорност както в издаващата, така и в изпълняващата държава, налага прилагането на този законодателен инструмент, който в най-пълна степен би удовлетворил провеждането на наказателните процедури във всяка една от двете държави. В разглеждания случай този баланс може да бъде постигнат чрез отлагане на предаването до момента, в който бъде приключено висящото пред съда наказателно дело.

            Отложеното изпълнение на европейската заповед за арест налага приложение на уредената в чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА хипотеза относно мярката за неотклонение „задържане под стража“, гарантираща фактическото предаване на лицето – тя следва да бъде взета, считано от приключването на наказателното производство в Република България.

       

  Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш     И :

 

 

 

 

 ДОПУСКА изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 25.01.2020 година от Заместник-апелативния прокурор на Апелативна прокуратура-Тракия, Република Гърция, с която е поискано предаването на съдебните власти на Република Гърция на М.С.Д.,  на ***, роден на *** година, ЕГН **********,***, за реализиране на предприетото спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.1, 5, 6, 8, 12,13е, 14, 16, 17, 18, 19, 26 параграф 1а, 27 параграф 1а,  42, 45, 49, 51, 52, 57, 59, 60, 61, 65, 76, 79, 80, 94 параграф 1, 98, 187 параграфи 1,2,3 и 7 от Наказателния кодекс в сила преди 01.07.2019 г., както и за престъпление по  чл.1, 5, 6, 8, 12,13е, 14, 16, 17, 18, 19, 26 параграф 1а, 27 параграф 1а,  42, 45, 49, 51, 52, 57, 59, 60, 61, 65, 76, 79, 80, 94 параграф 1, 98, 187 параграфи 1,2,3 и 7 от Наказателния кодекс преди 01.07.2019 г. и чл.30 параграф 1б-а 7,10 и 11 от Закон № 4251/2014 г., извършени в периода месец юни-25.10.2018 година.

ОТЛАГА ПРЕДАВАНЕТО на М.С.Д. на съдебните власти на Република Гърция по горепосочената европейска заповед за арест до приключването на наказателното производство  по НОХД № 638/2019 г. по описа на Окръжен съд-Хасково.

 

              ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на М.С.Д., считано от приключването на наказателното производство по НОХД № 638/2019 г. по описа на Окръжен съд-Хасково до фактическото му предаване на съдебните власти на Република Гърция.

               Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати  на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието, както и да се уведоми издаващата държава.

                Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в 5-дневен срок от днес.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :    1.                   2.