Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали 24.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кърджали, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
При секретаря М.К.
като разгледа
докладваното от съдията Пенка Костова административно дело №5 по описа на съда за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Т.Н.Г. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-384/17.06.2011г.
издадена от Началника на РДНСК – Южен централен район, с която на основание чл.
225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат извършен от Т.Н.Г. незаконен
строеж “Ажурна ограда”, намиращ се в поземлени имоти с №№ 010068;
013013;013081, землище с.Гняздово, общ.Кърджали
В жалбата се сочи, че процесният акт е незаконосъобразен, издаден в
противоречие на материалния закон и съществено нарушение на административно
производствените правила. Изложените в заповедта констатации били неверни,
поради това, че жалбоподателя на първо място не е извършил констатирания в
заповедта незаконен строеж “Ажурна ограда”. Сочи, че оградата е изпълнена от
метална конструкция и е поставена непосредствено зад бетонов бордюр. Поради
което, счита, че процесната ограда не представлява строеж по смисъла на §5,
т.38, т.39 и т.40 от ДР на ЗУТ и не попада в никоя от категориите строежи,
определени с Наредба №1 от 30.07.2003г. за номеклатурата на видовете строежи. Предвид подробно изложените в жалбата съображения, моли да бъде
отменена изцяло Заповед №ДК-02-ЮЦР-384/17.06.2013г. на Началника на РДНСК
– ЮЦР.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата Началник на РДНСК
– ЮЦР,
чрез юрисконсулт М.
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Развива подробни съображения и в представената по делото писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №97, том I, рег. №872, нот. дело №95/2007г., Т.Н.Г. е собственик на: поземлен имот №
010068 по КВС за землището на с.Гняздово, с ЕКАТТЕ 15268, община Кърджали, в
местността “П***”, стопански двор извън регулация, при граници и съседи: имот № 013013,
водостопанско съоръжение на МЗГ-ХМС; имот №018186- язовир МЗГ- ХМС и имот №
010069- трайни насъждения на кметство с.Калоянци, ведно с построения в него
трафопост.
При извършена проверка от длъжностни лица при РДНСК – ЮЦР, сектор Хасково,
е съставен Констативен акт №Кл-25/22.10.2010г., с който е установено, че
жалбоподателя Т.Г. е извършил строеж “Ажурна ограда” в поземлени имоти с №010068;
013013; 01308, намиращи се в землището на с.Гняздово, общ.Кърджали.
Видно от описанието в констативния акт, строежът представлява ажурна ограда
изпълнена от пана с метални профили върху бетонов фундамент, с обща дължина
180м. и височина 2.50 м. Изпълнена е и портална врата с ширина 6.00 метра, монтирана
на две бетонови колони с размери 0.60 м./0.40м. и височина 2.50м., без
разрешение за строеж, без становище на инженер – конструктор и протокол за
строителна линия и ниво, с което са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствие на Г., поради това Констативен акт №
Кл-25/22.12.2010г. съставен от служители на сектор Хасково към РДНСК-ЮЦР му е
съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, с което същият е уведомен за
образуваното административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за
премахване на установения незаконен строеж. На 27.12.2010г. Г. се е явил в
сградата на РДНСК-ЮЦР, където екземпляр от акта му е връчен лично срещу подпис.
С вх. №ЮЦР-К-88-00-110/14.01.2011г. в РДНСК – ЮЦР Пловдив е постъпило Възражение
от Т.Н.Г., против съставения Констативен акт № Кл-25/22.12.2010г., в което
същият не отрича, че е собственик на оградата описана в констативния акт, но
посочва, че не той е извършителя на констатирания строеж, тъй като през 2007г.
е закупил имота ведно с намиращ се в него трафопост и реализирана ажурна
ограда.
Предвид установеното с посочения по-горе констативен акт, от Началника на
РДНСК – ЮЦР Пловдив е издадена Заповед № ДК-02-ЮЦР-384/17.06.2011г., с която на
основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж
“Ажурна ограда”, извършен от Т.Н.Г., намиращ се в поземлени имоти с №№ 010068;
013013;013081, землище с.Гняздово, общ.Кърджали
По делото е представено заключение на вещо лице по допусната СТЕ. Вещото
лице посочва, че процесния обект така както е описан в оспорената заповед не
отговаря на извършената на място ограда. На място същата е с дължина 134.00
метра и височина 2.10м. и се намира на 10 см. от изградения бордюр на пътя и
няма бетонов фундамент, а само циментова замазка около железните колове. Имота
в който попада процесната ограда е с № 11013, записан е като собственост на
община Кърджали в регистъра на собствениците към КВС и представлява общински
път.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
неговата териториална и материалноправна компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, Началникът на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. Видно от представената по делото Заповед №РД-13-446/01.11.2010г.,
Началникът на ДНСК – София е предоставил на Началниците на РДНСК правомощия да
издават заповеди за премахване на незаконни строежи.
Спазена е предвидената законова форма – писмена такава, налице са
необходимите реквизити.
Не е допуснато нарушение на предвидената в ЗУТ специална процедура по
издаването на индивидуални административни актове за премахване на незаконни
строежи или на части от тях. В подкрепа на този извод на съда е
обстоятелството, че от длъжностни лица към РДНСК – ЮЦР Пловдив, сектор Хасково е
съставен, съгласно изискването на чл.225, ал.3 от ЗУТ, констативен акт
№Кл-25/22.12.2010г. за установяване на незаконен строеж, описано е състоянието
на строежа, липсата на издадени строителни книжа, посочен е извършителя на
строежа. Констативният акт е връчен на Т.Г., с което същият е уведомен за образуваното
производство по чл.225 от ЗУТ. Предвид посоченото съдът счита, че при издаване
на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с изискванията на материалния
закон, същата е мотивирана и посочените в нея правни основания съответстват на
фактическите такива. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства,
които да оборят констатациите на административния орган.
Спорните по делото обстоятелства, според доводите в жалбата, се свеждат до
това дали в случая костатираната “ажурна ограда”, представлява строеж. Тук
следва да бъде посочено, че процесната ограда, независимо от начина на нейното
изпълнение – ажурна изпълнена от метални елементи, предвид своето
предназначение, а не с оглед на нейното изпълнение, представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Следователно, за нейното изпълнение е
необходимо издаването на разрешение за строеж. За разлика обаче от други видове
строежи, за издаването на разрешение за строеж за такава ограда не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти, а е достатъчно представяне на становище на
инженер-конструктор - чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ. Строежи могат да се
извършват само ако са разрешени, както сочи нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а
изключенията от това правило са изрично изброени в чл. 151 от ЗУТ, като
оградата не е сред тях. Същата не може да бъде разглеждана и като обект по
смисъла на чл.56 от ЗУТ.
Горният извод не се променя дори и от това, че имотът се намира извън
урбанизираната територия. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8
от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на
населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки
огради, съобразени с изискванията на ал. 2 на същия текст. Тази разпоредба също
не изключва издаването на разрешение за строеж за изграждането на лека ограда.
Следователно, независимо от вида на ограждания имот - урегулиран или не, за
изпълнението на ограда се изисква издаването на разрешение за строеж.
Съдът
намира за неоснователни твърденията за наличието на разминаване
в размерите на строежа,
посочени от административния орган и от вещото лице, доколкото не
е налице съществено разминаване на отразените в констативния акт параметри на
строежа и тези, посочени от вещото лице. Освен това, от отразеното в
констативния акт и заповедта е видно, че строежът в случая е достатъчно ясно
описан и дори и да има някакво разминаване с посочените от вещото лице размери
на строежа, то това не води до неяснота относно предмета на заповедта,
доколкото процесният строеж е достатъчно индивидуализиран, за да се осъществят
последиците от акта. Поради което не може да бъде споделено становището
изложено от жалбоподателя, че установената липса на точно и конкретно описание
и посочване в административния акт на характеристиките на строежа, представлява
съществено нарушение на приложимите правни норми, водещо до извода за липса на
предмет, а от там и до нищожност на акта. В конкретния случай заповедта би била
нищожна на основание материална незаконосъобразност (т.е. по същество), само
ако подобен акт е изцяло лишен от законово основание, т.е. акт с подобно
съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Подобна
хипотеза в случая не е налице. Актът е издаден при наличието на нормативно
регламентираните предпоставки по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Отделно от
изложеното следва да се посочи, че в случая е без правно значение точното
фактическо разположение на оградата и дали тя следва регулационните линии на
имота, което би имало значение само при издаването на разрешение за строеж, но
е неотносимо в настоящото производство, където релевантния факт е липсата на
строително разрешение, поради което заключението дадено от вещото лице в тази
част не се кредитира от съда.
В
заключение и с оглед гореизложеното, следва извода, че коментираният строеж е
безспорно незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на
премахване от компетентните за това органи. В тази връзка следва да се
отбележи, че обжалваният административен акт съответства и на целта на закона.
Предвид изложеното и след извършената проверка по реда на чл.168 от АПК
съдът намира, че обжалваният административен акт отговаря на изискванията за
законосъобразност, визирани в чл.146 от АПК. Мотивите на заповедта не са
оборени с доказателства в съдебната фаза. Във връзка с горното, жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна.
Строежите в обхвата на чл.147 ЗУТ /т.7/ са шеста категория съгласно чл.137 ал.1 т.6
от с.з. Съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията
на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални
административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията
по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване
на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна
инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета
категория включително. Изградената ограда представлява
строеж от шеста категория, поради което решението по отношение на него не
подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Г. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-384/17.06.2011г. издадена
от Началника на РДНСК – Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал.
1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат извършения от Т.Н.Г. незаконен строеж
“Ажурна ограда”, намиращ се в поземлени имоти с №№ 010068; 013013;013081,
землище с.Гняздово, общ.Кърджали, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.