Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесети
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и
секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 13 160 от 2019 г., докладвано от
съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА В.В.К. да заплати на В.К.С.:
-
30 000,00 лева на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
- 4
060,00 лева възнаграждение за особен представител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В.С. е с адрес ***, а К.А.Т.е с адрес в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул. ******.
[2]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от уведомлението.
[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба, той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва
частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето
по сметка на САС на държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] В.С. заявява в
искова молба от 10.10.2019 г., че на 13.03.2017 г. е сключил с В.К.
предварителен договор за учредяване на ипотека. В него е било предвидено, че,
ако В.К. не се яви за сключването на окончателен договор за ипотека, той дължи
на В.С. 30 000,00 неустойка. В.К. не се е явил за сключването на
окончателен договор за ипотека. Затова В.С. моли съда да осъди В.К. да му
заплати 30 000,00 лева неустойка (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[5] В.К. е оспорил
предявения иск. Той е заявил, че уговорката за неустойка е нищожна, защото:
1. тя не е имала
обезпечителна функция, а единствено е целяла обогатяването на ищеца;
2. тя е прекомерна и затова противоречи на добрите
нрави. Ето защо В.К. моли съда да отхвърли иска, а, ако го уважи, това да бъде
в намален размер поради прекомерността на неустойката (писмения отговор, л. 78-81).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[6] Не се спори, че на 13.03.2017 г. В.С. и В.К. са
сключили предварителен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот,
собственост на В.К. (вж. и договора, л. 7-10). Договорът за ипотека е следвало
да обезпечи вземания на В.С. за 100 000,00 лева срещу В.К. по договори за
заем (т. 1.1.-1.3. от договора, л. 7). Страните са уговорили, че следва да
сключат окончателен договор за ипотека не по-късно от 24.03.2017 г. (т. 6 от
договора, л. 9). При неизпълнение на това задължение В.К. се е задължил да
заплати на В.С. 30 000,00 лева неустойка (т. 14 от договора, л. 10).
[7] Впоследствие В.С. и В.К. са уговорили да
сключат окончателен договор за ипотека не по-късно от 03.04.2017 г. (анекса, л.
11). Не се спори, че В.К. не се е явил за сключването на окончателен договор за
ипотека (вж. и констативния протокол, л. 12).
[8] В.С. е заплатил: 1 200,00 лева държавна такса
(л. 57); 1 430,00 лева на адвокат (л. 96); 1 430,00 лева депозит на
особен представител (л. 73). Разноските на В.С. общо са за 4 060,00 лева
(1 200,00+1 430,00+1 430,00). В.К. не е направил разноски.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[9] В.С. е предявил
иск по чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Искът е
основателен.
1. По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
[10] Съгласно чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. неизпълнение на
договорно задължение от ответника към ищеца; 2. наличие на валидна уговорка за
неустойка; 3. неплащане на неустойката от ответника на ищеца.
[11] Съдът установи, че
В.К.:
- не е изпълнил
договорното си задължение за учредяване на ипотека върху недвижимия си имот в
полза на В.С.;
- за неизпълнението
на това задължение е налице валидна уговорка за неустойка;
- В.К. не е заплатил на
В. С.уговорената неустойка.
[12] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда В.К. да заплати на В.С.
търсената сума.
[13] В.К. е възразил, че
уговорената неустойка е нищожна, тъй като не е имала обезпечителна функция и е
противоречала на добрите нрави, защото е била прекомерна. Възражението е
неоснователно.
[14] Kлаузата за неустойка е
нищожна, когато е уговорена извън обезпечителната ú функция. Преценката
за нищожността на клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. При тази
преценка могат да се използват следните критерии:
- размерът и естеството на
задължението, обезпечено с неустойка - парично или непарично;
- обезпечено ли е
изпълнението на задължението по друг начин;
- каква е уговорената
неустойка - компенсаторна или мораторна;
- какво е неизпълнение на
задължението - съществено или не;
- съотношението между
размера на уговорената неустойка и вредите, очаквани от неизпълнение на
задължението (мотивите към т. 3 на ТР на ОСТК
на ВКС № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.).
[15] Съдът установи, че
предварителният договор за ипотека е сключен като обезпечение на вземания по
договори за заем за 100 000,00 лева. Задължението на В.К. да учреди
ипотека в полза на В.С. е непарично. Изпълнението му не е обезпечено по друг
начин, освен с уговорената неустойка. Без изпълнението на това задължение,
вземанията на В.С. за 100 000,00 лева са оставали необезпечени. Затова
съдът приема, че уговорената неустойка има обезпечителна функция, не е
прекомерна, не противоречи на добрите нрави и не е нищожна.
[16] В.К. е поискал от съда да намали търсената неустойка, поради прекомерността
ú. Това възражение също е неоснователно.
[17] При искане за намаляване на
неустойката поради прекомерност, за длъжника е
тежестта на доказване на претърпените вреди. Той следва да докаже
и несъответствието на неустойката с вредата (решение на ВКС 12-2011-1 Т. О. по т. д. 1056/2009
г.). В.К. не е направил това. Затова възражението му е неоснователно.
2. По разноските
[18] В.С. търси
разноски. Той е направил такива за 4 060,00 лева.
[19] Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава изцяло иска. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
4 060,00 лева разноски по делото.
Съдия: