Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
гр.Варна, 16.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№515/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по
подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена
от С.С.С. чрез процесуалния му представител адв. А.С., против решение
№260051/14.07.2020г., постановено по т.д.№1358/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от С.С.С.
против ЗК „Лев Инс“АД иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ в частта му за разликата
над 35 000лв. до пълния му размер от 90 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания и психичен стрес, в резултат на настъпило ПТП на 18.09.2018г.,
причинено от К.И.Н., при управление на МПС - л.а.“Сузуки Гранд Витара“,
рег.№В5334СА; 2/ С.С.С. е осъден да
заплати на ЗК„Лев Инс“АД сумата от 116, 54 лв., представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като решението е постановено при
участието на К.И.Н. в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника ЗК„Лев Инс“АД на осн. чл.220, вр.
чл.219, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде
уважена и за разликата над 35 000лв. до 90 000лв.
Въззиваемата страна ЗК„Лев Инс“АД,
гр.София, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. не се представлява, не изразява становище
по жалбата.
Третото лице помагач К.И.Н. в
депозирания отговор по въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.А. Д. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от С.С. части да бъде
потвърдено.
Частна жалба, подадена от С.С.С. чрез
процесуалния му предста- вител адв.А.С., против определение
№260566/17.09.2020г., постановено по т.д.№1358/19г. по описа на ВОС, т.о., с
което е оставена без уважение молбата на С.С.С. за изменение на решение
№260051/14.07.2020г., постановено по т.д.№1358/19г. по описа на ВОС, т.о., в
частта на присъдените разноски, като неоснователна.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което молбата на страната с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена.
Въззиваемата страна ЗК„Лев Инс“АД,
гр.София, редовно уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба, уточняващата
такава към нея от 10.10.2019г. и допълни -телната
си искова молба ищецът С.С.С. излага, че на 18.09.2018г.
в гр.Варна, на бул.“Сливница“, близо до бензиностанция ЕКО, водачът на
л.а.“Сузуки Гранд Витара“ с д.к.№В5334СА К.И.Н. отнел предимство на управлявания
от ищеца л.а.“Мерцедес Ц220“ с д.к.н.№В3113РА и причинил ПТП.В резултат от същото
на ищеца били нанесени следните телесни увреждания: фрактура на дясна илична
кост и десен ацетабулум, луксирана дясна тазобедрена става с краниална
дислокация на бедрената кост.Бил хоспитализаран по спешност в МБАЛ „Света
Анна-Варна“АД за периода 18.09.2018г.-27.09.2018г., където му била извършена
операция на таза.Уврежданията са довели до невъзможност да се обслужва сам за
срок по-дълъг от 30 дни.Периодът на възстановяване и лечение бил труден и
продължителен.Не можел да полага труд за срок по по-дълъг от 3 месеца.Освен
търпените физически болки с висок интензитет, претърпял и силен психически
стрес от настъпилото ПТП и от телесните увреждания, който не е напълно
преодолян и понастоящем.С влязло в сила споразумение по НОХД №3497/19г. по
описа на ВРС К.И.Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343,
ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.За л.а. “Сузуки Гранд
Витара“ с д.к.№ В5334СА към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка
с ответника ЗК “Лев Инс“АД.Предявил застрахователна претенция по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ пред ответното дружество, но обезщетение не му било
заплатено.Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗК„Лев Инс“АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и
страдания и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2019г. до окончателното изплащане, както и да бъде
осъден да му заплати сумата от 4 391лв., обезщетение за претърпените в
резултат от ПТП имуществени вреди -заплатени суми за медицински изделия и
медикаменти.
Ответникът ЗК„Лев инс“АД, гр.София в
депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а. “Сузуки Гранд Витара“ с д.к.№ В5334СА,
настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и обстоятелството, че на
18.10.2018г. е получил отправената от ищеца писмена извънсъдебна
застрахователна претенция, по повод която е била образувана преписка, заведена
като щета №0000-1000-63-18-7789.Представените от ищеца документи са били
разгледани, но преценени като недостатъчни, за да се произнесе застрахователят,
предвид което е изискано от пострадалото лице да представи допълнително на осн.
чл.106, ал.3 от КЗ заверено копие от влязла в сила присъда с мотивите, заверени
копия от САвТЕ, СМЕ и др., каквито не били предста -вени.Подържа, че
претендираната от ищеца сума в размер на 60 000лв. е изклю -чително
завишена, неотговаряща, с оглед обществения критерий за справедливост, на
действително търпените като следствие от ПТП вреди и на съдебната практика по
аналогични случаи.Прави възражение за съпричиняване от страна на постра -далия
поради неизползване от същия на обезопасителен колан в нарушение разпоредбите
на чл.137а от ЗДвП.
По искане на ответника в срока и по
реда на чл.219 от ГПК е конституиран от първоинстанционния съд като трето лице
помагач на страната на ЗК „Лев инс“АД К.И.
Н..Последният подържа становище за
неоснователност на предявените исковете и моли да бъдат отхвърлени.Оспорва
механизма на осъществяване на твърдяното ПТП, настъпването на твърдените вреди
и причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, както и изключителната вина
на К. Н.. Поддържа, че с поведението си - непоставяне
на обезопасителен колан в нарушение разпоредбите на чл.137а от ЗДвП
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите.Твърди, че претендираната от
ищеца сума в размер на 60 000лв. е изключително завишена, неотговаряща, с
оглед обществения критерий за справедливост, на действително търпените като
следствие от ПТП вреди, икономическата конюктура в страната и на съдебната
практика по аналогични случаи.
В срока и по реда на чл.214, ал.1 от ГПК по искане на ищеца е допуснато от първоинстанционния съд с протоколно
определение от 19.05.2020г./с допусната очевидна фактическа грешка при
посочване датата на протокола, като действител - ната такава е 30.06.2020г./
изменение в размера на предявения иск за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 60 000лв. на 90 000лв., ведно със законна
лихва от 19.01.2019г.
Решението на първоинстанционния съд в
частите му, с които предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени
вреди до размера от 35 000 лв., ведно със законна лихва от 19.01.2019г. до
окончателното изплащане, както и предявеният иск за присъждане обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 391лв. са уважени, ведно със съответните
им разноски, е влязло в сила.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се
установява от представеното споразумение №393/06.08.2019г. по НОХД №3497/19г.
по описа на ВРС, че К.И.Н. е признат за виновен в това, че на 18.09.2018г. в
гр.Варна при управление на МПС - л.а. “Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ В5334СА,
нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП и
чл.63, ал.2, т.2, вр. чл.1 от ППЗДвП и с това по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на Р.Х. В. и
С.С.С., като на последния изразяващи се в счупване на таза в областта на долна
и задна стена на ацетабулума/оцетницата/ и изкълчване на главата на бедрената
кост на десния крак, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак
за период от 6-12 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние/1, 99 на
хиляда алкохол в кръвта/ - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1,
б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорно и се установява от
представените доказателства, че към 18.09. 2018г. за л.а. “Сузуки Гранд Витара“
с рег.№ В5334СА е имало сключена задължи -телна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица №BG/22/
118002600723 с начална дата на покритие 31.08.2018г. и крайна дата на покритие
31.08.2019г. с ответника ЗК„Лев инс“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл.380 от КЗ.Въззивникът е отправил писмено към въззивното
дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за
претърпени неимущест -вени и имуществени вреди/, получена с
вх.№14193/18.10.2018г.
Съгласно разпоредбите
на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определе -ната в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за при -чинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, като застра -хователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които пред -ставляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при
определени условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното пла -щане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
граждан -ската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пъти -щата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените и
имуществе - ните вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Съгласно
заключението на комплексната САвТМЕ от 08.05.2020г. на в.л. инж. А. Я. и в.л. д-р
Б.С., изслушано пред първоинстанционния съд, кредитирано от настоящата
инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, на
18.09.2018г. в резултат от ПТП като водач в л.а. С.С. е получил счупване на
таза в областта на долната и задната стена на десния ацетабулум /вдлъбнатина на
тазовата кост, в която влиза главата на бедрената кост/ и луксация /изкълчване/
на главата на бедрената кост на десния крак, обуславящо трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от 8-12 месеца. Лечение е
проведено първоначално чрез екстензия на крайника с последваща оперативна
интервенция под обща упойка за вътрешна репозиция и фиксация на костни
фрагменти с метални фиксатори/плаки/.Крайникът е бил обездвижен за 50 дни след
оперативното лечение, през което време самостоятелните движения и обичайните
дейности - битови и професионални са били невъзможни, придружени от силни
болки.Впоследствие за около 20 дни препоръките са за рехабилитация и
раздвижване на крайника с постепенно ограничено натоварване и придвижване с
помощни средства.Болките намаляват интензитета си след консолидиране на
фрактурата, обикновено за 40-50 дни до пълно затихване или епизодично проявя
-ване, вкл. при физически натоварвания, и евент. при промяна на атмосферните
условия.В резултат на своевременното и правилно лечение анатомичната цялост и
функцията на крайника са били възстановени.Няма медицински данни за настъпили
усложнения.Обичайно при фрактури на костите в областта на ставните повърхности
се нарушава естествената механика на ставата и дори при добра консолидация са
възможни калусни образувания/от новото костно вещество/, които могат да
причинят болезненост при движенията на ставата.
