Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, 28.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14478 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, с адрес ***, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1632,90
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 239 часа за целия процесен
период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 09.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се, че през периода от 01.08.2016г. до
30.06.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност младши инспектор в ГПУ – Варна
при РДГП - ***. Тази дирекция е на структурно подчинение към ГД „Гранична
полиция“ в МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени
при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното
време на държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за тримесечен
период. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Самият коеф. е 1,143. За периода от
01.08.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил 1672 часа нощен труд, който
преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1911 часа. Т.е.
разликата от 239 часа следва да бъде допълнително заплатена. Размерът е 1632,90
лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците в следния смисъл: Искът е неоснователен. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност за периода от 01.08.2016г. до
02.09.2016г. Не се спори, че ищецът през процесния
период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено
работно време през нощта, което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното
работно време е 8 часа. Съотношението с коеф. 1,143
се прилага при трудови правоотношения по КТ. За периода на претенцията е
действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В тази наредба също е уредено, че
нощният труд на служителите на МВР е 8 часа. Твърди се, че не е налице празнота
в нормативната база, която следва да се запълни от КТ. Сочи се, че НСОРЗ е
неприложима в настоящия случай.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните, че в процесния период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г.,
ищецът полагал труд на длъжност младши инспектор в ГПУ – Варна при РДГП - ***.
Тази дирекция е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ в МВР.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г.
общо отработените часове нощен труд са 1672 часа. При преизчисляването на
нощния труд с коеф. 1,143 се получава стойност от 1911 часа. Разликата след
преизчислението е 239 часа. Не е получавано възнаграждение за тези часове
извънреден труд, което на стойност 1632,90 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото
лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода
от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. общо отработените часове нощен труд са 1672
часа. При преизчисляването на нощния труд с коеф. 1,143 се получава стойност от
1911 часа. Разликата след преизчислението е 239 часа. Не е получавано
възнаграждение за тези часове извънреден труд, което на стойност 1632,90 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на възнаграждението.
Възражението за изтекла погасителна
давност за възнаграждението за м. Август 2016г. съдът намира за неоснователно.
Това е така, доколкото в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29 юли
2016г. е уредено, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена. Т.е. сумата за м. август 2016г. е била
дължима през м. 09. 2016г. Към момента на подаване на исковата молба
погасителната давност, уредена в чл. 111 ЗЗД не е изтекла.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на
общо 480,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 65,32 лева, представляваща дължимата
държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, с адрес ***, да заплати в полза на Е.Р.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1632,90 лв.
(хиляда шестстотин тридесет и два лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 239 часа за целия процесен период от
01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ***, с адрес ***, да
заплати в полза на Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 480,00 лв., представляваща направените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 215,32
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима
държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: