Р Е Ш Е Н И Е № 51
гр. Шумен, 22.06.2017 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Анелия Атанасова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 572 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба на „Обединена българска банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Со- фия, ул. „...”, № 5, представлявано от изп. директори С.П.В.и Р.И.Т., чрез пълномощника ад. В.С.Г. *** срещу И.М.Й., ЕГН ********** и Й.С.Й., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 16.07.2009 г. между него и ответника И.М.Й. е сключен до- говор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който ищецът е предо- ставил на ответника банков кредит в размер на 100 000 лева, със срок за издължа- ване до 29.06.2029 г. Кредитния договор е подписан и от съпруга на И.М.Й.. - Й.С.Й.. Предоставеният кредит е изцяло ус- воен на 22.07.2009 г. на два транша: първият в размер на 50 000.00 лв. за закупува- не на недвижим имоти и вторият също в размер на 50 000.00 лв. за ремонт на заку- пения имот и отчитан по банковата сметка, посочена в чл.4, ал.1 от договора. На 05. 11.2012 г. между страните са подписани Допълнително споразумение № 1 и Допъл- нително споразумение № 2 към кредитния договор. С тях, при запазване на угово- рения с договора краен срок за погасяване на кредита са уговорени нови погасител- ни планове за месечните вноски по двата транша. На 29.05.2014 г. и 29.06.2014 г. кредитополучателят не е заплатил на банката дължимите месечни погасителни анюитетни вноски. С оглед на това обстоятелство кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем, съгласно чл.18 от договора. И.М.Й. не е предприела действия по погасяване на задълженията си, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила с изпълнителен лист изда- ден на 26.05.2016 г., срещу кредитополучателката и съпругът й, който отговаря со- лидарно с нея, предвид разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК (отм.). В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са направили възражение срещу заповедта за из- пълнение, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил нас- тоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответниците в общ размер на 111 997.68 лв., от които 88 590.58 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г., 22 420.04 лв. - договорна лихва за периода 29.05. 2014 г. до 18.05.2016 г., 987.06 – наказателна лихва за периода 29.05.2014 г. до 18. 05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2016 г. до изплащане на вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направени- те разноски по настоящото дело и в заповедното производство.
Ответниците оспорват предявения иск, считат го за допустим, но за неосно- вателен и за недоказан в претендирания размер. Претенцията в частта за главницата е неоснователна, поради ненастъпване на изискуемостта, съобразно предпостав- ките, регламентирани в преюдициално заключение по дело № С-415/2011 г. на Съ- да на ЕС и поради обстоятелството, че ищецът е увеличавал неправомерно дължи- мите лихви и такси. Претенцията касаеща договорната лихва и наказателната лихва върху просрочената главница са неоснователни в претендирания размер, поради незаконосъобразното едностранно изменение на условията, уговорени с кредитния договор. Изменението е извършено въз основа на клаузи в договора, които са ни- щожни на основание чл.143, т.т. 3, 9, 10, 12 и 18 от ЗЗП и на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, поради липса на договорна връзка относно методиката за формиране на лихвата, както и поради прекомерност на наказателната лихва за забава – чл.92, ал.2 от ЗЗД, чието опреде- ляне е в противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП и на преюдициалното заключение по дело № С-415/2011 г. на съда на ЕС тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно не- правомерните клаузи в потребителските договори. До момента на преустановяване на плащанията банката е надвзела неправомерно възнаградителна лихва и такса уп- равление, поради което в условие на евентуалност ответниците правят възражение за прихващане на надвзетите в периода 16.07.2009 г. до 29.04.2014 г. лихва в размер на 10 000.00 лв. и такса за управление в размер на 3 000.00 лв. с дължимите суми за главница в размер на 88 590.58 лв., в случай, че съдът приеме за основателна пре- тенцията за главница. По отношение на ответника Й.С.Й. пре- тенциите са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл.25, ал.2 от СК (отм.), обосноваващи наличие на солидарност в задълженията, тъй като полу- чените по кредитния договор парични суми не са използвани за задоволяване на семейни нужди, а за закупуване и ремонтиране на магазин използван за осъществя- ване на търговската дейност на И.М.Й., чрез учреденото от нея търговско дружество - „Арена 07” ЕООД, ЕИК *********. Ответниците молят съда да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове, като неоснователни и не- доказани по размер.
В допълнителната искова молба ОББ АД поддържа предявения иск и оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения на ответниците.
В допълнителния отговор ответниците поддържат изложеното в отговора на исковата молба, като подробно излагат аргументи в тази насока.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържа исковата си пре–тенция, чрез процесуалния си представител ад. Я.П.Я. ***.
Ответнииците, чрез процесуалния си представител ад. Д.Л.Ф. ***, поддържат изразеното в отговорите си становище за неоснователност на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 16.07.2009 г. между „Обединена българска банка” АД и И.М.Й. е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит. Въз основа на договора банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 100 000.00 лв. - чл.1 от договора. Кредитът е отпуснат за закупуване и ремонт на подробно описа- ните в чл.2 от договора два недвижими имота: магазин № 4 в партерния етаж на жилищен блок в кв.61, УПИ І по плана на гр. Велики Преслав и втори етаж от двуе- тажна жилищна сграда, находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „... № 7А. Усвояването на кредита се осъществява на два транша: І-ви транш в размер на 50 000.00 лв., който се олихвява с лихва в размер на 9.5% годиш- но за закупуване на недвижимия имот и ІІ-ри транш в размер на 50 000.00 лв., кой- то се олихвява с лихва в размер на 10.5% годишно за ремонт и реконструкция – чл. 4, ал.2 и чл.5, ал.1 от договора. Банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия за което уведомява кредитополучателя в едно- седмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони – чл.5, ал.3 от договора. Съгласно чл.6 ал.1 от договора при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над до- говорения лихвен процент. При друго неизпълнение на клаузите от настоящия до- говор от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.5, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта – чл.6, ал.2 от договора.
Предоставеният кредит се издължава на 240 месечни анюитетни вноски в размер на 1 065.85 лв., включващи главница, лихва и съответната част от годишна- та такса за управление и обслужване, считано от 29.07.2009 г. на 29-то число на месеца. При промяна на лихвения процент или на годишната такса за управление и обслужване на кредита банката уведомява кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска – чл.12, ал.1 от договора. Крайния срок за издължаване на дъл- га по кредита е 29.06.2029 г. – чл.13 от договора. Кредитът е обезпечен с учредява- не на законна ипотека върху магазин № 4 в партерния етаж на жилищен блок в кв.61, УПИ І по плана на гр. Велики Преслав, находящ се в гр. В. Преслав, ул. ...”, № 63 и договорна ипотека върху втори жилищен етаж от двуе- тажна жилищна сграда, находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „... № 7А – чл.11 от договора. Въз основа на договора са учредени законна ипотека – вх. рег. № 2038, парт....2009 г. на Служба по впис- ванията гр. В. Преслав и договорната ипотека – Нотариален акт № ...2009 г. на нотариус С.Н., рег. № 592 на НК. Съгласно чл. 18 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кре- дитът става автоматично предсрочно изискуем.
Кредитния договор е приподписан от ответника Й.С. Йорда- нов, в качеството си на съпруг на И.М.Й., но в договора липсва текст, с който вторият ответник се задължава солидарно с кредитополучателя.
Въпреки текста на чл.2 от кредитния договор, не се спори между страните, че получената по кредитния договор сума е използвана само за закупуване на ма- газина, находящ се в гр. В. Преслав, ул. ...”, № 63 и за неговия ремонт (стр. 2 от протокол на съдебното заседание, проведено на 26.04.2017 г.).
На 05.11.2012 г. между „Обединена българска банка” АД и И.М.Й. е подписано Допълнително споразумение № 1 към договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г. Със споразумението подписалите го страни констатират, че към тази дата размера на непогасеното задължение по първия транш от кредита е 48 085.06 лв. Крайният срок за погасяване на задължението ос- тава непроменено – 29.06.2029 г. (чл.9 от споразумението), но е уговорен нов пога- сителен план. Кредитът се издължава на 12 месечни анюитетни вноски в размер на 356.32 лв. всяка, считано от 29.11.2012 г. и 188 месечни анюитетни вноски в размер на 513.16 лв. всяка една, считано от 29.11.2013 г. – чл.2 от споразумението.
На същата дата е подписано и Допълнително споразумение № 2 към договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г. С него страните по кредитния договор се съгласяват, че към 05.11.2012 г. размера на непогасеното задължение по втория транш от кредита е 48 821.61 лв. Със споразумението, без да се променя крайния срок за връщането му до 29.06.2029 г., е уговорен нов погасителен план за погасяване на задължението: 12 месечни анюитетни вноски в размер на 188.00 лв. всяка, считано от 29.11.2012 г. и 188 месечни анюитетни вноски в размер на 559.07 лв. всяка, считано от 29.11.2013 г. (чл.2 и 9 от споразумението).
От съдържащия се в споразуменията преамбюл се установява, че те са склю- чени по ивнициатива на кредитополучателя, поради невъзможността му да обслуж- ва задълженията си по кредитния договор в договорените срокове и размери, породена от влошеното му финансово състояние и с цел облекчаване на положението му. И двете споразумения са подписани и от Й.С.Й., в качеството си на съпруг на И.М.Й..
С Уведомление изх. № 301-БД-138/11.05.2016 г. ищецът е уведомил И.М.Й., че поради неплащане на две погасителни вноски с падежи на 29.05.2014 г. и на 29.06.2014 г., на основание чл.18 от договора обявява за пред-срочно изискуем целия кредит. Ищецът е предупредил, че при неплащане на дъл- жимите суми доброволно, ще предприеме действия за принудителното им събира- не. Видно от приложеното известие за доставяне уведомлението е получено от от- ветницата на 13.05.2016 г.
На 26.05.2016 г. по ч.г.д. № 246/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за из- пълнение е издадена Заповед № 101 за изпълнение на парично задължение въз ос- нова на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 165 с който двамата ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 88 590.58 лв. – главница, 22 420.04 – договорна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г., 987.06 лв. – наказателна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.05. 2016 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: 2 239.95 лв. – платена държавна такса и 2 661.82 лв. – платено адвокатско възнаграждение. След образуване на изпълнителното дело, ответниците в законоустановения срок са де- позирали възражения по чл.414 от ГПК, за което ищецът е уведомен на 04.10.20 16 г. На 04.11.2016 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предяви- ла иск за установяване на вземането си.
По делото е
представен Ревизионен доклад № 1004025/29.10.2010 г. за из- вършена ревизия на
„Арена 07” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на уп- равление гр. Велики
Преслав, ул. „Александър Стамболийски”, № 7 (л.93-л.123). Ревизията на
търговеца е обхващала задължението за ДДС за периода от 20.08.2008 г. до 31.05.2010
г. и задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009
г. От раздел І „Общи констатации”, т.1.1 на доклада „Правен статут” на
търговеца (л.93) и от извършена служебно справка в Търговския регистър се ус- тановява,
че в ревизирания период и до настоящия момент едноличен собственик на капитала
и управител на дружеството е И.М.Й.. През ревизирания период търговското
дружество е извършвало основно търговия на дребно в неспециализирани магазини,
предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (т.3, л.94). На
стр.21 от доклада (л.103) са отразени констатации- те на ревизорите, че „...И.Й.
е придобила недвижим имот – магазин № 4 с площ от 59.89 кв. м. в гр. Велики
Преслав за сумата от 63 000.00 лв.. Същият е предоставен на дружеството
под наем. За покупката е изтеглен ипотечен кредит от ОББ АД в размер на
100 000.00 лв. Разликата е предоставена на „Арена 07” с про-токол –
решение от 30.07.2009 г. на основание чл.134, ал.3 от ТЗ.”
По време на ревизията, проверяващите са задали въпроси относно произхо- да на средствата, с които е финансирана дейността на търговското дружество и за наличните търговски обекти - Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с их. №№ Вхк-13745/02.08.2010 г. (л.190-л.191), Вхк-15804/15. 09.2010 г. (л.194-л.195) и Вхк-15806/15.09.2010 г. (л.197-л.199). В своите отговори – писма от 19.08.2010 г. (л.192-л.193), 30.09.2010 г. – вх. № -15804/01.10. 2010 г. (л.196-л.197) и от 30.09.2010 г. – вх. № -15806/01.10.2010 г. (л.199-л.200), И.М.Й. посочва, че търговското дружество стопанисва два обекта за търговия на дребно с хранителни стоки. Единият от магазините се намира в гр. Велики Преслав, ул. ...”, № 63 и е открит през 2009 г. Ответницата уточнява, че магазинът е закупен от нея и се ползва от дружеството с договор за наем от 24.08.2009 г. Произхода на предоставените от нея в качеството й на едноличен собственик суми на „Арена 07” ЕООД е от спестени семейни средства и кредити от ОББ АД и Банка ДСК ЕАД.
Видно от приложение по делото протокол от 30.07.2009 г. (л.124), съставен на основание чл.147, ал.2 от ТЗ, И.М.Й. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Арена 07” ЕООД, предвид наличието на вре- менна необходимост от парични средства на търговското дружество и на основа- ние чл.134, ал.1 от ТЗ е взела решение да направи допълнителна парична вноска в размер на 45 000.00 лв. за срок от пет години.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и записванията в тях са водени редовно, съобразно Закона за счетоводството, Международните стандарти за финансово отчитане и другите действащи нормативни актове. Кредитът, предоставен с договора от 16. 07.2009 г. е усвоен изцяло в размер на 100 000.00 лв. на 22.07.2009 г.
Месечните вноски по кредитния договор и допълнителните споразумения към него от 05.11.2012 г. с падеж на 29.05.2014 г. и 29.06.2014 г., както и следващи- те погасителни вноски до 19.05.2016 г., са заплатени както следа:
1) По допълнително споразумение № 1, транш MG0920300004 погасителни- те вноски дължими на 29.05.2014 г., 29.06.2014 г., 29.07.2014 г. и 29.08.2014 г. са за- платени изцяло, но след срока на няколко части и в просрочие. Погасителната вно- ска, дължима на 29.09.2014 г. е заплатена частично, също на части и също в просро- чие. Последното плащане на суми от транша по кредита е извършено на 03.08.2015 г. Няма данни за заплащане на останалите погасителни вноски.
2) По допълнително споразумение № 2, транш MG0920300005 погасителна- та вноска, дължима на 29.05.2014 г. в размер на 559.07 лв. е частично платена на 30. 10.2014 г., 28.07.2015 г., на 03.08.2015 г. и на 10.09.2015 г. няма данни за заплащане на останалите погасителни вноски. Последното плащане на суми от транша по кредита е извършено на 10.09.2015 г.
Ищецът правилно е олихвявал главницата с лихвен процент в размер на 9.5 % годишно за първия транш и лихвен процент в размер на 10.5% годишно за втория транш, съобразно чл.5, ал.1 от кредитния договор за периода до сключването на двете допълнителни споразумения от 05.11.2012 г. Извършената промяна на лихвения процент е следствие на подписаните споразумения, с които е договорена промяна на погасителните вноски, при което се променят и размерите на годишни- те лихвени проценти. През целия период на погасяване на кредита наказателната лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент за съответния период е начислявана върху просрочените суми от главницата. Таксата за управление и обслужване на кредита винаги е била в годишен размер от 0.5% и размерът й не е променян. Събирането й е ставало в съответствие с уговорките съдържащи се в кредитния договор.
След одобряването на кредита и заверяването на заемната сметка с отпусна- тите съгласно кредитния договор парични суми от нея са извършени следните бан- кови преводи: На 22.07.2009 г. е извършен банков превод на СД „Господинов и Димитров” в размер на 50 000.00 лв. за придобиване на недвижим имот, находящ се в гр. В. Преслав, ул. „...”, № 63. На същата дата е осъществен и банков превод в полза на ответницата И.М.Й. в размер на 47 110.00 лв.