Съгласно
показанията на св.С.Н./живуща във фактическо съжителство с въззивника, ценени при условията
на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечиви на останалия събран по делото
доказателствен материал/ след ПТП и отвеждането му в спешно отделение на
Окръжна болника С.С. изпитвал изключително силни болки, крещял.Поставили му
екстензия без упойка, а след 4 дни направили операция, продължила 5 часа, при
която му сложили планка с 4-5 болта.И след операцията имал силни болки.Изписали
го след 10-11 дни.В рамките на около два месеца бил изцяло обездвижен, на
легло, с памперси, хранили го, къпели го в леглото.След това започнал да идва
рехабилитатор два пъти седмично и по-малко да го раздвижва.Шест месеца не
следвало да стъпва на оперирания си крак и да го натоварва.Ползвал инвалидна
количка, проходилка, патерици.И сега леко накуцва, когато е влажно времето
болката се обостря.Боли го и ръката /вероятно от увреден нерв/.След
катастрофата е доста раздразнителен, стресиран, изпитва страх, не иска да кара
кола.
Предвид цитираното заключение и
свидетелски показания съдът прима, че търпените от въззивника неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и психични страдания, установени с
тези доказателства, са в пряка причинно -следствена връзка с осъщественото от
застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние,
за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедли -вото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономи- ческото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съоб -разяване на конкретните
икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да
нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфла- ционни процеси/2, 7% за
2018г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и
вида на травматичните увреждания.В настоящия случай те се изразяват в: счупване
на таза в областта на долна и средна стена на ацетабулума и изкълчване на
главата на бедрената кост на десния крак -причинени средни телесни повреди
съгласно споразумението пред наказателния съд, задължително за гражданския съд
съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, вр. чл.383, ал.1 от НПК, относно
деянието, противоправността и виновността на дееца. Травмите са наложили
оперативно лечение, с престой в болнично заведение от десет дни с проведена на
четвъртия ден оперативна интервенция за открито намес -тване на фрактурите и
поставена вътрешна фиксация с метална остеосинтеза /и понастоящем
неизвадена/.Счупването на тазови кости на две места и изкълчването на бедрената
става е наложило трайни затруднения в ежедневието на въззивника за срок от 8-12
месеца, който е значителен.Изпитвал е в началото изключително силни физически
болки - в рамките на два месеца, докато започнат да се консолидират
фрактурите.За този период е бил обездвижен на легло, изцяло зависим от чужда
помощ за ежедневните си нужди - тоалет,
хранене, къпане, обличане, подпомаган от близките си, придвижван с носилка при
необходимост от медицински прегледи.В рамките на 6 месеца след счупването на
таза не е стъпвал на и натоварвал десния си крак, като се е придвижвал с
инвалидна количка, после с патерици и проходилка. Търпял обичайните за това
състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита.Провеждал е продължителни и болезнени рехабилитационни процедури в
продължение на месеци.Протекъл е обаче обичайният за този вид травми 12 месечен
оздравителен процес, като анатомичната цялост и основната функция на крайника
са възстановени.Няма данни за настъпили усложнения, макар и, че поради
естеството на фрактурите при физически натоварвания и промяна в атмосферното
налягане ще продължава да е налице болезненост
при движенията на ставата.Съобразява се възрастта на пострадалия - на
44 години при настъпване на ПТП, в активна трудоспособна възраст, и като
следствие на ПТП в продължение на месеци неспособен за трудова
дейност.Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите физически
травми, се е отразило на психичното му състояние - установени в производството
нарушен психичен баланс, повишена сензитивност, свързана с инцидента и
последиците от него, вкл. отказ от управление на автомобил поради страхови
представи.
Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 40 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззивника неимуществени вреди. Възражението за съпричиняване, направено от
ответното дружество и поддържано от третото лице помагач, е неоснователно, доколкото
съгласно неоспореното заключение по цитираната експертиза се установява, че
въззивникът е бил с поста -вен обезопасителен колан при настъпване на
ПТП/според в.л., ако С.С. е бил без предпазен колан при скоростта, при която е
настъпил ударът, то би имал трав -матични увреждания при съприкосновение с
кормилото и предното стъкло, каквито при него няма/
Предвид частичното несъвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на
ВОС в частите му, с които исковата претен- ция за присъждане обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена за разли -ката над 35 000лв. до
40 000лв., както и за тази част са присъдени на насрещната страна на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК разноски, представляващи разликата над 105, 94 лв. до 116, 54лв.,
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което в тази част
искът се уважи. В частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над
40 000лв. до 90 000лв., като правилно решението следва да бъде
потвърдено.
Претендира се присъждане на законна
лихва върху обезщетението, считано от 19.01.2019г. Съгласно формираната съдебна
практика - решение №167/30.01.2020г. по т.д.№2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
и решение №128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/18г., ВКС, І т.о. съгласно чл.429, ал.3,
изр. 2-ро от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахова -телното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума.В случая, поради липса на други данни по делото съдът приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 18.10. 2018г. с
предявяване на застрахователната претенция, поради което след тази дата
дружеството дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение
за неимуществени вреди, доколкото лихвите и обезщетението са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахо
-вателната сума.В настоящия случай претенцията на ищеца е от 19.01.2019г., т.е.
от по-късна дата, поради което и от тази дата обезщетение за забавено плащане
следва да бъде присъдено.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата се пред
първа и въззивна инстанция д.т. върху присъдените от настоящата инстанция
допълнително 5 000лв. или това е сумата от 300лв.
Въззивникът претендира присъждане на
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.Съобразно материалния интерес
пред настоящата инстанция/сумата от 55 000лв. и определено за нея
възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, а
именно 2 180лв./ и приетата за основателната част от исковата претенция
пред настоящата инстанция/5 000лв./ съразмерно се следва сумата от 198, 18лв.Допълнително
за първа инстанция разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не се присъждат,
доколкото при основателна претенция за 40 000 лв.+ 4391 лв./44 391лв./ и
общ размер от 94 391лв. се следва съразмерно сумата от 1 580, 98лв.,
като вече са присъдени с влязлата в сила част от решението 1 712лв. при
уважена част от 39 391лв.
По частната жалба.
В срока и по реда на чл.248 от ГПК е
подадена молба от С.С. с искане за изменение на постановеното от ВОС решението
в частта му относно разноските, с която на насрещната страна са присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции, а именно сумата от
116, 54лв./представляващи възнаграждение за в.л./, т.к. тази страна не е
представила списък на разноските до приключване на последното о.с.з.Насрещната
страна по молбата не е изразила становище по същата в рамките на дадения срок.С
обжалваното определение от 17.09.2020г. молбата е оставена без уважение.
В последното проведено о.с.з. пред ВОС
на 19.05.2020г./с допусната очевидна фактическа грешка при посочване датата на
протокола, като действителната такава е 30.06.2020г./ ответното дружество чрез
процесуалния си представител е посочило, че претендира присъждане на сторените
в производството разноски, които са в размер на внесения депозит за в.л.
Внесеният от страната депозит е в размер на 200лв.
Видно от разрешенията, дадени в т.8 и
т.9 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, непредставянето на списък по
чл.80 от ГПК не е пречка със съдебния акт да бъдат присъдени разноски на тази
страна, а е процесуална пречка същата за иска изменение на акта по реда на
чл.248 от ГПК в частта му относно така присъдените й разноски.В тази връзка и
не е налице процесуална пречка на дружес -твото да бъдат присъдени съразмерно
на неоснователната част от исковите претен -ции така поисканите от същото
разноски.Извън горното и в протокола от посоченото о.с.з. е обективирано в
писмен вид изявлението на процесуалния представител на страната за точните
разноски, които се претендират.Като правилно обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260566/17.09.2020г., постановено по т.д.№1358/ 19г. по описа на ВОС, т.о.
ОТМЕНЯ решение №260051/14.07.2020г., постановено по т.д.№1358/19г. по
описа на ВОС, т.о., в частите му, с
които: 1/ е отхвърлен предявеният от
С.С.С. против ЗК „Лев Инс“АД иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ в частта му за
разликата над 35 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за причи -нени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания и психичен стрес, в резултат на настъпило ПТП на
18.09.2018г., причинено от К.И.Н., при управление на МПС - л.а.“Сузуки Гранд
Витара“, рег.№В5334СА; 2/ С.С.С. е
осъден да заплати на ЗК„Лев Инс“АД сумата, представ -ляваща разликата над 105,
94лв. до 116, 54лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Лев Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на С.С.С., ЕГН **********, сумата,
представляваща разликата над 35 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и психичен стрес, в
резултат на настъпило ПТП на 18.09.2018г., причинено от К.И.Н., при управление
на МПС - л.а.“Сузуки Гранд Витара“, рег.№В5334СА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата/разликата над 35 000лв. до
40 000лв./, считано от 19.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК *********, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на сметка на
Апелативен съд-Варна, сумата от 300лв., представляваща държавна такса, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат А.С.С., ЕГН **********, сумата от 198, 18лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на С.С.С.
пред въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260051/14.07.2020г., постановено по т.д.№1358/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от С.С.С.
против ЗК „Лев Инс“АД иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ в частта му за разликата
над 40 000лв. до 90 000лв.,
представляваща обезщетение за причи -нени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания и психичен стрес, в резултат на настъпило ПТП на 18.09.2018г.,
причинено от К.И.Н., при управление на МПС - л.а.“Сузуки Гранд Витара“,
рег.№В5334СА; 2/ С.С.С. е осъден да
заплати на ЗК„Лев Инс“АД сумата от 105, 94 лв., представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на К.И.Н. в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: