Р Е Ш Е Н И Е № 155

гр. Сливен, 14.07.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на петнадесети юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                Галя Георгиева                                    и с участието на прокурора                              Красимир Маринов                               като разгледа докладваното от                 председателя                              КАНД № 156      по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 123/10.03.2022 г., постановено по АНД № 1336/2021 г. по описа на СлРС е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба Серия К, № 5055256, на ОДМВР – Сливен, с който на В.О.Р., ЕГН **********, като з. п. на „Маркет пул“ ООД, ЕИК ********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 750.00 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Касаторът В.О.Р. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че е нарушен процесуалният и материалният закон. Приложена е материалноправна норма, която не е следвало да бъде прилагана. Заявява, че съдът е изложил мотиви, като е обсъдил възражения, различни от направените. Мотивите били непоследователни и не били достатъчни, съобразно направените възражения. Твърди, че било налице противоречие между Наредбата за използване на автоматизирани технически средства и системи и Закона за движение по пътищата, които е следвало да бъдат установени от въззивната инстанция. Счита, че в случая не е следвало да бъде издаван електронен фиш, тъй като автоматизираното техническо средство било нестационарно. Заявява, че нямало доказателства по какъв начин бил връчен електронният фиш, което лишавало нарушителя от възможността да предприеме действия за защитата си. От посоченото, като нарушител лице, не ставало ясно дали е физическо или юридическо, а в случая, не можело да бъде налагана глоба на юридическо лице. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява.  В писмено становище, представено от п. му адв.А.И. - *** поддържа жалбата.   

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2021 г в 13.46 ч в о. С., на път I-6, км.377.300 при въведено общо ограничение на скоростта до 90 км/ч за движение извън населено място, е заснето движение на лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „АМГ ГЛЕ 53" с peг. номер *******, с п. „Маркет пул" ООД, с 157 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 %, доколкото техническото средство дава отклонение в посочения размер). Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743сс, за което бил издаден електронен фиш серия К № 5055256. За констатираното превишаване на скоростта от 67 км/ч на жалбоподателя в настоящото административнонаказателно производство, като з. п. на п.,  на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.6, т.2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 750 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесният електронен фиш е връчен на Р. на 30.10.2021 год. от контролните органи на МВР.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 90 км/ч., налагащо извода, че санкционираният Р. е извършил нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 18.07.2021 г в 13.46 ч в о. С., на път I-6, км.377.300 при въведено общо ограничение на скоростта до 90 км/ч за движение извън населено място, е заснето движение на лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „АМГ ГЛЕ 53" с peг. номер ********, с п. „Маркет пул" ООД, с 157 км/ч, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена извън населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. В процесния случай касационният жалбоподател, като п. п. на автомобила носи отговорност съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, след като не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, за нарушения при управление на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия по административнонаказателната преписка няма попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от п. на п. на MIIC, а именно от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.

РС Сливен е изложил подробни мотиви за процедурата по издаване на ЕФ, като е установил, че не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения. Изискванията относно издаването на електронен фиш са залегнали в ЗДП и Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената нормативна база електронния фиш следва да съдържа точно посочени реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът правилно приел, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Посочения от касатора реквизит – подпис на издателя на ЕФ, не е сред нормативно изискваните, поради което е неоснователно възражението за неспазване на предвидената в закона форма. 

От представените от АНО и приобщени от съда писмени доказателства, е установено, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използваното автоматизирано техническо средство ARH CAM S1№ 11743СС е одобрено по реда на Закона за измерванията, видно от приложения по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От така посочения протокол се установява по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри. За установеното нарушение е изготвен и протокол за използването на процесното мобилно автоматизирано техническо средство, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от същия констатираното нарушение е било извършено в указания в протокола период на проверката, а протокола е оформен съобразно изискванията на Приложение № 1 към Наредбата.

Неоснователно е възражението на касатора, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на установени нарушения в отсъствието на контролен орган. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 год. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата. Доколкото ЕФ е издаден на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП е безпредметно обсъждането на твърдяното противоречие между нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год., тъй като дори и да съществува такова, то следва да се приложи горния по степен нормативен акт, както е в настоящия случай.

Не се споделя и довода на касационния жалбоподател, че не може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да се санкционират с електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. На първо място не се споделя направеното тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно – че електронен фиш се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган. Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От граматическото и функционално тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП става ясно, че езиковият смисъл на нормата е различен от твърдяния в процесната жалба. Синтактичният  разбор на разпоредбата и поставените препинателни знаци и в частност запетаята след словосъчетанието „техническо средство” и предшестваща израза „в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане…” явстват, че в отсъствието на контролен орган и нарушител се извършва не установяването на нарушението, а издаването на електронния фиш. Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма (изведен по правилата на граматиката, формалната и правна логика) касае процедура по издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде стационирано с цел експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. Както се отбеляза по – горе в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира по този ред на санкциониране.

Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма. Датата на издаване на ЕФ не е сред тези реквизити, поради което липсата и не представлява нарушение на изискванията на закона.

Въззивният съд в достатъчна степен е обсъдил възраженията на касатора относно връчването на ЕФ, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 123/10.03.2022 г., постановено по АНД № 1336/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда В.О.Р., с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.