При направена справка в НАП ИРМ Шумен, вещото лице установява, че от-ветниците нямат декларирани доходи, реализирани от отдадено имущество под наем. Размерът на непогасените задължения на И.М.Й. по до-говора за банков кредит, към датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист – 20.05.2016 е в общ размер на 111 401.27 лв., от които главница - 88 590.58 лв., договорна лихва - 22 066.38 лв. и наказателни лихви – 744.27 лв. В периода от 20.05.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2016 г., както и след тази дата няма извършени плащания.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че в допълнително представените аналитични оборотни ведомости на „Арена 07” ЕООД за 2009 г. и 2010 г. не се съдържат данни за извършени плащания на наем за ползване на недвижим имот.
Обстоятелството, че ответниците не са получавали наем от „Арена 07” ЕО ОД за използвания от дружеството магазин, намиращ се в гр. В. Преслав, ул. „...”, № 63 не се оспорва от ищеца (стр.4 от протокол на съдебното заседа- ние, проведено на 17.05.2017 г.).
Въз основа на съвкупната преценка на всички представени в хода на процеса доказателства, съдът приема, че предоставения на ответницата банков кредит е бил предназначен за осъществяваната от нея, чрез „Арена 07” ЕООД, търговска дейно- ст. Основание за този извод са съдържащите се в ревизионния акт констатации, писмените обяснения дадени от ответницата И.М.Й., в хода на данъчната ревизия, факта, че тя е едноличен собственик и управител на дружество- то, спецификата на извършваната от него търговска дейност, изискваща наличието на магазин, съставения от нея въз основа на чл.147, ал.2 от ТЗ протокол. Изводът на съд се основава и на обстоятелството, че страните не спорят помежду си, че кредита е използван само за закупуване на магазина в гр. В. Преслав и за неговия ремонт и че ответниците не са получавали наем за неговото ползване от „Арена 07” ЕООД.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от до- говор за предоставяне на ипотечен кредит с дата 16.07.2009 г., сключен между ище- цът и И.М.Й. и пасивната солидарност на другия ответник Й.С.Й., възникнала, вследствие разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК (отм.). Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответниците възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставкиза допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е частично основателен по отношение на И.М.Й.., а по отношение на ответника Й.С.Й. е неоснователен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2008 г. между ищеца и И.М.Й. в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения до- говор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ище- цът е поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер на 100 000.00 лв., а ответницата се е задължила да ползва сумата и да я върне съобраз- но уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Предвид обстоятелството, че кредитополучател е физическо лице и кредита е предоставен за придобиване на недвижим имот следва да се прецени дали нами- рат приложение Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКН ИП), съгл. §4 от ПЗР на ЗКНИП и чл.143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгл. чл.40 от ЗКНИП. За да се приложат кредитополучателят следва да е потребител по смисъла на двата закона
Съгласно § 1, т.20 от ДР на ЗКНИП, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рам- ките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. В същият смисъл е и разпоредбата на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно която потребител е всяко физи- ческо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния случай И.М.Й.при сключването на кредитния договор е действала в рамките на упражняваната от нея търговска дейност чрез едноличното търговско дружество, на което е управител и едноличен собственик на капитала му. Кредита, получен от нея, е из- ползван изцяло за осъществяваната от дружество стопанска дейност, за извършва- нето на която са необходими търговски помещения, оборудвани с цел продажба на стоки. С оглед на това И.М.Й. не е потребител по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗКНИП и §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което разпоредбите на ЗЗП, ЗКНИП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неправомерните клаузи в потребителските договори са неприложими при разрешаване на правния спор предмет на настоящото дело. Следователно направените от ответниците въз- ражения за наличие на: неравноправни клаузи, основаващи се на чл.143 от ЗЗП, за наличието на хипотезите на чл.143, т.3, т.9, т.10, т.12, т.13 и т.18 от ЗЗП; за нищож- ност на клаузата, определяща размера на наказателната лихва за забава на основа- ние чл.143, т.5 от ЗПП и противоречаща на добрите нрави, съгл. тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. са ирелевантни и не следва да бъ- дат разгледани от съда.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, като на 22.07.2009 г. е привел по банковата сметка на И.М.Й.и по сметката на лицето продаващо недвижимия имот, съгласно условията по договора за продажба на недвижим имот от 16.07.2009 г. (л.61-л.62), но ответница- та е преустановила обслужването на кредита, като не е изпълнила задължението си за заплащане на договорените анюитетните вноски по двата транша, дължими съот- ветно след 29.08.2014 г. и 29.05.2014 г. Плащанията по първия транш са прекратени на 03.08.2015 г., а по втория на 10.09.2015 г. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгл. чл.18 от договора и той го е упражнил, посредством изпратеното писмо до ответницата, получено от нея на 13.05.2016 г., т.е. преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Неоснователно е твърдението на ответниците, че ищецът едностранно е изменял договорната лихва и таксите и ги е увеличавал без правно основание. Видно от заключението на ССЕ в периода от сключването на кредитния договор до под- писването на двете споразумения размера на лихвата е определян в съответствие с със съдържащата се в договор клауза – чл.5, ал.1. Размерът на лихвата е променян само един път, вследствие двустранно подписаните допълнителни споразумения от 05.11.2012 г. и промяната е била в съответствие с постигнатите с тях уговорки меж- ду страните по кредитния договор. Размерът на наказателната лихва е изчисляван в съответствие с чл.6, ал.1 от договора и не е променян едностранно от банката. Так- сата за управление и обслужване на кредита е била определяна и събирана в съот- ветствие с уговореното между страните в чл.7, ал.1 и ал.2 от договора и размерът й не е бил променян от банката. С оглед на това неоснователно е и възражението за надвзета от ищеца възнаградителна лихва и такса за управление и искането за прихващане на надвзетите суми за лихва и такса.
Относно възражението на ответниците за прекомерност на неустоечната лихва по чл.92, ал.2 от ЗЗД. То се основава на тезата, че кредитополучателят е по- требител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и нищожността на клаузата поради противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП. Ответниците се обосновават и с едностранното увеличаване на лихвата и таксата от страна на ищеца, въз основа на включени в до- говора нищожни клаузи довели кредитополучателя до невъзможност да престира съобразно първоначално договореното. Предвид изложени по-горе съображения, съдът е приел, че И.М.Й. не е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. При сключването на договора тя е действала в рамките на упраж- няваната от нея търговска дейност. Следователно разпоредбите на ЗЗП не намират приложение в настоящия процес. По отношение на кредитния договор е приложи- ма разпоредбата на чл.309 от ТЗ, въвеждаща възбрана да се намалява поради преко- мерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Страните могат да уговарят неустойка над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т.д. № 894/2014 г. на ВКС, І т.о., по- становено по реда на чл.290 от ГПК. Единственото ограничение на размера на неустойката е предвидено в чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прекомерността на неустойката, уговорената в търговския договор не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, освен ако не излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В конкретния случай размера на неустойката уговорена с чл.6, ал.1 от кре- дитния договор е в размер на договорната лихва по кредита плюс надбавка от 5%. Към датата на сключването на договора и до обявяването на кредита за предсрочно изискуем са действали Постановление № 72 на МС от 08.04.1994 г. и Постановле- ние № 100 на МС от 29.05.2012 г., според които размерът на закконната лихва за просрочени вземания в левове се формира от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Следователно надбавката от 5 пункта не следва да се приема за прекомерна по отношение на предвидимите вреди на ищеца с оглед продължи- телността на периода през който кредитополучателят не е изпълнявал задължение- то си за заплащане на анюитетните вноски и периодите за забава при плащането на последните от тях. С оглед на това съдът намира възражението за прекомерност на неустоечната лихва за неоснователно.
От заключението на извършената ССЕ се установява, че към датата на пода- ване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение общият размер на не- погасените задължения по кредитния договор е 111 401.27 лв. от които главница - 88 590.58 лв., договорна лихва - 22 066.38 лв. и наказателни лихви – 744.27 лв. Следователно исковата претенция по отношение на И.М.Й. е основателна и доказана и следва да бъде уважена за 111 401.27 лв., а за разликата до претендирания размер от 111 997.68 лв. да се отхвърли, като неоснователна в та- зи й част.
Претенцията на ищеца към вторият ответник Й.С.Й. се основава на чл.25, ал.2 от СК (отм.) действаща към момента на сключването на кредитния договор. Съгласно тази разпоредба за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят со- лидарно. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК, в сила от 01. 10.2009 г., съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. За да се породи солидарността по чл.25, ал. 2 от СК (отм.) задължението следва да е поето за задоволяване нуждите на семей- ството. Използваната в текста общата формулировка „нужди на семейството” дава основание да се приеме, че те включват задълженията възникнали за задоволяване не само на текущите, обикновени и ежедневни нужди на домакинството, но и раз- ходи свързани със закупуване на жилище, лек автомобил и др. имущество, разходи за лечение и други, които също са свързани с удовлетворяване на общи нужди на членовете на семейството. Но в конкретния случай кредитния договор е сключен от съпругата И.М.Й. във връзка с търговската й дейност, а не за посрещане на нуждите на семейството. С оглед на това не е налице солидарната от- говорност, предвидена в разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК (отм.) и вторият ответник не отговаря солидарно със съпругата си спрямо ищеца за погасяване на задълженията по кредитния договор. Следователно исковата претенция по отноше- ние на Й.С.Й. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид частичното уважаване иска по отношение на първия ответник, представените писмени доказателства и направено- то искане И.М.Й. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7 086.47 лв., представляващи направените по делото разноски, съразмер- но с уважената част от претенцията му, а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и направените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от претенцията в размер на 4 875.66 лв. или в общ размер на 11 962.13 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на И.М.Й. следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията в размер на 12.15 лв., а на Й.С.Й. следва да се присъдят направе ните разноски в размер на 2 281.21 лв.
При изчисляване размера на направените от ответниците разноски, които следва да им бъдат заплатени от ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид липсата на доказателства кой от тях каква част от разноските е заплатил, съдът приема, с оглед чл.32, ал.1 от СК, че задължението за разноски по делото е поето поравно от двамата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за установено, че И.М.Й., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Обединена българска банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 5, представлявано от изп. директори С.П.В.и Р.И.Т. сума в общ размер на 111 401.27 (сто и единадесет хи- ляди четиристотин и един лева и двадесет и седем стотинки) лв., от които главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г. - 88 590.58 лв., до- говорна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г. - 22 066.38 (двадесет и две хиляди шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) лв. и наказателна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г. – 744.27 (седемстотин четириде- сет и четири лева и двадесет и седем стотинки) лв., ведно със законната лихва вър- ху главницата, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й изплащане, а в остана лата част над уважения размер 111 401.27 (сто и единадесет хиляди четиристотин и един лева и двадесет и седем стотинки) лв. до претендирания размер от 111 997.67 (сто и единадесет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) лв. отхвърля предявения от „Обединена българска банка” АД установи- телен иск, поради неоснователността му.
Отхвърля предявения от „Обединена българска банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 5, предста- влявано от изп. директори С.П.В.и Р.И.Т. срещу Й.С.Й., ЕГН ********** с адрес *** установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването на парично взема- не в общ размер на 111 997.67 (сто и единадесет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) лв., от които 88 590.58 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г., 22 420.04 лв. – дого- ворна лихва за периода 29.052014 г. до 18.05.2016 г., 987.06 – наказателна лихва за периода 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2016 г. до изплащане на главницата, за което вземане е издадена Заповед № 101 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.05.2016 г. по ч.г.д. № 246/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, като неоснователен.
Осъжда И.М.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Обединена българска банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 5, представлявано от изп. директори С.П.В.и Р.И.Т.сумата от 11 962.13 (единадесет хиляди деветстотин шестдесет и два ле- ва и тринадесет стотинки) лв., от които7 086.47 (седем хиляди осемдесет и шест ле- ва и четиридесет и седем стотинки) лв., представляващи направените разноски по делото и 4 875.66 (четири хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лв., представляващи направените разноски по ч.г.д. № 246/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
Осъжда Обединена българска банка” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 5,
представлявано от изп. директори С.П.В.и Р.И.Т. да заплати на И.М.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 12.15
(дванадесет лева и петнадесет стотинки) лв., пред- ставляващи на правените от
ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлена- та част от иска.
Осъжда Обединена българска банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 5, представлявано от изп. ди- ректори С.П.В.и Р.И.Т. да заплати на Й.С.Й.., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2 281.21 (две хиляди двеста осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) лв. представляващи на правените от ответника деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: