Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…..12.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети ноември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Н. Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1939 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.Ш.Й.,
ЕГН **********,*** срещу Д.Г.М., ЕГН **********,*** за приемане за установено
на основание чл.124 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума от 150 000 лв.
по договор от 01.08.2013г. за покупко-продажба на дружествени дялове, въз
основа на който е издаден изп.лист по ч.гр.д.№13978/2019г. на ВРС и образувано
изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807.
Твърди се в исковата молба, че процесните вземания се
претендират от ответника на основание договор от 01.08.2013г. за
покупко-продажба на 50% дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД,
сключен между съдружника Д.М. и Н.Ш.Й.. Сочи се, че по договора е извършено
плащане в размер на 300 000 лв. по договор за револвиращ банков кредит с
„Българска банка за развитие“ АД, а за останалите 150 000 лв. е подадено
заявление по чл.417 от ГПК и е издадена заповед от 02.09.2019г. по ч.гр.д.
№13978/2019г. Твърди се, че вземането в размер на 150 000 лв. не съществува
поради автоматично прекратяване на договора в резултат неплащане на цената на
основание чл.5 от договора, в евентуалност се твърди погасяване на задължението
чрез прихващане, в евентуалност поради изтекла погасителна давност с начална
дата вписването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове в ТРег. –
08.08.2013г. до подаване на заявлението за образуване на заповедно производство
на 30.08.2019г.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова
молба ищецът поддържа твърденията си, изложени с исковата молба.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Д.Г.М., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Твърди се в отговора, че въз основа на процесния
договор се дължат уговорените суми, като се сочи като несъстоятелно твърдението
за договореност между Д.М. и Д.Й., че останалата част от вземането няма да се
дължи. Излага се, че давността относно вземането започва да тече след
настъпване на договорения падеж, тоест 31.08.2014г., поради което и не е
изтекла към момента на депозиране на заявлението за образуване на заповедно
производство. Оспорва се твърдението, че ЕТ „Дагс – Д.М.“ е имал натрупани
задължения към „Стройснаб“ ООД, както и че е възможно с тези задължения да се
извърши твърдяното прихващане на задължения на ищцата като физическо лице.
Направени са и доказателствени искания.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск за приемане за
установено,
че вземането по процесния изп.лист, издаден въз основа на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, не съществува. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже твърденията в
ИМ за прекратяване на договора автоматично поради неплащане, погасяване на
задължението поради прихващане, както и изтичане на твърдяния давностен срок.
По допустимост на предявения отрицателен установителен
иск:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че по ч.гр.д. №13978 по описа на РС Варна за
2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК в полза на Д.М. срещу Н.Ш.Й., както и изпълнителен лист за сумата от 150 000 лв.,
представляваща непогасена вноска с падеж 31.08.2014г. по договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г., и за сумата 3000 лв.
заплатена държавна такса. Депозирано е възражение по чл.414 от ГПК от длъжника
по издадената заповед за изпълнение.
Отрицателният
иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги,
когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедно производство до
изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал.
2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, че вземането не съществува - всяко право, което може да бъде
заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск /в този смисъл решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 391/2012 г., IV г. о., ГК/.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства
възникването на облигационно правоотношение по договор от 01.08.2013г. за
покупко-продажба на 50% дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД,
сключен между съдружника Д.М. и Н.Ш.Й.. Видно от протокол от ОС на дружеството
от 01.08.2013г. Н.Ш.Й. е приета като съдружник в „Стройснаб“ ООД, във връзка с
което Д.М. продава на Н.Ш.Й. 50 дяла от дяловото си участие. В чл.2 и 3 от
договора е уговорена цена в размер на 600 000 лева, платима както следва:
300 000 лв. по специална сметка на името на „Стройснаб“ ООД в срок до
25.08.2013г., 150 000 лв. по сметка на продавача в срок до 31.08.2014г. и
150 000 лв. по сметка на продавача в срок до 31.08.2015г.
Не е спорно между страните, че е извършено плащане на първата част от
договорената сума в размер на 300 000 лв. Не е спорно също,
че за изпълнение на задължението по плащане на първата вноска от 300 000 лева
“Българска банка за развитие“ АД е предоставила кредит в този размер на
„Стройснаб“ ООД, а Н.Й., Д.Й. и ЕТ „Импулс – Н.Й.“ са гарантирали с
поръчителство кредита.
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесната вноска в
размер на 150 000 лв. на първо място с клаузата на чл.5 от договора, която
предвижда, че ако продажната цена на дяловете не бъде заплатена съгласно чл.2
от договора при описаните условия, настоящият договор се счита прекратен и не
поражда каквито и да е права и задължения за страните по него.
В цитираната договорна клауза е предвидено прекратяване на договорната
връзка при неизпълнение на задължението за плащане на уговорената цена, което
налага изясняване на понятието за прекратяване на договор и различието му с
хипотезата на разваляне при неизпълнение. Законът употребява и двата термина - разваляне и прекратяване на договори - чл. 20а, ал.
2 ЗЗД, но влага в тях различно съдържание. Развалянето и последиците
му са изрично уредени в чл. 87 и сл. ЗЗД, като развалянето има винаги обратно
действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл.
88, ал. 1 ЗЗД. Прекратяването на договорите не е уредено както развалянето, но
разпоредбите, относими към прекратяването - чл. 20а, ал. 2 и чл. 25 ЗЗД, чл. 306, ал.
5 и чл. 307, ал. 1 ТЗ, дават основаниe да се приеме, че
законодателят свързва прекратяването с преустановяване на договорната връзка за
в бъдеще, а не с обратно действие. /в този смисъл решение № 1694 от 11.11.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 1265/2002 г., V г. о./
В случая с клаузата на чл.5 от договора страните са приели, че при неизпълнение настъпват договорени от тях
последици – автоматично прекратяване на договорната връзка. Няма основание да се приеме, че така договореното прекратяване на
договора има обратно действие, каквото е
присъщо на развалянето на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, доколкото развалянето не
настъпва автоматично, а представлява потестативно право на изправния кредитор,
което той може да упражни при неизпълнение от страна на длъжника, каквато не е
настоящата хипотеза. Въз основа на изложеното се налага извода, че по силата на
чл.5 договорът е прекратен поради неизпълнение на задължението за изплащане на
втората вноска с падеж 31.08.2014г., но с оглед липсата на обратно действие
възникналите права и задължения на страните по договора не са отпаднали.
Доколкото задължението за плащане на процесната вноска с падеж 31.08.2014г. е
възникнало преди прекратяване на договора, което е последица именно от нейното
неплащане, следва извод за неговата дължимост.
На следващо място
твърденията, че вземането по процесния
договор е погасено чрез прихващане, са останали недоказани, доколкото
търговските взаимоотношения между „Стройснаб“ ООД, ЕТ „Дагс – Д.М.“ и ЕТ
„Импулс – Н.Ш.“ не са относими към задължението на физическото лице Н.Ш.Й. за
заплащане на цената на придобитите дружествени дялове. Твърденията по исковата
молба и допълнителната искова молба за наличие на задължения на собственото на
ответника ЕТ към „Стройснаб“ ООД не доказват извършено прихващане на насрещните
вземания по процесния договор между физическите лица Н.Й. и Д.М.. В тази връзка
не подлежат на обсъждане и представените от ищеца писмени доказателства в
подкрепа на твърденията за наличие на задължения от ЕТ „Дагс – Д.М.“ към „Стройснаб“
ООД, които се явяват неотносими.
Твърденията за погасяване
на процесното вземане по давност настоящият състав намира за неоснователни с
оглед на следното: Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая задължението за
заплащане на цената по процесния договор е разсрочено на три вноски, като
процесната вноска е с падеж 31.08.2014г. и от този
момент тече приложимият петгодишен давностен
срок съгласно чл.110 от ЗЗД, който не е изтекъл към датата на завеждане на
заповедното производство от страна на Д.М. – 30.08.2019г. Няма основание да се възприеме за основателно
твърдението на ищеца, че давностният срок тече от датата на сключване на
договора, с оглед изрично предвиденото плащане на определени вноски, чиято
давност тече от съответния падеж на всяка вноска съгласно договора.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в хода на производството не беше
доказано процесното вземане в размер на 150 000 лв. с падеж 31.08.2014г.
по договор за прехвърляне на акции от 31.10.2008г. да е погасено чрез някой от
твърдените способи. Предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства в общ размер 4600 лв., включващи заплатено адв.
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от
Н.Ш.Й., ЕГН **********,*** срещу Д.Г.М., ЕГН **********,*** за приемане за
установено на основание чл.124 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
150 000 лв. по договор от 01.08.2013г. за покупко-продажба на дружествени
дялове, въз основа на който е издаден изп.лист по ч.гр.д.№13978/2019г. на ВРС и
образувано изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807.
ОСЪЖДА Н.Ш.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,***
сумата от 4600 лв. /четири хиляди шестотин лева/,
представляваща разноски в настоящото производство за държавна такса и
адв. възнаграждение, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: