№ 142
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ан. Хр. М. Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600007 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 24 от 03.11.2021 г., постановена по НОХД № 319/2021 г., Окръжен
съд – Благоевград, 4-ти наказателен състав е признал подсъдимия В. И. В., българин,
български гражданин, неосъждан, пенсионер по болест, с основно образование, ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ 1, ет. ***, ап. ***, за виновен в това, че на 24.08.2019
г. около 11:00 часа в гр. ***, в жилище-апартамент, находящ се на адрес: гр.***, ул.„***“ 1,
ет. ***, ап. ***, умишлено направил опит да умъртви Н. Ч. Т. с ЕГН ********** от гр.***,
като нанесъл един удар със сатър в областта на гърба в ляво, с което причинил
повърхностно порезно нараняване в областта над лопатъчната кост на гърба, нанесъл три
удари с нож по левия горен крайник, с което причинил три повърхностни наранявания по
лявата ръка, нанесъл два удара с нож в областта на гръдния кош, като с единия от тях
причинил прободно-порезно нараняване по гръдния кош в ляво, по средна мишнична линия,
на нивото на ребрената дъга, проникващо в гръдната кухина, довело до кръвоизлив в лява
гръдна кухина - около 250 милилитра кръв, а с другия удар с нож причинил прободно -
порезно нараняване по гръдния кош вляво, по задна мишнична линия на нивото на
ребрената дъга, непроникващо в гръдната кухина, с което е осъществил състава на
престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на това основание и във
връзка с чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/
1
години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
С присъдата, Благоевградски окръжен съд е осъдил подсъдимия В. И. В. да
заплати на Н. Ч. Т. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.08.2019 г. до окончателното плащане, като над уважената му част, съдът
отхвърлил предявения от Т. срещу подсъдимия В. иск за неимуществени вреди като
неоснователен.
В законоустановения срок, присъдата е обжалвана от служебния защитник на
подсъдимия В. И. В., с доводи за неправилност и явна несправедливост.
В жалбата и в допълнителното изложение към нея, защитникът твърди, че
първоинстанционният съд изцяло кредитирал, като достоверни свидетелските показания на
пострадалата и нейната майка, за нанесените удари, включително и със сатър, а показанията
на свидетелката С. Н. и обясненията на подсъдимия, съдът приел за противоречиви, взаимно
изключващи се и като защитната теза на подсъдимият. Навежда доводи за липса на
доказателства, обосноваващи извод за формиран у подсъдимия В. умисъл за убийство на
Н.Т., защото бил нанесъл само една прободна рана, докато останалите порезни рани били
вследствие на борбата между тях. Удара бил нанесен от страни в ребрата, а това било
показател, че В. не се бил целил в сърцето или в коремната област, където хладното оръжие
прониквало по-лесно и можело да засегне жизнено-важни органи като черен дроб, панкреас,
бъбрек и т.н. Удари в областта на главата, със сатъра не били насочвани. Според
заключението на СМЕ, налице била само една прободна рана, която причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Подсъдимият не бил използвал сатър
за да убие пострадалата, тъй като същият бил доста по-опасно оръжие от използвания
кухненски нож.
Защитникът намира за неправилни изводите на първия съд, въз основа на
становището на вещите лица, че установеното прободно-порезно нараняване, проникнало в
гръдната кухина, е увреждане свързано с временна опасност за живота на пострадалата Т.,
тъй като без своевременно оказана висококвалифицирана медицинска помощ от това
нараняване е могла да настъпи смъртта . Твърди, че такива изводи експертите не били
направили, а тъкмо обратното. В съдебно заседание на 23.07.2021 г. вещото лице д-р Л.
заявил, че не можело да се каже, че неминуемо би настъпил смъртен изход, поради това се
преценявало като временно опасно за живота; че в този случай, ако не се окаже медицинска
помощ е 50 на 50. Според становището на вещото лице, пострадалата се нуждаела от
оказване на помощ, но не се покривали критериите на постоянно общо разстройство, опасно
за живота.
Защитникът цитира и становището на вещото лице Ч., от съдебно заседание на
05.11.2021 г., според когото би могло да настъпи спонтанно затваряне на раната и в този
смисъл има теоретична възможност, без оказване на своевременна, квалифицирана
медицинска помощ, да настъпи възстановяване, тъй като и без оказване на медицинска
2
помощ кръвотечението можело да спре, поради възможностите на човешкия организъм да
предотврати кървенето, т.е кръвоизливът да се резорбира с времето и не непременно да
настъпи смъртен резултат при неоказване на помощ. Налице били и двете вероятности при
това конкретно нараняване – и самовъзстановяване на организма и евентуални
неблагоприятни последствия, които биха довели до смърт, но не било задължително при
този вид, в тази степен и с тази характеристика по отношение точно и конкретно на това
нараняване, проникаващо в гръдната кухина. По отношение на сатъра - вещите лица не
могли с категоричност да посочат, кой от двата евентуални предмета е причинил порезните
наранявания. От това следвало, че действията на подсъдимия В. обективно не били
насочени към причиняване смъртта на пострадалата, а по-скоро към причиняване на телесна
повреда - средна такава, като по-близък и непосредствен резултат. Така, умисъла на В. по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115 от НК не бил доказан.
Поради недовършеността на престъплението, при което изпълнителното деяние
макар и да е било довършено, не били настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици, било основание за приложението на чл.55 от НК при
определяне вида и размера на наказанието.
Защитникът твърди, че събраните по делото доказателства, сочат на действия от
страна на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, както и, че същият е бил и в
състояние на физиологичен афект, видно от експертизата на д-р И. и д-р Т.. В тази връзка,
безспорно било установено, че в момента, в който Н.Т. преустановила агресивните си
действия спрямо В. и е станала от него, той не бил предприел никакви действия спрямо нея.
Според защитника, ако се приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежна
отбрана, то ще е налице хипотезата на чл.12, ал.4 от НК. Защитникът твърди, че
подсъдимият бил и силно изплашен за живота и здравето си, цитирайки СППЕ.
С въззивната жалба, защитникът предлага престъплението да се преквалифицира
като такова по чл.119, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, в случай на прието от въззивния съд
превишаване пределите на неизбежната отбрана или по чл.118, във вр. с чл.18, ал.1 от НК –
деяние, извършено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалата, като
се твърди, че в случая е налице и временна невменяемост на подсъдимия, тъй като бил
действал при бурно протичаща реакция, вследствие на проявените от пострадалата насилие
и обиди спрямо него.
Наложеното от първоинстанционният съд наказание, защитникът намира за
прекомерно високо.
Възразява се и против присъденото, в размер на 30 000 лева, обезщетение, като
силно завишено, без отчитане на факта на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
В заключение служебният защитник прави искане за отмяна на осъдителна
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият В. да бъде признат за невиновен и
оправдан. Алтернативно се прави искане за намаляване на наказанието му при значителен
превес на смекчаващите вината му обстоятелства, поради което ако бъде прието наличие на
3
превишена неизбежна отбрана, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година; ако бъде прието, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалата - да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години; ако бъде прието, че не е налице умисъл за причиняване на
смърт на пострадалата, а е целено нанасянето на средна телесна повреда, да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца; в случай че
подсъдимият бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, с оглед
недовършеността на престъплението, да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, да бъде
отложено.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.322 от НПК, писмено възражение от Окръжна прокуратура
Благоевград не е депозирано.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитника на подсъдимия
поддържа въззивната жалба. Навежда доводи за неправилно възприета от
първоинстанционният съд фактическа обстановка; за игнорирани доказателства,
установяващи системна злоупотреба от пострадалата Т. с алкохол, като в такива моменти и
подтиквана от майка си, устройвала множество скандали на подсъдимия В., поради
постоянният му отказ да прехвърли собственото си жилището, което към
инкриминираната дата се обитавало и от двамата; за игнорирани доказателствата,
установяващи обаждания на подсъдимия до спешен телефон 112, със зов за помощ; за
игнориране на факта, че именно такъв пореден скандал бил причината и за възникналия през
месец август 2019 г. инцидент, тъй като първоначално скандалът бил между подсъдимия и
свидетелката Я. Д. – майка на пострадалата, в градинката пред блока, който по-късно
продължил в апартамента между подсъдимия и пострадалата, защото последната започнала
да го бута и обижда, като след като бил бутнат, подсъдимият седнал на един от фотьойлите
в стаята. Пострадалата Т. седнала върху подсъдимият В. и започнала да го удря в областта
на гърдите, където В. имал залепена със специално медицинско лепило, а не зашита рана,
заради извършени преди година многократни операции с поставянето на байпаси. Докато му
нанасяла ударите, пострадалата крещяла, че трябва да прехвърли апартамента. Така, В.,
уплашен за живота си, бил предупредил пострадалата да слезе от него и когато тя не се е
вслушала в молбите му, той посегнал към близката маса, където имало кошница, взел един
от кухненските ножове и причинил само една - прободна рана в лявата страна на гърдите
. Останалите рани били само порезни и били получени най-вероятно от борбата между
двамата и от опита на Н.Т. да вземе оръжието от ръцете на В.. След нараняването, Т. станала
от него и отишла в кухнята, където се била заключила. Тази фактическа обстановка не
обосновавала категоричния извод, че В. е целял и е искал смъртта на Т., а искал само да се
защити от агресивните действия на пострадалата, която му била нанесла множество удари в
областта на операцията, защото в противен случай, той бил могъл да продължи тези свои
действия, за което имал достатъчно време.
4
Защитникът твърди и множество противоречия между показанията на
пострадалата Т. и майка - свидетелката Д., които първоинстанционният съд игнорирал.
Докато пострадалата Т. твърдяла, че: „Аз като влязох в хола той отиде направо в кухнята.
Аз започнах да оправям дрехи и застанах срещу секцията. Пред мен имаше фотьойл, а той
дойде от кухнята и размахваше сатър в ръка. После започна да вика, че ще ме убие. После го
видях как седна на фотьойла и държеше нож в ръката си с бяло черна дръжка“, то майката
/свидетелката Д./ твърдяла, че „Той стоеше на вратата. Видях отсреща в хола Н. сгъваше
дрехи в гардероба. През това време той стоеше на врата и се обърна към мен, после направи
две крачки, отиде в кухнята и като се върна, носеше в ръката нож и ей такъв железен сатър.
Като видях тази гледка започнах да викам за помощ и слезнах по стълбите“. Пострадалата
Т. била категорична, че В. не можел да хваща нищо с лявата ръка и, че в дясната ръка не
може да държи два предмета едновременно.
Защитникът цитира и свидетелските показания на полицейските служители,
посетили първи местопроизшествието, според които инцидентът бил станал, затова, че
подсъдимият бил тормозен от пострадалата заради пари и заради жилище и, че на него му
било писнало.
Защитникът намира възприетото от първоинстанционният съд проникващо в
гръдната кухина прободно-порезно нараняване, като увреждане с временна опасност за
живота на пострадалата, тъй като без своевременно указана медицинска помощ е било
могло да настъпи смъртта на пострадалата, за необосновано. В тази връзка отново цитира
становищата на вещите лице Л. /от 23.07.2021 г./ и Ч. /05.11.2021 г./, подробно изложени в
жалбата, относно наличето на равна /50 на 50/ вероятност, при неоказване на спешна
медицинска помощ да настъпи смъртен изход или спонтанно затваряне на раната и
самовъзстановяване на организма, поради възможността на човешкия организъм да
предотврати кървенето и без оказване на медицинска помощ, т.е. кръвоизливът да се
резобрира с времето и не непременно да настъпи смъртен изход при неоказване на помощ.
Отново цитира становището на експерта Ч. за евентуалните два изхода, при неоказване на
медицинска помощ, както и недоказаността от вещите лица коя рана, с кое хладно оръжие е
била причинена – нож или сатър. Повтаря доводите си за липса на умисъл у подсъдимия В.
за причиняване смъртта на пострадалата, а по-скоро към причиняване на телесна повреда -
средна такава, като по-близък и непосредствен резултат, поради което, умисъла на В. по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115 от НК не бил доказан.
Защитникът възразява и срещу некредитирането, от първоинстанционният съд,
на изготвената от вещите лица Б. и Т., СППЕ по отношение на В., според която при
извъшване на деянието, той е бил в състояние на физиологичен афект. Намира същата за по
– обективна, предвид факта, че проведеното с подсъдимия интервю било много по – близко
по време до деянието, отколкото изготвената по - късно тройна СППЕ.
Застъпва се и тезата, че освен при физиологичен афект, подсъдимият В. бил
извършил престъплението и при превишаване пределите на неизбежната отбрана, по
смисъла на чл.12, ал.4 от НК, поради което не следва да се наказва. В тази връзка,
5
защитникът се позовава на становищата на вещите лица, според които в този момент В. е
бил уплашен за живота си, след като е получил множество удари в областта на гръдите,
където имал следоперативна рана, залепена с лепило, а не зашита.
Твърденията си за липса на доказателства, обосноваващи извода, че В. е имал
умисъл за убийството на пострадалата Т., защитникът обуславя с изложените в жалбата
доводи за нанесена само една прободна рана, докато останалите били порезни и били в
резултат на борбата между тях. Преповтаря изложеното в жалбата относно
местонахождението на прободната рана, липсата на засегнати жизненоважни органи, за
липсата на удари в областта на главата със сатъра, за който се твърди, че е ползвал, поради
което повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.115 от НК не било доказано.
В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият В. И. В. поддържа
пледоарията на защитника си.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна и моли да не бъде уважена. Намира присъдата за правилна, законосъобразна
и обоснована, като постановена след обстоен и подробен анализ на всички събрани по
делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, допринесъл за
възприемането на фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото.
Според прокурора, правилно Благоевградски окръжен съд отхвърлил твърденията на
защитника за наличието както на неизбежна отбрана, така и на евентуално превишаване на
нейните предели или на липса на опит за убийство, поради отсъствие на умисъл за същото.
Извода на окръжният съд за наличието на довършен опит за убийство, бил правилен, като
смъртта не настъпила именно в следствие на своевременната медицинска помощ. Според
прокурора, всички изложени възражения на защитника, били обсъждани и от
първоинстанционния съд, като правилно са били отхвърлени като неоснователни.
Прокурорът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане
на делото, а наложеното наказание, както и размера на уваженият граждански иск намира за
справедливи. В заключение моли за потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н.Т. намира
първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което моли за
цялостното му потвърждаване. Сочи, че в мотивите си съдът е обсъдил всички събрани
писмени и гласни доказателства, обосновал е определеното на подсъдимия наказание, както
и размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Потвърждава за
съществуващи перманентни скандали между пострадалата и подсъдимия, преди
инкриминирания, но твърди липса на каквито и да било доказателства за противоправно
нападение от страна на първата, провокирало инкриминираното поведение на подсъдимия.
Възразява срещу твърдението в жалбата на подсъдимия, че пострадалата се била
самонаранила, като се позовава на експертните заключения. Намира твърдението на
подсъдимия, че шанса на пострадал с прободна рана в гърдите и наличие на всички
признаци за настъпване на смърт, да оцелее е 50 на 50 и зависи от самият организъм, за
несериозно.
6
По отношение на твърдението на подсъдимия, че се е защитавал, повереникът
противопоставя обстоятелството, че самото насочване на ножа в областта на гръдната
кухина, където се намира сърцето, категорично не може да се приеме като самозащита. В
тази връзка, насочва вниманието и към ударите по гърба причинени от остър режещ предмет
– нож или сатър, цитирайки вещите лица „това може да се получи с остър предмет, най- вече
от сатър“.
Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият В. заявява, че след
инцидента пострадалата отново заживяла при него. Отрича пострадалата да е била
наранявана със сатър. Моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния
съдебен състав. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване, а именно: факта на извършване на деяниeто, авторството,
обстоятелствата, при които е извършено деянието, механизма на осъществяване,
обективната и субективната страна на престъплението, поради което настоящата инстанция
намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, във връзка
с изследването на всички обстоятелства по делото, изведени от събраните доказателства и
разкриване на обективната истина. Във връзка с установяване фактологията на деянието,
първоинстанционният съд прецизно е изпълнил задълженията си по установяване на
обективната истина, базирайки се на събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд споделя приетото за установено от първоинстанционният, че
подсъдимият В. И. В. е български гражданин, пенсионер по болест, с определена, съгласно
решение на ТЕЛК - 95 % загубена работоспособност, инвалид с чужда помощ за периода от
24.10.2018 г. до 01.10.2020 г., с адрес по местоживеене: гр.*** на ул. „***“ № 1, ет. ***, ап.
***, неосъждан /поради изтичане на срок, по-дълъг от 15 години след изтичане на срока на
предсрочното му условно освобождаване, по отразеното в справката за съдимост осъждане
за престъпление по чл.116, т.10 от НК, което е заличено на основание чл.88а, ал.3, вр. ал.1
вр. чл.82, ал.1, т.2 от НК/. Към датата на инкриминираното деяние е бил на 55 години.
Подсъдимият В. И. В. и пострадалата Н. Ч. Т., живеели заедно на семейни начала
от 2006 година. През 2008 г. подсъдимият изтеглил от Банка „ДСК“ кредит и закупил
апартамент, находящ в гр. ***, на ул. „***“ № 1, ет. ***, ап. ***, като в полза на банката
била вписана и ипотека върху имота. Подсъдимият и пострадалата заживели в това жилище
заедно като семейство, поради което вноските по заема били погасявани от средствата и на
двамата. Пострадалата Т. периодично пътувала до Гърция, където работела, като с нея
понякога пребивавал и подсъдимия В., който продавал ножове /като този, предявен като
7
веществено доказателство по делото/.
Заради сериозни здравословни проблеми /инфаркт/, през периода м. април – м.
май 2018 г., подсъдимият В. бил на лечение в кардиологично и неврологично отделения на
няколко болници / Плевен, Ловеч и Правителствена болница/. При изписването му от МБАЛ
„Югозападна болница“ООД – гр.Петрич, на 25.05.2018 г. след прекаран исхемичен мозъчен
инсулт, същият бил с левостранна тежкостепенна хемиплегия, не можел да сяда и да се
обръща в леглото без чужда помощ. Нуждаел се и от помощни средства. Поради
затруднения в ежедневното му обслужване, за него се грижила пострадалата Т., която след
изписването му от болницата, полагала всички необходими грижи за неговото
възстановяване.
В периода 27.09.2018 г. – 17.10.2018 г., подсъдимият В. бил на лечение в Клиника
по кардиохирургия, на Университетска болница „Лозенец“ – гр.София, където му била
извършена сърдечна операция в кардиохирургичното отделение, като след тази операция,
подсъдимият бил освидетелстван от ТЕЛК. С решение на ТЕЛК от 24.10.2018 г. на
подсъдимия била определена 95 % неработоспособност, с т.нар. чужда помощ.
Свидетелката Т. се грижела за подсъдимия като негов личен асистент, около 9 месеца, за
което получавала възнаграждение, до датата на инцидента /след излизането си от болница
подала молба за освобождаването ѝ като такава/.
След преживените сърдечна операция и мозъчен инсулт, подсъдимият станал
нервен, импулсивен, раздразнителен, сприхав, агресивен, започнал да обижда пострадалата
Т. и да отправя закани от рода на „ще те дупна, ще те ударя с ножа и ще те убия, още един
път ако ми посегнеш“. Това влошило отношенията им. Имало прояви на насилие между
двамата, за което на телефон 112 са били подавани сигнали, съответно извършвани проверки
от полицията и отправяни предупреждения и към двамата да не се саморазправят.
Възстановяването на подсъдимия В. било продължително и тежко. Свидетелката Т. му
помагала с упражненията за раздвижване, излизала с него на разходки, вършила
домакинската работа и всички грижи, от които се е нуждаел подсъдимия. Състоянието на В.
се подобрило и макар да продължавал да е с пареза на лявата ръка и левия крак, могъл да се
движи навън с бастун или патерица сам, включително да управлява автомобила си. В
апартамента се придвижвал без помощно средство, но не можел да държи нищо в лявата си
ръка. Независимо от влошените отношения между подсъдимия В. и пострадалата Т., с
прояви на агресия от страна на двамата един към друг, съвместното им съжителство
продължавало, като Т. продължавала да се грижи за подсъдимия. В грижите за подсъдимия,
свидетелката Т. често финансово била подпомагана от нейната майка – свидетелката Я. Д..
На 08.03.2019 г., поради изплащане на кредита към банка „ДСК“, била заличена
ипотеката върху закупения от подсъдимия В. апартамент. На следващият ден, в системата
на телефон 112, били регистрирани два сигнала от подсъдимия В., с искане за съдействие,
тъй като свидетелката Т., след употреба на алкохол, била агресивна /липсват документи в
полицията за установеното на място след сигнала/. На 21.06.2019 г. били регистрирани
множество обаждания на телефонен оператор 112 от Н.Т., с искано от нея съдействие и
8
медицинска помощ, тъй като била ударена от подсъдимия В. с бастун по главата. Т. била
откарана в болница, където била оказана медицинска помощ, тъй като имала кръв по
главата, но болнично лечение не се наложило и тя се прибрала при подсъдимия. Във връзка с
този инцидент, на Т. и на В. били съставени предупредителни протоколи от полицейските
служители да не се саморазправят. По този повод била образувана полицейска преписка, но
с Постановление на РП - Петрич от 13.08.2019 г., било отказано образуването на досъдебно
производство срещу подсъдимия, тъй като било прието, че в случая са налице престъпления
от частен характер /чл.144, ал.1, чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК при липса на данни за
домашно насилие/. Два дни след този случай - на 23.06.2019 г., в системата на тел.112
отново били регистрирани две обаждания от подсъдимия В., с искане за съдействие, тъй
като свидетелката Т. /наречена от В. „уличница“/, употребила алкохол и не искала да си
тръгне от жилището му. Влошаването на отношенията между подсъдимия В. и свидетелката
Т. /независимо, че бил зависим от грижите на Т., поради сериозните му здравословни
проблеми/ било резултат от претенциите на свидетелката Д. /майка на пострадалата Т./,
подсъдимият В. да прехвърли собствеността върху апартамента, в който живеели, на Н.Т.
/подсъдимият имал низходящи, а с Т. нямал сключен граждански брак, независимо от 12 –
годишното им съвместно съжителство, до инкриминираната дата/. Подсъдимият В., въпреки
полаганите от Т. грижи, започнал да демонстрира отрицателното си отношение към нея -
наред с упражняваното физическо насилие, я обиждал, наричайки я „курва“, „уличница“,
включително и пред други лица. Подсъдимият планирал да не позволи на Т. да живее повече
в жилището му /въпреки полаганите от нея за В. грижи и оказаната финансова помощ при
изплащане на апартамента и за лечението му от Т. и от родителите /, защото тя и близките
настоявали за прехвърлянето на апартамента на Н., за да не остане на децата му, а той не
искал, защото „тя няма нищо“. Подсъдимият планирал да смени патрона на входната врата и
да замине, „да бяга, да изчезне“ за Гърция, защото не искал да търпи тормоз, който
продължавал пет месеца.
Сутринта на инкриминираната дата - 24.08.2019 г., пострадалата Н. Ч. Т. станала
около 07:00 часа, отишла до магазина, откъдето купила закуска, кафе и мляко, след което се
прибрала. Събудила подсъдимия около 09:00 часа. Той закусил и приел лекарствата си.
Между двамата нямало никакви конфликти. По-късно В. излязъл от дома си, тъй като
трябвало да закара колата на майстор, а през това време свидетелката Т. вършила
домакинската си работа в жилището. Около 11:00 часа, подсъдимият се върнал с
автомобила, който паркирал пред блока. Свидетелката Т., като видяла през прозореца
паркирания автомобил, решила да слезе, за да помогне на подсъдимия да се прибере в
жилището им. В същото време, майката на Т. – свидетелката Д., също била седнала на пейка
пред блока, в който живеели дъщеря и подсъдимия. Подсъдимият В. бил седнал на друга
пейка пред блока. Вече бил купил патрон за входната врата на жилището, с намерението да
смени стария. Предвид влошените отношения на подсъдимия В. със свидетелката Д. и
пострадалата Т., след заболяванията му, той се приближил до Д. и казал да си вземе
„курвата“ /имайки предвид Т./, като след отговора на свидетелката Д. какво още иска от тях,
подсъдимият посегнал да я удари с патерицата. На Д. направил впечатление странния и
9
злобен поглед на подсъдимия, докато разговаряли. В този момент пред блока вече била
слязла и свидетелката Н.Т., за да помогне на В. да се прибере . Тя възприела част от
конфликта между подсъдимия и майка . Подканила подсъдимия да се прибират и двамата
се качили в асансьора. Свидетелката Д., притеснена от думите на подсъдимия при
конфликта им пред блока и от начина, по който той я гледал, тръгнала след двамата, но се
качила до апартамента на четвъртия етаж по стъпалата, защото нямала чип за асансьора.
Влизайки в апартамента, подсъдимия В. и свидетелката Т. оставили входната врата
отворена, с цел проветрение, тъй като било горещо. Свидетелката Д., която вече се била
качила до апартамента и била до отворената входна врата, видяла, че Н.Т. била в хола, с
лице към отворената врата на секцията, в която прибирала сгънатите от нея изпрани дрехи, а
подсъдимият В. бил прав зад нея. Д. чула дъщеря си да пита подсъдимия каква работа има
той с майка , при което Д. се провикнала, призовайки дъщеря си – свидетелката Т. да си
тръгне с нея. В това време подсъдимият В. без да каже нищо влязъл в кухнята, от където
взел голям нож /сатър/, с черна дръжка, който държал в дясната си ръка. Влизайки в хола
със сатъра, подсъдимият казал на свидетелката Т. „ще те убия, курво, ще те убия!“, но
поради отправяни и преди заплахи към нея, свидетелката Т. не възприела сериозно думите
му и продължила да подрежда дрехите. Подсъдимият се приближил зад Т. и нанесъл с
неголяма сила /поради влошеното си здравословно състояние и теглото на сатъра/ един удар
със сатъра по гърба в ляво, причинявайки порезно нараняване, като след това изпуснал
сатъра. При този неочакван за нея удар и от изпитаната болка, на Т. притъмняло. Между
двамата последвало „сбутване“ /“лашкане“, по обясненията на подсъдимия пред съда/ и тъй
като подсъдимият В. бил без помощно средство /патерица или бастун/, придвижването му
било затруднено поради частичната парализа на левите крайници и той седнал на единия от
фотьойлите в хола, в близост до който имало нож, а свидетлката Т. паднала в скута му, като
дясното рамо било към гърдите на подсъдимия, а краката събрани - от дясната страна на
подсъдимия. В това положение, Т. нанесла няколко удара с ръцете в гърдите на подсъдимия,
който в същото време взел намиращия се на масичката до фотьойла кухненски нож и със
здравата си ръка нанесъл още пет удара в лявата част на тялото на свидетелката Т., като
викал, че ще я убие, че ще завърти ножа, за да умре. Три от ударите попаднали в лявата ръка
на свидетелката Т., като й причинили порезни наранявания, а двата удара били в областта на
гръдния кош /в лявата му част/, като довели до две прободно- порезни наранявания, едната
от които била с проникване в гръдната кухина, с излив на около 250 мл кръв.
Междувременно, намиращата се на стълбищната площадка свидетелка Д., когато
видяла през отворената врата, подсъдимият В. да държи сатър в ръката си и да върви към Т.
/страхувала се да влезе в апартамента и да спре подсъдимия/, започнала да вика за помощ и
да тича по стълбите на блока. Никой не се отзовал на виковете за помощ и Д. отново се
качила пред входната врата на апартамента. Тогава видяла подсъдимия да седи във
фотьойла, а в скута му седяла дъщеря – свидетелката Т., с гръб към него, като по блузата
имало голямо петно кръв. Ужасена от видяното, Д. отново започнала да тича по стълбите на
блока и да вика за помощ. В това време, пострадалата Н.Т., въпреки изпитваните от нея
10
силни болки, станала от скута на подсъдимия и тъй като той продължавал да вика, че ще я
убие, взела от пода на хола сатъра, за да се защити и тръгнала да излиза от хола, но вместо
към външната врата на апартамента, се насочила и влязла в кухнята. Уплашила се, като
видяла, че подсъдимият се изправя от фотьойла и се затворила в кухнята, като заключила
вратата на кухнята от вътре, след което паднала на земята и загубила за кратко съзнание.
Няколкократно свидетелката Д. се опитвала да се обади на телефон 112, но не
успявала поради паниката и ужаса, в които била изпаднала. Писъците на Д. били чути от
свидетелката С. Н., която живеела в апартамент на 3 етаж - под този, в кйто живеели
подсъдимия и пострадалата. Свидтелката Н. излязла на площадката на стълбището и след
като, на зададения от нея въпрос дали се е обадила на тел.112, Д. отговорила отрицателно,
влязла в дома си, за да си вземе телефона. Свидетелката Д. обаче успяла да позвъни на
телефон 112 и подала сигнал, че „се колят със сатър“, че „със сатър съсече жената“, и че има
нужда от спешна помощ.
На адреса, едновременно пристигнали полицейски служители - свидетелите В. Т.
и Б. К. и екип на Спешна помощ. Преди да влязат в апартамента, свидетелите Т. и К. видели
седналия на стъпалата, пред входната врата на апартамента подсъдим, като възприели и
инвалидността му. Влизайки в апартамента, свидетелите Т. и К. чували виковете за помощ
на заключилата се в кухнята Н.Т., но на призивите им да отключи вратата, същата не
можела, поради безпомощното си състояние. Полицейските служители разбили заключената
врата на кухнята и видели лежащата на пода Т., с много кръв и окървавен сатър до нея.
Пострадалата Т. била закарана с линейка до болницата в гр. Петрич за оказване на спешна
медицинска помощ. Подсъдимият бил задържан с белезници за парапета на стълбището, а
свидетелите К. и Т. останали на местопроизшествието, с цел запазването му. На място
пристигнала оперативна дежурна група, като един от полицейските служители бил и
свидетелят Ц. И., който присъствал при извършения оглед на местопроизшествие от
разследващ полицай.
Присъствалите на място полицейски служители К., Т. и И. възприели сатъра в
кухненското помещени на апартамента, в което била свидетелката Т., както и ножа на
единия от фотьойлите в хола. До идването на оперативната група, задържаният тогава
подсъдим В. разказал на полицейските служители К. и Т., че е нанесъл удари на Н. с нож,
борейки се с нея, защото се е защитавал от нейните удари, било му писнало, защото тя го
тормозела за някакъв апартамент, ударила го е и той я наръгал.
Огледът на местопроизшествието – жилището на подсъдимия, находящо се в
гр.***, ул. „***“ № 1, ет. ***, ап. ***, започнал в 12:00 ч. и продължил до 13:00 часа на
24.08.2019 година. Огледът обхванал антрето, холното и кухненско помещения. На
плочките в антрето били установени следи от червеникава течност. В холното помещение
били установени два фотьойла, голяма масивна секция, малък диван и голямо легло. Върху
дясната облегалка, на намиращия се срещу вратата на хола фотьойл бил установен
кухненски нож, с обща дължина 23 см. /пластмасова дръжка – 11 см и метално острие – 12
см/, обозначен като обект №1. По острието на ножа били установени следи от червеникава
11
течност. Под същия фотьойл било установено парче от килим, със следи от червеникава
течност върху него, с размери 13/13 см /обект №2/. Кухненското помещение било намерено
затворено, като вратата на същото била остъклена само в горната част. По плочките и по
килима в кухнята били установени следи от червеникава течност, а на около 50 см от
вратата, върху плочките, бил установен голям нож /сатър/, с обща дължина 40 см /черна
дръжка с размери 19/3 см и метално острие с размери 21/10 см/, като по острието били
установени следи от червеникава течност /обект № 3/. Кухненският нож, сатъра и парче от
килима, както и иззетите биологични следи от установените петна с червена материя, били
запечатани по надлежния ред, обозначени със съответните серия и номер и иззети като
веществени доказателства. Били направени и необходимия брой фотоснимки. Тeзи
процесуално-следствени действия били извършени в присъствието на поемните лица Б. В. К.
и В. К. Т. и обективирани в протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2019 г. , по
реда на чл.155 и сл. от НПК, който бил одобрен от ОС-Благоевград, с Определение № 3842
от 26.08.2019 г., на основание чл.161, ал.2 от НПК.
Малко по-късно, на същата дата - 24.08.2019 г., в сградата на РУ- Петрич, за
периода от 14:00 ч. до 14:30 ч., В. И. В., след предварително дадено от него съгласие, е бил
освидетелстван /оглед на лице/. Експертът, извършил огледа и освидетелстването не е
установил наранявания по тялото, лицето и главата му. По двата крака на В., както и по
дясната ръка, включително и по пръстите на тази ръка, освиделстващият е установил следи
от червеникава течност. Следи от червеникава течност били установени и по тениската без
ръкави с надпис „DIESEL“ и по късите черни панталони, с които В. бил облечен. Тeзи
процесуално-следствени действия били извършени в присъствието на поемните лица П.К. Х.
и С. Т. М. и обективирани в протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от
24.08.2019 г., по реда на НПК, с приложен към него фотоалбум.
След освидетелстването, с протокол за доброволно предаване от същата дата,
дрехите, с които е бил облечен В., по време на на освидетелстването му, са били доброволно
предадени от него на разследващият орган.
За нуждите на разследването, от В.В. били взети образци за сравнително
изследване – взети обтривки от двата му крака в областта на коленете и обтривки от дясната
му ръка в областта на китката. Това процесуално-следствено действие е обективирано в
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 24.08.2019 г., по реда на
НПК.
На същата дата, с Постановление на Окръжна прокуратура - Благоевград от
24.08.2029 г., В. И. В. бил привлечен в качеството на обвиняем, с повдигнато обвинение за
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Задържан бил за срок от 72 часа. С
постановление на прокуратурата от 27.08.2019 г., В. е бил освободен, като му е била
наложена забрана за напускане пределите на Република България. С определение № 3899 от
30.08.2019 г., на ОС - Благоевград, постановено по НЧД № 428/2019 г., по отношение на
В.В. била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, а с постановление на ОП –
Благоевград от 24.04.2020 г., мярката за неотклонение била изменена в „подписка“.
12
След прецизиране на обвинението в обстоятелствената му част, с постановление
на ОП-Благоевград от 06.04.2021 г., В. И. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Междувременно, пострадалата Н. Ч. Т., след оказаната спешна медицинска
помощ в ЦСМП - гр. Петрич, изразяваща се в хирургична обработка и поставяне на шевове
на прободно-порезните рани и инжектирана обезболяваща лекарствена комбинация
/трамалгин и парацетамол/, била транспортирана за лечение в хирургично отделение на
МБАЛ „Югозападна болница“ ООД - гр. Сандански, където престояла от 24-ти до
30.08.2019 година. В тази болница, на пострадалата Т. била извършена спешна хирургична
интервенция, започнала в 15:00 часа и завършила в 15:55 часа на 24.08.2019 година. От
приложения оперативен протокол № 502/24.08.2019 г., подписан от д-р Х. – хирург МБАЛ
„Югозападна болница“ ООД – гр. Сандански, е видно, че операцията е била извършена под
обща венозна анестезия. При ревизията на нараняванията са били установени: рана с
дължина 3 см, с наложен шев, по ребрената дъга в ляво по средна аксиларна линия; рана с
дължина 3-4 см, с неправилни ръбове, с наложен шев, по задна аксиларна линия на
ребрената дъга; порезна рана с дължина 8 см, в областтта на гърба над лявата лопатка, в
диагонална посока; по лявата ръка - по предната, средна трета страна, порезна рана с
дължина 2 см, недостигаща мускулатурата; порезна рана в областта над лакета, с дължина 2-
3 см, с неправилни ръбове, недостигаща мускулатурата; в областта на мишницата порезна
рана с дължина 1,5-2 см, засягаща само подкожието. Въз основа на тези находки, е бил
направен разрез около 1,5 см, между 6-то и 7-мо междуребрие в ляво по средната аксиларна
линия, с проникване в плевралната кухина. В разреза е бил поставен тръбен дрен
/торакоцентеза/, прикрепен за кожата с два шева и херметиризиран, като дрена е бил
поставен на активна аспирация, при която е била аспирирана 250 мл кръв от гръдната
кухина. Премахнати били наложените в ЦСМП –Петрич шевове на прободно-порезните
рани. Раната по ребрената дъга и предната аксиларна линия е била лаважирана с кислородна
вода и браунол. От същата е бил евакуиран хематом и поставен дрен в подкожието. От
раната по задната аксиларна линия, са били евакуирани съсиреци, направен лаваж и отделно
е бил изведен подкожен дрен. Дълбочината на порезните рани, в областта на лопатката и по
лявата ръка достига само подкожието. Направен им бил лаваж и сутура /шев/. Стерилни
превръзки на всички рани. След оперативната интервенция е било проведено и
медикаментозно лечение и преливане на кръвни продукти за преодоляване на анемичния
синднром, развил се в резултат от настъпилата кръвозагуба.
След операцията, от пострадалата Н. Ч. Т. била взета кръвна проба, разпределена
в две епруветки, от които кръвта в едната епруветка – с антикуагулант, а в другата – с
активатор за съсирване /за серум/, които да послужат като образци за сравнително
изследване, необходими за извършване на биологическа експертиза. Това процесуално-
следствено действие е извършено от лекар и обективирано в Протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 26.08.2019 г., по реда на НПК.
Изложената фактология първостепенният съд правилно е извел както от
13
обясненията на подсъдимия, така и от съвкупния анализ на доказателствените източници, а
именно: протоколите за извършените на досъдебното производство действия по
разследването /за оглед на местопроизшествие, за освидетелстване на подсъдимия, с
писмено негово съгласие, за доброволно предаване, за вземане на образци за сравнително
изследване/, в показанията на свидетелите В. Т. включитело приобщени от ДП по реда на
281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, Б. К., включително приобщени от ДП по реда на
281, ал.7, вр. ал.5 и вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, Н. Ч. Т., включително и приобщени от ДП по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, Я. Д., включително приобщени от ДП по реда на
чл.281, ал.4, т.1 от НПК, Ж. З., включително приобщени от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК, С. Н., включително приобщени от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1, пр.1 от НПК, Ц. И., включително приобщени от ДП по реда на 281, ал.7, вр. ал.5 и вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК, изготвените на досъдебното производство Комплекна
съдебномедицинска на веществени доказателства и дактилоскопна експертиза,
съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза за подсъдимия, повторна
СМЕ за пострадалата, КСППЕ за подсъдимия, КСППЕ за пострадалата, повторна КСППЕ за
подсъдимия, справка за съдимост.
Броят и видът на причинените на пострадалата Н. Ч. Т. наранявания са отразени
в заключението на Съдебно-медицинската експертиза от 11.02.2020 г. а именно: прободно-
порезно нараняване на гръдния кош в ляво по средна мишнична линия на ниво седмо
междуребрие, проникващо в гръдната кухина, излив на около 250 мл кръв в лявата гръдна
кухина; прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво, непроникващо в гръдната
кухина; повърхностно порезно нараняване на гърба вляво; две порезни наранявания в
областта на лявата мишница. Получените травматични увреждания се дължат на действието
на предмет с остър връх и режещ ръб и добре отговарят да са получени при нанасяне на
удари с нож. Установеното прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина е
реализирало медико-биологичния признак „нараняване което прониква в гръдната кухина“,
тъй като е довело до излив на кръв в лявата гръдна кухина, което е довело до
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Останалите порезни и
прободно-порезно наранявания в съвкупност и поотделно са причинили на пострадалата
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Тези констатации са потвърдени и от заключението на повторната СМЕ от
05.06.2020 г., като се конкретизира, че прободно-порезното нараняване на гръдния кош
вляво, непроникващо в гръдната кухина е по задната мишнична линия на нивото на
ребрената дъга; че повърхностното порезното нараняване на гърба вляво е в областта над
лопатъчната кост; че порезните наранявания в областта на лявата мишница са три, а не две.
Заключението на повторната СМЕ, базирано на данните от медицинската
документация е, че са налице две прободно-порезни наранявания, локализирани в лявата
гръдна половина, като само едното от тях проникнало в гръдната кухина. Според
заключението на тази СМЕ, прободно-порезното нараняване по гръдния кош вляво,
локализирано на нивото на ребрената дъга по средната мишнична линия, проникващо в
14
гръдната кухина е осъществило комуникация между външна среда и гръдна кухина, с което
е създадена възможност за евентуално проникване на инфекция и настъпване на
възпалителен процес и последващи неблагоприятни последствия за здравето на
пострадалата, квалифицирано по медико-биологичния признак „нараняване, което прониква
в гръдната кухина“. Това прободно-порезно нараняване е довело до излив на кръв в лявата
гръдна кухина, като развилата се остра кръвозагуба реално е могла да доведе и до
настъпване на смъртен резултат, поради което на пострадалата е било причинено
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Порезните наранявания локализирани по гърба вляво и в областта на левия горен
крайник, както и прободно-порезното нараняване по гръдния кош вляво, експертизата
определя като повърхностни - непроникващи в телесни кухини, и които сами по себе си не
са застрашили реално здравето и живота на пострадалата, поради което са преценени като
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
И според тази експертиза, прободно-порезните наранявания са получени в
резултат от действието на предмет в т.ч. хладно оръжие, имащ остър връх и режещ или
режещи ръбове, какъвто би могъл да бъде кухненски нож. С оглед размера и дълбочината на
двете прободно-порезни наранявания, извода на експертите е, че същите биха могли да
бъдат причинени от иззетия при огледа на 24.08.2019 г. кухненски нож – обект № 1 и не
биха могли да бъдат причинени от иззетия като обект № 3 предмет – сатър, изхождайки от
размерите му, описани в огледния протокол.
Порезните наранявания по гърба вляво и в областта на левия горен крайник, са
получени в резултат от действието на предмет /предмети/ или хладни оръжия, имащи поне
един остър режещ ръб. Същите биха могли да бъдат причинени както от кухненски нож –
обект № 1, така и от обект № 3 – сатър, иззети при огледа на местопроизшествие от
24.08.2019 г., тъй като и двата обекта имат по един остър режещ ръб или от действието и на
двата предмета, като от медицинска гледна точка по отношение на порезните наранявания
не би могъл да бъде направен категоричен извод кое от конкретните порезни наранявания от
кой от предметите е причинен, както и дали някое или повече от едно от порезните
наранявания е причинено от сатър. Заключението на експертизата е, че прободно-порезните
и порезните наранявания, по време и по начин, биха могли да са причинени на
пострадалата, така като тя сочи в показанията си, в свидетелските показания и в
обясненията на подсъдимия В. - че подсъдимият е нанесъл ударите с нож в лявата половина
на тялото на пострадалата и левия горен крайник с дясната си ръка; че уврежданията е
възможно и отговарят да са причинени и получени по този начин, при такова разположение
на телата на извършителя и на пострадалата; че е възможно порезното нараняване в гърба
на пострадалата да е било получено при удар със сатър, в момент, в който същата е била с
гръб обърнат към подсъдимия. В заключение, експертите не изключват и възможността
удари със сатъра да не са нанасяни, въпреки описаните по него следи от червеникава
течност, вероятно кръв, които биха могли да са оставени или насложени и при
обстоятелства, различни от този на нанасяне и причиняване на увреждане по тялото на
15
пострадалата.
Според заключението на Комплексната съдебномедицинска на веществени
доказателства и дактилоскопна експертиза, материализирано в Протокол № 11 от 17.01.2020
г., по иззетите, като веществени доказателства: обект № 1 - кухненски нож с обща дължина
23 см /пластмасова дръжка с дължина 11 см и метално острие с дължина 12 см/; обект № 2 -
парче от мокет с размери 13/13 см, зацапано с червено-кафява материя; обект № 3 - голям
нож /сатър/, с обща дължина 40 см с черна дръжка с размери: дължина-19 см, ширина-7 см и
дебелина-3 мм и метално острие с дължина 21 см, ширина 10 см и дебелина 3 мм; обект № 4
– черни къси панталонки; обект № 5 – тениска с надпис отпред „DIESEL“ и обект № 6 –
обтривки от червеникава течност от тялото на В. /6.1 – обтривка от ляв крак, 6.2 – обтривка
от десен крак, 6.3 – обтривка от дясна ръка/ е доказано наличие на кръв. Експертизата не е
изследвала кръвногруповата принадлежност на установената по тези обекти кръв, поради
липсата на необходимото оборудване, апаратура и консумативи в научнотехничеката
лаборатория. За обектите с №№ 1 и 3 /нож с пластмасова дръжка и сатър/, експертите,
изготвили това заключение не са открили годни дактилоскопни следи за сравнително
изследване и идентификация в системата „AFIS“.
Съдебно-психиатричното и психологично изследване на подсъдимия В. И. В., е
било предмет на приетите по делото две Комплексни съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи, които обаче са дали противоположни заключения , по отношение на
обстоятелството дали при извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият В. е бил в
състояние на физиологичен афект. Заключението на СППЕ от 12.04.2020 г. е, че В. не страда
от психически и физически недостатъци, които да му пречат правилно да възприема фактите
по разследването. Преди, по време на деянието и след него, В. е бил ориентиран, контактен
и апсихотичен; разбирал е свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си. Извода на вещите лица е, че преди инкриминираното деяние В.В. е бил в
състояние на раздразнение. Усещал се е по време на физическия конфликт с Н.Т. ядосан,
напрегнат, чувствал се е застрашен. Според експертите, са налице данни, че докато нанасял
ударите с нож на Н.Т., В. е бил в състояние на физиологичен афект. В тази връзка,
експертите са препоръчали задължително лечение на В., чрез посещение при амбулаторен
психиатър, за срок от три месеца, без прилагане на ПММ, съгласно чл.89 от НК.
Противоположно е заключението на КСППЕ от 27.10.2020 година. Според това
заключение, подсъдимият В. е с нормален интелект, съответен на образователната му степен
и социален опит, леко снижен след преживян ИМИ. След преживеният мозъчен инсулт, при
В. са констатирани данни за органично разстройство на личността, което по тежест не е
приравнимо към психоза, не предпоставя продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Не са установени данни за разстройства във възприятно-представната сфера към
правнорелевантните моменти. Агресивноповеденческият му акт не е предпоставен от
психопатологични преживявания /илюзии, халюцинации/. Оценъчната способност на
подсъдимия В. е относително добре съхранена. Към инкриминирания момент, подсъдимият
В. И. В. е разбирал свойството и значението на това, което върши и е могъл да ръководи
16
постъпките си. Не са установени данни за психични и физически недостатъци у подсъдимия,
които да му пречат за възприемане на фактите по разследването включително органичното
разстройство на личността, хипакузисът и хиперпетропията.
Извода на експертите е, че към инкриминираният момент, подсъдимият В. е бил
под въздействието на интензивен негативен емоционален заряд, но не е бил в особено
психично състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до такава степен
от емоциите му, че да не е могъл правилно да възприема действителността и да реагира
адекватно. Не се установяват клинични и обективни аргументи за дефиниране на актуалното
му психично състояние като физиологичен афект.
Не се установяват данни към инкриминирания момент подсъдимият В. да е
действал при силно скъсен самоконтрол. Органичното разстройство на личността се
отразява върху способността му на самоконтрол по посока на отслабването му, но предвид
тежестта на настъпилата промяна на личността при В., то тя не е в степен лишаващо го от
годност. В. е бил в ясно съзнание, контактен, ориентиран всестранно, критичен, свързан с
обективната действителност, възприемал и разбирал правилно случващото се, без данни за
качествени и изразени количествени разстройства на мисленето, емоциите, волята и ВПС.
Намирал се е под напора на актуализиран и ескалирал при провокацията кумулиран
негативен /гняв, страх/ афект. Извършил несъразмерен на провокацията агресивно-
поведенчески акт като нанесъл удар/и с нож в лявата гръдна половина на пострадалата.
Актът не е бил психопатологично предпоставен. Становището на експертите е, че деянието
не е извършено по психопатологични мотиви, в състояние на невменяемост. Към и след
инкриминирания момент, включително към момента на освидетелстванията му, В. е бил
апсихотичен, поради което не са налице предпоставките за прилагане на принудително
лечение. Според експертите, няма пречки от психично здравен характер, подсъдимият В. И.
В., да участва във фазите на наказателното производство. Той е бил в състояние да
възприема правилно факти и обстоятелства от значение за предмета на делото, да ги съхрани
в дългосрочната си памет и да ги извлече в относително пълен обем, както и да ги
възпроизведе достоверно в случай, че желае това.
В КСППЕ от 27.10.2020 г., експертите характеризират подсъдимия В. като
лекомислен, раздразнителен, склонен към аморални постъпки, интриги и стимулиране на
конфликти, жаден за лидерство и похвали, високи претенции, импулсивност и властност,
критичен. В общуването си с околните може да бъде услужлив, но винаги очаква реванш.
Когато претенциите му не се реализират, става най-често словесно импулсивен и агресивен.
След ИМИ, подсъдимият В. бил силно фрустиран, тревожен гневен от промяната в
житейската му ситуация, в която се чувствал зависим, подчинен и безпомощен. Бил
възмутен от неблагодарността на пострадалата Т., но и зависим от нея, поради тежките
последици от ИМИ. С подобряване на състоянието му, в съзнанието си вече имал стратегии
за справяне, част от които /социално приемливите/ във времето не давали резултат.
Отношенията между двамата ставали все по-дисхармонични и примесени с насилие. Не
искал и не можел да продължава да живее в такава „заедност“ с пострадалата и близките ,
17
които преди не допускал до себе си и тъй като тя не излизала от ситуацията, решил той да
излезе от нея. В този контекст се случил фаталния „разговор“ по темата между двамата.
Ситуацията във фотьойла, под тежестта на тялото и ударите на пострадалата, не му била
нито непозната нито неочаквана, а агресивноповеденческият му акт не бил неочакван,
внезапен, незабавен отговор на провокацията на пострадалата, ако се приеме, че в
инкриминирания момент имало такава. В състоянието му в този момент не се констатира
екстремно интезифициране на афективните му преживявания и бурно протичане.
Самоконтролът му не е бил силно скъсен. Връзката му с реалността не е била лабилна.
Налична е относително пълна енграма за инцидента. Липсват данни за фазата на изчерпване,
включително чувството за вина.
Според заключението на СППЕ от 12.04.2020 г., изследвала психичното и
физическото състояние на пострадалата от престъплението Н. Ч. Т., последната не боледува
и не е страдала от от психично заболяване в тесния смисъл на думата, но след случилото се
на 24.08.2019 г., Т. е развила остра стресова реакция последвана след 3-4 дни от
разстройството в адаптацията със смесена тревожно-депресивна симптоматика, проявена,
макар и с по-лека интензивност и към времето на изследването. Установено е временно
разстройство на психичната дейност, в резултат на физическа и психическа травма, при
направен опит да бъде умъртвена чрез пробождане с нож, довела до нарушаване на
мозъчната дейност.
При извършване на престъплението, пострадалата Т. е била напрегната,
уплашена, изпитвала е силна болка, усещала е заплаха за живота си, за период от време била
объркана, няма спомен. Могла е да възприема правилно фактите, които имат значение за
делото с изключение на периода, в който прилошало вероятно вследствие кръвозагубата,
болката и страха. Към датата на изследването е била в състояние да дава достоверни
показания за случилото се през инкриминирания период /с изключение на времето, в което
е било прилошало/ и по отношение на други факти, имащи отношение към делото. Способна
е била да разбира и противодейства при упражнено физическо или психическо насилие по
отношение на нея, предвид обстоятелствата по делото и съответно направен опит да бъде
умъртвена чрез пробождане с нож. Не е налице разстройство на възприятията, при което се
нарушава правилното отношение на субекта към външния свят.
Преди извършване на деянието, пострадалата Т. е била напрегната, притеснена,
разстроена заради конфликтното поведение на подсъдимия В.. По време на инцидента, тя е
била уплашена, страхувала се е за живота си, изпитвала е силна болка, направила е опит да
избяга от местопрестъплението. След инцидента е трудноконтактна, объркана, поради
кръвозагубата и болката. Направеният опит да бъде умъртвена чрез няколкократно
пробождане с нож е довел до изпадането в безпомощно състояние, била объркана,
трудноконтактна, паднала на земята. Охарактеризирана е като личност с нормално психо-
социално развитие. Социално отворена по характер и предсказуема в действията си.
Склонна е към прояви на депресия и нервност. Подценява себе си, склонна е към прояви на
примиренчество, не е достатъчно инициативна и критична. С нормален нисък интелект,
18
няма груби нарушения в личностовата структура, като същите са съответни на календарната
възраст на лицето.
Пострадалата Т. е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея
деяние, могла е да взема самостоятелно решение. Към времето на инцидента е усетила
основателен страх за живота и здравето си, които са във връзка с действията на подсъдимия
В. и изказаните от него думи. Непосредствено след преживяното инкриминирано събитие,
състоянието на Н.Т. се характеризира с помраченост на съзнанието, емоционална лабилност
и тревожност. Има трайни последици от случилото се върху психиката , изразяващи се в
протрахирана тревожно-депресивна симптоматика в рамките на разстройство в адаптацията,
която е предшествана от остра стресова реакция към времето на инцидента и 3-4 дни след
това. У пострадалата Т. не е установено психично заболяване, свързано със склонност към
симулиране или преувеличаване, съответно изопачаване на факти.
Така установената фактическа обстановка, формирана след подробен анализ на
приложените по делото писмени и гласни доказателства, е безспорно изяснена относно
случилото се в дома на подсъдимия В. И. В. около 11:00 часа на 24.08.2019 г.,
финализирано с нараняването на пострадалата Н. Ч. Т. от подсъдимия В., довело до
причиняването на описаните в съдебномедицинската експертиза травматични увреждания.
При осъществената съдебна проверка на установените по делото факти и обстоятелства,
изведени от събраните доказателства, настоящият съд не констатира очертаните във
въззивната жалба на подсъдимия нарушения на процесуалните правила, досежно
събирането на доказателствата и приобщаването им по делото, описващи фактическата
обстановка. Напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на
подсъдимия В. И. В. по делото са налице доказателства за осъществен от негова страна,
състав на престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция не констатира твърдяните от защитника на подсъдимия
липса на задълбочен и обстоен анализ на доказателствата по делото, изразяващи се във
възприемане на факти, неподкрепени със съответни доказателства, както и немотивирано
кредитиране на показанията на пострадалата Т. и майка – свидетелката Я. Д., за сметка на
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С. Н..
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че всички
възражения на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, изложени както във
въззивната жалба, така и в съдебно заседание на 01.03.2022 г. пред САС, са били изложени и
пред Благоевградски окръжен съд, като съдът е дал изчерпателни и мотивирани отговори в
мотивите на първоинстанционната присъда.
Противно на твърдението на защитника на подсъдимия за неправилно възприета
от първоинстанционният съд фактическа обстановка, САС установи, че за установяване на
обстоятелствата, описващи фактическата обстановка, първоинстанционният съд се е позовал
на надлежно приобщените гласни и писмени доказателства, събрани и приобщени при
стриктното спазване на процесуалните правила, които кореспондират помежду си и взаимно
се допълват, които са в синхрон и с предявените веществени доказателства. Последните са
19
коректно посочени в мотивите на присъдата и преповтарянето им е ненужно, като при
обсъждането им не може да бъде отправен упрек към съда относно изпълнението на
задължението му да посочи кои факти приема за установени и защо, както и да отговори на
наведените от страните доводи. В тази връзка настоящата инстанция не приема за
основателно възражението на подсъдимия за липсата на анализ от страна на
първоинстанционният съд, относно фактите, очертаващи изнесената фактология, както и
произтичащите от нея правни изводи.
Възраженията на защитника на подсъдимия за избирателното кредитиране от
страна на първоинстнационният съд на приложените по делото доказателства, САС намира
за неоснователни, защото Благоевградски окръжен съд, след съпоставка на всички
свидетелски показания както помежду им, така и с писмените доказателства, е констатирал
сочените от защитника противоречия и задълбочено ги е анализирал в мотивите към
присъдата, като е изложил доводи защо е кредитирал едни доказателства, а други - не.
Така, за да формира изложената по-горе фактическа обстановка, окръжният съд е
кредитирал, като непротиворечащи на другите доказателства, обясненията на подсъдимия
относно отношенията му с пострадалата назад във времето, преди инкриминираното деяние
– съвместното им съжителство; положените от пострадалата ежедневни грижи, по
възстановяването на подсъдимия след претърпяните от него сърдечна операция и исхемичен
инсулт, като пострадалата, дори и след извършеното от подсъдимия престъпление, го е
посещавала, за да му помага.
Кредитирани от съда са и обясненията на подсъдимия относно причината за
влошените му отношения с пострадалата /предявените от последната претенции той да
прехвърли жилището, в което живеели/, както и нежеланието му да съжителства занапред с
нея, приканвайки я да напусне жилището му, макар и да се е нуждаел от грижите , тъй като
тези обяснения се подкрепят от свидетелските показания на живеещата в съседния
апартамент С. Н. и на полицейския служител Ц. И., докато показанията на свидетелките Т. и
Д., касаещи тези факти, са игнорирани, като противоречащи на останалите доказателства.
Кредитирани са и обясненията на подсъдимия, установаващи перманентните
скандали между него и пострадалата, тъй като са подкрепени както от документираните
телефонни разговори по подадени сигнали от подсъдимия на тел.112 за това, че
свидетелката Т., повлияна от употребения алкохол в дома му устройвала скандали и не иска
да си тръгне, така и от показанията на свидетелката Д., установила, че подсъдимият в деня
на инцидента е казал да си я „прибере“ /пострадалата Т./, като към този момент вече
подсъдимият е бил взел нов патрон за бравата на входната врата на жилището. Възприети от
съда, като достоверни, са и обясненията на подсъдимия, за отправените от него обиди по
отношение на пострадалата Т., при съвместното им съжителство /наричал я „проститутка“,
„уличница“, „курва“/; за проявената от Т., преди престъплението, агресия към подсъдимия
/макар и не с особен интензитет при нанасяните удари по врата на подсъдимия/, като на
проявената агресия подсъдимият ѝ е казвал, че ще я „дупне“ с ножа, ако му посегне пак.
20
Обясненията на подсъдимия за скандала пред блока със свидетелката Д.,
доколкото липсват противоречия с показанията на последната, също са кредитирани като
макар нито един от двамата да не сочи конкретна причина, от което следва, че за
възникването на конфликт са били вече достатъчни само размяната на реплики между
двамата и вдигнатата от подсъдимия патерицата, за да удари свидетелката Д., с оглед
доказателствата за вече влошените отношения между двамата към този момент заради
претенциите за прехвърляне на апартамента, заради отношението на подсъдимия към
свидетелката Т., а и към нейните близки.
Кредитирани са обясненията на подсъдимия в частта, установяващи поведението
му по време на инкриминираното деяние, а именно, че пострадалата е седнала в скута му и е
започнала да го удря по гърдите /макар, че нито подсъдимият, нито пострадалата сочат как
тя се е озовала там и твърди, че няма спомен, защото след получения удар със сатър за
кратко е притъмняло, като това не е видяла и свидетелката Д., но подсъдимият в
обясненията си сочи за „лашване“ и за „борба“ с пострадалата, за да се стигне до това той да
е седнал на фотьойла, а тя - в скута му/, като подсъдимият признава, че е знаел за
намиращия се билозо до фотьойла нож, с който ѝ е нанесъл ударите.
Макар и пострадалата да не свидетелства за нанесени от нея с ръце удари в
гърдите на подсъдимия, съдът е приел, че същата е нанесла такива /кредитирайки
обясненията на подсъдимия/, но като защитна реакция на получения удар със сатър след
заплахата от подсъдимия, че ще я убие, а подсъдимият с процесния нож, нанесъл няколко
удара в лявата страна на пострадалата, но не с цел да се защити от нейните удари в областта
на гърдите, а защото е искал да я убие, съдейки по изречените от него думи към
пострадалата, докато двамата са били на фотьойла, както и след това, когато пострадалата е
успяла да стане и да се отдалечи от него. Тези обяснения на подсъдимия са подкрепени от
свидетелските показания на полицейските служители Б. К., В. Т. и Ц. И., пред които
непосредствено след извършеното от него престъпление, подсъдимият е разказал за
скарване с пострадалата, която го ударила, а той се „борил“ с нея. Макар тези изявления на
подсъдимия да са извънсъдебни - направени непосредствено след задържането му, когато не
е имал качеството на обвиняем и не е имал защитник, първоинстанционният съд е приел, че
няма пречка същите да се приемат като свидетелски показания на полицейските служители,
които да послужат за проверка достоверността на дадените в хода на съдебното следствие
обяснения от подсъдимия В. за същите обстоятелства и да се приемат от съда като
основание да се кредитират частично за тези обстоятелства обясненията на подсъдимия.
От друга страна, напълно обективно и обосновано първоинстанционният съд не е
кредитирал обясненията на подсъдимия, затова, че не бил удрял около месец преди
инкриминираното деяние пострадалата Т. с бастун в главата, тъй като тези негови обяснения
не само противоречат на нейните показания и на свидетелката Д., но и на писмените
доказателства – полицейската преписка, образувана във връзка с този побой над Т.,
прекратена с постановление на прокурор при РП - Петрич от 13.08.2019 г., в което е прието,
че са налице престъпления от частен характер /по чл. 144, ал. 1, чл. 130, ал. 1 и по чл. 146,
21
ал. 1 НК при липса на данни за домашно насилие/ и е отказано образуване на досъдебно
производство.
Правилно съдът не е дал вяра и на твърденията на подсъдимия, че същият,
непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние, е бил „лашнат“ на фотьойла
от Н.Т. още с влизането в хола на апартамента, която започнала да го удря с юмруци в
гърдите; че не я заплашвал и обиждал с думите „Ще те убия, курво, ще те убия!“; че не бил
държал взет от кухнята сатър и с такъв не е нанесъл удар в гърба на пострадалата Т.; че бил
нанесъл само един удар с ножа в лявата страна на Т. и то така, че само да я пореже. Тези
обяснения на подсъдимия са в противоречие не само с показанията на пострадалата Т.,
която, макар да е конституирана като страна по делото, съдът не е поставил под съмнение
достоверността на показанията за случилото се, /с изключение на времето, когато е
прилошало/, тъй като дадените от същата показания на досъдебното производство за
случилото се, са неизменни и в хода на съдебното следствие. Поради това и правилно тази
част от обясненията на подсъдимия са приети от първоинстанционният съд само като
защитна версия и не са кредитирани като доказателство.
С основание първоинстанционният съд не е кредитирал и обясненията на
подсъдимия, касаещи причините и броя на нанесените от него удари с нож на пострадалата
Т.. Обясненията на подсъдимия, че е нанесъл на пострадалата само един удар с ножа, иззет
като веществено доказателство /за да се защити от ударите с юмруци, които му е нанасяла и
то по такъв начин, че да не я убие, а само да я пореже/ са в противоречие не само с
показанията на пострадалата Т., която макар и да не може да посочи броя на нанесените
удари с нож, е категорична, че са били повече от един, както и отправените от подсъдимия
към нея думи, че ще я убие, че ще „завърти ножа“, за да умре, но и с приложените по делото
СМЕ относно броя, вида и механизма на причинените наранявания. При тези констатирани
противоречия между показанията на пострадалата Т. и обясненията на подсъдимия, с
основание съдът е дал вяра на показания на Т., „опирайки“ се на заключението на вещите
лица по СППЕ, освидетелствала пострадалата, според което въпреки острата стресова
реакция, в която е изпаднала пострадалата, същата е могла да дава достоверни показания за
случилото се, с изключение на периода, в който е прилошало /това се е случило след като
пострадалата вече се е заключила в кухнята/, като същата не страда от психично заболяване,
свързано със склонност към симулиране или преувеличаване, съответно изопачаване на
факти.
За разлика от твърденията на защитника на подсъдимия, че Благоевградски
окръжен съд игнорирал установените противоречия между показанията на свидетелките
Н.Т. и Я. Д. относно обстоятелството, дали като е излязъл от кухнята подсъдимият е държал
в дясната си ръка само сатър, както свидетелства пострадалата Т. или бил държал сатър и
нож, както твърдяла свидетелката Д., защото според Т., подсъдимият не можел да хваща
нищо с лявата ръка и, че в дясната ръка не може да държи два предмета едновременно,
настоящият съд, намира, че първият съд обстойно е анализирал и е дал отговор на тези
възражения в мотивите към присъдата си и то в полза на подсъдимия.
22
Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Д., защото те освен,
че са вътрешно противоречиви /от досъдебното и съдебното производства/, те тротиворечат
и на заявеното от пострадалата Т.. Така, докато на досъдебното производство, свидетелката
Д. е заявила, че видяла подсъдимия, излизайки от кухнята, да държи нож, то пред съда Д. е
заявила, че видяла подсъдимия, излизайки от кухнята, да държи сатър и нож, което
наложило и прочитане на показанията в съдебно заседание, без обаче да е било уточнено
какво точно е видяла тази свидетелка. Казаното от свидетелката Д. противоречи на
показанията на пострадалата Т., която с категоричност е заявила, че в този момент
подсъдимият е имал в здравата си дясна ръка само сатър. От друга страна, макар и в разпита
по досъдебното производство на 14.05.2020 г., свидетелката Д. да не е споменала сатър
/след прочитането на тези показания продължава да твърди, че подсъдимият е носил и нож,
и сатър/, при обаждането на тел.112 /докато се е случвал инцидентът в жилището на
подсъдимия/, Д. е казала няколко пъти, че се „колят“, „със сатър“, „със сатър засече жената,
по-бързо“. Тези показания, обсъждани в съвкупност с показанията на пострадалата Т. и с
обясненията на подсъдимия, че нож е държал, когато вече е бил на фотьойла, както и със
записаните разговори на тел.112, са дали основание на първоинстанционният съд да приеме
за достоверни показанията на свидетелката Д., че е видяла подсъдимия да държи в ръката
сатър, но с оглед мястото, от където е наблюдавала случващото се и особеното
емоционално състояние тогава, съдът резонно не ги е приел за достоверни, като за тези
обстоятелства е кредитирал заявеното от пострадалата Т., а именно, че излизайки от кухнята
подсъдимият е държал сатър, защото тя е имала възможност най-добре да наблюдава
действията на подсъдимия, била е непрекъснато близо до него до момента, в който се е
заключила в кухнята.
Независимо от коментираните по-горе възражения на защитата, свързани с
кредитирането на свидетелските показанията на Т. и Д. и въпроса за съответствието им с
другите доказателства, то по основните въпроси, касаещи предмета на делото, като времето,
мястото, авторството, механизма и мотивите за извършеното от подсъдимия В.
престъпление, страните по делото нямат възражения. Въпреки, че свидетели-очевидци на
инкриминираното деяние извън пострадалата Т. няма, събраните по делото показания на
разпитаните свидетели, включително и тези на полицейските служители, възпроизвели
разказа на В. непосредствено след задържането му, са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи си с приложените по делото писмени и веществени доказателства,
относими към предмета на доказване и допринасят макар и в различна степен за изясняване
на определени факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване, поради което и
правилно решаващият съд изцяло ги е кредитирал. Анализът и оценката на цялата събрана
по делото доказателствена съвкупност обосновава единствено възможния извод, че без
съмнение автор на инкриминираното деятие е именно подсъдимият В. И. В..
Както на досъдебното, така и в съдебното производство, противно на
твърденията на защитника на подсъдимия, пострадалата Т. ясно и недвусмислено, в
показанията си е описала и то в детайли, нападението над нея, като е конкретизирала и
23
механизма му. Различията в показанията на Т. относно поведението на подсъдимия, при
нанасянето на прободно-порезните и порезните наранявания по тялото /дали нанесения
удар със сатъра е бил изненада за нея или е била първо заплашвана, че ще бъде убита от
подсъдимия/ са били отстранени от първоинстанционният съд, чрез прочитането на същите
от досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, в съдебно
заседание на 11.06.2021 година. „Изчистени“ са различията относно обстоятелството дали
пострадалата е била изненадана с удара със сатъра или е била първо заплашена от
подсъдимия с убийство, виждайки държания от него сатър. Потвърдила е, че е видяла сатъра
в ръката на подсъдимия, но не е очаквала, да бъде ударена отзад в гърба, т.е. ударът със
сатъра за нея е бил изненадващ. Потвърждава, че последващите удари с ножа е получила
след като се е озовала в скута на подсъдимия, който пък бил седнал на единия от
фотьойлите.
Изясняването на установените противоречия в показанията на пострадалата Т. от
първоинстанционният съд, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, обосновава и
правилността на извода на съда, че тези противоречия са резултата от изминалото време от
инкриминираното деяние, до даването на показания – почти две години, както и на
емоционалния стрес, на който е била подложена. Освен това, следва да се отбележи, че
установените несъответствия и противоречия в показанията на Т. не засягат значими
обективни факти и обстоятелства, свързани с нападението , а касаят нейни възприятия,
като: дали е видяла сатъра или не; дали е усетила с коя част на сатъра е била ударена /с
режещата или с тъпата/, които по никакъв начин не разколебават твърдението относно
начина на нападението както със сатъра, така и впоследствие с ножа.
Доказателство, че показанията на пострадалата Т. не са плод на субективни и
едностранчиви разсъждения или преувеличения, противоречащи на приложените по делото
доказателства, са приетите като писмени доказателства двете СМЕ и СППЕ.
На описания от пострадалата Т. механизъм на причинените две прободно-
порезни и три порезни рани, съответстват и заключенията на двете съдебномедицински
експертизи, като вещите лица, изготвили заключенията им, пред Благоевградски окръжен
съд дават становище и за механизма на нараняванията, а именно, че нараняването със сатъра
в областта на гърба е получено посредством теглещо действие на острието, без да бъде
замахвано с него. Това нараняване е определено като порезно. Нараняванията в лявата част
на гръдния кош, определени като прободно-порезни и по лявата мишница, определени като
порезни, са причинени от нож, и според вещите лица могат да бъдат причинени по начин и
в положение на телата на пострадалата и подсъдимия по който съобщава пострадалата Т..
При установената по делото и изложена в настоящото решение фактология,
проверена и потвърдена и в рамките на въззивното производство, с основание
първоинстанционният съд е приел, че с деянието си от обективна и субективна страна,
подсъдимият е реализирал престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че именно
подсъдимият В. И. В., на 24.08.2019 г., около 11:00 часа, в гр. ***, в апартамент, находящ се
24
на ул.„***“ 1, ет. ***, ап. ***, е извършил опит умишлено да умъртви лицето Н. Ч. Т., като
нанесъл един удар със сатър в областта на гърба в ляво, с което причинил повърхностно
порезно нараняване в областта над лопатъчната кост на гърба; нанесъл три удара с нож по
лявата ръка в областта на мишницата, с което причинил три повърхностни наранявания;
нанесъл два удара с нож в лявата област на гръдния кош, като с единия от тях причинил
прободно-порезно нараняване по гръдния кош в ляво, по средна мишнична линия, на нивото
на ребрената дъга, проникващо в гръдната кухина, довел до излив на около 250 мл кръв в
лява гръдна кухина, а с другия удар с нож, причинил прободно-порезно нараняване по
гръдния кош вляво, по задна мишнична линия на нивото на ребрената дъга, непроникващо в
гръдната кухина, причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици – смъртта на пострадалата.
Тук, на първо място, следва да се отговори на направеното с въззивната жалба и в
съдебно заседание възражение относно неправилното приложение на материалния закон.
Възраженията на защитника на подсъдимия В. за несъставомерност на деянието по
възприетата правна квалификация като опит за убийство, са били обсъдени внимателно от
първоинстанционния съд. Въззивната инстанция не намира да е допуснато нарушение на
материалноправните разпоредби на НК.
Изведените от Благоевградски окръжен съд, въз основа на доказателствата,
фактически обстоятелства, правилно са били подведени под нормата на чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК, затова и възраженията на жалбоподателя за неправилна квалификация на
деянието са неоснователни. С деянието си подсъдимият е създал всички обективни условия,
причиняващи смърт на човек. Описаното, непосредствено по-горе в решението, прободно-
порезно нараняване с нож в лявата половина на гръдния кош, проникващо в гръдната
кухина, на пострадалата Т., съпроводено с около 250 мл кръвоизлив, довело до
кратковременна загуба на съзнание на пострадалата, е предизвикало реална опасност за
живота , която по медикобиологичните си особености неизбежно би довела до смърт без
бързата и адекватна намеса на свидетелката Я. Д. и без оказаната на пострадалата спешната
медицинска помощ. Това обективира от своя страна осъществяването на елементите от
състава на престъплението по чл.115 от НК.
Главният довод, залегнал във възраженията за неправилното приложение на
материалния закон, поради неправилна правна квалификация на престъплението,
подсъдимият и защитникът му извеждат от заключението на СМЕ, а именно, че според
експертите, изготвили двете СМЕ - д-р Л. и д-р Ч., вероятността, при неоказване на спешна
медицинска помощ да настъпи смъртен изход или спонтанно затваряне на раната и
самовъзстановяване на организма, без оказване на медицинска помощ била 50 % на 50 %,
поради което и не следва деянието да се квалифицира като опит за убийство, а като
причиняване на средна телесна повреда. В подкрепа на тези си доводи защитникът цитира
становищата на вещите лица, изложени пред първоинстанционният съд, в съдебни заседания
от 23.07.2021 г. и от 05.11.2021 година.
25
Настоящият въззивен съдебен състав, категорично не приема тези доводи на
защитника, защото представените цитати са изведени от контекста на изложеното от вещите
лица пред първия съд и категорично не съответстват на действителния смисъл на
професионалните им становища.
На първо място, следва дебело да се подчертае, че в нито една от двете СМЕ не е
спомената дори каквато и да било възможност за самовъзстановяване на организма след
нанесената прободно-порезна рана, проникваща в грдната кухина, без своевременна намеса
на квалифицирана медицинска помощ.
Във връзка с възражението на защитника на подсъдимия, следва да бъде
обърнато внимание на това, че разстройството на здравето, временно опасно за живота,
представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части от
организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде
реална, каквато е била в случая, а не абстрактна, несигурна или хипотетична. Реална е
опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е
еднаква /50 на 50/, без да се взема пред вид медицинската интервенция, за което говорят и
данните по делото и най-вече съдебно-медицинските експертизи. В този смисъл е и ППВС
№ 3/79 година. В подкрепа на този довод, следва да се подчертае, че разпитани пред
първоинстанционният съд, вещите лица, изготвили двете СМЕ са заявили следното:
В съдебно заседание на 23.07.2021 г., защитавайки заключението на изготвената
от него СМЕ, д-р Л., по отношение на прободно-порезната рана с проникване в гръдната
кухина, е изразил становище, че не може да се изключи настъпване на смърт ако не се
окаже медицинска помощ, като заявява, че „в тези случаи се казва, че е 50 на 50“, поради
което и е определил тази рана като такава, довела организма до състояние временно опасно
за живота. Отново във връзка с тази прободно-порезна рана и с оглед нейното
местоположение, вещото лице Л. обаче, е категоричен, че „тъй като в гръдната кухина е
налице отрицателно налягане, което значи, че при пробив на гръдната стена и при
проникване в гръдната кухина, въздухът от околната среда навлиза в гръдната кухина, което
води до свиване на белия дроб, респективно до изключването му от функцията на
дишане, като същевременно става и изместване на органите в средностението, като в
случая освен въздухът, който е проникнал, гръдната кухина е изпълнена и с кръв от
самото нараняване и всичко това е довело до състояние, което представлява опасност
за живота, т.е. не покрива критериите на увреждане на постоянно общо разстройство
опасно за живота, което касае случаите, когато при неоказване на своевременна и
специализирана помощ би настъпил неминуем смъртен изход. Тук не може да се каже, че
неминуемо би настъпил смъртен изход, именно затова се преценява като временно опасно за
живота. Дали може да настъпи смърт ако не се окаже медицинска помощ – не може да се
изключи, но в тези случаи се казва, че е 50 на 50. По принцип се нуждае от оказване на
помощ…“. Накрая категоричния извод на вещото лице Л. е, че „В случая опасността за
живота не настъпва толкова от кръвозагубата, а от това, че белия дроб се изключва
от дишането и от опасността да бъдат изместени органите, а не от самата
26
кръвозагуба…“ от което следва, че без своевременната квалифицирана медицинска помощ,
животът на пострадалата Т. е бил в реална опасност. Не случайно и в мотивната част и на
двете СМЕ вещите лица са отразили, че при приемането във ФСМП – Петрич, при снемане
на анамнеза, пострадалата Т. се е оплакала от „силна болка в лявата гръдна половина и че не
може да диша“.
Разпитан пред Благоевградски окръжен съд, в съдебно заседание на 05.11.2021 г.
/а не 03.11., както е посочено в жалбата/, вещото лице д-р Ч., изготвил повторната СМЕ, е
изразил само принципно теоретична възможност за самовъзстановяване на организма, без
обаче да се ангажира с конкретно, категорично становище за самовъзстановяване на
организма. Според това вещо лице „Би могло да настъпи спонтанно затваряне и в този
смисъл има теоретична възможност без оказване на специализирана и квалифицирана,
както и своевременна медицинска помощ да настъпи възстановяване, т.е. касае се за
увреждане, което е довело до кръвоизлив в гръдна кухина, говорим за прободно-порезното
нараняване, което прониква в гръдната кухина и има теоретична възможност и без
оказване на медицинска помощ кръвотечението да спре въз основа на възможностите на
човешкия организъм да предотврати кървенето, кръвоизливът да се резорбира с времето и
не непременно да настъпи смъртен резултат при неоказване“. При конкретната травма обаче,
вещото лице допуска и смъртен изход като казва, че „съществуват и двете вероятности и
възможности при конкретната травма по отношение на това нараняване. И
самовъзстановяване от страна на организма, и евентуално неблагоприятни последствия, би
могло да доведе до смърт, но не е задължително при този вид, в тази степен и с тази
характеристика по отношение точно и конкретно на това нараняване, поникващо в
гръдната кухина.“ Т.е. и двете вещи лица теоретично допускат прогноза за равна
възможност за оздравяване или летален изход, но само при наличието единствено на
кръвоизлив в гръдната кухина, който би се резорбирал в течение на времето, без обаче да се
пречи на функцията на дишането, какъвто е конкретния случай, т.е. значение има
конкретната специфика на раната, а не като възможност 50% на 50 % въобще, както твърди
защитника на подсъдимия.
Макар и ножът да е проникнал в гръдната кухина, не са засегнати нито жизнено
важни органи /бял дроб, сърце/ нито големи кръвоносни съдове /големи магистрални вени и
артерии/, поради което и не е била налице необходимост от моментална спешна медицинска
помощ. При евентуално засягане на такива магистрални съдове, вероятността за летален
изход е била напълно реална, а и неизбежна, поради медикобиологичните си особености,
при това в много кратък период от време след получаване на увреждането, без незабавна
медицинска помощ. В случая обаче са били наранени само кръвоносни съдове намиращи се
в подкожните коремни мускули, което нараняване е предизвикало и 250 милилитровия
кръвоизлив. Именно поради това, в СМЕ е посочено, че „това прободно-порезно нараняване
е довело до излив на кръв в лявата гръдна кухина, като развилата се остра кръвозагуба
реално е могла да доведе и до настъпване на смъртен резултат, поради което на
пострадалата е било причинено „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
27
Опасното в случая е, че този кръвоизлив се е събрал в плевралната кухина, което
значи, че при прободно-порезната рана, ножа, проникнал в гръдната кухина е пробил и
плеврата, което пък е причинило притискането на белия дроб и затрудняване функцията на
дишането, за което е говорил д-р Л. пред Благоевградски окръжен съд. Тази опасност за
живота на пострадалата е била предотвратена от своевременната медицинска интервенция,
проведена в болницата в Сандански, приключила в рамките на 4-5-ти час /от 15:00 до 15:55
часа/ от нараняването на Т., видно от медицинската документация и СМЕ, което
обстоятелство съвпада с изложените пред съда становище на вещите лица.
По делото е представено цялото медицинско досие Н.Т., удостоверяващо цялото
лечение в хирургично отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД - гр. Сандански,
където престояла от 24 до 30.08.2019 година.
От приложената история на заболяването е видно, че Т. е постъпила по спешност
в хирургичното отделение на болницата в 12:20 часа, транспортирана със санитарен
автомобил от ФСМП – Петрич /където била оказана първа помощ/ в съзнание, в увредено
състояние. При извършеното изследване – КАТ на гръден кош, не са установени
травматични промени на белодробния паренхим, но е установен плеврален излив в лявата
гръдна половина, но е било установено отслабено пулмо-везикуларно дишане в лява
белодробна основа и ритмична ускорена сърдечна дейност /епикриза, л.35 от т.3 от ДП/ . В
локалния статус са описани и всички наранявания на Т. – по вид, размери и разположение
по тялото, които са подробно описани по-горе в решението при коментара на двете СМЕ.
От приложения оперативен протокол № 502/24.08.2019 г., подписан от д-р Х.-
хирург в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – гр. Сандански, е видно, че хирургичната
интервенция е била извършена на 24.08.2019 г., като започнала в 15:00 ч. и е завършила в
15:55 часа. Операцията е била извършена под обща анестезия. След ревизия на всички рани,
първо е била обработена прободно-порезната рана, с проникване в гръдната кухина, като
бил направен разрез около 1,5 см, между 6-то и 7-мо междуребрие в ляво по средната
аксиларна линия, с проникване в плевралната кухина. В разреза е бил поставен тръбен дрен
/торакоцентеза/, прикрепен за кожата с два шева и херметиризиран, като дрена е бил
поставен на активна аспирация, при която е била аспирирана 250 мл кръв от гръдната
кухина. Раната по ребрената дъга и предната аксиларна линия е била лаважирана с
кислородна вода и браунол. От същата е бил евакуиран хематом и поставен дрен в
подкожието. От раната по задната аксиларна линия, са били евакуирани съсиреци, направен
лаваж и отделно е бил изведен подкожен дрен. Порезните рани, в областта на лопатката и по
лявата ръка били промити с дезинфекционен разтвор и зашити. Направени били стерилни
превръзки на всички рани. След оперативната интервенция е било проведено и
медикаментозно лечение и преливане на кръвни продукти за преодоляване на анемичния
синднром, развил се в резултат от настъпилата кръвозагуба.
Че пострадалата Н.Т., след нанесената й прободно-порезна рана, както и
останалите наранявания, е била в тежко, безпомощно състояние, с явна опасност за живота
, поради острата кръвозагуба и е имала спешна нужда от медицинска помощ, свидетелстват
28
и пристигналите първи на местопризшествието полицейски служители Б. К. и В. Т., според
които Т. била заключена в кухнята, от където викала за помощ, но не можела да отключи
вратата, поради което се наложило тези свидетели да разбият вратата на кухнята; че когато
са я открили, била в безпомощно състояние, легнала на пода, с прободни рани, цялата в
кръв, стенеща от болки; че по пода, около Т., също е имало много кръв; че и двамата
свидетели са били потресени от ужасната гледка, като според свидетеля Т., Т. е била в
безсъзнание и цялата в кръв; че са помагали на медиците да свалят пострадалата до
линейката, реагирали са много бързо, за да „остане момичето живо“. Ето защо, твърденията
на защитника на подсъдимия, че пострадалата не била с директна опасност за живота ,
защото вероятността самовъзстановяване на организма или настъпване на летален изход
били 50 % на 50 %, са лишени от всякакво основание.
Законосъобразен е извода на първоинстанционният съд, че се касае за довършен
от обективна и субективна страна годен опит за лишаване от живот на пострадалата Т..
Подсъдимият е реализирал необходимото за настъпване на целения съставомерен резултат,
но не са се случили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици -
смъртта на пострадалата Т., защото леталният изход за нея е бил напълно възможен.
Нанесената , посредством удара с ножа в лявата половина на гръдния кош и проникваща в
гръдната кухина прободно-порезна рана /освен другите порезни наранявания, прободно-
порезната рана, непроникваща в гръдната кухина, причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето неопасно за живота ѝ, независимо, че също са причинили
кръвозагуба, както и болки и страдания/, с подробно описания в СМЕ излив на кръв,
наложило оперативна интервенция, при която били извършени по-горе описаните
хирургични интервенции, само по себе си е достатъчно да доведе до сигурен смъртен изход,
освен поради обилното кръвотечение от раните, но и от нарушените дихателни функции на
белия дроб, поради притискането му от насъбралата се в плевралната кухина 250 мл кръв.
Освен това, ноторен факт е, а и изрично е посочено в повторната СМЕ, че при
прободно-порезните рани е налице висок риск от инфекции, поради осъществяване на
контакт между вътрешността на раната и околната среда, с протичане на възпалителни
процеси, което също е от естество да доведе до намаляване съпротивителните сили на
организма и смърт. Вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с деянието
на подсъдимия В., защото той е извел докрай изпълнителното деяние, като е нанесъл
смъртоносно по вид нараняване на пострадалата Т., но общественоопасните последици,
предвидени в закона, не са настъпили. Именно поради тези обстоятелства, престъплението
правилно е квалифицирано като довършен опит за убийство, спрямо пострадалата Т.. Тези
обстоятелства, съпоставени с мястото на нанесените два удара- лявата част на гръдния кош,
както и вида на използваното оръжие-нож, обективно насочват към изпълнително деяние,
целящо умъртвяване на жертвата. 3а целения от подсъдимия резултат говорят начинът и
механизмът на осъществяване на деянието-нанесените удари, в анатомична област, каквато
е гръдната област отпред и наляво, където се намират жизненоважни органи като бял дроб,
сърце, слезка, където минават и големи кръвоносни съдове, мускули и сухожилия.
29
С нанасянето на двата удара с нож, от които единия смъртоносен,
изпълнителното деяние по отнемане живота на пострадалата е довършено и не е
необходимо предприемането на каквито и да било допълнителни действия в тази насока,
като ненастъпването на общественоопасните последици се дължи на конкретни действия на
свидетелката Д., посочени по-горе в решението, насочени към предотвратяването им.
Прободно-порезната рана, проникваща в гръдната кухина без всякакво съмнение би довела
до летален изход, вследствие на кръвозагуба и нарушаване на дихателната функция, без
своевременна, животоспасяваща медицинска интервенция, поради което и опитът за
лишаване от живот е довършен.
Изложеното обосновава и правилността на извода на първоинстанционният съд,
че в случая не са налице хипотезите на „неизбежна отбрана“ по смисъла на чл.12 от НК;
„превишаване пределите на неизбажната отбрана“, по смисъла на чл.12, ал.4 от НК, поради
уплаха на В. за здравето си, при извършване на престъплението, както и „опит за убийство,
извършено в състояние на силно раздразнение“ предизвикано от пострадалата по смисъла на
чл.118, вр. чл.18, ал.1 от НК, в каквато насока са твърденията на защитника на подсъдимия и
съответстващите му искания за преквалификация на извършеното от подсъдимия
престъпление в едно от тези деяния.
Неизбежна отбрана, съгласно Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС, е
налице при пряко и непосредствено нападение, когато е започнало увреждането и когато е
създадена реална и непосредствена /а не фиктивна/ опасност за увреждане на държавни,
обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Нападението следва да
е започнало и да не е завършило, какъвто обаче настоящия случай не е. Не е налице
хипотеза на „неизбежна отбрана“ при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение. В
случая, липсват доказателства пострадалата Т. противоправно, с нож, реално /а не
фиктивно/ да е нападнала подсъдимия. Дори хипотетично да се приеме, че пострадалата е
нападнала подсъдимия и му е нанесла удари с юмруци в областта на гърдите, то това съвсем
не представлява нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Правилен е и извода на първия
съд, че липсват доказателства за извършени от страна на пострадалата нападателни действия
спрямо подсъдимия В., от което той да се защитава. По делото е безспорно установено, че
не пострадалата е нападнала подсъдимия, блъскайки го на фотьойла веднага при влизането
им в апартамента и нанасяйки му удари с умруци в гърдите, както подсъдимият твърди, а че
подсъдимият първи е нападнал пострадалата, като със закани, че ще я убие, нанесъл удар
със сатър в лявата част на гърба, причинявайки порезна рана. При последвалото сбутване
между тях, когато пострадалата се озовала в скута на седналия вече във фотьойла подсъдим,
който е държал ножа в здравата си дясна ръка, дори и да го е удряла в гърдите с юмруци
/които едва ли са били силни, предвид болката, от причинената порезна рана на гърба/, със
сигурност те са били в отговор на предходното нападение от подсъдимия, като така
пострадалата се е опитала да се защити от последващи негови нападения, виждайки ножа в
ръката му, с който нанесъл прободно-порезните и порезните рани. Ето защо подсъдимият
не може да се позове на неизбежна отбрана.
30
Не може да се приеме и, че процесното престъпление е извършено при
превишаване пределите на неизбежна отбрана – чл.119, вр. чл.18, ал.1 от НК, защото, по
делото липсват доказателства за наличие на каквото и да е противоправно нападение срещу
подсъдимия В. от страна на пострадалата Т., а точно обратното, с оглед посоченото
непосредствено по-горе.
Дори и да е имало някакво спречкване между подсъдимия и пострадалата,
непосредствено преди инкриминираното деяние, то е било словесно, а такива подобни
случаи в техните взаимоотношения е имало достатъчно в миналото, съдейки по показанията
и на двамата, както и на майката на пострадалата, Я. Д., поради което не е било налице
нещо изключително, което подсъдимият да приеме като нападение. Ако чисто субективно
подсъдимият е преценил, че е налице нападение спрямо него, то последното не е било
реално, а фиктивно /плод на негови субективни представи, а и просто защитна версия/, което
изключва приложение на правния институт „неизбежна отбрана“ и „превишаване пределите
на неизбежната отбрана“. Всъщност, нищо не е пречело на подсъдимия, ако наистина Т. го е
нападнала, да я изблъска с дясната си ръка и крак или дори да я удари с дясната си ръка,
защото ако цялата лявата страна на тялото му е била слаба от претърпения ИМИ, то десните
му ръка и крак са били здрави и силни.
При извършване на престъплението, подсъдимият В. не е бил и в състояние на
„физиологичен афект", като в тази посока достатъчно аргументи са изтъкнати от вещите
лица в кредитираното от първоинстанционният съд заключение на тройната КСППЕ от
27.10.20220 година. Макар да е било налице някакво превъзбудено състояние у подсъдимия,
в резултат на словесния конфликт между него и свидетелката Д., както и евентуално
последвало спречкване между подсъдимия и пострадалата /по твърдения на първия, макар и
да липсват доказателства в тази насока/, то това състояние на подсъдимия с категоричност
не покрива белезите на т.нар. „състояние на силно раздразнение“ /физиологичен афект/.
Обективно е установено, че подсъдимият В. се е намирал по време на извършване на
деянието в състояние на ескалация на негативните преживявания, изпитвал е гняв заради
своята безпомощност и неблагодарността на пострадалата /според обясненията му/ и страх,
които са били на едно ниво, но без ескалация на афекта. Разпитани пред
първоинстанционният съд, вещите лица К., Х. и А., описват физиологичния афект като
лично преживяване, усещане, характеризиращ се с фази на внезапност на взимане на
решение и действие, силно скъсен самоконтрол, изчерпване на афекта, както и наличието на
видимо чувство на вина. Експертите са категорични, че физиологичния афект най-често се
отключва след психическа травма, т.е. засягане на чест, обида, а не толкова при физически
контакт, какъвто настоящият случай не е, съдейки по обясненията на подсъдимия, че
пострадалата го била нападнала с юмруци. В процесния случай, общото становище на
експертите е, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият не е бил със
стеснено съзнание, което до такава степен да е било овладяно от емоциите, че да се е
отразявало на способността му да възприема адекватно околната ситуация и да ръководи
адекватно постъпките си и това е така, защото подсъдимият не е бил изненадан от
31
нападението на пострадалата, защото това вече е станало след като Т. вече е била ударена от
пъдсъдимия със сатъра в гърба. Подсъдимият не е бил изненадан от действието на
пострадалата, то не е било внезапно и неочаквано, той е имал период, в който го е обмислял.
Поради това първоначално само я е порязал, предупреждавайки я да се махне от него, и тъй
като тя не е спряла агресията спрямо него, той е решил да я възпре, като извода на вещите
лица е, че подсъдимият е извършил несъразмерен на провокацията агресивно-
поведенчески акт, който надхвърля по сила упражнената агресия от страна на
пострадалата, като нанесъл удар/и с нож в лявата гръдна половина на пострадалата.
Актът не е бил психопатологично предпоставен. Извода на експертите е, че подсъдимият е
бил готов за кавга, поради което и не е налице физиологичен афект, защото го няма
едновременността от рода на „взимам решение и действам едновременно, за секунди става,
няма предупреждение, няма словесна атака“, защото при физиологичния афект самият
изършител остава изненадан от действията си. Те са толкова внезапни и бързи, че самият
извършител остава в някаква степен изненадан от действията си. След деянието, вещите
лица не са констатирали данни за изчерпаност у подсъдимия, той не е бил объркан,
хаотичен. След деянието е изпитал страх за живота и състоянието на пострадалата, но не е
изпитвал чувство на вина. Чувствал се е жертва, а не агресор в конкретната ситуация.
Поради изложените съображения, не може да се възприемат изводите на вещите лица И. /Б./
и Т., че подсъдимият е бил изпаднал във физиологичен афект от ударите на пострадалата,
защото се е страхувал за живота си, след като преди това е извършил действия, с които е
демонстрирал целта си да отнеме живота на пострадалата. Тази СППЕ освен, че е
необоснована, в каквато насока е и извода на първоинстанционният съд, тя е и вътрешно
противоречива, защото вещите лица И. /Б./ и Т., първо казват, че подсъдимият „Преди, по
време на деянието и след него, В. е бил ориентиран, контактен и апсихотичен; разбирал е
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си…“,
непосредствено след това казват, че „…са налице данни, че докато нанасял ударите с нож на
Н.Т., В. е бил в състояние на физиологичен афект.“
Неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал са и твърденията
на подсъдимия, че извършил деянието, защото бил силно изплашен за живота и здравето си,
след като бил получил множество удари в областта на гръдите, където имал следоперативна
рана, залепена с лепило, а не зашита. В тази връзка следва да се отбележи, че никъде в
доказателствата не се сочи, че раната от сърдечната операция на подсъдимата е залепена с
лепило. От приложената в том 1 от ДП, медицинска документация, касаеща извършената на
подсъдимия В. сърдечна операция /епикриза, л.78/, е видно, че сърдечната операция е
направена на 04.10.2018 г. в Клиника по кардиохирургия в Университетска болница
„Лозевец“, т.е. десет месеца преди инкриминираното деяние. Изрично е посочено, че
сърдечната операция е извършена с обща интубационна анестезия, в условията на ЕКК; че
„след стандартна подготовка на оперативното поле … осъществи се байпас …“ След
подробно описание на оперативната интервенция, в епикризата е изрично записано, че е
извършен „шеф на фасция, подкожие и кожа. Суха стерилна превръзка…“. Както в тази
епикриза, така и в останалата медицинска документация, никъде не е отразено, че след
32
сърдечната операция, външно раната е била залепена. Този факт поставя под сериозен
въпрос твърденията на подсъдимия за „залепената“ му рана от сърдечната операция.
За това, че подсъдимият не се е страхувал за живота си, е показателно
посткриминалното му поведение. Противно на твърдението на подсъдимия, че е наръгал
пострадалата с ножа, защото се е страхувал за живота си, свидетелстват полицейските
служители Б. К. и В. Т., пред първоинстанционният съд. Според тях, когато пристигнали на
местопроизшествието, подсъдимият е бил седнал на стъпалата, пред входната врата на
апартамента му, бил трудно подвижен, бил афектиран. Признал, че той наръгал
пострадалата, защото му било „писнало, че много го тормозила за някакви пари“, а не
защото се притеснявал да не бъде наранен. В същата насока са и свидетелските показания и
на полицейския служител Ц. И., според когото „Т. е искала той да прехвърли имота и по
някакви причини са се спречкали и сбъскали… В. грабнал ножа… и с дясната ръка нанесъл
няколко прободни удара в областта на ребрата на Н.… В. изчакал отвън до пристигане на
екип на полицията…“. От показанията на тези свидетели става ясно, че подсъдимият е
нанесъл прободно-порезните рани на пострадалата, не защото се е страхувал за живота си, а
защото е бил гневен, за това че Т. го „тормозила“, да прехвъри апартамента. След
деянието подсъдимият отговарял адекватно и спокойно на поставените му въпроси от Ц. И.,
при проведената от него с подсъдимия беседа.
Освен това, непосредствено след извършеното от него престъпление,
подсъдимият е бил освиделстван /протокол за освидетелстване на лице от 24.08.2019 г./,
след предварително дадено от него съгласие, като експертът, извършил огледа и
освидетелстването не е установил никакви наранявания нито по тялото, нито по лицето,
нито по главата му. Независимо от това, ако се допусне, че спрямо подсъдимия е било
упражнено насилие /с оглед твърденията му за удари в областта на гъдите от пострадалата/,
то това би породило единствено част от предпоставките за приложение на чл.118 от НК, а
именно „насилие“, но при липсата на „състояние на силно раздразнение“ /т.нар.
физиологичен афект/, то не може да се приложи тази норма. Ако пострадалата упражни
насилие спрямо дееца, но последният не е в състояние на силно раздразнение /какъвто е
настоящият случай/, не може да се приложи намалената отговорност на чл.118 от НК.
Заключението на повторната тройна КСППЕ, с категоричност доказва, че
подсъдимият не е бил в състояние на афект /физиологичен или патологичен/ нито преди,
нито по време на извършване на престъплението, тъй като според вещите лица, към момента
на деянието той не е бил в състояние, което протича с качествени нарушения в съзнанието.
Разбирал е свойството и значението на това, което върши и е могъл да ръководи постъпките
си. Не са установени данни за психични и физически недостатъци у подсъдимия, които да
му пречат за възприемане на фактите по разследването включително органичното
разствойство на личността.
При клиничното съдебнопсихиатрично и психологично експертно изследване и
наблюдение на подсъдимия /видно от КСППЕ от 27.10.2020 г./, не са установени в нито един
момент данни за психотични разстройства, изпълващи критериите на понятието
33
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК.
Относно поведението на подсъдимия В., експертите са установили проблем в общуването на
междуличностно ниво, като В. е охарактеризиран като лекомислен, раздразнителен, склонен
към аморални постъпки, интриги и стимулиране на конфликти, жаден за лидерство и
похвали, високи претенции, импулсивност и властност, критичен. След претърпения
мозъчен инсулт, подсъдимият В. бил силно фрустиран, тревожен гневен от промяната в
житейската му ситуация, в която се чувствал зависим, подчинен и безпомощен. Бил
възмутен от неблагодарността на пастрадалата Т., но и зависим от нея, поради тежките
последици от ИМИ. По време на инкриминираното деяние, ситуацията във фотьойла, под
тежестта на тялото и ударите на пострадалата, не му била нито непозната нито неочаквана, а
агресивноповеденческият му акт не бил неочакван, внезапен, незабавен отговор на
провокацията на пострадалата, /ако въобще в инкриминирания момент имало такава/. В
състоянието му в този момент не се констатира екстремно интезифициране на афективните
му преживявания и бурно протичане. Самоконтролът му не е бил силно скъсен. Връзката му
с реалността не е била лабилна. Налична е относително пълна енграма за инцидента.
Липсват данни за фазата на изчерпване, включително чувството за вина.
Установена е и причината за прободно-порезните и порезни наранявания, а
именно словесния конфликт между подсъдимия и майката на пострадалата в деня на
инкриминираното деяние, както и задълбочаването на влошените отношения между
подсъдимия и пострадалата, вследствие на имуществени претенции от страна на последната.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са
налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимия В., съставлява
престъпление по по-леко наказуем състав, поради което законосъобразно Благоевградски
окръжен съд е отказал преквалификацията му. Съвкупната преценка на обективираното
поведение на подсъдимия несъмнено обосновава умисъл към убийство. Ето защо, в резултат
на извършената служебна проверка на приетите по делото факти, материализирани в
цитираните документи и тяхната доказателствена подкрепа и в съответствие с изложените
съображения, настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения, нито счита,
че има основание за преквалификация на инкриминираното деяние от чл.115, вр.чл.18, ал.1
от НК в по-леко, т.е., материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на
подсъдимия по повдигнатото обвинение. В този смисъл, претенцията на жалбоподателя за
преквалификация на деянието, в рамките на установената фактическа обстановка не може да
бъде удовлетворена.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл-
възможната форма на вина при реализиране на престъплението при условията на чл.18, ал.1
от НК, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, обективиран от вида на използваните оръжия - сатър
/с който могат да се причинят тежки посечни наранявания и счупване на кости, съгласно
СМЕ/ и нож с голямо острие, годни да причинят смъртта, като за инкриминираното деяние
водещо значение има ножа, с който е причинено прободно-порезното нараняване с
проникване в гръдната кухина, както и значителната сила и насочеността на нанесените с
34
нож два удара в лявата част на гръдния кош на пострадалата, с единия от които е
проникнато в гръдната кухина, с причинен излив на около 250 мл кръв, където се намират
жизненоважни органи и кръвоносни съдове /бял дроб, сърце и важни кръвоносни съдове/ от
човешкото тяло. Подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието –
осъзнавал е, че то е от естество да отнеме живота на човек и е предвиждал неговите
обществено опасни последици, с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Във
волеви аспект подсъдимият пряко е целял настъпването на вредоносния резултат. Оръжието
с което е действал подсъдимия, силата и посоката на ударите с ножа свидетелстват за
умисъла на В. да лиши от живот пострадалата Т.. Доказателство за това са заканите му при
забиването на ножа „ще завъртя ножа за да умреш“. Тези удари са били насочени към
жизненоважни части от тялото на пострадалата (гръдна кухина изолираща жизнено важни
органи от външната среда, така че да се изключи възможността от физическото им
увреждане или от проникване на чужди тела), нараняването, на които неизбежно е годно да
отнеме живота на жертвата, а с факта на извършването им - е обективирано желанието за
причиняването на конкретния вредоносен резултат.
Във връзка със субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние,
спорният въпрос, който се поставя от защитата пред настоящата съдебна инстанция, е за
формирания у подсъдимия В. умисъл за убийството на Н.Т.. Твърденията на защитника са за
липса на доказателства, обосноваващи извод за формиран у подсъдимия В. умисъл за
убийство на Т., защото бил нанесъл само една прободна рана, докато останалите порезни
рани били вследствие на борбата между тях; защото този удар бил нанесен от страни в
ребрата, а това било показател, че В. не се бил целил в сърцето или в коремната област,
където хладното оръжие прониквало по-лесно и можело да засегне жизнено-важни органи
като черен дроб, панкреас, бъбрек; защото удари в областта на главата не били насочвани;
защото според заключението на СМЕ, налице била само една прободна рана, която
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и, защото след
нараняването Т. станала от подсъдимия и отишла в кухнята, където се била заключила.
Настоящият съд намира тези доводи за несъстоятелни, поради това и
неоснователни. Според константната съдебна практика, за умисъла на дееца се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на
нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие (ППВС № 14/1963
г., Решение № 63/1988 г. на ОНСК на ВС). За умисъла се съди от реалните действия на
подсъдимия, които обективират и материализират формираните в съзнанието му представи,
а не от последващите му действия и от обясненията му. Първоинстанционният съд прецизно
е приложил установените в съдебната практика критерии за преценка на субективната
страна на извършеното от подсъдимия В., които са решаващи за отграничаване на опита за
убийство от умишленото причиняване на телесна повреда.
В случая, наличието на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалата правилно е
изведено въз основа на обективни факти - обстоятелството, че подсъдимият е бил в лоши
отношения както с пострадалата, така и майка – свидетелката Д., независимо от
35
полаганите от тях грижи; натрупаните у него гняв и агресия, към пострадалата Т., с която
вече не искал да съжителства, но тя не напускала жилището, демонстрирайки това си
намерение и непосредствено преди инкриминираното деяние, като при качването си в
жилището, пострадалата Т. е започнала да прибира дрехите в гардероба, подсъдимият приел
като отказ от страна на Т. да напусне жилището, решил да я убие, като отправяйки закани
за убийство, нанесе удар в гърба /в областта на лявата лопатка/ със сатъра, който взел от
кухнята, като причинил само порезна рана, поради слабостта на удара.
Опитът на подсъдимия да умъртви пострадалата Т., продължил с нанасянето на
удари, с нож, в тялото /която вследствие на болката от нараняването със сатъра паднала в
скута на седналия във фотьойла подсъдим и който вече държал ножа/, казвайки , че ще я
убие, като завърти ножа, за да умре. С ножа, подсъдимият освен трите порезни рани по
лявата мишница на пострадалата Т., нанесъл и две прободно-порезни рани в гръдния кош,
като едната прободно-порезната рана, с която е пробита гръдната кухина реално е
застрашила живота на пострадалата.
Фактът, че използваното от дееца оръжие е нож с дължина на острието 12 см.,
годно да причини смърт, обстоятелството, че ударите са нанесени от близко разстояние в
гръдния кош, с проникване в гръдната кухина, където се намират жизнено важни органи на
човешкото тяло, че явно проникващата в гръдната кухина прободно-порезна рана е била с
немалка сила, което е изводимо от експретното заключение за характеристиките на
нараняването (обилно кървене, с образуване на 250 мл кръв в плевралната кухина, наложило
оперативното му отстраняване чрез поставяне на дрен за аспирация и дрен за евакуация на
кръвните съсиреци, образували се в непроникващата в гръдната кухина прободно-порезна
рана), „говори“ за целяно лишаване от живот на пострадалата.
Всички тези обективни обстоятелства правилно са били преценени в тяхната
съвкупност от съдът и тази комплексна преценка е дала основание за законосъобразен извод
за това, че целеният от подсъдимия резултат е бил именно лишаването от живот на
пострадалата, а не само посегателство върху телесния й интегритет. Доводите на защитата,
че се касае само за умисъл към причиняване на телесна повреда, са лишени от основание.
Както бе посочено, от заключението на СМЕ се извеждат характеристиките на причиненото
увреждане, което с оглед дълбочината на проникване на ножа и засягането на защитната
стена на гръдната кухина, което според СМЕ е осъществило комуникация между външната
среда и гръдната кухина и е създадена възможност за евентуално проникване на инфекция и
настъпване на възпалителен процес и последващи неблагоприятни последствия за здравето
на пострадалата, както и излив на кръв в лявата гръдна кухина, като развилата се остра
кръвозагуба реално е могла да доведе и до настъпване на смъртен резултат, извежда мотив
за това, че силата и попадението на този удар не е такава, че да причини само телесна
повреда (най-вече затрудняване функциите на дишането, поради притискането на белия
дроб от събралата се в плевралната кухина 250 мл кръв), каквито са твърдения защитника.
Несъмнено, използваният от подсъдимия нож с посочените в протокола за оглед на
местопроизшествие и в комплексната съдебномедицинска на веществени доказателства и
36
дактилоскопна експертиза, характеристики и размери е оръжие, годно да причини смърт,
предвид дълбочината на раневия канал и естеството на нараняването. Соченият от защитата
факт, че след нанесените наранявания „в момента, в който Н.Т. преустановила агресивните
си действия спрямо В. и е станала от него, той не бил предприел никакви действия спрямо
нея… защото не целял смъртта на пострадалата, защото в противен случай, той бил могъл
да продължи тези свои действия, за което имал достатъчно време“, също сам по себе си не
обосновава липса на умисъл за убийство, защото, от една страна се касае до два силни удара
с нож, които са близки в локализирана част от тялото /без да е установено по-тежкия удар
дали е бил първи или втори/, в която се намират два жизнено важни органа и кръвоносни
съдове, а от друга страна, броят на ударите /според твърденията на защитника удара е бил
само един/ не е единствен критерий за субективната страна, доколкото изводите за
отношението на дееца се правят въз основа на комплексна оценка на обективираното му
поведение. Освен това, не са подминати, съпровождащите нанасянето на ударите от
подсъдимия закани за убийство, съчетани и със словесни обиди по отношение на
пострадалата Т., както и факта, че В. е преустановил действията си едва след като
пострадалата се е била отпуснала безпомощна в скута му /по думите на свидетелката Д./, а
след това е успяла да се изправи, да се отдалечи в кухнята, където се е заключила, откъдето е
започнала да вика от болка и за помощ.
Не на последно място, възражението на защитата за съставомерност на деянието
по чл.129 от НК – причиняване на средна телесна повреда, „като по-близък и непосредствен
резултат“, а не по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, няма основание и с оглед на експертния
извод за това, че при това нараняване и при липса на своевременна медицинска помощ,
леталният изход е бил напълно възможен. Правилно първоинстанционният съд е приел само
като защитна версия и не е кредитирал обасненията на подсъдимия за това, че е нанесъл
само един удар с нож, че го е нанесъл така, че да не убие пострадалата, а само да я „пореже“
и защото е искал да се защити от нейните удари в областта на гърдите му, където е имал
белег от сърдечна операция, защото тези твърдения са в абсолютно противоречие с
останалия доказателствен материал. От заключенията на СМЕ е категорично установено, че
нанесените удари са повече от един, макар и само един удар да е причинил
животозастрашаващата прободно-порезна рана /от двете на брой/, които като характер не
отговорят на заявеното от подсъдимия в обясненията, че е насочил ножа само веднъж така,
че да не я прободе /защото ако посегнел втори път, нямало да е жива - обяснения на
подсъдимия В. в хода на съдебното следствие/. Твърдението на подсъдимия, че порезните
рани по лявата мишница на Т., били „получени най-вероятно от борбата между двамата и от
опита на пострадалата Т. да вземе оръжието от ръцете на подсъдимия, също не са
доказателствено подкрепени. Противоположни на тези обяснения на подсъдимия са
становищата на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи. Пред
първоинстанционният съд експертите са категорични, че липсват тъй наречените защитни
наранявания по ръцете на пострадалата, които обичайно са разположени по дланите на
ръцете, т.е. получават се при опит да бъде захванато острието, с цел да се отбранява, а
подобни наранявания по ръцете на Т. не са отразени в медицинската документация, поради
37
което приемат, че по ръцете на пострадалата Т. няма увреждане, което да е характерно и
специфично и да се категоризира като защитно нараняване. Това обосновава извода, че
причинилите ги три удара с ножа са били насочени не към ръката, а към лявата част на
гръдния кош, като попадането им в тази част на ръка е поради движението , тъй като
пострадалата е нанасяла удари с ръце по гърдите на подсъдимия, заради предходното му
нападение със сатър и нанесен удар с него, защото е била изпаднала в остра стресова
реакция заради случилото се, заради изпитваните от нея силни болки и страха за живота .
Този извод отново недвусмислено сочи, че подсъдимият В. е имал намерение да лиши от
живот пострадалата Т., а не да ѝ причини каквото и да е телесно увреждане.
Всичко изложено, обосновава извод за неоснователност на искането на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, за отмяна на осъдителната присъда,
алтернативно преквалификация на деянието в по-леко престъпление и намаляване на
наказанието му.
Относно наложеното наказание:
Проверявайки присъдата в осъдителната й част и съобразявайки безспорно
установената по делото фактология, настоящата инстанция се съгласява с правните изводи
на първостепенният съд, касаещи преценката на тежестта на престъплението и
индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване, като съобрази и
личната опасност на подсъдимия В., анализирайки и психологическия му профил.
При определяне на наказателната санкция за извършеното от подсъдимия В.
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, първостепенният съд се е ръководил от
правилото на чл.54 от НК, като правилно е отчел, че към момента на постановяване на
присъдата липсват данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, първостепенният съд е
отчел чистото му съдебно минало /настъпила реабилитация по чл.88а от НК за предходно
осъждане за извършено престъпление по чл.116, т.10 и т.11, вр. чл.18, ал.1 от НК/;
влошеното му здравословно състояние, което към датата на инкриминираното деяние,
съгласно решение на ТЕЛК е определено като 95% инвалидност; влошените отношения
между пострадалата Т. и подсъдимия, и провокативното поведение на първата назад във
времето, преди датата на инцидента /проявявала е, макар и в не особен интензитет агресия
към подсъдимия, когато е била употребила алкохол, заявеното от нея желание да се
прехвърли собствеността на жилището/, независимо от полаганите от нея грижи за
подсъдимия; оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина –
доброволно даване на образци за сравнително изследване, доброволно предаване на дрехите,
с които е бил облечен по време на престъплението, дадените обяснения в хода на съдебното
следствие, допринесли в значителна степен за изясняване обстоятелствата на извършеното и
мотивът за действията му, въпреки констатираните противоречия между обясненията му и
показанията на пострадалата Т. и майка ѝ – свидетелката Д..
38
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния, че спрялото във
фазата на опита деяние е смекчаващо вината обстоятелство, макар и в незначителна степен,
тъй като изпълнителното деяние е довършено. С нанасянето на удар с нож в лявата
половина в гръдния кош на пострадалата Т., причиняващ прободно-порезна рана с
проникване в гръдната кухина, застрашаваща живота , подсъдимият В. е довършил
деянието, осъществяващо състава на умишлено убийство, но в случая произтичащите от
това деяние обществено опасни последици не са настъпили, по независещи от дееца
причини, тъй като пострадалата е успяла да се отдалечи от подсъдимия и да се заключи в
кухнята, поради което подсъдимият не е могъл да нанася повече удари с ножа, както и
поради своевременно оказаната медицинска помощ /за нуждата от такава е сигнализирала
майката на пострадалата, която е наблюдавала в някои моменти действията на подсъдимия/.
Въззивният съд не се съгласява и с изложения в мотивите на пъроинстанционната присъда
довод, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се вземе предвид и афектното
състояние, в което е бил подсъдимият при извършване на действията /макар и да не може да
се приеме наличие на физиологичен афект като основание за квалифицирането на деянието
по чл. 118 НК/, защото в деня на инкриминираното деяниие – 24.08.2019 г., подсъдимият В.
с нищо, предвид изложената фактическа обстановка и КСППЕ за подсъдимия, не е бил
провокиран нито от пострадалата Т., нито от свидетелката Д. - нито с думи, нито с действия.
Като отегчаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд е посочил
използваните от подсъдимия две хладни оръжия – нож и сатър, с които са били нанесени
травматичните увреждания на пострадалата Т.; системното негативно отношение на
подсъдимия към пострадалата назад във времето до инкриминираната дата, независимо от
лошото му здравословно състояние, като неговите агресивни действия /макар и
предпоставени от претърпените сърдечна операция и ИМИ, са предпоставили и
личностовите му особености/ обективно са били проявени от подсъдимия в един дълъг
период от време /въпреки заболяванията му/ и по отношение на различни лица.
Тези обстоятелства характеризират подсъдимия като личност с висока степен на
обществена опасност, незачитащ установените обществени отношения в страната,
гарантиращи телесната неприкосновеност на членовете на обществото и правото на живот.
За опит за убийство, цифрово изразено в НК като престъпление по чл.115, вр.
чл.18, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
до 20 години.
При съобразяване и с разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, основателно
Благоевградски окръжен съд е заключил, че адекватното и съобразено с посочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия В.,
следва да е „лишаване от свобода“, в предвидения в чл.115 от НК минимум от 10 години,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите си, касае се за
човек с влошено здравословно състояние, което от една страна е изключително смекчаващо
вината обстоятелство, но от друга – това здравословно състояние /освен посочените по-горе
39
отегчаващи вината обстоятелства, които също имат значение за определяне вида и размера
на наказанието/ не е било пречка подсъдимият да упражнява физическо и вербално насилие
по отношение на пострадалата, която се е грижила за него, както и да отправя закани за
такова или да извършва такова по отношение на нея и на други лица /с нож, с патерица, с
бастун, с думи/, както и да причини на пострадалата инкриминираните телесни наранявания.
Затова, само заради здравословното състояние на подсъдимия, не следва да се приеме, че
наказанието „лишаване от свобода“ отмерено в законоустановения минимален срок от 10
години, е несъразмерно тежко наказание за извършеното от подсъдимия. В подкрепа на този
извод, въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, документирано в решението на ТЕЛК като 95%-на инвалидност,
съвсем не му е попречила и да шофира автомобила си, както се е случило и непосредствено
преди извършеното от него инкриминирано деяние. Нещо повече, влошеното здравословно
състояние на подсъдимия не му е попречило да шофира автомобила си и по-големи
разстоятия, като по обясненията му, същият бидейки с МНО „домашен арест“ е пътувал до
Република Гърция, като така е нарушавал не само тази мярка за неотклонение, но и
наложената му забрана да напуска пределите на Република България.
Предвид наличието на условията на чл.58 б.„а“, вр. чл.55 от НК и съобразно
практиката на ВКС, че престъплението е останало във фазата на опита, макар и довършен,
което прави задължително обсъждането на приложението на чл.58, б.“а“ от НК /р.№371 от
10.07.2001г. по н.д.№322/2001г., III н. о. на ВКС/., първоинстанционният съд е обсъдил това
обстоятелство. Резонно Благоевградски окръжен съд е съобразил, че макар и деянието на
подсъдимия В. да е спряло във фазата на опита, изпълнителното деяние е довършено, а
смъртта на пострадалата Т. не е настъпила поради своевременно оказаната медицинска
помощ, повикана от майка , виждайки какво се случва в апартамента, а преди това - с
отдалечаването на Т. от подсъдимия, който поради това не е могъл да нанася още удари с
ножа. Именно поради тези обстоятелства престъплението е спряло във фазата на опита, но
въпреки това, както и правилно е извел първоинстанционният съд, не е налице основание за
приложение на чл.58, б.„а“ вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като подсъдимият е осъществил в
една значителна степен намеренията си да убие пострадалата, като смъртта не е настъпила
само поради нейните действия и оказаната й своевременна медицинска помощ, докато
подсъдимият не е предприел никакви действия да окаже помощ на пострадалата след
деянието. Ето защо, извода на първоинстанционният съд, че влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, както и обстоятелството, че престъплението е останало
недовършено, не предпоставят приложението на чл.58, б.„а“ НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, е
правилен и напълно споделяем от настоящият въззивен съдебен състав.
Касае се за безпричинно, умишлено посегателство върху живота на човек, макар
и действително да е имало предходни битови скандали между пострадалата и подсъдимия,
както сочат и двамата. Последващото поведение на подсъдимия – опита му да представи
друга фактология за инцидента с минимална собствена отговорност, сочи на субективно
възприемане на резултата като закономерен и желан.
40
С оглед изложеното, определяне на наказание под законоустановения минимум,
чрез приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК, би било леко и явно несправедливо, поради
несъответствието му с визирания в чл.35, ал.3 от НК принцип и не би постигнало целите по
чл.36 от НК - личната и генерална превенция на закона.
Съобразявайки всички изложени по-горе факти, значими за наказанието,
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция и най-вече отчитайки
пълното възстановяване на пострадалата, първостепенният съд правилно е преценил, че на
подсъдимия за извършения от него опит за убийство следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода“, чийто срок да бъде определен в законоустановения минимум от 10
години. Така определеното по вид и размер наказание е адекватно на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде
съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя, поради което и не са
налице обстоятелства за намаляване на наказанието. В тези си граници, наказанието не е
прекомерно високо, в каквато насока е твърдението на защитника на подсъдимия, а както
справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия В.В. деяние, така и средство за
постигане целите на генералната превенция. Ето защо САС споделя становището на първата
инстанция, че необходимостта да се въздейства поправително спрямо подсъдимия, както и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, налага потвърждаването на
определения срок на наказанието от десет години изолиране от обществото.
Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от
ЗИНЗС, законосъобразно е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
определеното наказание, като съдът е изложил подробни и обосновани мотиви за отказа си
да приложи разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, въпреки тежкото здравословно състояние
на подсъдимия, които и въззивната инстанция споделя.
Относно предявения граждански иск
Настоящият съд намира, че първата инстанция правилно е извела, с оглед
доказаността на обвинението, основателността на приетия за съвместно разглеждане
граждански иск на Н. Ч. Т.. Изложени са съображения за наличните в достатъчна степен
доказателства, касаещи всички предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на
подсъдимия В. И. В., съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно виновно извършено
противоправно деяние и настъпила неимуществена вреда, представляваща пряка и
непосредствена последица от същото, поради което без съмнение, на репариране подлежат
именно преживените от гражданския ищец негативни емоции, болки и страдания,
вследствие на стореното от подсъдимия. По твърде нелеп и в същото време жесток начин
пострадалата е станала обект на престъпление, извъшено от подсъдимия, което без
своевременната и адекватна медицинска помощ би „струвало“ живота, поради което и
това налага определянето на справедливо парично обезщетение.
Опитът за убийство, отразено в закона като престъпление по чл.115, вр.чл.18,
ал.1 от НК, се отличава с висока степен на морална укоримост, а действията на подсъдимия
са извън нормите на обществото и не могат да бъдат обяснени с каквито и да са причини от
41
каквото и да е естество. Настоящата инстанция намира, че определения от решаващия съд
размер на присъденото обезщетение, за претърпените от пострадалата Н.Т. болки и
страдания, в резултат на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, в размер на 30 000
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, съгласно чл.86 от ЗЗД, като в останалата му част до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен, като недоказан, тоест в разрез с нормата на
чл.55 от ЗЗД, съответства напълно на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, с оглед вида и степента на причинените на ищцата Т. болки и страдания от
причинената най-тежка травма -физическа, психическа и емоционална, каквато е опита за
убийство, чрез нанесените порезни и прободно-порезни рани с хладни оръжия-нож и
сатър. Обезщетението в определения размер напълно съответства на указанията, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК за понятието „справедливост“ и е справедлива
обезвреда на пострадалата и биха компенсирали претърпените от нея страдания, нанесени
с престъплението, извършено от подсъдимия В..
Оцеляването на Н.Т. след нанесените наранявния с нож и сатър, една от които
прободно-порезна рана с нож, застрашаваща живота , тъй като е налице проникване в
гръдната кухина, е в резултат на своевременната и адекватна лекарска намеса; претърпените
от нея значителни болки от болезненото лечение; продължилото едномесечно домашно
възстановяване, които наред с първоначално изживения ужас от случващото се, както и
негативните емоционални последици, вследствие на негативните преживявания, определят
обема на причинените болки и страдания като такива в значителен размер. От друга
страна, правилно, при определяне размера на присъденото на пострадалата обезщетение за
причинените неимуществени вреди, първоинстанционният съд е отчел факта, че дори и
след случилото се, пострадалата Т. не е прекъснала връзката си с подсъдимия -
продължавала е да общува с него, като го е посещавала в дома му и е полагала грижи за
него.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за веществените
доказателства и разноските, които, с оглед изхода на делото, е следвало да бъдат възложени
в тежест на подсъдимия В., но този пропуск, не е основание за отмяна на присъдата, тъй
като може да бъде преодолян с постановяването на отделно определение по реда на чл.306,
ал.1, т.4 от НПК.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съдебен състав не намери нарушения на процесуалния или материалния закон,
основаващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд или нейното изменение.
С оглед изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
42
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24, постановена на 03.11.2021 г. по НОХД №
319/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 4-ти наказателен състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
43