№ 112
гр. Плевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20224400600361 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В.Н. Т.
срещу Присъда №54 от 21.04.2022 година постановена по Наказателно дело
частен характер 1997/ 2021 година по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал
подсъдимата В. Н. Т., родена на 30.08.1976г. в гр.Плевен, живее в гр.Плевен,
**********, ЕГН********** за виновна в това, че на 28.09.2021г., в гр.
Плевен в Съдебната палата, пред XI наказателен състав на Районен съд гр.
Плевен, в открито съдебно заседание, проведено по НЧХД № 792/2021г.,
публично е приписала неизвършено от частния тъжител престъпление от общ
характер с изразите - „ Да , запозната съм. Лично го знам това от майка му.
Пренасяли са цигари и са ги криели в тавана на влака и при спиране на влака
на гръцката граница, спрял е по-рязко, и са изпаднали цигарите. Още един
човек е бил с него. Били са задържани и ми е разказвал той какво
1
представлява самия затвор и, че там можеш да си откупиш по-ниска присъда.
Имали ли са два апартамента и майка му се е принудила да продаде единия,
неговия и да му плати освобождаването. В този същия блок все още има
гараж на името на майка му, като клеветата е разпространена по друг начин -
чрез съдебен протокол от открито съдено заседание № 1550/28.09.2021г. по
НЧХД № 792/2021г. по описа на Районен съд гр. Плевен - престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1, пр. второ НК, поради което
и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр.чл.78А от НК я освободил от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1, пр. второ НК, като й наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Осъдил подсъдимата В. Н. Т. да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на
В.П. Д. ЕГН ********** от гр.Плевен сумата от 1000лв, представляващи
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1, пр. второ НК, като за разликата до 10000 лева
отхвърлил предявения иск като неоснователен инедоказан.
Осъдил на основание чл.189 ал. 3 от НПК подсъдимата В. Н. Т. да
заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в
размер на 40 лева по сметка на Плевенски районен съд. Осъдил на
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата В. Н. Т. да заплати на частния
тъжител В.П. Д. направените деловодни разноски в размер на 1200лв. за
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
постановения съдебен акт, като се сочи че са допуснати нарушения както на
материалния, така и на процесуалния закон. Прави се оплакване, че изводите
на съда не се основават на пълно и всеобхватно обсъждане на
доказателствената маса по делото.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
2
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.Н.Т. - бивша съпруга на тъжителят В.Д. била
разпитана в качеството си на свидетел по НЧХД № 792/2021г. по описа на
Районен съд град Плевен, образувано по тъжба на К.Ю.Т.. Разпита бил
проведен в открито съдебно заседание на 28.09.2021г., като в съдебната зала
присъствал В.Д.. По време на разпита и пред съдия докладчика Т. Н. П.,
съдебният секретар В.Х.С., тъжителят К.Ю.Т., повереникът му адв. А.Я.Р. и
защитниците на В.Д.- адв. М.М. Б. и адв. Х.М.Х.И., подъсдимата В. Н. Т. на
въпрос на адв. Р. – „В показанията по вашето дело №3322, при разпита на
К.Т. е станало на въпрос за субективни негови знания относно проблеми на г-
н Д. в Гърция — знаете ли за неговите проблеми? Имал ли е г-н Д. проблеми с
гръцките власти?”подсъдимата отговорила по следния начин: „ Да, запозната
съм. Лично го знам това от майка му. Пренасяли са цигари и са ги криели в
тавана на влака и при спиране на влака на гръцката граница, спрял е по-рязко,
и са изпаднали цигарите. Още един човек е бил с него. Били са задържани и
ми е разказвал той какво представлява самия затвор и, че там можеш да си
откупиш по-ниска присъда. Имали ли са два апартамента и майка му се е
принудила да продаде единия, неговия и да му плати освобождаването. В този
същия блок все още има гараж на името на майка му. ”
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и приобщените писмени доказателства, сред които
заверено копие от съдебния протокол.
По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция.
След като е установил правилно фактическата обстановка по делото,
районният съд декларативно е заявил, че с действията си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
твърдяното в тъжбата престъпление от частен характер с правна
3
квалификация отразена в Разпореждането за насрочване на тъжбата. Въпреки
изложените обширни мотиви относно вида, характера, елементите от
субективната и обективна страна на престъпния състав по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1, пр. второ НК, то тези теоретични съждения
не са свързани с фактологията по делото. Иначе казано последните са
напълно изолирани и по своето същество не се свързват с конкретния казус
по делото представляващ съвкупност от установени и възприети от съда
факти и обстоятелства свързани с твърдяното деяние. В този смисъл
съдебният акт страда от пороци свързани с формирането на волята на
решаващият съд по основните въпроси по чл.301 от НПК, като тези
нарушения не могат да бъдат отстранени при въззивната проверка. Липсата
на изводи между фактите и изводите по приложението на материалния закон
по своето същество водят до невъзможност да се проследи логически
мисловния процес при формиране на изводите относно съставомерността на
деянието и вината. Следва да се отбележи, че данните във връзка със
изреченото от подсъдимата в качеството й на свидетел по НЧХД 792/2021
година по описа на Районен съд Плевен са напълно изолирани от целия
контекст на разпита, като първоинстанционният съд въобще не е обсъдил
въпроса относно това, че изявлението на подсъдимата е във връзка със
зададен от защитниците въпрос допуснат с нарочно определение на съда
разглеждаш делото – основен въпрос свързан с установяването на мотивите
на подсъдимата, за да направи конкретното изявление. Мотивите към
съдебния акт не дават ясен отговор на въпросите, визирани в чл.301 от НПК и
правят невъзможно проследяването на волята на съда и проверка на неговото
вътрешно убеждение. По същество, макар и формално да е налице съдебен
акт по смисъла на чл. 34 НПК, то той не съдържа мотиви, които да дадат
отговор на въпросите, поставени от страните и в тази насока са основателните
възражение на защитата по допълнението към въззивната жалба, и
представляващи предмет на въззивното производство - има ли извършено
престъпление и каква е неговата правна квалификация. Изводите по тези
въпроси не могат да бъдат изолирани от фактите и да представляват само
теоритичните положения възприети в правото въз основа на правната теория
и практика, а следва да почиват върху възприетата от съда фактическа
обстановка, каквато връзка в конкретния случай въобще не е направена от
районният съд. Така изготвеният акт не дава възможност да се проследи
4
вътрешното убеждение и дали то е формулирано при спазване на принципа на
чл. 14 НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова
субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по
делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото,
които следва да се проверят и при необходимост да се съберат нови, така че
да не възниква никакво съмнение относно приетите от съда факти при
постановяване на присъдата и това да бъде свързано пряко с приложението
на материалния закон. В конкретният случай е невъзможно да се проследи въз
основа на кои установени от съда факти са направени изводите относно
обективната и субективната страна на престъпния състав. Съобразно
константно възприетата практика на ВКС / Решение № 765/28.12.1990
г.,Решение № 457/03.01.1994г./, в правната доктрина се възприема
становището, че съществено процесуално нарушение не е само пълната липса
на мотиви , но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни
въпроси, на които трябва да отговори присъдата. В този смисъл основните
въпроси, на които следва да отговори съда съобразно императивната
разпоредба на чл. 310 ал.І от НПК са тези относно : има ли извършено
деяние, извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато обвинение и
извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му
квалификация. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в
мотивите какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на какъв
доказателствен материал и какви са правните съображения за взетото
решение. Освен това в мотивите следва да се посочи какви обстоятелства се
считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали, след
което въз основа на анализа на фактите по делото да се посочи какви са
правните съображения при решаване на въпросите, така както са посочени в
разпоредбата на чл. 301, ал. 1 НПК. Първоинстанционният съд е нарушил
императивната разпоредба на чл.34 от НПК, според която всеки акт на съда
трябва да има мотиви, които да съдържат фактическите и правните
съображения на взетите с него решения. Изготвянето на мотивите в пълен
обем от друга страна е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и на закона. Частичната липса на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
5
чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Въззивната инстанция намира, че така описаните нарушения на
процесуалните правила от страна на районен съд Плевен са съществени, по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, не са отстраними във въззивното
производство, и по която причина Плевенският окръжен съд не би могъл да
се произнесе по съществото на обвинението и да постанови нов съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл.335 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №54 от 21.04.2022 година постановена по
Наказателно дело частен характер 1997/ 2021 година по описа на Районен съд
Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд Плевен от друг
състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6