№ 2309
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502585 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20074939 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 54000/2019 г. по описа на
СРС, 59 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от К. Л. К. с ЕГН
**********, против „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК ********* и
„ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК *********, искове с правно основание чл.510 от ГПК за
сумата в размер на 1 101, 39 лева, представляващи дадено вместо плащане вземане на
„ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ул. „Николай Хайтов“ № 12, ет. 5, ап. 18, с постановление на
ЧСИ 808 З.Д., ОС - Варна от 21.08.2019 г. по изп.дело № 683/2017 г., ведно със законна
лихва от предявяване на иска на 24.09.2019 г. до окончателното изпълнение.
Решението е постановено при допусната очевидна фактическа грешка в
наименованието на ответника „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК *********, като вместо
„ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК ********* същият е посочен като „ВИКИНГ - Н." ЕАД с
ЕИК *********.
Решението, в частта на отхвърляне на иска срещу „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК от ищеца К. Л. К.,
с изложени доводи, че е нищожно, недопустимо и неправилно.
Поддържа, че е кредитор на дружеството „ВИКИНГ - Н." ЕООД на основание
1
влязло в законна сила решение и издаден изпълнителен лист. Въз основа на
последните било образувано изпълнително производство, по което бил наложен запор
на всички настоящи и бъдещи вземания на настоящия ответник „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД. Въпреки това на полученото запорно съобщение същия
отговорил, че няма задължения към „ВИКИНГ - Н." ЕООД. Въпреки това
задълженията се превеждали на дружеството Карат 119 ООД макар дружествата
„ВИКИНГ - Н." ЕООД и „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД да имали сключени
договори за обществена поръчка. Поддържа, че на 17.05.2017 г. ответникът
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД е открил процедура за обществена поръчка,
която е завършила със сключване на договори на 13.10.2017 г. /№ А11.А112 и А113/. На
16.10.2027 г. „ВИКИНГ - Н." ЕООД съобщил на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ"
ЕАД , че е цедирал вземанията си по договорите и наредил плащанията по търговски
фактури да се извършват на третото лице- фактор - „Карат - 119“ ЕООД.
Поддържа, че на 13.12.2017 г. с акт № 35096/30.11.2017 г. и № 716/10.01.2018 г.
по изп.д. 683/2017 г. на ЧСИ № 808 З.Д. с район ОС-Варна бил наложен запор на
вземания и бъдещи вземания по договори А-111; А-112 и А-113 от 13.10.2017 г.
На 31.01.2018 г. третото задължено лице - настоящ ответник отказал плащане с
писмо от 31.01.2018 г., в което заявил, че към тази дата няма задължения. Съответно,
според въззивника ответникът не възразил за бъдещите задължения/вземания по
договорите.
На 02.04.2018 г. били сключени анекси по договори №№ А 112 и А 113, с които
от 01.01.2018 г. се увеличила цената на услугата и съответната гаранция.
Според изложеното, въззивника намира че предмет на договора за цесия
/факторинг са вземанията по вече издадените фактури, а не и бъдещите такива, които
са дължими на Викинг - Н. ООД.
Отделно, с последващите анекси била увеличена цената на услугата от дата
предхождаща сключването на анекса, с което са възникнали два вида нови ежемесечно
платими вземания - възникнали преди анекса и/или бъдещи вземания - след анекса.
Същите са със самостоятелни предмети за прехвърляне с нови акцесорни спрямо
анекса договори за възникнали и изискуеми вземания за минали месечни периоди и за
невъзникнали бъдещи вземания за следващи месечни периоди, за размера на
увеличението на цената, съобщение за прехвърляне на тези нови вземания/задължения
на/към Викинг - Н. ООД - липсва.
Отделно, след прекратяване или приключване на договора възниквало
задължение за настоящият ответник да възстанови вземане за договорен размер на
съответната внесена гаранция, която била изискуема на отпаднало основание след 10
дни и е задължение за ответника за вземане на отпаднало основание, но продължава да
е задължение по договора и след като задължението не е без основание е дължимо по
2
договора на отпадало основание при договорените по чл.111 от ЗОП условия за
връщане на гаранцията.
Посоченото, според ищеца, обосновава основателността на исковата претенция
за бъдещи вземания по договора за услуга, възникнали след налагането на запора до
размера на иска срещу „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********.
Поддържа, че на 21.08.2019 г. са възложени вместо плащане запорирани
вземания и бъдещи вземания по договорите за услуга A 111, А 112, А 113 от 13.10.2017
г.
Исковата претенция е срещу третото задължено лице по изпълнително
производство за възложени на ответника вземания по запорирани всички настоящи и
бъдещи вземания на длъжника по конкретни договори за доставка на услуги, които
задължения са отречени от ответника, позовал се е на съобщение от доставчика на
услуги за сключен, преди договорите за доставка на услуга, акцесорен договор за
факторинг за прехвърляне на всички вземания по търговски фактури в едно с всички
принадлежности и обезпечения по договорите за услуга, издадени от длъжника на
ответника, но при липса посочване на бъдещи вземания, такива липсват, не са
посочени.
Поддържа, че решението на СРС е неясно, липсва отхвърляне на конкретно
искане - осъдително, установително, преобразуващо или др., липсва яснота солидарна,
самостоятелна, в евентуалност или друга е отговорността на ответниците.Сочи, че не е
ясно защо при липса на петитум срещу длъжника по изпълнението.
Поддържа, че съдът е разгледал искането на правно основание чл.510 от ГПК за
което е некомпетентен, липсва правна възможност да действа вместо съдебен
изпълнител. Процесните искове за вземане на договорно основание и за неоснователно
обогатяване във вр. чл.510 ГПК се основават на една от алтернативните хипотези на
чл. 510 ГПК - възлагане /предоставяне/ на взискателя вместо плащане. Визираното в
чл.134 ЗЗД е за конституирането на задължителен другар на страната на ищците, касае
другата хипотеза по чл.510 ГПК - възлагане за събиране. Съгласно цитираната от
жалбоподателя практиката на ВКС в решение №145 от 28.06.2018 г по т.д. №
2180/2016 г, ТК , II ТО на ВКС и определение №688 от 04.12.2019 г по т.д. № 729/2019
г, ТК , II ТО на ВКС при възлагане на вземане вместо плащане е налице "принудителна
цесия" и взискателят придобива вземането на длъжника си спрямо третото лице.
Поради това, според въззивника, остава неясно защо и на какво основание е
конституиран като ответник Викинг Н. ООД по искове за вземане на договорно
основание и на отпаднало основание.
Според ищеца, необходимо, но и достатъчно, за да настъпи промяна в личността
на кредитора било достигането до длъжника на уведомление от първоначалния
кредитор съдържащо неизгодни за неговият автор изявления - към коя дата, кои свои
3
вземания по вид и основание е прехвърлил — изискуеми, възникнали но все още
неизискуеми и/или бъдещо вземане. От тази гледна точка безпредметно било
изследване предмета на договора за прехвърляне на вземания, но от значение било
изявлението кога е сключен, като акцесорен на вземанията и за кои вземания се отнася.
Затова и в рамките на отношението между кредитор и длъжник то било необходимо,
но и достатъчно за длъжника както да отрече легитимацията на първоначалния си
кредитор за издадените фактури към датата на сключване на договора за прехвърляне
на вземания - 25.03.2016 г., така и да откаже изпълнение на всяко друго лице,
основаващо претенцията си на правата на уведомилия го кредитор, но само за
вземанията съществували по издадени фактури за вземания по догори А111, А112 и
А113 от 13.10.2017 г. към 25.03.2016 г., но не и за фактури които тепърва ще издаде
или за вземания които още не са възникнали към датата на съобщаване.
Съобщаването преди или след сключване на договорите за услуги за
прехвърляне на вземанията по тях преди вземане на решението за обявяване на услуга
и сключване на договор за нея имало един и същ ефект - липса на правни последици.
Въпросът кога е оформено обективираното в съобщението договорено съгласие
има правно значение защото ищецът възразявал срещу относимостта на договора за
цесия/факторинг към предмета на договорите за услуги. Ищецът не оспорва, а и
представеното уведомление носи подпис на законния представител на длъжника, от
което следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за прехвърлените вземания по
търговски фактури и да разплати всички плащания по издадени фактури на Фактора.
При тези обстоятелства счита, че договора за прехвърляне на вземания от
25.03.2016 г. е неотносим към вземанията по договорите за услуга от 13.10.2017 г. и не
е произвел твърдяното в съобщението действие. Същевременно, липсата на
съобщаване за прехвърляне на бъдещи вземания по договора или по бъдещи фактури
определя липса на прехвърлени бъдещи вземания възникнали или изискуеми на
съответно основание.
Заявява, че след получаване на съобщението третото задължено лице е
започнало да превежда задълженията си по договорите за услуга по способа посочен
във втората част на съобщението, а това поставя въпроса дали е налице плащане. В
съобщението е наредено да се плаща на лице имащо качеството фактор за съответното
задължение, което изключва да е осъществено погасяване на задължения към Викинг
Н. ЕООД с плащане на трето лице. Т.е недопустим е иск по чл. 452 от ГПК и е налице
„принудителна цесия" за бъдещите вземания след запора.
Това, според ищеца, означава, че към датата на наложения запор вземането е
съществувало в патримониума на длъжника Викинг Н. ЕООД, за да легитимира ищеца
като негов титуляр по силата на „принудителната цесия". Ето защо предявеният иск
следва да бъде приет за основателен.
4
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението като неправилно и
моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответника „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, в който е изразено становище за
нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението, като
правилно. Не оспорва сключването на договорите с Викинг Н. ЕООД след проведена
обществена поръчка на 13.10.2017 г. Не оспорва, че на 16.10.2017 г. бил уведомен от
Викинг Н. ЕООД за сключването на договор за факторинг с Карат 119 ЕООД, във
връзка с което изпълнява посоченото като превежда дължимите суми по договорите на
Карат 119 ЕООД. Не оспорва, че със запорно съобщение от 30.11.2027 г. на ЧСИ З.Д. с
рег.№ 808 на КЧСИ и район на действие – района на ОС Варна бил уведомен да не
заплаща суми дължими на Викинг Н. ЕООД до размера, който е посочен в запорното
съобщение – 1101.39 лв. Почти година след сключването на договора за факторинг, на
21.08.2019 г., ЧСИ е издал постановление, с което е възложил на ищеца вместо
плащане запорираното вземане на Викинг Н. ЕООД към „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД до размер на сумата 1101.39 лв., която сума представлява
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд. Заявява, че съобразно
отправеното до съда искане, СРС се е произнесъл при правилна и вярна правна
квалификация в рамките на предмета на спора при правилно конституиране на
надлежните пасивно легитимирани да отговарят по иска лица. Възраженията на ищеца
в посочения смисъл намира за неоснователни. Изложените от СРС фактически
констатации и правни изводи, че сключените договори са били прекратени преди
издаване на соченото постановление на ЧСИ намира за правилни и съответни на
събраните доказателства, каквато е и позицията на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответника „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК *********.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
5
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2
ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от К. Л. К. с ЕГН
**********, с която срещу „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ” ЕАД с ЕИК ********* и
ВИКИНГ-Н. ЕООД, ЕИК ********* са предявени искове с правно основание чл.510
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ” ЕАД да му заплати сумата от 1 101, 39 лева,
представляващи дадено вместо плащане вземане на ВИКИНГ-Н. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Николай
Хайтов“ № 12, ет. 5, ап. 18, с Постановление на ЧСИ З.Д. с рег. № 808 на КЧСИ, с
район на действие – района на ОС - Варна от 21.08.2019 г. по изп.дело № 683/2017 г.,
което вземане произтича от сключени на 13.10.2017 г. договори за охрана № А11.А112
и А113, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 24.09.2019 г. до
окончателното изпълнение.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ” ЕАД с ЕИК *********, оспорва иска, и моли същия да бъде
отхвърлен с присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът ВИКИНГ-Н. ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.510, изр.1 ГПК запорираното вземане се
предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо
плащане. Посочените в чл.510 ГПК възможности представляват същински
изпълнителни способи за удовлетворяване на взискателя при бездействие на третото
задължено лице. Възлагането на вземането за събиране представлява овластяване на
взискателя, по негово искане, в качеството му на процесуален субституент
/процесуален застъпник/ да предяви иск /чл. 134 ЗЗД/ срещу третото задължено лице
и да се снабди с изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става
титуляр на вземането и не може да се разпорежда с него. То създава правомощие на
взискателя да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка.
Възлагането на вземането вместо плащане има гражданските последици на
цесия срещу плащане по смисъла на чл. 65, ал. 3 ЗЗД, т.е. представлява един вид
принудителна цесия. Взискателят става титуляр на вземането и може да се разпорежда
с него: ако длъжникът има изпълнителен лист- взискателят може да събира вземането
от свое име; ако длъжникът има изпълнително основание без изпълнителен лист-
взискателят може да се снабди с такъв в своя полза; а ако длъжникът няма
6
изпълнително основание- взискателят трябва да води исков процес като главна страна.
Изпълнението върху вземания на длъжника от трето задължено към него лице
/чл. 507 и сл. ГПК/ като изпълнителен способ е основано на притезанието на длъжника
да иска от третото задължено спрямо него лице предаване на дължимите имуществени
обекти- пари или вещи, независимо от основанието, на което те се дължат. 3а да бъде
вземането обект на изпълнение, не е нужно то да е изискуемо. Такъв обект могат да
бъдат условни, спорни, срочни вземания, както и вземания, които зависят от
предоставяне на насрещна престация от длъжника. Не се дължи и проверка, дали
действително длъжникът има вземане спрямо третото задължено лице- запорът се
налага и изпълнителните действия се предприемат само въз основа на твърденията на
взискателя за неговото съществуване. Взискателят може да се удовлетвори едва след
като спорът относно вземането се разреши със сила на пресъдено нещо, като
едновременно с това се установи неговата ликвидност и изискуемост.
В този смисъл не съществува спор както в съдебната практика, така и в правна
доктрина, че правните последици, произтичащи от предоставено на взискателя по реда
на чл.510 ГПК за събиране запорирано вземане на длъжника и възлагането му на
същия вместо плащане не са равнозначни.
Първото не променя правното положение на третото задължено лице, което
остава носител на вземането - негов титуляр, поради което взискателят на когото
вземането е възложено с постановление на съдебен изпълнител по реда на чл. 510 ГПК
придобива единствено качеството на процесуален субституент и разполага само с
право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка.
Възлагането вместо плащане, като способ за принудително удовлетворяване на
взискателя е своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите й правни
последици - превръща последния в титуляр на самото вземане и той може да се
разпорежда с него, т.е. да го упражнява именно в качеството си на негов носител. В
този смисъл е и трайната и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК (Решение № 56/10.09.2014 г., по т.д. № 3057/2013 г., на ІІ т. о.).
В случая претенцията на ищеца се основава на възложеното му вместо плащане
вземане, с Постановление на ЧСИ от 21.08.2019 г., на неговия длъжник „Викинг - Н.“
ЕООД към третото лице „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД произтичащо от
сключените между тях Договори за възлагане на обществена поръчка за услуги A-111,
А-112 и А-113 от дата 13.10.2017 г. с предмет договори за въоръжена физическа
охрана.
Настоящият съдебен състав приема, че изпълнението върху вземания на
длъжника от третото задължено към него лице /чл. 507 и сл. ГПК/ като изпълнителен
способ е основано върху притезанието на длъжника да иска от третото задължено
спрямо него лице предаване на дължимите имуществени обекти - пари или вещи,
7
независимо от основанието, на което те се дължат. 3а да бъде вземането обект на
изпълнение, не е нужно то да е изискуемо. Не се дължи и проверка дали действително
длъжникът има вземане спрямо третото задължено лице - запорът се налага и
изпълнителните действия се предприемат само въз основа на твърденията на
взискателя за неговото съществуване.
Насочването на изпълнението върху вземане от трето задължено лице става с
налагането на запора. Запорът върху вземания на длъжника представлява
разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на
длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото
задължено лице - да извършва плащания на длъжника под страх от отговорност за
повторно плащане - чл. 452, ал. 3 ГПК /при наложен запор предаването на сумата на
съдебния изпълнител е единственото правопогасяващо плащане, тъй като плащането
на самия кредитор е с отречена от закона правна валидност; който плаща зле, плаща
два пъти/. Запорът върху вземането се счита наложен с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3
и чл. 507 ГПК. От този момент насетне на третото лице се забранява за извършва
плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на
дължимите суми. Процесуална последица от наложения запор е възможността при
отказ за доброволно изпълнение от страна на третото задължено лице, тъй като същото
оспорва задължението си, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на
взискателя за събиране или вместо плащане - чл. 510 ГПК /в този случай при
условията на процесуална субституция от вида на застъпничеството взискателят
разполага с правото да предяви осъдителен иск, като го насочи срещу третото
задължено лице и длъжника по изпълнението - виж чл. 26, ал. 2 ГПК/ - в този смисъл
за и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК и Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
на ВКС по тълк.дело № 3/2015 г., ОСГТК.
Евентуални претенции за вземането по смисъла на чл. 508, ал. 1, т. 2 ГПК от
трети лица следва да бъдат съобщени от третото задължено лице на съдебния
изпълнител, тъй като съставляват част от задължението му за уведомяване след
получаване на запорното съобщение. Тази информация е необходима, за да може
взискателят да прецени по какъв начин на организира защитата си. При евентуално
неизпълнение на задължението за уведомяване може да се поставя въпроса за
ангажиране на отговорността на третото задължено лице поради липса на информация
относно вземането, в т.ч. да понесе отговорността за разноски ако предявеният срещу
него иск от взискателя е бил отхвърлен поради неуведомяване.
Когато третото задължено лице по изпълнителния запор признае запорираното
си задължение и предаде дължимото на съдебния изпълнител - чл. 508, ал. 3 ГПК,
8
последният е длъжен дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори
суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД
ред за удовлетворяване на вземанията.
В случая страните не спорят и се установява, че по силата на влязло в законна
сила съдебно решение по гр.д.№ 1269/2017 г. по описа на РС Варна и издаден на
28.09.2017 г. изпълнителен лист ищецът се легитимира като кредитор на „ВИКИНГ -
Н." ЕООД за сумата 1101.39 лв., която сума представлява дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд.
Страните не спорят и се установява, че по образуваното изп.д.№ 683/2017 г. по
описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на КЧСИ с район на действие ОС Варна, с
Постановление на ЧСИ от 21.08.2019 г. на взискателя К. Л. К. е възложено вместо
плащане вземането на длъжника „Викинг - Н.“ ЕООД към третото лице „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД по сключените между тях Договори за възлагане на
обществена поръчка за услуги A-111, А-112 и А-113 от дата 13.10.2017 г. с предмет
договори за въоръжена физическа охрана и охрана със СОТ до размера на вземането
1101.39 лв.
Доводите на въззивника, че неправилно първата инстанция е отхвърлила като
неоснователен иска основавайки се от една страна на сключването на договор за
факторинг от страна на задълженото спрямо него лице „ВИКИНГ - Н." ЕООД на
16.10.2017 г., а от друга с приключването на договорите за физическа охрана още през
2018 г., т.е. преди постановлението, с което е възложено вместо плащане вземането,
съдът намира за основателни.
Действително, чрез представените по делото доказателства е установено
сключването на договор за факторинг от 25.03.2016 г. и анекс към него от 16.10.2017 г.
между „Викинг - Н.“ ЕООД и третото лице „Карат - 119“ ЕООД, т.е. преди получаване
на запорното съобщение от ответника „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД на
13.12.2017 г. по образуваното изпълнително дело.
Така в производството е установено, че по силата на този договор за факторинг
сключен между длъжника „Викинг - Н.“ ЕООД и третото лице „Карат - 119“ ЕООД на
25.03.2016г., „Викинг -Н.“ ЕООД е прехвърлил всички свои вземания по търговски
фактури, ведно с всички принадлежности и обезпечения, издадени от Викинг - Н.“
ЕООД към „Столичен автотранспорт“ ЕАД по Договорите за физическа охрана от
13.10.2017 г. на третото лице фактор „Карат - 119“ ЕООД.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, договорът за факторинг
прехвърля вземанията на кредитора „Викинг - Н.“ ЕООД към новия кредитор „Карат -
119“ ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за предишния кредитор съществува
задължение да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да му го потвърди писмено, а
според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
9
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Установява се, че кредиторът „Викинг - Н.“ ЕООД е изпълнил задълженията си по чл.
99 ал. 3 и ал. 4 чрез писменото си уведомление до „Столичен Автотранспорт“ ЕАД с
дата 16.10.2017г. Задълженията на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД към „Викинг - Н.“
ЕООД са се погасили на същата дата 16.10.2017 г. и са възникнали в полза на новия
кредитор „Карат - 119“ ЕООД.
С оглед това и чрез приложеното по делото писмо /входящ номер по описа на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД - 2674 от 16.10.2017г./ и констатациите на експерта по
ССчЕ, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се потвърждава, че
всички плащания, дължими по издадените от „Викинг - Н.“ ЕООД във връзка с
изпълнението на договорите фактури са извършвани от „Столичен автотранспорт“
ЕАД към фактора „Карат - 119“ ЕООД по банкова сметка в „Юробанк България“ АД.
Установено е и страните не спорят, че договорите за охрана са изпълнени и
приключени още през 2018 г. /след получаване на запорното съобщение от страна на
третото задължено лице на 13.12.2017 г./, каквито са и фактическите констатации на
СРС.
Така, видно от приложеното допълнително споразумение за прекратяване на
Договор № А - 111/13.10.2017 г. с изх. № 125 от 31.01.18 г. е, че Договор № А -
111/13.10.2017 г. е прекратен, считано от 01.02.2018 г. Съответно, чрез приложените по
делото доказателства е установено, че Договор № А - 112/13.10.2017 г. е прекратен на
основание чл. 49, ал. 1, т. 1 от Договора във връзка с чл. 5 от Договора, считано от
13.10.2018 г.; Договор № А - 113/13.10.2017 г. е прекратен на основание чл. 49, ал. 1, т.
1 от Договора във връзка с чл. 5 от Договора, считано от 13.11.2018 г.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на
приетата ССчЕ, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се
установява обаче, че след приключване на договорите № А111, № А112 и № А113 от
13.10.2017 г. с платежно нареждане от 22.11.2018 г. /след получаване на запорното
съобщение на 13.12.2017 г./ от ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД последния е
заплатил /върнал/ на „Викинг Н.“ ЕООД размерът на гаранцията в размер на 7 200 лв.
по договор № А113 от 13.10.2017 г.
Както бе посочено в текста на чл. 510 ГПК от законодателя е уредена хипотеза
на процесуална субституция в изпълнителното производство, като в случая спрямо
третото задължено лице - „Столичен автотранспорт“ ЕАД липсва изпълнително
основание, което следва да бъде създадено след провеждането на осъдителен исков
процес. Активната процесуална легитимация на ищеца К. Л. К. да проведе такъв пряко
произтича от издаденото по реда на чл.510 ГПК постановление от съдебния
изпълнител, с което същия му е предал вземането за плащане. Това възлагане, както бе
посочено, има гражданско-правните последици на цесия вместо плащане /чл. 65, ал. 3
10
ЗЗД/, като взискателя става притежател на вземането и го упражнява в това качество.
Налице е института на принудителна цесия. Трябва да се отбележи обаче, че ако
длъжника по изпълнението не е бил носител на вземането, което е прехвърлено на
взискателя чрез института на принудителната цесия, то последният също няма как да
придобие материални права.
Така се стига и до същността на спора по настоящото дело, а именно дали К. Л.
К. заявяващ се като носител на парични вземания придобити по реда на принудителна
цесия /чл. 510 ГПК/ установява, че подобни вземания са възникнали и съществуват,
като длъжник по тях и отговорен за плащането им е ответникът - „Столичен
автотранспорт“ ЕАД . Източник на тези вземания се поддържа да са договорите за
охрана сключени на 13.10.2017 г.
Предвид установеното и предвид изложените по-горе правни изводи, настоящия
състав намира че в отклонение на правилата на чл.450, ал. 3, чл. 507 и чл.508 ГПК
ответникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД е извършил плащане в полза на „Викинг
Н.“ ЕООД на сумата 7 200 лв., част от която се установява, че е дължима на ищеца въз
основа на издаденото от ЧСИ Постановление от 21.08.2019 г., с което му е възложено
вместо плащане вземането на „Викинг Н.“ ЕООД към „Столичен автотранспорт“ ЕАД
по сключените договори за охрана от 13.10.2017 г. и то, след получаване на запорното
съобщение на 13.12.2017 г.
По тези причини ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД се явява пасивно
легитимиран да отговаря за този си дълг спрямо ищеца за сумата в размер на 1 101, 39
лева (хиляда сто и един лева и тридесет и девет стотинки), представляващи дадено
вместо плащане вземане на „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК *********, с постановление
на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на КЧСИ и район на действие – района на ОС - Варна от
21.08.2019 г. по изп.дело № 683/2017 г., ведно със законна лихва от предявяване на
иска на 24.09.2019 г. до окончателното изпълнение. Искът по чл.510 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ следва да бъде уважен за посочената сума.
При така формираните изводи, поради несъвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно на
основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК и предявения иск следва да бъде уважен спрямо
ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 25.00 лв.- за
държавна такса и в размер на 50.00 лв. за държавна такса пред първата инстанция и в
размер на 600.00 лв.-направени разноски за съдебна експертиза пред първата
инстанция.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. П. Т. от АК Варна, процесуален
11
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лв. за настоящата инстанция и в размер на 600.00 лв. за първата инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20074939 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 54000/2019 г. по
описа на СРС, 59 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, като неоснователен предявения
от К. Л. К. с ЕГН **********, против „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.510 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.
327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 1 101, 39 лева, представляващи
дадено вместо плащане на К. Л. К. с ЕГН ********** вземане на „ВИКИНГ - Н."
ЕООД с ЕИК ********* към „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК
*********, с Постановление на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на КЧСИ с район на действие –
района на ОС - Варна от 21.08.2019 г. по изп.дело № 683/2017 г., ведно със законна
лихва от предявяване на иска на 24.09.2019 г. до окончателното изпълнение, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК ********* да заплати
на К. Л. К. с ЕГН **********, на основание чл.510 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 1 101, 39 лева, представляващи дадено вместо плащане
на К. Л. К. с ЕГН ********** вземане на „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК ********* към
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК *********, произтичащо от сключени
договори № А11.А112 и А113 от 13.10.2017 г. за охрана, което вземане е възложено
вместо плащане с Постановление на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на КЧСИ с район на
действие – района на ОС - Варна от 21.08.2019 г. по изп.дело № 683/2017 г., ведно със
законна лихва върху сумата от предявяване на иска на 24.09.2019 г. до окончателното
изпълнение.
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК ********* да заплати
на К. Л. К. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25.00 лв. –разноски
за въззивната инстанция и в размер на 650.00 лв.-разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК ********* да заплати
на адв. П. Т. от АК Варна, процесуален представител на ищеца К. Л. К., на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер на 400.00 лв. за настоящата инстанция и в размер на 600.00 лв. за първата
инстанция
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13