№ 22880
гр. Со. 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110143340 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Б. П. П., ЕГН **********, в качеството му
на заемател по договор за потребителски к. от разстояние № ... от 17.03.2022 г. срещу
„С.К.“ АД, ЕИК ...онститутивен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на договора, и предявен под
евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22
ЗПК за установяване нищожност на неустоечна клауза - чл. 17 и чл. 27 от договор за
потребителски к. от разстояние № ... от 17.03.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски к. от
разстояние № ... от 17.03.2022 г., с което му е предоставена в заем сумата от 950 лв.
Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
сключеният договор представлява такъв за потребителски к.. Сочи се, че в чл. 17 от
договора е било уговорено между страните к.ът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ
на определени 1 условия. Релевират се доводи, че съгласно чл. 27 от договора в случай
на неизпълнение на задължението по чл. 17 заемателят дължи на заемодателят
неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения к., като неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Обосновава се, че процесната клауза
противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът счита, че клаузата на чл. 27 от
договора е нищожна.
Излага подробни твърдения за твърдяната нищожност на процесната клауза,
както и на целия договор поради ГПР извън законоустановения размер. Претендира
разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
ответника. Искът се оспорва като неоснователен и се излагат подробни твърдения за
валидността на договора за заем и клаузата за неустойка. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор
с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице
визираните пороци.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство, въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията
му по договора.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор за
потребителски к. от разстояние № .../17.03.2022 г., с което на ищеца от ответника е
предоставена в заем сумата от 1200 лв., при годишна лихва 36 ℅ и ГПР 42,58 ℅, както
и че в чл. 17 от договора е било уговорено между страните к.ът да бъде обезпечен с
гарант и съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение на задължението по чл.
17 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 0,9% от стойността на
усвоения к., като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска като в случая се равнява на 1045,22 лева и че общата сума, която е следвало да
бъде върната по к.а възлиза на 2 532,89 лева.
В чл. 1, т. 9 от договора е отбелязано – обезпечения: да – поръчител или банкова
гаранция. В чл. 17, ал. 1 е предвидено, че ако страните са договорили обезпечение,
потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието
на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в
полза на к.ора, с което да отговоря за изпълнение на задълженията по потребителя по
договора, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на к.ора всички задължения на потребителя в срок от
един работен ден от получаване на писмено искане от к.ора. В ал. 2 е посочено, че
третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговорят на изискванията,
посочени в ОУ и се одобряват от к.ора, като преценката е изцяло негова.
В чл. 27, ал. 1 е уговорено, че ако потребителят не изпълни задължението си по
чл. 17, дължи неустойка в размер на 0,9 от стойността на усвоената по к.а сума за
всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. В ал. 2 е предвидено, че в
случай на настъпване дължимостта на неустойката, същата се заплаща периодично с
всяка погасителна вноска.
Видно от съдържанието на погасителния план към договора за к., неустойката е
начислена и включена в него и е посочен размер на фиксирана месечна вноска от
211,07 лв., в който е включена и неустойката.
Не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
сумата е усвоена от ищеца посредством извършен банков превод с платежно
нареждане.
От допуснатата, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът к.ира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че посоченият в договора ГПР е изчислен само на база вноските за
главница и договорна лихва, като в случай че се добави и размерът на неустойката,
ГПР възлиза на 372,48%. Вещото лице посочва, че не се установява извършването на
2
плащания по к.а от длъжника.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
к. съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски к. е
недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски к. се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по к.а и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
к., като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по к.а изразява
общите разходи по к.а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения к.. В процесния договор за потребителски к. е посочен
процент на ГПР 42,58%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по к.а,
които се включват в общите разходи по к.а по смисъла на легалната дефиниция, дадена
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по к.а за потребителя“ са всички
разходи по к.а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к.ни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски к., които са известни на к.ора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за к., и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на к.а, или в случаите, когато
предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по к.а за потребителя не включва нотариалните такси. Процесната
неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски к. и следва да
бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на к.ора. Видно е, че
тази неустойка е била начислена още при сключване на договора и е включена в
погасителния план към него, като размерът на месечната погасителна вноска е
определен и съгласно начислената неустойка. В посочения в договора за к. ГПР е
включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне
на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя
относно реалните разходи по к.а. Според експертното заключение, при добавяне на
този разход, реалният размерът на ГПР възлиза на 372,48%.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски к. не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
3
подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде
потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски к., въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните к.ни продукти
и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се
явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело
№ C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за
потребителски к. не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски к., за да даде възможност
на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член
3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на к.ора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата
директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на
държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., H. C. Slo.,
C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика). Следва да се има
предвид още, че според настоящия съдебен състав включването на клаузи в договора
за к., в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени
задължения, представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по к.а и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на к.ора от
договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело №
C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за
всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК. В случая начислената неустойка
надвишава почти три пъти размера на главницата, което е напълно недопустимо и чрез
нейното добавяне реалният годишен процент на разходите възлиза на 326,15%
съгласно експертното заключение, което надвишава значително максимално
допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е съществено нарушение на
императивните законови изисквания, водещо до 4 нищожност на договора съгласно чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
4
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
нищожност на договора за потребителски к. за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалните искове.
По разноските:
По отношение на установителния иск, който е уважен изцяло, ищецът има право
на разноски за държавна такса от 101,31лв., 300лв. депозит за експертиза и 1800лв.
адв. възнаграждение заплатено в брой съгл. представен по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 111). Няма данни по делото да е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, поради което съдът не разполага с
възможността да намали размера му служебно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. П. П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Со. ул. „Р.В. ..“ № еет. срещу „С.к.“ АД, ЕИК: 2..., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш. пл. „О.“ № .. установителен иск, че сключеният между страните
договор за потребителски к., предоставен от разстояние, с № .../17.03.2022 г. е
нищожен на основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „С.к.“ АД, ЕИК: 2..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш. пл.
„О.“ № .. да заплати на Б. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Со. ул. „Р.В. ..“ № на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата от 2201,31 лева– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника – „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5