РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100609 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес на
кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес
гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „А.“ № 51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н..
Ищцавата страна твърди, че е страна по Договор № 1063343 за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние от 11.09.2021 г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата
на който е получила кредит в размер на 1 000 лева и следва да върне на дружеството сума в
размер на 1 033,80 лева, при ГПР 49,85 %, при срок на кредита от 1 на брой вноска.
Съгласно чл.5 от Договора, ищцата следва да сключи Договор за гаранция с дружеството, с
цел да бъде обезпечен сключения Договор, по който Договор за гаранция ищцата следва да
заплати сумата от 296,20 лева, подробно описано и дължима спрямо погасителния план към
Договора за гаранция. В условията на евентуалност се сочи, че клаузата на чл.5 от Договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, въз основа на която е сключен
Договора за гаранция е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146
от ЗЗП. Ищцата твърди, че така сключения Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК,
както и че същият е недействителен на специалните основания на чл.22 от ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор №
1063343 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с „Ф.Б.“
ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 и
чл.19, ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност се посочва, че клаузата в чл.5 от Договор № 1063343 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, въз
основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.146 от ЗЗП.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за редовност на исковата
1
молба, но неоснователност и недоказаност на предявения с нея иск. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1063343,
по силата на който ответникът е отпускал на ищцата сума в размер на 1 000 лева. Посочва,
че не е основателно твърдението, че предоставянето на поръчителство от Ф.Б. е условия за
сключване на договор за кредит, тъй като при кандидатстване всеки кредитополучател може
да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител избран от него. Излага, че
сключването на договор за гаранция не е задължително условия за сключването на договор
за кредит, а избраната възможност заляга в процесния чл.5 от Договора за кредит, който се
генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаване на
заявката за кредит – т.е същата се явява индивидуално договорена по избор на потребителя.
Сочи, че ищецът след като сам е посочил Ф.Б. като поръчител и е получил информацията,
съответно проектите за договорите, е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи
договора за потребителски кредит при посочените условия. Прави искане за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор № 1063343 за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, на 11.09.2021 г. "Ф.Б." ЕООД и В. А. В. са се
договорили ответното дружество да предостави на ищцата заем в размер на 1 000 лева,
който тя трябвало да върне в срок от 30 дни, ведно с лихва от 3,38% или 33,80 лева.
Падежната дата на заема била 11.10.2021 г. В Договора е посочено, че ГПР по заема е в
размер на 49,85%, както и че заема се обезпечава с поръчителство, предоставено от
"Ф.Б."ЕАД в полза на кредитора. Договорът за поръчителство трябвало да се сключи не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. Одобряването на
обезпечението от "Ф.Б."ЕООД се извършвало чрез одобряването на заема.
Преди сключване на Договора ответникът предоставил на ищеца Преддоговорна
информация /Стандартен европейски формат/, в която били описани параметрите по
бъдещия договор. Посочено било, че общо дължимата сума по кредита от 1033,80 лева ще
бъде платена на 10.12.2021 г. От тази сума 1 000 лева била главница, а 33,80 лева –лихва.
Годишният лихвен процент по кредита бил в размер на 41,12%. Изрично е посочено, че за
сключване на договора за кредит е необходимо да се представи и договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Той можел да избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора за да обезпечи задълженията си по
кредита. Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за
сключването на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя
за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.
Договорът за гаранция била допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитора. При сключване на договор за гаранция с гарант предложен от
кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя щели да бъдат в размер на 296,20 лева.
Изрично е посочено, че тези разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизали
в общия разход по кредита, съгласно § 1. 1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга,
която не е задължително условие за предоставянето на кредита. На следващо място е
посочено, че ГПР е 49,85%. При изчислението му се вземали предвид следните условия:
2
Договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и кредитора и
заемополучателя ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени
в Договора; Лихвения процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.
Съгласно представения с исковата молба Договор за гаранция /поръчителство/ от
12.09.2021 г., "Ф.Б."ЕАД и В. А. В. се договорили, гарантът да предостави гаранция, като се
задължи да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем.
Определена била и такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, а именно сумата от
296,20 лева, която била дължима от клиента. Тази такса трябвало да бъде заплатена от
клиента на гаранта по негова банкова сметка. Съгласно така сключения договор, гарантът се
задължавал солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите
на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между
клиента и заемодателя.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество, съдът
назначи и изслуша заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Според заключението на съдебно –счетоводната експертиза, няма преведена
/разпределена/ сума от „Ф.Б.“ЕООД към гаранта по договора за паричен заем „Ф.Б.“, както и
разходите, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите
/ГПР/ по процесния кредит, са сумата по кредита – 1000 лева, възнаградителна лихва в
размер на 33,80 лева, като ГПР е в размер на 49,85%.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, при кандидатстване за
кредит от „Ф.Б.“ЕООД, може да се подаде заявка с личен гарант. Дружеството има
разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискатели, различни от
ищеца, са кандидатствали с личен гарант. При кандидатстване за процесния договор за
кредит, „Ф.Б.“ЕООД е предоставило на ищеца чрез и-мейл следните документи:
Преддоговорна информация/Стандартен европейски формуляр, Договор за потребителски
кредит № 1063343 от 11.09.2021 г., Общи условия, уреждащи отношенията между
„Ф.Б.“ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството.
Потвърждаването на получаването на горните документи от страна на ищцата е направено
чрез изпращане на съобщение /SMS/ с текст FER PRIEMAM на номер 1917 от посочения
при регистрацията мобилен телефон 0898 549 778.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 11.09.2021 г. ищцата е сключила с
"Ф.Б."ЕООД Договор № 1063343 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние, като й е бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, който е трябвало да
върне на една вноска за срок от 30 дни, ведно с лихва от 33,80 лева /3,38%/. Няма спор и
относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищцата е трябвало да
предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в Поръчителство от "Ф.Б."ЕАД в полза
на ответното дружество, като за това В. В. трябвало да заплати такса от 269,20 лева. Не се
спори между страните и относно това, че на 12.09.2021 г. ищцата е сключила с "Ф.Б."ЕАД
3
Договор за гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря солидарно с нея
пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем.
Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесните два договора, като
преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на В. не се оспорва и
обстоятелството, че е получила договорения заем от 1 000 лева.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор №
1063343 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 11.09.2021 г. на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от
ЗПК"Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред
които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора като
обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 1 033,80 лева, която включва
отпуснатия кредит 1 000 лева, и 33,80 лева - лихва, при лихвен процент - 3,38%. Посочено е,
че ГПР е 49,85%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид
допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в
представената Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти,
а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното
плащане по договор за гаранция в размер на 296,20 лева. Според чл. 5 от договора заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank на кредитора, за което
кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер от 296,20 лева, която сума не е
включена в ГПР. Това обстоятелство безспорно се установява и от представената от
4
ответника Преддоговорна информация, където в т. 4. 3 изрично е посочено, че разхода от
296,20 лева, който кредитополучателя ще направи при сключване на договор за гаранция, не
се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т.
1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за
предоставяне на кредита. Според съда обаче, тази сума несъмнено следва да бъде включена
в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая следва да се има предвид също така, че с включването на възнаграждението,
предвидено в Договора за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 85%,
действителния такъв би нараснал многократно. В този смисъл, обстоятелствата относно
включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора,
за да може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/. Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като
изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от
договора обуславя недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор № 1063343
за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 11.09.2021 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, поради което предявения иск се явява основателен и доказан.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия
5
Договор, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищцата за един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищцата, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Процесуалният представител на ищцата претендира възнаграждение за двата предявени
иска /единият от които в условията на евентуалност/. Предвид обстоятелството, че съдът е
уважил основния иск и не се произнася по предявения в условията на евентуалност такъв,
намира, че на адв.М. се дължи адвокатско възнаграждение единствено за главния иск.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищцата адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в
размер на 302,37 /триста и два лева и тридесет и седем стотинки/ лева, във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.П., сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор № 1063343 за предоставяне на
финансови услуги от разстояние от 11.09.2021 г., сключен между "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "А." № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., и В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "А." № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален
представител на ищцовата страна, сумата от 302,37 /триста и два лева и тридесет и седем
стотинки/ лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
6
"А." № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 /петдесет/ лева –
дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7