№ 93
гр. П., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200182 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Ю. Г. Б.
от гр.Ш., против НП № ****/ 21.04.2022 г. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Ш.,
с което и на основание чл.269 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. /сто лева/ за това, че „в качеството си на длъжностно лице – Директор на ТП ДЛС“***“, е наредил да
бъде извършена корекция строителство на ловностопанско съоръжение /ограда/ БИСД“Г.Градище“ в района на
ТП ДЛС“***“, преминаващо през отдели 84ж, 84з, 84и, 84л, 84к, 84м, 85д, 85г, 85в, 85б, 86д, 86з, 86и, 86к, 86м
/част/, 86н, 86р, 86с /част/, 86т, 86п, 86у, 86-5 и 86е, без да са спазени разпоредбите на чл.14,ал.1,вр. с чл.13,ал.1
от Наредба № 5/ 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им.
Нарушението е извършено на 01.12.2020 г. в ТП ДЛС „***“ гр.П., БИСД „Г.Градище“ и открито на 24.09.2021 г.
Актът е съставен на 24.11.2011 г.– нарушение по чл.269 от ЗГ, във вр. с чл.14,ал.1,вр. с чл.13,ал.1 от
Наредба № 5/ 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им,
/Обн.,ДВ,бл.68/15.08.2014 г./.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение като се развиват подробни доводи свързани с преди
всичко с изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН за реализиране на АНО, както и такива по същество, свързани с
липса на нарушение, доколкото посочените в НП отдели не попадат в защитени зони. В с.з. жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не се представлява, депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – директор на РДГ Ш., редовно уведомен, не се явява, представлява се от гл.юк
П.Д., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Търговище, чрез ТО П., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. В периода 23.09.-
24.09.2021 г. служители от РДГ Ш., ИАГ С. и ТП ДЛС „***“ гр.П. извършили съвместна проверка по документи
и на място в ТП ДЛС „***“ гр.П. в БИСД“Г.Градище“, за която бил съставен доклад /приложен/, в който било
1
посочено, че липсват издавани разрешителни или заповеди във връзка с направена корекция, във връзка с
изградена ограда в БИСД“Г.Градище“. Посочено било също, че при проверката на комисията били предоставени
единствено счетоводни документи във връзка с разходите за направената корекция в оградената площ от около
86ха – респ. оградата, която преминавала през отдели 84ж, 84з, 84и, 84л, 84к, 84м, 85д, 85г, 85в, 85б, 86д, 86з, 86и,
86к, 86м /част/, 86н, 86р, 86с /част/, 86т, 86п, 86у, 86-5 и 86е. За констатациите при извършената проверка бил
съставен и констативен протокол серия ДООА, № 137053/24.09.2021 г. /приложен/. Материалите от проверката
били докладвани на Директора на РДГ Ш., като с уведомление от 17.11. 2021 г. /приложено/ жалбоподателят Б., в
качеството на Директор на ТП ДЛС “***“ гр.П. бил поканен да се яви на 24.11.2021 г. в РДГ Ш. за съставяне на
АУАН с оглед констатираното нарушение по чл.14,ал.1,вр. с чл.13,ал.1 от Наредба № 5/31.07.2014 г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им. На 24.11.2021 г. бил съставен АУАН
за нарушение извършено на 01.12.2020 г. /приложен/, с който започнало АНП против жалбоподателя Б. за
извършеното нарушение. Актът бил надлежно връчен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал без
възражения, като и в 7-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнителни писмени възражения.
След като се запознал със съставения АУАН, макар и след изтичане на едномесечния срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН
/за който е ноторно известно, че е инструктивен, тъй като се включва в преклузивния срок по чл.34,ал.3 от
ЗАНН/, на 21.04.2022 г. Директорът на РДГ-Ш. издал атакуваното в настоящия процес НП № ****, връчено лично
на нарушителя на 16.08.2019 г. видно от направеното отбелязване. В законоустановеният срок нарушителят подал
жалба до РС Ш., където било образувано анд № 1828/2022 г., производството по което било прекратено и делото
изпратено по подсъдност в РС П..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Г.
Б., присъствалите само при съставяне и връчване на акта свидетели Ж. и Ю., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че сроковете по чл.34 от ЗАНН за
изтекли,както и че не е доказано вмененото като извършено нарушение.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като същевременно констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган,
доколкото съгласно чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на
земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява
Директора на РДГ гр.Ш. на когото и съгласно приложената Заповед са предоставени правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя свързано с погасяване на отговорността му
по давност. При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при
установената начална дата посочена в АУАН и НП – 01.12.2020 г., когато нарушителят инж.Ю. Б. – длъжностно
лице, директор на ТП ДЛС“***“ гр.П. е бил известен, то съдът приема, че към датата на съставяне на акта –
24.11.2021 г. е изтекъл срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение. Преклудирането на
тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.
№ 48/1981 г. на ОСНК– т.3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което
възниква и съответното административнонаказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е
установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа
алтернативни хипотези, което ясно личи от използваната от законодателя техника чрез посочване на думата
„или”. Видно от приложеното писмо рег.№ 4958/04.11.2020 г. на СИДП гр.Ш., жалбоподателят е бил уведомен,
че следва да проведе обществена поръчка за закупуване на 2500 л.м оградна мрежа за изграждане на
ловностопански съоръжения в района на ТП ДЛС „***“ на обща стойност 27 000 лв. ,като е приложена и
счетоводна документация касаеща същия времеви период. Наред с това, видно от приложеният към жалбата
протокол за извършена съвместна проверка от РДГ В. и СИДП Ш. в периода 28-29.06.2021 г. изрично е
констатирано, че „през 2020 г., ТП ДЛС „***“ е предприело действия по коригиране на оградното съоръжение,
съобразно разрешението на ИАГ. Към днешна дата корекцията на съоръжението е приключило“. Всички тези
обстоятелства показват, че още към 01.12.2020 г. нарушението, респ. нарушителя – директора на ТП ДЛС“***“,
който е наредил то да бъде допуснато, са били известни на контролните органи. Ето защо настоящият въззивен
състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на
откриване на нарушителя-01.12.2020 г. и е изтекъл на 01.03.2021 г., а АУАН е съставен на 24.11.2021 г. В
заключение следва да се отбележи, че така възприеманото становище на въззивния съд намира опора и в правната
2
теория, която е категорична за това, че откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на
физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административнонаказващия
орган.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № ****/21.04.2022 г. издадено от Директора на РДГ Ш., с което и на осн.чл.269 от ЗГ,
на Ю. Г. Б., ***, от гр.Ш., кв.****, за нарушение по чл.269 от ЗГ, във вр. с чл.14,ал.1,вр. с чл.13,ал.1 от Наредба
№ 5/ 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им,
/Обн.,ДВ,бл.68/15.08.2014 г./, е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3