Решение по дело №2127/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260078
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20202120102127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260078 / 15.01.2021 год., гр. Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                          ХXXVIІ – ми граждански състав

на четиринадесети декември                                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав

                                                                                         Районен съдия: Асен Радев

 

                                при секретаря Ст.Добрева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2127 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                                 Повод за образуване на делото е исковата молба на М.И.Д. и Т.В.Д., депозирана против Дженерали застраховане” АД, за осъждането му да заплати на първата ищца сумата от 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ****.2019 год. в 17.57 часа на ул****“ в гр.Бургас, срещу магазин „****“, по вина на водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно с мораторна лихва в размер на 52.20 лв., начислена върху посоченото обезщетение за периода от 23.08.2019 год. до 07.05.2020 год. и законната лихва, начиная от 08.05.2020 год. до окончателното му изплащане, както и да заплати на втория ищец сумата от 1023.56 лв. - обезщетение за имуществени вреди от описаното ПТП, ведно с мораторна лихва в размер на 41.61 лв., за периода от 23.08.2019 год. до 07.05.2020 год. и законната лихва, начиная от 08.05.2020 год. до окончателното му изплащане.

                    Исковете са с правно основание в чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.

                       В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищците, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                       Представителят на ответния застраховател оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноските. Също ангажира доказателства.

                       От анализа на събраните по делото доказателства се установяват следните факти, относими към правилното решаване на повдигнатия спор:

                       На ****.2019 год., около 17.57 часа, в гр.Бургас, на бул.“***“, срещу магазин „****“, в посока „***“, е настъпило ПТП между лек автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от ищцата и лек автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от И* Д* Б*. В тази насока е представения констативен протокол, изготвен от служител на Сектор ПП при ОД МВР - гр.Бургас на мястото на настъпване на произшествието.

                       Въпросното ПТП е предизвикано от водача на лекия автомобил „****“ с рег.№ *** - Бо*, чийто автомобил е ударил в задната част спрелия на червен светофар автомобил, управляван от Д..

                       За управлявания от Б* автомобил е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, в срока на покритие на която е настъпило произшествието.

                       На 26.08.2019 год. М.Д. е посетила съдебен лекар от СМО при УМБАЛ - гр.Бургас, който при извършен преглед е констатирал, че липсват видими белези на увреждания, като в удостоверението допълнително е записал, че е възможно да се получат травми, които да причиняват болка без видими следи.

                       На следващия ден ищцата е посетила лекар - ортопед, който е поставил диагноза „Контузия на раменен пояс и мишница“, поради оплаквания от болки в лявото рамо и гръдния кош.

                       В същия смисъл е и заключението на вещото лице по назначената медицинска експертиза - Д. е получила контузия на раменния пояс и мишница, но е имало съмнения и за счупено ребро, което не е потвърдено. Експертът е дал мнение, че е възможно тези контузии да са причинени от процесното ПТП, като обичайният срок за възстановяване от тях е в рамките на 25-30 дни.

                       На 28.10.2019 год. е прекратена регистрация на управлявания от ищцата автомобил, като неподлежащ на възстановяване.

                       Свидетелят П* разказва, че ищцата Д. е била шофьор на такси и непосредствено след настъпване на произшествието той, заедно с ищеца Д. - съпруг на Д., са посетили мястото на инцидента, намиращо се на пешеходната пътека точно до магазин „****“. Заварили са колата й, която е била ударена, а лекар от „Бърза помощ“ я е преглеждал. Движела се с болки, но отказала да бъде приета в болница и се притеснявала за таблета и телефона, които се намирали в автомобила. На другия ден свидетелят я откарал до болницата, понеже много я боляло всичко около кръста, гърба и врата, изпитвала болки при дишане, трудно се качвала и слизала от автомобила. Самата тя била доста пълна, а това й състояние продължило до Нова година, посещавала процедури, минерални бани. Таблетът и телефонът й били повредени и не работели.

                       По делото са налични и множество писмени доказателства за нправени разходи, но само от М.Д. - за издаване на съдебномедицинско удостоверение, нощувки за балнеолечение, за лекарства, за закупуване на смартфон и таблет, за репатриране на автомобил.

                       По повод заявена на 10.12.2019 год. претенция от М. и Т. Д*, получена по пощата на 12.12.2019 год., с писмо от 17.02.2020 год. ответното „Дженерали застраховане“ АД е отказало репариране на неимуществените и имуществени вреди, причинени от произшествието.                                   

                       Въз основа на така установените факти, съдът намира исковете за частично основателни.

                       Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за имуществените и неимуществени вреди на трети лица, вследствие на телесни увреждания, както и за вредите на чуждо имущество, причинени от застрахования водач, при управление на автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. За целта, при настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият може да предяви претенцията си за обезщетяване направо пред застрахователя и при отказ на последния - пред съда.

                       Установено е, че управлявайки лек автомобил, застрахованият Б* е предизвикал настъпване на ПТП с лекия автомобил, управляван от увредената ищца, като в резултат на това, на последната са причинени неимуществени вреди, изразяващи се е негативни физически и психически преживявания (болки и страдания) от телесното й увреждане. Това е достатъчно, за да се изведе заключението, че претенцията на М.Д. за репариране на неимуществени вреди е доказана в своето основание.

                                 При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от няколко обективни критерия – възрастта на пострадалата, интензитета и сравнително краткия оздравителен период до отшумяване на болките. Спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 1500 лв., до който претенцията е основателна и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли. Тук е наложително да се каже, че съпътстващите заболявания на ищцата и наднорменото й тегло, ако и да оказват неблагоприятен ефект върху оздравителния процес или търпимостта на причинените й травми, не могат да се вземат предвид при определяне на обезщетението, доколкото не са пряка последица от произшествието.

                                 Възражението на ответната страна - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д., се преценя за неоснователно - с оглед характера и мястото на травмата (в лявото рамо), тя очевидно е ползвала предпазен колан.     

                                 Основателността на главния иск за неимуществени вреди обуславя основателността и на акцесорния, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава, начислена върху дължимото обезщетение за периода от 12.12.2019 год. - деня, в който е предявена претенция пред застрахователя (арг. чл.429, ал.2, т.2 вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ и доколкото няма данни за уведомяване от застрахования), до деня, предхождащ депозиране на исковата молба - 07.05.2020 год. Съдът, по реда на чл.162 от ГПК, определи размера на лихвата на 61.67 лв., следователно този иск е основателен за заявения си размер от 52.20 лв.

                                Пак на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, при липсват доказателства обезщетението да е изплатено до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, ответният застраховател дължи и законната лихва за забава, начиная от депозиране на исковата молба - 08.05.2020 год. до окончателното плащане.

                                Изцяло неоснователен е искът за имуществени вреди, предявен от Т.Д.. Въпреки възложената му доказателствена тежест, същият не установи произшествието да има отрицателен израз в неговия  патримониум - както бе споменато, всички разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение, нощувки за балнеолечение, за лекарства, за закупуване на смартфон и таблет, за репатриране на автомобил, са сторени от М.Д., а не от него. Оттук - неоснователен е и искът за лихва за забава върху това обезщетение.

                                При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищцата се дължат разноски в размер на 574.83 лв., а на ответното „Дженерали застраховане“ АД - на 62.48 лв., дължими от М.Д. и 129.67 лв. - дължими от Т.Д..

                       Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

                        ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*******” № ********, ЕИК ****, представлявано от Р* Д* и Ж* Д*, на основание чл.432, ал.1 вр. с чл.493, ал.1, т. вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на М.И.Д. ***, ЕГН - **********, сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от ПТП, настъпило на ***2019 год. в 17.57 часа на ул.“****“ в гр.Бургас, срещу магазин „********“, по вина на водач на лек автомобил „****“ с рег.№ ****, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно с мораторна лихва в размер на 52.20 лв., начислена върху горното обезщетение за периода от 12.12.2019 год. до 07.05.2020 год. и законната лихва, начиная от 08.05.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 2000 лв., иска за мораторна лихва - само за периода от 23.08.2019 год. до 12.12.2019 год. и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

                        ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.В.Д. ***, ЕГН - **********, предявени против „Дженерали застраховане” АД, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*******” № ***, ЕИК ***, представлявано от Р* Д* и Ж* Д*, да осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1023.56 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***.2019 год. в 17.57 часа на ул.“*******“ в гр.Бургас, срещу магазин „***“, по вина на водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно с мораторна лихва в размер на 41.61 лв., начислена върху горното обезщетение за периода от 23.08.2019 год. до 07.05.2020 год. и законната лихва, начиная от 08.05.2020 год. до окончателното плащане.

                        ОСЪЖДА Дженерали застраховане” АД да заплати на М.И.Д. деловодни разноски в размер на 574.83 лв.

                        ОСЪЖДА М.И.Д. да заплати на Дженерали застраховане” АД деловодни разноски в размер на 62.48 лв.

                        ОСЪЖДА Т.В.Д. да заплати на Дженерали застраховане” АД деловодни разноски в размер на 129.67 лв.

                                 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                             Съдия: /п/

 

Вярно с оригинала: М Е