Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.03 .2011 год. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд VІІ граждански състав
На 22 февруари 2011 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
Секретар Д.С.
Прокурор ………………………
Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
гр.д. № 19 по описа
на 2011 година
за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба и допълнителна искова молба на Д.Б.С., ЕГН-********** *** с адрес за
призоваване:гр.С., ул.Г.С.Р. №1 офис № 7 адв.А.Г.С. против А.А.К., ЕГН-**********
***, М.Й.М., ЕГН-********** *** и Б. С.К., ЕГН-**********.
Ищцата твърди, че първият ответник А.А.К.
с присъда №8/05.02.2008 год. по нохд № 23/2003 год. на ЯОС е признат за виновен
за това, че на 21.12.1998 год. в МБ”Х.”, гр.Ямбол като лекар акушер-гинеколог с
нейно съгласие и в нарушение на установените от МЗСГ правила за условията и
реда за изкуствено прекъсване на бременност е умъртвил плода й при срок на
бременност 20 гестационни седмици, поради което е осъден на три години лишаване
от свобода, което наказание е отложено за срок от пет години от влизане в сила
на присъдата.
Със същата присъда К. е осъден да
заплати на ищцата сумата 15000 лв., представляващи обещетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от гореописаното престъпление, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 21.12.1998 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и да й заплати разноски в размер на 800 лв.
За събиране на задължението на А.К. по
молба на ищцата е образувано изп. дело № 20098780400449 на ЧСИ И. Х..При
извършеното проучване на имуществото на първия ответник е установено, че същия
към момента не притежава недвижимо или движимо имущество от което може да
удовлетвори вземането си.Сочи се, че задължението на К. по изп. дело-главница,
лихви и разноски е общо в размер на 36000 лв., като до момента по това и.д. са
постъпили малки суми от запорираното трудово възнаграждение на ответника.Поради
тези причина ищцата твърди, че е поставена в невъзможност да получи
принудително изпълнение от имуществото на този ответник.
В тази връзка ищцата твърди, че на
06.04.2009 год. К. е прехвърлил цялото си недвижимо имущество на втория
ответник М.Й.М. с два договора за покупко-продажба на недвижими имоти-нот. акт
№ 160 т.1, рег.№ 1403, дело № 126 от 06.04.2009 год. на нотариус П.К.
Сочи се още, че ответника К. е
прехвърлил на ответника М. с договор за покупко-продажба собствената си
½ ид.ч. от три недвижими имота, които притежава в съсобственост със
съпругата си Б. С.К.-н.а. № 161 т.1, рег. № 1408, дело № 127 от 06.04.2009 год.
на нотариус П К.
Ищцата счита, че К. е извършил тези
разпоредителни действия с недвижимите си имоти единствено и само за да увреди
нейните интереси като кредитор, като към датата на прехвърлянето К. е знаел, че
е длъжник и има задължение, установено с влязла в сила присъда на 26.03.2009
год.Купувачът-ответника М.Й.М. според ищцата също е знаела за увреждането.
След подаването на първоначалната
искова молба ищцата твърди, че е узнала нови обстоятелства, а именно че на
18.12.2009 год. вторият ответник М.Й.М. е продала на третия ответник Б. С.К.
шестте имота, закупени от М. на 06.04.2009 год. от А.К. и съпругата му Б. К.,
като тези продажби са оформени с нот. актове №№ 149, 150, 157, 159, 160 и 162,
дело №№ 5921, 5922, 5929, 5931, 5932, 5934 от 18.12.2009 год. на Служба по вписванията.
Вън от горното ищцата е установила, че
К. са разведени, като счита че бракът е прекратен след 06.04.2009 год. когато е
извършена продажбата на шестте имота от А. и Б. К. на М.М. и преди 18.12.2009
год. когато е извършена продажбата на същите шест имота от М.М. на Б. К..
С оглед на всичко изложено ищцата
счита, че гореописаните разпоредителни действия са извършени от страна на
тримата ответници единствено с цел да се увредят нейните интереси като кредитор
и да я поставят в невъзможност да удовлетвори вземането си от имуществото на
длъжника.
Иска се постановяване на решение, с
което на осн. чл.135 ЗЗД да се обяви за недействителен по отношение на ищцата Д.Б.С.
договорът, с който А.А.К. и Б. С.К. продават на М.Й.М. до ½ ид.ч. от следния недвижим имот:ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ХРАНЕНЕ, С АДМИНИСТРАТИВЕН АДРЕС:ГР.Ямбол, ул.Г.С.Раковски бл.11, на първи
етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.537.111.4.2 по кадастралната карта на гр.Ямбол с площ 112 кв.м. при
граници:самостоятелни обекти в сграда с идентификатори № 87374.537.11.4.1,
№87374.537.11.4.4, ведно с прилежащите към него избено помещение с полезна площ
15 кв.м. при граници: ул.Раковски и избени помещения Ц. Д. и И. Х., както и 1/8
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, който
договор е обективиран в н.а. №161 т.1, рег.№ 1408, дело № 127 от 06.04.2009
год. на нотариус П.К., рег.№ 170 вписан вх.№ 2597/06.04.2009 год. дело №
1394/2009 год. на Служба по вписванията,
В срока по чл.131 ал.1 ГПК отговори са
депозирани от страна на тримата ответници.
Ответникът А.К. ***, счита че
предявените два иска са взаимно изключващи се и недопустими и алтернативно за
неоснователни.
Ответника М.Й.М. също навежда доводи за
неоснователност на исковата претенция, като твърди, че в случая липсва знание и
намерение за увреждане.Напротив, по образуваното изпълнително дело Б. получава
ежемесечно и редовно сума от 300 лв., а според българското право длъжникът не
може да бъде задължен да изплати наведнъж задължението си.
Заявена е и претенция за разноски.
В отговора си ответника Б. К. чрез
пълномощника си адв.Сотирова оспорва изцяло исковата претенция.Сочи се, че
ищцата не се легитимира като кредитор на този ответник, тъй като К. няма
задължение по отношение на нея.Заявява, че процесният недвижим имот е нейна
лична собственост, придобита с парични средства дарени й от нейните родители,
получени като обещетение при смъртта на баща й, както и от продажба на
наследствени имоти след неговата смърт, поради което бившият й съпруг няма
принос в придобиването на имота и тя е личен собственик на същия по силата на
пълна трансформация.
Също заявява претенция за разноски.
В с.з. ищцата при редовно призоваване
се явява лично и чрез процесуалните си представители адв.С. и адв.Марков
поддържа изцяло исковата си претенция по изложените в исковата молба
съображения и такива изложени в писмена защита.
Ответника А.К., редовно призован не се
явява в с.з.Искът се оспорва от процесуалният му представител адв.М.А. по
изложените в писмения отговор съображения и такива в писмена защита.
Ответника М.М., редовно призована не се
явява в с.з.Искът се оспорва от процесуалният представител адв. Сотирова по
съображения изложени в писмен вид.
Ответника Б. К., редовно призована се
явява лично в с.з. и чрез пълномощника си адв.С. оспорва иска по съображения
изложени в писмения отговор и допълнителни такива в писмена защита.
Съдът след преценка на доказателствата
и при съблюдаване на закона прие следното от:
Фактическа страна:
С присъда №8/05.02.2008 год.
постановена по НОХД № 23/2003 год. по описа на ЯОС ответникът А.А.К. е признат
за виновен в това, че на 21.12.1998 год. в МБ”Х.” гр.Ямбол, като лекар
акушер-гинеколог с нейно съгласие и в нарушение на установените от МЗСГ правила
за изкуствено прекъсване на бременност е умъртвил плода на бременната Д.Б.С. ***
при срок на бременност 20 гест.седмици, поради което на осн.чл.126 ал.1 НК вр.
чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1 НК
е отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.Със същата присъда ответника К. е осъден
да заплати на ищцата сумата 15000 лв., представляваща неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.12.1998 год. до
окончателното изплащане на сумата.С решение № 172/12.01.2009 год. постановено
по ВНОХД № 128/2008 год. на БАС така
постановената присъда е потвърдена.С решение № 146/26.03.2009 год. постановено
по н.д. № 104/2009 год. на ВКС решението на БАС е оставено в сила.Присъдата е
влязла в сила на 26.03.2009 год.
По соченото наказателно дело на
24.07.2002 год. са наложени обезпечителни мерки запор и възбрана върху недвижими
имоти, собственост на К. до размера на ½ ид.ч. между които и процесния
недвижим имот, съставляващ към тази дата апартамент от 112 кв.м. в гр.Ямбол на
ул.Р. бл.11 вх.А ет.1 ап.2.Така допуснатото обезпечение е отменено с
определение № 55/24.04.2009 год. на
ЯОС.
С нот. акт №161, том 1, рег.№ 1408,
дело № 127/06.04.2009 год.
ответниците А.К. и Б. К. продават на ответника М.Й.М. ***.Търново собствените
си три броя недвижими имоти между които и процесният недвижим имот а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ, С
АДМИНИСТРАТИВЕН АДРЕС:ГР.Ямбол, ул.Г.С.Раковски бл.11, на първи етаж,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.537.111.4.2
по кадастралната карта на гр.Ямбол с площ 112 кв.м. при граници:самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори № 87374.537.11.4.1, №87374.537.11.4.4, ведно с
прилежащите към него избено помещение с полезна площ 15 кв.м. при граници:
ул.Раковски и избени помещения Ц. Д. и И. Х., както и 1/8 от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, който договор е
обективиран в н.а. №161 т.1, рег.№ 1408, дело № 127 от 06.04.2009 год. на
нотариус П.К., рег.№ 170 вписан вх.№ 2597/06.04.2009 год. дело № 1394/2009 год.
на Служба по вписванията.
На същата дата с нот. акт № 160, том 1, рег.№ 1403, дело №
126/06.04.2009 год. ответника А.К. продава на ответника М.Й.М. собствените си
три броя недвижими имоти, подробно описани в акта.
С нот. акт № 161, том3, рег.№ 4552,
дело № 451/2009 год. от 18.12.2009
год. ответника М.М. продава на ответника Б. К. продава процесния недвижим
имот-търговски обект за обществено хранене.
С решение № 396 от 26.05.2009 год. постановено по гр.д. № 1304/2009 год. е прекратен
брака между Б. К. и А.К. по споразумение.В решението е записано, че по време на
брака си нямат придобито недвижимо имущество, предмет на подялба между тях.По
делото е представен договор от 13.01.2009 год. за наемане на лекар
акушер-гинеколог, който е без подпис на страните, поради което съдът не го
включва в обсъжданията си.Вън от това дори и да беше надлежно подписан
договорът е доказателство ирелевантно на правния спор и касае отношения на
ответника К. с трето, неучастващо в процеса лице.
За процесния търговски обект е
представен договор за наем, съответно вписан от 17.11.2008 год. сключен между
ответниците А.К. и Б. К. от една страна в качеството на наемодатели и „ЕМ ДЖИ И
КО”ООД, Ямбол, представлявано от Й.Ж.И..
С решение № 95/26.11.2010 год.
постановено по гр.д. № 411/2010 год. на Ямболски окръжен съд е прието за
установено на осн. чл.23 ал.1 вр. чл.22 ал.1 СК по отношение на ответника А.К.,
че процесният недвижим имот съставляващ към момента търговски обект за
обществено хранене, придобит чрез замяна, в режим на СИО е лична собственост на
Б. К. по силата на пълна трансформация в резултат на замяна с недвижим
имот-лична нейна собственост.Видно от мотивите на решението, същото е
постановено при условията на чл. 237 ал.1 ГПК-при признание на исковете.
В отговора си по реда на чл.176 ГПК
ответницата Б. К. заявява, че наемателят Й.Ж.И. е направил ремонт на процесния
имот за своя сметка, като договорката е била това да бъде за сметка на наема
занапред, но не може да отговори за колко години и дали този процесен период се
включва.Заявява също, че не може да отговори на въпроса дали е получавала суми
от наемателя за времето 06.04.2009 год. до 18.12.2009 год., но е уведомила
наемателя за промяната на собствеността на имота.
По делото е представено писмено
споразумение от 01.03.2009 год. между ответниците Кафалови и управителя на
фирмата наемател-св. Й.Ж.И., в което е записано, че И. поема разходите по
преустройството на кафе-аперитив в пицария на ул.Раковски ет.1, като в замяна
няма да заплаща месечен наем до 01.03.2011 год.Споразумението не е нотариално
заверено.
Св.Й.Ж. заявява че от момента на сключването
на договора за наем не е заплащал наем Б. К., защото е правил ремонт и
уговорката е била, че дължимият наем за обекта ще бъде за сметка на
ремонта.Договореният месечен наем е 300 лв.Свидетеля сочи още, че месец-два
след като е отворил обекта К. го е
уведомила, че имота е прехвърлен на друго лице-„една млада дама, мисля че се
казва М.”.Уведомили са го, че това е новия наемодател, а М. е била уведомена,
че той няма да заплаща посочената сума в договора и това е за сметка на
извършения ремонт от него на обекта.По-късно К. отново го е уведомила, че тя
отново е собственик на обекта.Свидетелят заявява,че „с тази г-жа М. не е имал
други контакти по повод наемите на обекта”.Свидетелят твърди, че това е
договорът за наем, който е подписал и подписа е негов.Има и анекс към този
договор, който е свързан с преустройството и касае ремонта, който е
извършил-преустройството от кафе-аперитив в пицария.Когато се е срещнал с М.Й.
са уточнили, че сключеният договор остава такъв,какъвто е подписан към момента
на сключването.Заявява, че само веднъж е имал среща с М.Й..Подавал е декларация
за дохода на фирмата, но не е декларирал заплащане на наем.
В удостоверение №20098780400449 на ЧСИ
И. Х. е отразено, че по изпълнителен лист издаден от ЯОС по НОХД № 23/2003 год.
взискателят Д.Б.С. е получила от длъжника А.А.К. следните суми за погасяване на
вземането й:500 лв.-на 26.09.2009 год.: 500 лв. на 03.11.2009 год.: 250 лв.-на
06.12.2009 год.: 178 лв.-на 25.01.2010 год.: 170 лв.-на 11.07.2010 год. и 268
лв.-на 08.08.2010 год. Данните са към27.08.2010 год., видно от щемпела на ЧСИ
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена на база преценка на всички относими към правния спор
доказателства.
Правна страна:
Съобразно обстоятелствата наведени в
исковата молба и поддържаният петитум предявеният в производството иск съдът в
доклада си по чл.146 ГПК квалифицира по чл.135 ЗЗД.Искът е допустим, а при
преценка по същество се намери за основателен
по следните съображения:
Съгласно чл.135 ал.1 ЗЗД кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва да е знаело за увреждането.Недействителността не засяга
правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно, преди вписване
на исковата молба за обявяване на недействителността.Анализа на правната норма
сочи на извод, че за уважаването на иска следва да бъдат налице следните
предпоставки-ищеца да има качеството на кредитор по отношение на ответника,
действието, което се атакува да уврежда интересите на кредитора и да е налице
знание за увреждането, както от страна на длъжника, така и по отношение на
третото лице.
Приетите за установени факти не са
спорни между страните в процеса, като спорен е единствено релевантния факт на знанието за увреждането.Безспорен факт
е, че въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 23/2003 год. ищцата Д.Б.С.
има качеството на кредитор по отношение на ответника А.К., поради което е
активно легитимирана и има правен интерес от завеждането на иска.Както се
посочи по-горе в мотивите присъдата е влязла в сила на 26.03.2009 год.След тази дата
ответникът К. и съпругата му Бжанка К. са предприели действия по
отчуждаване на наличните им имоти, включително и процесния имот съставляващ
търговски обект със знанието, че
увреждат интересите на кредитора.И това е така, защото всички притежавани
от семейството недвижими имоти са прехвърлени
в един и същи ден – на 06.04.2009 год. на едно и също лице-ответника М.Й.М..По
отношение на същата по делото липсва спор, че е близка роднина на ответника
Божанка К..Като такава М. е знаела за водения срещу ответника А.К. наказателен
процес, следователно към датата на сделките 06.04.2009 год. същата е знаела и
резултата от делото, който както вече се посочи е от 26.03.2009 год.В отговора
си на исковата молба този ответник заявява, че мотива за покупката им е
„сантиментални чувства към наследствени имоти, както и поради вероятността синовете им един ден да поискат да ги притежават
пак.”По нататък/стр.148/ ответникът М. *** 2009 год. леля й/ответникът К./
се е свързала с нея, като е обяснила, че заминаването за чужбина няма да се
състои и е предложила да й продаде обратно придобитите от нея имоти.М. заявява,
че не е имала основание да й откаже.При внимателна и добросъвестна преценка на
изявленията на *** съдът е в състояние да изведе обоснован извод, че същата е
знаела каква е действителната цел на сделките-а именно да се препятства
кредитора Д.Б. да се удовлетвори от имуществото на ответника К. и като краен
резултат един ден имотите отново да се притежават от синовете на Кафалови.Съдът
не обсъжда изявлението на М. досежно
наличието на „сантиментални чувства към наследствените имоти”, тъй като по
делото липсват данни, дори и твърдения някой от прехвърлените на 06.04.2009
год. недвижими имоти да има наследствен характер.Преценявайки защитната теза на
ответника М. съдът в рамките на формалната логика приема, че същата при
придобиването на имотите, вкл. и процесния е знаела, че сделката уврежда
интересите на кредитора.Още повече, че към тази дата имотът е бил под възбрана,
съгласно обезпечителната заповед от 24.02.2002 год.Този факт съдът включва в
обсъжданията си единствено и само досежно мотивиране на знанието на М., но не и
в полза на кого е допуснатото обезпечение.
Знанието от страна на ответника Б. К.,
която в последствие на 18.12.2009 год.придобива
отново собствеността на целия процесен имот съдът приема за безспорно
доказано, тъй като същата е съпруга на
ответника К. и крайният резултат от наказателното производство е от 26.03.2009 год.
Знанието за увреждането на ищцата от
страна на тримата ответници съдът извежда и по косвен и логичен път
проследявайки хронологично датите по представените писмени доказателства и на
двете страни, а именно:на 26.03.2009
год. влиза в сила присъдата срещу ответника К. по силата на която последният се
явява длъжник на кредитора Д.Б.:на 06.04.2009
год. са описаните в констативната част на решението отчуждителни сделки чрез
които семейство Кафалови се лишават от собствеността на недвижимите си имоти,
като ги прехвърлят на племенницата на ответника К.-ответника М.М.: на 26.05.2009 год. ответниците Кафалови
прекратяват брака си по споразумение, в което сочат, че не са придобили имоти,
предмет на подялба между тях: на
18.12.2009 год. след като брака на Кафалови е прекратен ответника М.
прехвърля процесния недвижим имот на ответника Божанка К.: на 26.11.2010 год./след завеждането на
настоящия иск пред ЯРС на 13.05.2010 год./ Б.К. предявява иск по чл. 23 ал.1
вр. чл.22 ал.1 СК против А.К. като постановеното решение е по реда на чл.237
ал.1/ГПК при признание на иска от страна на А.К..Тук е мястото да се посочи, че
решението действа само между страните и е неотносимо към правния спор.При
направения по-горе анализ става ясно, че всички правни действия са предприети
от тримата ответници след влизане в сила
на присъдата на 26.03.2009 год. и то в много кратък отрязък от време,
поради което съдът приема обоснован извод че същите са единствено с цел да се
увреди кредитора на А.К.-ищцата Д.Б.С..
Все в насока за основателност на иска
са и данните от показанията на св.Й.Ж., който не оспорва обстоятелството, че е
бил уведомен за новия собственик на процесния търговски обект, а ответницата М.М.
е била уведомена, че посочената в договора сума той няма да заплаща и това е за
сметка на извършения от него ремонт.По нататък свидетелят заявява, че с М.Й. са
уточнили, че сключеният договор остава в
сила, такъв какъвто е подписан към момента на сключването.Показанията на
свидетеля преценени съвкупно с представения по делото договор за наем от
17.11.2008 год. водят на извод, че М.М. не е имала собствени изисквания по
отношение на придобития от нея процесен недвижим имот, а и това се обяснява с
безспорно установения факт, че се лишила от собствеността само няколко месеца
след придобиването му-на 18.12.2009 год.
На следващо место, видно от
данните от удостоверението на ЧСИ И. Х.
безспорно се установява, че постъпилите по изпълнителното производство суми са
променливи както по размер, така и по периоди на плащане.Това безспорно води на
извод, че ищцата е затруднена да осъществи правата си като кредитор и да събере
вземането си.Вярно е, че законодателя не е определил срок на издължаване от
страна на длъжника, в каквато насока са доводите наведени от защитата на
ответника К., но също така е вярно, че няма законова пречка кредиторът да търси
бързо удовлетворяване на вземането си.Както е прието в практиката на
ВС/Р.№2771/26.101978 г. по гр.д.№1769/78/ не е налице увреждане само тогава,
когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори
кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по
същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието,
за което е предявен отменителния иск.Увреждането е обективна предпоставка за
провеждане на иска и е налице както когато длъжникът се лишава изцяло от своето
имущество, така и когато само го намалява.Увреждане е налице и когато правните
действия на длъжника създават трудност за удовлетворяване на кредитора.Пред настоящата
инстанция не се представиха никакви доказателства, че длъжника А.К. разполага и
с друго имущество от което без затруднение да се удовлетвори ищцата Д.Б.С., а
се изложиха единствено голословни твърдения.
По тези съображения съдът намери иска
за основателен и доказан и го уважава, ведно със законните последици.
В заключение съдът намира за нужно да
посочи, че всички ангажирани от страните доказателства са непротиворечиви и
сочат за наличие на предпоставките на чл.135 ал.1 ЗЗД за уважаването на иска.
Като неоснователни се прецениха
доводите, наведени от защитата на ответниците М.М. и Б. К. за неоснователност
на иска, поради факта, че ищцата не се легитимира като кредитор на Б.К..За
уважаването на иска е достатъчно длъжникът А.К., който е и продавач по
отчуждителната сделка да има качеството на кредитор, а по отношение на всички е
нужно да е налице, както вече се посочи знание за увреждането.Още повече, че
съдът изследва релевантните факти към момента на сделката 06.04.2009 год.Що се касае до изложеното от защитата във връзка с
искането за отмяна на нот. акт № 161/18.12.2009 год., то съдът с изрично
определение в с.з. на 04.02.2011 год. прекрати производството в тази част, а
първоначалните доводи на ищцата за нищожност не се поддържат/стр.125
допълнителна искова молба/.
При този изход на делото следва да бъде
уважена заявената претенция на ищцовата страна за присъждане на разноски в
размер на 500 лв., за която сума ответниците следва да бъдат осъдени да й
заплатят, както и да заплатят д.т. в размер на 2099.91 лв.
При тази мотивация, ЯОС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл.135 ЗЗД по отношение на Д.Б.С., ЕГН-**********
***, адрес за призоваване:гр.С., ул.Г.С.Р. №1 офис №7 адв.А. С. договорът по
нот. акт № 161, т.І рег.№ 1408, дело № 127/06.04.2009 год. на нотариус П. К.,
рег.№ 170, вписан вх.рег.№ 2597 от 06.04.2009 год., акт 139, т.VІІІ, дело
№1394/2009 год. на Служба по вписванията-Ямбол, с който А.А.К., ЕГН-**********
и Б. С.К., ЕГН-********** продават на М.Й.М., ЕГН-********** чрез пълномощника
й А. Н. Д. следния недвижим имот: ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ, С АДМИНИСТРАТИВЕН АДРЕС:ГР.Ямбол, ул.Г.С.Раковски
бл.11, на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 87374.537.111.4.2 по кадастралната карта на гр.Ямбол с площ 112
кв.м. при граници:самостоятелни обекти в сграда с идентификатори №
87374.537.11.4.1, №87374.537.11.4.4, ведно с прилежащите към него избено
помещение с полезна площ 15 кв.м. при граници: ул.Раковски и избени помещения Ц.
Д. и И. Х., както и 1/8 от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху терена, който договор е обективиран в н.а. №161 т.1, рег.№ 1408,
дело № 127 от 06.04.2009 год. на нотариус П.Костадинов, рег.№ 170 вписан вх.№
2597/06.04.2009 год. дело № 1394/2009 год. на Служба по вписванията до размера
на ½ идеална част.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН-**********,
Б.С.К., ЕГН-********** *** и М.Й.М., ЕГН-********** *** да заплатят на Д.Б.С., ЕГН-********** ***, адрес за
призоваване:гр.С., ул.Г.С.Р. №1 офис №7 адв.А. С. разноски в размер на 500/петстотин/лв. и държавна такса по
сметка на бюджета на съдебната власт в размер на 2099.91/две хиляди деветдесет и девет и 0.91/лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: