Р Е Ш Е Н И Е
№ 445/9.7.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 292 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на П.Н.С. с ЕГН ********** *** и К.П.М. с ЕГН ********** *** против
отказ на Главния архитект на Община Батак, обективиран в писмо рег. № 94-П-11
от 07.03.2018 г., за издаване на виза за проектиране за УПИ XLIV-1939 „Търговия
и услуги“, в кв. 15 на курорт „Язовир Батак“.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Представят доказателства в подкрепа на твърденията си.
Претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателите се явява адв. А.,
който моли да бъде уважена изцяло подадената жалба и се отмени оспореният отказ
на главния архитект, като се върне преписката на административния орган с
указания за издаване на виза. Представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата – главен архитект при Община Батак,
редовно призован не се явява в последното по делото заседание.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е положено с
подаването на заявление вх. № 94-П-11/28.02.2018 г. от П.Н.С. *** до главния
архитект на Община Батак за издаване на скица с виза за проектиране за УПИ №
02837.503.174 в к.к. Язовир Батак. Към заявлението е приложен нотариален акт №
190, том IІ, рег. № 3912, нот. дело №
328/2013 г., нотариален акт № 167, том I, рег. № 2082, нот. дело № 157/2014 г. и нотариален акт № 125, том III, рег. № 4743, нот. дело № 428/2016 г., с които
жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлен имот с
идентификатор 02837.503.174 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
к.к. Язовир Батак. Представена е и скица на поземлен имот № 15-29472/25.01.2017
г.
Компетентният административен орган в законоустановения
срок по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ се е произнесъл с писмо с рег. №
94-П-11/07.03.2018 г., с което е отказал издаването на виза за проектиране на
обект „Къща за гости“ в УПИ XLIV – 1939 „Търговия и услуги“, в кв. 15 по
плана на курорт „Язовир Батак“, съставляващи ПИ с идентификатор 02837.503.174
по КККР на Язовир Батак Зона „А“. Отказът е мотивиран с това, че с решение №
427/31.07.2013 г., постановено по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд
Пещера, влязло в сила на 12.06.2014 г. е признато на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните е собственик на
почти цялата територия обхващаща зона „А“ на курорт „Язовир Батак“, в която
попада и имота на заявителя.
За изясняване
на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
констатирало, че имотът на двамата жалбоподатели
е УПИ XLIV – 1939 „Търговия и услуги“, в кв. 15 по плана на курорт „Язовир
Батак“, който е идентичен с ПИ с идентификатор 02837.503.174 по КККР на Язовир
Батак и е с площ от 687 кв.м., с планът е отреден за „За търговия и услуги“ или
процесният имот е със статут – урбанизирана територия. Собствеността на
процесния имот, вписана в кадастралния регистър е на П.Н.С., на основание
нотариален акт № 97/24.10.2013 г. и на К.П.М. – за 335/687 ид.части, на
основание нотариален акт № 125/13.12.2016 г. Вещото лице е посочило, че с
решение по гр. дело № 38/2011 районният съд Пещера е признал за установено, по
отношение на Община Батак, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и
храните е собственик на изброените в решението имоти, сред които е и имот в
отдел 182, част от подотдел Л и М, който е идентичен с имоти от масив
02837.503, сред които имоти №№221 и 771, от части от които е образуван
процесният имот. Част от процесния имот в размер на 645 кв.м. попада в обхвата
на имот в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти от масив
02837.503 в землището на гр. Батак, в който се намира имотът, предмет на
горното съдебно решение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
процесният имот е част от регулационния план на яз. Батак. Този регулационен
план е приет със Заповед № 889/04.12.2009 г. преди кадастралната карта.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваният отказ е издаден от
компетентен орган – Главния архитект на Община Батак, но при нарушение на
материалния закон. В производството по обжалване на административния акт съдът
извършва проверка на посочените в акта фактически основания въз основа на
събраните по делото доказателства.
Издаването на виза за проектиране
представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а"
от ДР на ЗА, свързана с издаването на удостоверителен индивидуален административен
акт, с който се установява съществуването на определени права. Посредством
издаването на виза за проектиране се предоставя изходна информация относно
изискванията за застрояване на поземления имот, съобразно предвижданията на
ПУП, както и служи при възлагане на предварителни проучвания за определяне
местоположението на обекта, за доказване на нормативна недопустимост,
целесъобразност на инвестиционната идея, съставяне на задание за изработване на
инвестиционен проект, проучване на условията и начина на присъединяване на
обекта към елементите на техническата инфраструктура и др.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ
визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен
устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични - сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива.
В случая главния архитект не е
издал виза за проектиране, като е приел, че с решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр.
дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд Пещера, влязло в сила на 12.06.2014
г. е признато на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, че Държавата, чрез
Министерство на земеделието и храните е собственик на почти цялата територия
обхващаща зона „А“ на курорт „Язовир Батак“, в която попада и имотът на
заявителя.
Съгласно нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за
проектиране. Безспорно е по делото, че жалбоподателите имат качеството на
възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ, тъй като са собственици на поземления
имот и този факт е безспорен между страните. Безспорно е също така, че за имота
има действащ ПУП-ЧЗР. При наличието на тези положителни материални предпоставки
не са налице основания, които да мотивират законосъобразност на постановения
отказ за издаване на виза за проектиране. Отказът би бил възможен и
законосъобразен в случай, че молителят не е собственик на имота, в случай, че
за имота няма действащ ПУП или, че същият не е влязъл в сила по отношение на
този имот - в условията на чл. 132, ал. 2 от ЗУТ, в случай, че е наложена
строителна възбрана по реда на чл. 198 от ЗУТ за територията, в която се намира
поземления имот или в случай, че е допусната процедура по изработване на нов
ПУП или за негово изменение, с което е спряно действието на плана или на частта
от него, която се изменя - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ.
Никоя от тези възможни пречки не
се констатира да е налице към момента на подаването на искането на
жалбоподателя за издаване на виза за проектиране за имота, респ. - към момента
на постановения изричен отказ от страна на главния архитект на Община Батак.
Следва да се посочи, че в
производството пред сезирания административен орган, П.С. се явява
заинтересовано да иска издаване на виза за проектиране лице, тъй като е
собственик на процесния имот. Визата за проектиране се издава на възложителя
или упълномощено от него лице, за започване на инвестиционно проектиране, което
не може да започне без издадена виза за проектиране на строеж, предвиден по
влезлия в сила план за застрояване в съответния имот. Възложител е лицето,
посочено в чл. 161 ЗУТ, а именно собственикът на имота; лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот; и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на специален закон.
На второ място, съгласно чл. 140,
ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП
с обхват поземлен имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.
Следователно, визата за проектиране определя параметрите на допустимото
застрояване в конкретен поземлен имот, предпоставка е за издаване на
инвестиционни проекти и разрешение за строеж - чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а съгласно
изричния запис на чл. 180 от ЗУТ-тя е предпоставка и за учредяване право на
строеж. Целта на издаване на визата е да се предостави изходна информация
относно изискванията за застрояване на поземлените имоти, съобразно
предвижданията на действащия ПУП и правилата и нормативите за устройство на
съответната територия или устройствена зона, във връзка с изработването на
инвестиционните проекти. Изходната информация, която дава визата за
проектиране, служи и при възлагане на предварителни проучвания за определяне
местоположението на обекта, за доказване на нормативната недопустимост,
целесъобразността на инвестиционната идея, за съставяне задание за изработване
на инвестиционни проекти, учредяване право на строеж и други. Именно визата за
проектиране определя конкретното разположение на строежа и начина на
застрояване на поземления имот, урегулиран с ПУП.
Съдът намира за ирелевантно
обстоятелството, че с решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр. дело №
38/2011 г. по описа на Районен съд Пещера, влязло в сила на 12.06.2014 г. е
признато на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, че Държавата, чрез Министерство на
земеделието и храните е собственик на почти цялата територия обхващаща зона „А“
на курорт „Язовир Батак“, в която попада и имота на заявителя. Видно от
заключението на вещото лице само част от процесния имот в размер на 645 кв.м.
попада в обхвата на имот в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти
от масив 02837.503 в землището на гр. Батак, в който се намира имотът, предмет
на горното съдебно решение. За имота на жалбоподателите е приет регулационен
план със Заповед № 889/04.12.2009 г., който е приет преди кадастралната карта.
С оглед на гореизложеното
настоящият състав счита, че оспореният отказ на главния архитект на Община Батак за издаване на виза за проектиране за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде
отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да
бъде върната на административния орган, за произнасяне по заявление вх. №
94-П-11/28.02.2018 г. от П.Н.С. ***, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира
за основателно своевременно направеното искане, за присъждане на направените по
делото разноски, като ще следва да се осъди Община Батак да заплати на
жалбоподателите сумата в размер на 620 лева, от които 20 лева - за внесена
държавна такса, 450 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева – за вещо
лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на Главния архитект на Община Батак,
обективиран в писмо рег. № 94-П-11 от 07.03.2018 г., за издаване на виза за
проектиране за УПИ XLIV-1939 „Търговия и услуги“, в кв. 15 на курорт „Язовир
Батак“.
ВРЪЩА преписката на главния архитект при Община Батак, за
ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14 – дневен срок от
получаване на административната
преписка.
ОСЪЖДА Община Батак да заплати на П.Н.С. с ЕГН ********** *** и
К.П.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 620
/шестстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 7283 от 15.05.2019г. на ВАС - Второ отделение по АД № 11347/2018г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение №445 от 09.07.2018г. постановено по адм.дело
№292/2018г. по описа на Административен съд - Пазарджик, трети състав.
ОСЪЖДА община Батак, да заплати на П. Н. С., с
ЕГН [сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени пред
касационната инстанция разноски.
Решението не подлежи на обжалване.