Р Е Ш Е Н И Е
№
301 13.07.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесет и първа год. в
състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Пенка Маринова с участието на прокурора Гриша
Мавров като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело
№287 по
описа за 2021
год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260250/21.04.2021г, постановено по АНД №769/21г. по описа РС Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление №349а-757/09.09.2020г на Директор ОД МВР Стара Загора
с наложена на В.П.И. глоба в размер на 300лв на основание чл.209а ал.1 от
Закона за здравето за това, че на 30.04.2020г около 18.25ч посещава открито
обществено място, като се намира на ул. „Д. Д.“ срещу №52 в кв. „Три чучура“
юг, град Стара Загора, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е
нарушил противоепидемична мярка, въведена с т.9 от Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, изменена
със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г на министъра на здравеопазването, по чл. 63
ал.1 от Закона за здравето, а именно : Всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата“, виновно нарушение на чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. Предвид
обявеното извънредно положение в страната е преценено, че не приложим чл.28 от ЗАНН.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че е издадено
въз основа на АУАН съставен на 30.04.2020г, а номерът му сочи на дата на
издаване 14.05.2020г, когато е изведен и съответния му регистрационен
номер. В наказателното постановление е
вписан АУАН с №8245а-1062/12.05.2020, което е в противоречие с изискването на
чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН да се впише датата на издаване на АУАН, както се изисква
и в чл.42 т.2 от ЗАНН. Установява се от представения АУАН, че е съставен на
30.04.2020г. Налице е противоречие между
номера и датата на издаване на АУАН, посочен в НП и датата на издаване на
представения с преписката АУАН и неговия бланкетен номер,
който е 500196, съставен на 30.04.2020г. Същественото противоречие е относно
датата на съставяне на АУАН, тъй като тя е задължителен елемент от съдържанието
на АУАН и на НП с оглед сроковете за установяване и санкциониране на
нарушението. В заключение се налага извода, че по делото не е представен АУАН,
въз основа на който е образувано административно наказателното производство. Не
може да се приеме, че допуснатото противоречие е несъществено с оглед
изискванията на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и на НП, а ако се възприеме
тезата, че представения по делото акт е този, въз основа на който е образувано
производството, то тогава остава неясна точната дата на съставяне. Налице е
противоречие между АУАН и НП относно квалификацията на противоепидемичната
мярка, за неизпълнение на която е наложено административно наказание, тъй като
в АУАН е посочен чл.63 ал.1 от Закона за здравеопазването, какъвто закон няма,
а в НП е вписана разпоредбата на чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Основанието,
на което е наложено административното наказание е чл.209 ал.1 от Закона за
здравето, който препраща към чл.63 ал.1 или ал.2 от същия закон. Правното и
фактическото обвинение трябва да бъдат формулирани точно и ясно, а не да се
извежда от доказателствата – в частност от съдържанието на заповедта на
министъра на здравеопазването, на която се позовават актосъставителя и
наказващия орган. Явната фактическа или
техническа грешка не може да бъде отстранена и се квалифицира като съществено
нарушение по аргумент от чл.248а от НПК
вр. с чл.84 от ЗАНН. Отделно от това, предвид банкетния характер на чл.209а
ал.1 от Закона за здравето следва изрично да бъде посочено за коя от двете
алинеи – първа или втора става въпрос, а в НП това не е направено тоест налице
е непълнота на правното обвинение.
С касационната жалба се твърди, че датата на съставяне на
АУАН е изписана собственоръчно от актосъставителя и е 30.04.2020, а номера и
датата на регистриране в системата на МВР не са от значение за образуване на
производството, не са реквизити по смисъла на ЗАНН. Освен това изрично е
вписано коя противоепидемична мярка се нарушава, както и че тя е издадена по
силата на чл. 63 ал.1 от ЗЗ, което може да бъде уточнено в НП за първи път.
Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови
друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
се възнаграждение за юрисконсулт и се прави възражение за прекомерност на
заплатения хонорара за един адвокат.
Ответника В.П.И. в иска от съда да бъде оставено в сила
въззивното съдебно решение. Допълва, че заповедите на министъра на
здравеопазването следва да бъдат считани за подзаконови нормативни актове,
независимо от прогласяването им аз общи административни, считано от 14.05.2020г
ДВ бр.44/20г, като по този въпрос има противоречива съдебна практика. Ако се
приеме, че са общи административни актове, то тогава тяхното неизпълнение не
може да бъде основание за налагане на административно наказание, защото
деянието, които съставляват административно нарушение се определят със закон
или указ съобразно действия ЗАНН. Законоустановеността
на административните нарушения е обусловена от прогласяването на деянието за
такива със закон или подзаконов нормативен акт, не и с общ административен акт.
Нормата на чл.209 ал.1 от Закона за здравето не може да бъде попълвана със
заповедите на министъра на здравеопазването. Поради тези аргументи иска от съда
да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като се присъдят разноските
в настоящото производство.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационния състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл. 218 ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Установено е по делото съставомерното
бездействие, с което не се изпълнява предписанието на противоепидемичната
мярка по т.9 от заповедта на министъра
на здравеопазването, а спорът между страните се съсредоточава изцяло правно и
дори в теоретични оспорвания на конституционосъобразността
на разпоредбите на чл. 62 и чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Датата на
съставяне на АУАН е датата на образуване на административно наказателното
производство, а документа се съставя с
подписа на актосъставителя като се връчва на нарушителя също срещу подпис.
Това е задължителен реквизит на АУАН, който е вписан в текста му в настоящия
случай, а в тази връзка действително в НП е вписан АУАН с датата на
регистрационния му номер от съответната деловодна система, но доколкото този
номер и датата на входиране на документа тоест на
администрирането на преписката, не са релевантни за момента на образуване на
производството, то няма основание да се приеме, че се касае за неяснота относно
момента на установяване на нарушението със съставяне на акта. Този момент е
ясен и той е 30.04.2020г. Освен това в АУАН е написано, че се касае за мярка по
чл. 63 ал.1 от Закона за здравеопазването, което е неточност, поправима от
административно наказващия орган, който окончателно определя правната
квалификация и правното обвинение. Разпоредбата на чл.63 ал.1 от Закона за
здравето, посочена правилно в НП, вменява компетентност за установяване на
противоепидемични мерки, чието нарушение
се явява административно наказуемо
деяние по чл.209а ал.1 от Закона
за здравето. Изрично административно наказателния състав
на чл.209а ал.1 от Закона за здравето въздига в административно нарушение това
действие и бездействие на задължения субект, което се явява в противоречие с
предписаното поведение по съответната противоепидемична мярка и оттук няма
правно значение дали тази мярка е въведена с подзаконов нормативен акт или с
общ административен акт, след като законът обявява не изпълнението й в
наказуемо деяние. Ето защо спазено е изискването на ЗАНН като административно
нарушение да бъде квалифицирано само онова деяние, което нормативен акт свързва
със съответната административно наказателна отговорност. Правно значение има
посочването на съответната заповед за налагане на противоепидемична мярка, за да се провери
нейното действие във времето, пространството и спрямо лицата, съответно дали е
такава по смисъла на чл. 63 от ЗЗ, за чието не спазване се носи административно
наказателна отговорност. Състава на чл.209а ал. 1 от ЗЗ е общ, но се попълва с
конкретното неизпълнение или нарушаване на противоепидемичната мярка, а в
случая тези условия са изпълнени. Тъкмо в тази връзка и поради това, че
административно наказателната норма е бланкетна / за неизпълнение на заповеди за въвеждане на
противоепидемични мерки/, следва да се провери дали към датата на налагане
на административното наказание, деянието
продължава да отговаря на определението на чл.6 ал. 1 от ЗАНН или е последвала
промяна по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН – по благоприятен закон. Съгласно чл.
209а ал.1 от ЗЗ към датата на издаване на НП продължава да е наказуемо деяние, което
не съответства на разпоредени противоепидемични
мерки, поради което не може да се приеме, че поради изменената с т.9а от
Заповед № РД-01-247/01.05.2020г, министъра на здравеопазването мярка за
поставяне на защитно средство на носа и устата на открити обществени места,
само при контакт с други хора, е промяна на закона по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Не спазването на противоепидемичната мярка продължава да бъде наказуемо
деяние, и то на конкретната за носене на защитно средство, покриващо носа и
устата на обществени пространства, макар и само в случаите на контакт с други
лица. Претенцията за разноски, заявена от касатора е
основателна, но само за настоящата съдебна инстанция, тъй като за въззивната не
е предявено своевременно същото искане – не е се явявал представител, нито е
представено писмено становище, в което да е поискано присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260250/21.04.2021г. постановено по АНД №769/2021 год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №349а-757/09.09.2020г издадено от Директор ОД на МВР Стара
Загора.
ОСЪЖДА В.П.И.
ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 80лв /осемдесет/,
представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №287/21г по описа на АС
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.