РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 30.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети
май през през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря СОНЯ ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 2 по описа на съда за 2017г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявените от „ИМИДЖ ЕДВЪРТАЙЗИНГ" ЕООД против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН" ЕАД искове за заплащане на сумата в размер на 165
668.80 (сто шейсет и пет хиляди шестстотин шейсет и осем и 0.80) лева,
представляваща договорена неустойка, в размер на 1% върху неплатената сума,
изчислена за период, считано от датата на падежа по 15 бр. фактури издадени в
периода януари 2014 – март 2015г. по договор от 01.10.2009г., като се
претендира и законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Обстоятелствата, на които се основават предявените права
са следните:
Обстоятелствата, на които се
основават предявените права са следните:
На 01.10.2009г. между „ИМИДЖ
ЕДВЪРТАЙЗИНГ" ЕООД (ищеца) и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН" ЕАД (ответника), е
сключен договор за услуга. Предмет на договора е изготвяне на индивидуална PR-стратегия в полза на ответното дружество, срещу насрещно
задължение ежемесечено - до 5-то число на текущия месец да заплаща абонаментно
възнаграждение за услугата. Срокът на действие на договора е 14 месеца, до края
на 2010г., като в изречение 2-ро от чл.3 на договора е вписано, че ако не се предяви писмено заявление за
прекратяване от една от страните, то същия продължава да важи до края на всяка
следваща година. С Анекс от 05.01.2015г. към договора, е променен размерът на
месечното възнаграждение, считано от 01.01.2015г.
Договорът между двете страни е
прекратен едностранно на 04.03.2015г., когато дружеството ищеца е издал
последната фактура за извършване на услугата, поради това, че от 05.01.2014г.
ответникът е спрял да изплаща своите задължения по договора, въпреки, че са
били потвърдени от него на 27.01.2015.
След прекратяване на договорните
отношения, опитите на ищеца да уреди извънсъдебно финансовите отношения с
ответника останали без успех. Ето защо, на 27.06.2016г. е депозирана молба за
издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд- Сливен. Същият се е
произнесъл като е издал такава по ч.гр.д № 2617/2016г., по описа на Районен съд
- гр.Сливен, срещу която не е постъпило възражение и като последица от
проведено заповедно производство са постъпили плащания по посочените фактури
като към настоящия момент главниците са погасен изцяло.
В чл. 2, ал. 3 от Договора от
01.10.2009г. е уговорено, че при неспазване на уговореният срок за плащане на
услугата, възложителят дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за
всеки просрочен процент. На основание цитираната клауза, ответникът дължи на
ищеца сумата от 165 484.80 лева, представляваща сбор от неустойките по всяка от
посочените и платени със закъснение фактури, дължими за периода от настъпване
на падежа до погасяване на цялото задължение, за всяка от фактурите – посочено
подробно в исковата молба, в която й част исковата молба има характер на списък
по чл. 366 ГПК.
Предвид изложеното се иска съдът
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените осъдителни искове.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е подал отговор, в който прави възражение по чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 92 ЗЗД. - за нищожност на клаузата по
чл. 2, ал. 3 от договора, от една страна поради уговарянето на неустойката по
начин, обогатяващ неоснователно ищеца и извън обезщетителната, обезпечителна и
санкционна функции, а от друга страна и поради уговарянето й в размер на 365%
годишно – по 1% на ден, без краен срок ограничаващ предела на начисляване.
Оспорва като неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху
неустойката, като поддържа, че така предявеният иск представлява недопустим
анатоцизъм. В обстоятелства, на които ответника основава възраженията си признава,
че е имало сключен договор от 01.10.2009г., който към настоящия момент е
прекратен. След прекратяване на договора, поради неуредени финансови
взаимоотношение, ищецът се снабдил с изпълнителен лист, по повод на който е
образувано изпълнително дело за размера на неизплатената главница, което е
изплатено след получаване на призовката за доброволно изпълнение.
Надхвърлянето на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустойката към момента на сключване на
договора е обусловено с размера, който съпоставен със стойността на очакваните
вреди от евентуалното неизпълнение на задълженията на възложителя води до
неоснователно обогатяване на кредитора.
Клаузата на чл.2 ал.3 от договора е нищожна като накърняващ добрите нрави,
поради обстоятелството, че в тази клауза не е посочен краен предел на сумата,
която ще се дължи, а претендираната неустойка за процесния период е осем пъти
по-голяма по размер от стойността на неизплатената към момента на прекратяване
на договора главница. Евентуално, се претендира заместване на тази клауза по
смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД като се приложат разпоредбите на чл.10 от ЗЗД и
неустойката да се преведе към определената лихва от Министерски съвет
В съдебно заседание за ищеца се
явява представител по пълномощие – адв. С., надлежно преупълномощена от
пълномощника – адв. Т.Р., която поддържа искане за разглеждане на делото и
уважаване на предявените искове изцяло. Досежно указанията на съда по чл. 146,
ал. 2 ЗЗД и възраженията на ответника се позовава на заключението по
назначената и изготвена ССИ.
За ответното дружество се явява
представител по пълномощие – адв. Г., която поддържа възраженията в отговора на
исковата молба. Досежно указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК съобразно
разпределената доказателствена тежест се позовава на характера и етимологията
на уговаряне на клаузите в договора и тяхното тълкуване.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответника, съдът приема за
доказани следните релевантни за спора обстоятелства:
Безспорно е и се установява от
писмените доказателства по делото, че на 01.10.2009г. между „ИМИДЖ
ЕДВЪРТАЙЗИНГ" ЕООД (ищеца) и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН" ЕАД (е сключен
договор за изготвяне на индивидуална ПР стратегия в полза на ответното
дружество, срещу заплащането ежемесечно - до 05-то число на текущия месец, на абонаментно
възнаграждение за услугата. Договорът е сключен за 14 месеца.
Договорът между двете страни е
прекратен едностранно – на 04.03.2015г. от ищеца, поради неизпълнение на
задължението на ответника за заплащане на уговорения абонамент за, считано от 05.01.2014г.,
въпреки, че ги е потвърдил на 27.01.2015 г..
По подадена на 27.06.2016г. от
ищеца молба е било образувано ч.гр.д № 2617/2016г. по описа на Районен съд -
гр.Сливен, по което е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения двуседмичен
срок от връчването й не е било подадено възражение от ответника с и в полза на
ищеца е издаден Изпълнителен лист от 01.08.2016г. за сума от 20 160.00лв.,
представляваща сбор от главницата от абонаментни възнаграждения по договор за
осъществяване на PR стратегия, всяко от 3 696 лв., дължими за периода от
м. януари 2014г. до м. март 2015г., съгласно фактури с №№ 825 от 03.01.2014г.,
841 от 03.02.2014г., 859 от 04.03.2014г., 877 от 01.04.2014г., 898 от
07.05.2014г., 926 от 02.06.2014г., 948 от 01.07.2014г., 964 от 01.08.2014г.,
979 от 01.09.2014г., 1009 от 01.10.2014г., 1026 от 03.11.2014г., 1044 от
01.12.2014г., 1059 от 05.01.2015г., 1080 от 02.02.2015г. и 1099 от 04.03.2015г.
Наличието на неизпълнение на
задълженията за заплащане на дължимата главница за периода от 03.01.2014г. до
04.03.2015г. не се оспорва и се установява от представеното с исковата молба „потвърждение
на вземане изх. № 00-47118/15.01.2015г. и върнато като подписано от ответното
дружество с датата 27.01.2015г. Наличието на неизпълнение задължения към този
период се установява и от заключението на в.л. Б.Б. по назначената по делото
ССЕ по поставени от двете страни задачи, от което е видно че всички процесии фактури са
платени, като с платежно нареждане №
1962401 от 20.10.2016 г. за сумата от 5 760 лв. и с платежно нареждане №
1962391 от 20.10.2016 г. за сумата от 5 760 лв., са покрити задълженията по
следните фактури: Фактура №********** издадена на 03.01.2014 г.; Фактура
№********** издадена на 03.02.2014 г.; Фактура №********** издадена на
04.03.2014 г.; Фактура №********** издадена на 01.04.2014 г.; Фактура №********** издадена на 07.05.2014 г.;
Фактура №********** издадена на 02.06.2014 г.; Фактура №********** издадена на
01.07.2014 г.; Фактура №********** издадена на 01.08.2014 г. С платежно
нареждане № 1963718 от 24.10.2016 г. за сумата от 8000 лв. и с платежно
нареждане № 044PWUR162980001 от 24.10.2016 г. за сумата от 860 лв., са покрити
задълженията по следните фактури: Фактура №********** издадена на 01.09.2014
г.; Фактура №********** издадена на 01.10.2014 г.; Фактура №********** издадена на 03.11.2014 г.; Фактура №**********
издадена на 01.12.2014 г.; Фактура №********** издадена на 05.01.2015 г .;
Фактура №********** издадена на 02.02.2015 г.; Фактура №********** издадена на
04.03.2015 г.;
В чл. 2, ал. 3 от Договора от
01.10.2009г. е предвидено, че „ при неспазване на срока по чл. 2, т. 2
възложителят (ответника) дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за
всеки просрочен ден“.
Във връзка с правото на всяка
страна да прекрати договора е предвидено – съответно: за възложителя в чл. 7,
ал. 3 – във всеки един момент от изпълнението, стига да има основателна причина
за това и, ако заплати на Изпълнителя направените разходи и извършената работа
до момента, както и неустойка в размер на двумесечното възнаграждение; за
изпълнителя – чл. 5, ал. 4 – да се откаже от договора във всеки един момент от
изпълнението му, стига да има основателна причина за това, като изплати на
възложителя неустойка в размер на двумесечното възнаграждение, чл. 5, ал. 6 –
да прекрати едностранно договора п ри неплащане на 2 поредни месечни
възнаграждения от страна на възложителя.
Така сключения договор е изменян
три пъти, както следва:
С анекс № 1 от 01.04.2010г.
страните са удължили срока на договора с една година – до 31.03.2011г., като в
т. 2 е уговорено, че останалите клаузи остават без изменение.
С анекс № 2 от 01.04.2011 г.
страните са удължили срока на договора с една година – до 31.03.2012г. и
са предвидили, че ако не се прекрати писмено
от някоя от страните, същият влиза в сила до края на същия месец. В т.2 са
уговорили, че всички останали условия по договора остават без изменение.
С анекс от 05.01.2015г. страните
са изменили размера на дължимото месечно възнаграждение под формата на
абонамент, като е намален размера на 800 лв. без ДДС или 960 лв. с ДДС, като е
посочено, че всички клаузи по договора остават непроменени – т.е. така както са
изложени по – горе, включително относно правата на страните във връзка
неустойката и правото за прекратяването на отношенията така, както са уговорени
в чл. 7, ал. 3, съответно чл. 5, ал. 4 и чл. 5, ал. 6 от първоначалния договор.
Към 05.01.2015г., от когато влиза в сила последния анекс, съгласно
установеното по-горе е налице неизпълнение на задълженията от страна на
възложителя за 12 поредни месечни възнаграждения в общ размер на 17 280
лв., всяко на стойност 1 440лв., като за всяка вноска била дължима и
неустойка в размер на 1% за всеки ден забава.
Анексът е бил сключен въпреки
това неизпълнение, продължило и след сключването му, като по този начин
размерът на дължимата неустойка съгласно заключението на в.л. Б.Б., за всяка от
неплатените фактури е както следва: по фактура №********** издадена на 03.01.2014 г. , за
сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.01.2014 г. и платена на
20.10.2016 г. - 14 673.60 лв.
(четиринадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 60 ст.); по фактура
№********** издадена на 03.02.2014 г., за сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на
плащане 05.02.2014 г. и платена на 20.10.2016 г. - 14 227.20 лв. (четиринадесет хиляди двеста двадесет и седем
хиляди лева и 20 лв.); по фактура №********** издадена на 04.03.2014 г., за
сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.03.2014 г. и платена на
20.10.2016 г. - 13 824 лв.
(тринадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева); по фактура №**********
издадена на 01.04.2014 г., за сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане
05.04.2014 г. и платена на 20.10.2016 г. - 13 377.60
лв. (тринадесет хиляди триста седемдесет и седем лева и 60 ст.); по фактура
№ ********** издадена на 07.05.2014 г., за сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на
плащане 05.05.2014 г. и платена на 20.10.2016 г. - 12 945.60 лв. (дванадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет
лева и 60 лв.); по фактура №********** издадена на 02.06.2014 г., за сумата от
1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.06.2014 г. и платена на 20.10.2016 г. - 12 499.20 лв. (дванадесет хиляди
четиристотин деветдесет и девет лева и 20 ст.); по фактура №********** издадена
на 01.07.2014 г., за сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.07.2014 г.
и платена на 20.10.2016 г. - 12 067.20
лв. (дванадесет хиляди шестдесет и седем лева и 20 ст.); по фактура
№********** издадена на 01.08.2014 г., за сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на
плащане 05.08.2014 г. и платена на 20.10.2016 г. - 11 620.80 лв. (единадесет хиляди шестстотин и двадесет лева и
80 ст.); по фактура №********** издадена на 01.09.2014 г, за сумата от 1 440
лв. с ДДС с падеж на плащане 05.09.2014 г. и платена на 24.10.2016 г. - 11 232 лв. (единадесет хиляди двеста
тридесет и два лева); по фактура №********** издадена на 01.10.2014 г., за
сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.10.2014 г. и платена на
24.10.2016 г. -10 800 лв. (десет
хиляди и осемстотин лева); по фактура №********** издадена на 03.11.2014 г., за
сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.11.2014 г. и платена на
24.10.2016 г. - 10 353.60 лв. (десет
хиляди триста петдесет и три лева и 60 ст.); фактура №********** издадена на
01.12.2014 г., за сумата от 1 440 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.12.2014 г. и
платена на 24.10.2016 г. - 9 921.60
лв. (девет хиляди деветстотин двадесет и един лева и 60 ст.); по фактура
№********** издадена на 05.01.2015 г., за сумата от 1440 лв. с ДДС, с падеж на
плащане 05.01.2015 г. и платена на 24.10.2016 г. - 6 316.80 лв. (шест хиляди триста и шестнадесет лева и 80 ст.);
по фактура №********** издадена на 02.02.2015 г., за сумата от 1440 лв. с ДДС,
с падеж на плащане 05.02.2015 г. и платена на 24.10.2016 г. - 6 019.20 лв. ( шест хиляди и
деветнадесет лева и 20 ст.); по фактура №********** издадена на 04.03.2015 г.,
за сумата от 960 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.03.2015 г. и платена на
24.10.2016 г. - 5 750.40 лв.
(пет хиляди седемстотин и петдесет лева и 40 ст.)
Въз основа на така установените от
настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявеният иск за
заплащане на неустойка е частично основателен и следва да се уважи за дължимата
поради неизпълнение неустойка въз основа на последния сключен между страните
анекс от 05.01.2015г. – в размер на 18 086.40 лв., над който размер
предявеният иск е неоснователен, като е основателно възражението за нищожност
на уговорката за неустойка като излизаща извън обезпечителния (гаранционен),
обезщетителен и санкционен характер. Освен това е изцяло неоснователен
предявения иск за заплащане на законна лихва върху претендираната главница за
неустойка, поради недопустимост на кумулирането на обезщетения на различно
основание за едно и също неизпълнение.
В тази връзка следва да се
отбележи, че възражението за нищожност поради липсата на краен предел и по този
начин – прекомерност на неустойката, уговорена между търговци, е неоснователно.
Съображенията на съда за така
изложения правен извод при установената фактическа обстановка, са следните:
Предявените искове се
квалифицират по чл. 309 ТЗ вр.
92 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като п равната квалификация на възраженията е по чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 92 ЗЗД, във връзка с което съдът е
обвързан и разрешението на спорните въпроси от задължителната съдебна практика
т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладчик председателят Марио
Бобатинов и съдията Емил Марков, съгласно която е нищожна поради накърняване на
добрите нрави клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се извежда за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора.
Сделката се квалифицира като
търговска съгласно чл. 286 ал.1 и ал.3 от ТЗ, като извън особените разпоредби
от раздел І, гл. ХХІІ от ТЗ съгласно чл. 288 от ТЗ следва да намерят приложение
разпоредбите на гражданското законодателство. Уредбата на неустойката в
търговското право се изчерпва с установената забрана по чл. 309 от ТЗ за
намаляване поради прекомерност на неустойка, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци. В частта за функциите на неустойката, елементите от
фактическия състав на отговорността на длъжника и възможността на кредитора да
претендира обезщетение за по-големи вреди от размера на неустойката,
отношенията между търговците се регулират по правилото на чл. 92 от ЗЗД.
По силата на нормата на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Разпоредбата намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288
от ТЗ.
Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване.
Договорната клауза за неустойка
би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената
допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на съотношение между
задължението и предварително определеното обезщетение за вредите.
Изключването на прекомерността,
като основание за намаляване на неустойката, съгласно чл. 309 ТЗ сочи на
законодателна воля за придаване на наказателна функция на неустойката по
търговските сделки между търговци. Правата и задълженията в отношенията между
търговци възникват на основание на свободното договаряне и при презумпция за
добросъвестност на страните. В този смисъл, преценката за накърняване на
пределите на нравствената допустимост следва да се проведе чрез стриктно
разграничаване на фактите и обстоятелствата по конкретния случай - доколко
същите са относими към основанието за нищожност.
По посочените съображения в Решение
№ 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Т.К., имащо задължителен характер като постановено на основание чл. 290 ГПК се приема, че клаузата за неустойка за забава по търговска сделка, сключена
между търговци, би могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, ако в конкретния случай
уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за
начисляването на неустойката и други критерии, посочени в договора, са
определени извън пределите на нравствената допустимост, като единствено
липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява
неустойката, не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД.
Досежно нарушаването на принципите
на добросъвестност и справедливост и уговарянето на неустойката в конкретния
случай извън нейната обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции –
придадени от страните, процесуалния представител на ответното дружество се
позовава на волята на договарящите и тълкуването на клаузите на договора като
цяло и във връзка една с друга съгласно чл. 20 ЗЗД.
От своя страна представителят на
ищеца съгласно дадените указания и разпределената доказателствена тежест се
позовава на заключението на вещото лице и установения с него факт на
изпълнение.
Анализа на клаузите по договора –
сключен на 01.10.2009г., към които препраща всяко от следващите изменения, следва
да бъде съобразен и с реалното състояние на възникнали задължения и права на
страните към момента на подписването както на основния договор, така и на
отделните анекси.
В този аспект неустойката от 1%
за всеки дена забава, считано от възникване на задълженията, уговорена в този
размер и с последния анекс от 05.01.2015г., към който момент вече е било налице
значително неизпълнение от страна на възложителя, съдът намира, че надхвърля
установените от закона функции да гарантира бъдещо изпълнение на задълженията
от страна на изпълнителя, да обезщетява изправната страна по договора за
настъпилите вреди, без да е необходимо да бъдат доказвани и да санкционира
длъжника по паричното задължения, в случай, че поддържа неизпълнение, без
причина, която вината му за неизпълнението.
В момента на подписване на
договора към 01.10.2009г. между страните няма данни да са съществували неизпълнени
задължения, при което уговарянето на неустойка от 1% за всеки ден забава с
оглед бъдещо неизпълнение не противоречи на добрите нрави и не нарушава
принципите на добросъвестност и справедливост извън основанието – да обезпечава
и обезпечава кредитор при евентуално бъдещо неизпълнение, без да е необходимо
да доказва размера на своите вреди и да санкционира длъжника, допуснал
неизпълнение, разполагащ с възможността да ограничи пределите на своята
отговорност като изпълни своето парично задължение с презумпцията, че паричните
средства не погиват в рамките на търговския оборот. Същевременно от волята на
страните, изразена в договора чрез различните клаузи, за длъжника, освен
възможността да ограничи своята отговорност за неустойка като престира, е
налице и възможгност при наличие на основателна причина да се откаже – чл. 7,
ал. 3, а за кредитора е налице възможност да предотврати настъпването на
нежелани вреди, също като се откаже – чл. 5, ал. 4, или като прекрати едностранно
договора съгласно чл. 5, ал. 6.
Иначе казано, с оглед волята на
страните, следваща от взаимното тълкуване на клаузите в договора, вкл двата
анекса до 01.04.2011г., се налага извода, че обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката – в размер на 1% от размера на забавените
месечни задължения, съществува, доколкото при неизпълнение от две поредни
вноски, за длъжника съществува ред и начин да ограничи своята отговорност като
плати или се откаже от договора съгласно чл. 7, ал. 3, респективно за кредитора
- да ограничи вредите си при отпадане на гаранциите в бъдеще поради неизпълнение
на две поредни месечни задължения за заплащане на възнаграждение – чл. 5, ал. 4
и ал. 6 от договора.
Правата по предявения в
настоящото производство иск за заплащане на неустойка, се уреждат вече не само
с оглед договора от 01.10.2009г. и анексите от 2010 г. и 2011 г., но с оглед и с
оглед анекса от 05.01.2015г. и състоянието на неизпълнение възникнало до този
момент. Към този момент, за разлика от предходните анекси, вече е било налице
значително неизпълнение от страна на ответника – за 12 поредни месечни вноски.
Подобно неизпълнение, при съблюдаване принципите на търговска добросъвестност,
предполага упражняване на правата на кредитора на паричното задължение по чл.
5, ал. 6 от договора - да го прекрати, като по този начин да ограничи своите
вреди от неизпълнението на недобросъвестния длъжник, търпейки вреди с оглед
неизпълнението само за 2 поредни вноски. За ответника – възложител и длъжник на
паричното задължение, също е съществувала възможност според договора да
ограничи своята отговорност за неустойка по договора, като се откаже с
предвидените в чл. 7, ал. 3 последици – да заплати на Изпълнителя (ищеца)
направените разходи и извършената работа до момента, както и неустойка в размер
на двумесечното възнаграждение.
В състояние на значително
неизпълнение и забава за 12 поредни месечни вноски и пропускане възможността на
всяка от страните да предотврати настъпването на значителни вреди и да бъде
ограничена отговорността за неустойка, страните чрез препращане са запазили
клаузата в анекса от 05.01.2015г. предвиждаща заплащане на неустойка от 365 %
годишна лихва, по отношение и на
вноските с вече настъпил падеж, което накърнява добрите нрави и нарушава
принципа за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, от което
и следва извода за нищожност и наличие на основание само за забавата в бъдеще.
Легалното определение на
неустойката по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД включва уговарянето й освен като
обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди, без да е необходимо те да
се доказват от кредитора, но и функцията – при това кумулативно изискуема от
закона, за гарантиране изпълнението на задължението. Както от семантиката на
разпоредбата, така и от целта на тази клауза следва, че уговарянето й и възникването
на отговорността за заплащането й е всякога с оглед на бъдещо несигурно събитие
– неизпълнението – евентуално забавеното изпълнение, на поето със същия договор
главно задължение. Подобна цел и функция липсват и са неприсъщи в случаите на
вече настъпило значително неизпълнение или забава на главното задължение, при
каквото състояние, подписвайки анекса към 05.01.2015г. страните са се
съгласили, че се дължи този значителен размер на неустойката от 365 % годишно и
за тези с вече настъпил падеж. Непосочването на настъпилите от забавата вреди, каквито реално са били на
лице към момента на подписване на анекса от 05.01.2015г. и кумулативно дадените
от закона функции на неустойката изключват уговарянето й за настъпилите към
момента на подписването му вреди, което я прави нищожна по отношение на тях, а
предявения иск за заплащането й за периода от 03.01.2014г. до 05.01.2015г. –
неоснователен.
За вече настъпилите вреди за
страните е съществувал друг ред за уреждане на отношенията, но не и чрез
запазване на клаузата за неустойка при настъпило значително неизпълнение, за
което са предвидил друга санкция и ред за обезщетяване и на вреди и гаранции в
основния договор – чл. 5 и чл. 7 то
договора.
Предвид гореизложеното
предявеният иск, основан на сключения от 01.10.2009г. договор и анекса към него
от 05.01.2015г. е основателен само за претендираната неустойка за неизпълнение
след действието му от 05.01.2015г. по фактура №********** издадена на
05.01.2015 г., за сумата от 1440 лв. с ДДС, с падеж на плащане 05.01.2015 г. и
платена на 24.10.2016 г. - 6 316.80
лв. (шест хиляди триста и шестнадесет лева и 80 ст.); по фактура
№********** издадена на 02.02.2015 г., за сумата от 1440 лв. с ДДС, с падеж на
плащане 05.02.2015 г. и платена на 24.10.2016 г. - 6 019.20 лв. ( шест хиляди и деветнадесет лева и 20 ст.); по
фактура №********** издадена на 04.03.2015 г., за сумата от 960 лв. с ДДС с
падеж на плащане 05.03.2015 г. и платена на 24.10.2016 г. - 5 750.40 лв. (пет хиляди
седемстотин и петдесет лева и 40 ст.)
Въз основа на така установените
от настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявеният иск
за заплащане на неустойка е частично основателен и следва да се уважи за
дължимата поради неизпълнение неустойка въз основа на последния сключен между
страните анекс от 05.01.2015г. – в размер на 18 086.40 лв.
Що се отнася до приложението на
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД за заместване на нищожната клауза за
неустойка с нормата на чл. 10 ЗЗД, следва да се посочи, че искането е
недопустимо, доколкото следва да е направено от ищеца, а такова искане липсва.
От друга страна е неоснователно, тъй като нормата на чл. 10 ЗЗД не е
повелителна норма от публичния ред.
Както се посочи и по-горе, изцяло
е неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на забава в размер на
законната лихва, като е недопустимо присъждане на лихва върху неустойка за
забавено парично задължение – в който смисъл е постановеното на основание чл.
290 ГПК Решение №
225 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1107/2010 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Марио Бобатинов.
Претенцията на страните да разноски
следва да се уважи съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от
предявените искове, като в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1 434.17 лв. от направените от ищеца разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Доколкото от ответника не е
направено искане по чл. 78, ал. 3 ГПК и липсва данни за разноски извън
заплатените за възнаграждение на вещо лице от общо 150 лв., в тази връзка съдът
не дължи произнасяне.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СЛИВЕН“ ЕОД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******* да
заплати на „ИМИДЖ ЕДВЪРТАЙЗИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *******, чрез пълномощника Т.Р.П.
неустойка от общо 18 086.40 лв. (осемнадесет хиляди и осемдесет и шест
лева и 40 ст.), представляваща неустойка за неизпълнение по договор от
01.10.2009г. и анекс от 05.01.2015г.на парично задължение по фактура
№********** издадена на 05.01.2015 г., по фактура №********** издадена на
02.02.2015 г.и по фактура №********** издадена на 04.03.2015 г., за сумата от
960 лв. с ДДС с падеж на плащане 05.03.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния размер от 165 668.80 лв. (до сто шестдесет и пет хиляди, шестстотин
шестдесет и осем лева и 40 ст.), както и изцяло за претендираното обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху 165 668.80 лв. (до сто
шестдесет и пет хиляди, шестстотин шестдесет и осем лева и 40 ст.) за периода
от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2017г. до окнчателното
изплащане като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ
СЛИВЕН“ ЕОД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******* да
заплати на „ИМИДЖ ЕДВЪРТАЙЗИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *******, чрез пълномощника Т.Р.П.
сумата 1 434.17 лв. (хиляда четиристотин тридесет и четири лева и 17 ст.)
представляваща деловодни разноски съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: