№ 38
гр. гр. Добрич , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500197 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД-гр.Добрич срещу решение
№260194/01.03.2021 г. по гр.д.№1822/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е признато
за установено по отношение на ИВ. Г. К. с ЕГН ********** от ***,че не дължи на
дружеството-въззивник сумата от 162,47 лв,представляваща 1/3 от сумата от 487,41 лв-
неплатени задължения за ВиК-услуги за обект в гр.Д.,кл.№*** за периода 02.11.2004 г. -
18.03.2016 г.;-282,68 лв,представляваща 1/6 от сумата 848,04 лв-начислено обезщетение за
забава върху главните задължения за периода на забавата-от деня,следващ тридесетия ден от
фактуриране на задължението,до датата на исковата молба,като въззивникът е осъден да
заплати на ИВ. Г. К. сторени разноски в размер на 100 лв заплатена държавна такса и 240 лв
с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение;е признато за установено по отношение на М.
Г. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,че не дължи на въззивника сумата от 162,47
лв,представляваща 1/3 от сумата от 487,41 лв-неплатени задължения за ВиК-услуги за обект
в гр.Д.,кл.№*** за периода 02.11.2004 г.-18.03.2016 г.;-282,68 лв,представляваща 1/6 от
сумата 848,04 лв-начислено обезщетение за забава върху главните задължения за периода на
забавата-от деня,следващ тридесетия ден от фактуриране на задължението,до датата на
исковата молба,като въззивникът е осъден да заплати на М. Г. К. разноски в размер на 100
лв държавна такса и 240 лв с ДДС адвокатско възнаграждение;е признато за установено по
1
отношение на ЛЮС. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,че не дължи на въззивника сумата от
162,47 лв,представляваща 1/3 от сумата от 487,41 лв-неплатени задължения за ВиК-услуги за
обект в гр.Д.,кл.№*** за периода 02.11.2004 г.-18.03.2016 г.;-282,68 лв,представляваща 1/6 от
сумата 848,04 лв-начислено обезщетение за забава върху главните задължения за периода на
забавата-от деня,следващ тридесетия ден от фактуриране на задължението,до датата на
исковата молба,като въззивникът е осъден да заплати на ЛЮС. Д. К. разноски в размер на
100 лв държавна такса.Според въззивника обжалваното решение било неправилно,тъй като
противоречало на действителното правно положение.Районният съд не преценил правилно
всички наведени от въззивника доводи в отговора на исковата молба и допълнението към
него,като се позовал само и единствено на изтекла погасителна давност.Решението било
необосновано поради нарушаване на правилата на логическото мислене и опитните правила
и поради необсъждане на доводите и аргументите на въззивника.Настоява се за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се сторените от въззивника
разноски в двете инстанции,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите И.К.,М.К. и Л.К.
изразяват становище за неоснователност на жалбата,като настояват за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на сторените от тях разноски в настоящата
инстанция.Сочат,че в жалбата са наведени най-общи и бланкетни доводи за неправилност на
първоинстанционното решение без конкретизация кои изводи на съда са неправилни и кои
доказателства и доводи на въззивника не са обсъдени.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е
получил препис от първоинстанционното решение на 04.03.2021 г.,а жалбата е подадена на
10.03.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 18.03.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния
съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото
е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е
правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1822/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени
обективно кумулативно съединени при условията на чл.213 от ГПК отрицателни
установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от ИВ. Г. К.,М. Г. К. и ЛЮС. Д.
К.,тримата от гр.Добрич,срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД-гр.Добрич,с
които се настоява да се признае за установено по отношение на ответното дружество,че
всеки от тримата ищци-наследници на К.М.К.,не дължи на дружеството сумата от 162,47
2
лв,представляваща 1/3 от сумата от 487,41 лв-неплатени задължения за предоставени ВиК-
услуги за обект в гр.Д.,кл.№*** за периода 02.11.2004 г.-18.03.2016 г.,както и сумата от
282,68 лв,представляваща 1/6 /забел. вероятно размерът от 1/6 е техническа
грешка,доколкото всъщност се касае за 1/3/ от сумата 848,04 лв-начислено обезщетение за
забава върху главните задължения в размер на законната лихва за периода на забавата-от
деня,следващ тридесетия ден от фактуриране на задължението,до датата на подаване на
исковата молба.
В исковата молба е изложено,че ищците са наследници по закон на К.М.К.,б.ж.на
гр.Добрич,починала на 22.03.2011 г.,която е бивш абонат на ответното дружество за имот в
гр.Д..След нейната смърт имотът се обитавал от ищеца М. Г.К.,като и до настоящия момент
партидата се водела на името на починалата.Били начислени неплатени задължения в
размер на 487,41 лв за предоставени ВиК-услуги за периода 02.11.2004 г.-18.03.2016 г. и
848,04 лв-обезщетение за забава.Всеки от ищците дължал по правило по 1/3 от горните
задължения предвид квотата си в наследството.Посочените вземания на ответното
дружество обаче не били дължими,тъй като били погасени по давност.Съгласно чл.111 б.»в»
от ЗЗД периодичните плащания,каквито били настоящите,се погасявали с кратката 3-
годишна давност,който период бил изтекъл.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковете,като
навежда доводи,че срокът на погасителна давност не е изтекъл.Позовава се на изпратено от
него и връчено на един от ищците предписание №034350/20.08.2019 г. за промяна партидата
за имота и за заплащане на дължимите суми,както и на подадени две молби от ищеца И. Г.К.
до дружеството за издаване на справки за дължимите суми,на които ответникът отговорил с
две писма от 02.07.2020 г. и 17.07.2020 г.,в които дължимите суми били посочени,респ.
никой от наследниците не се противопоставил на съществуването на задълженията във
визираните размери.
При условия на ограничен въззив въззивният съд извършва проверка на правилността на
обжалвания акт,при която е ограничен от изрично наведените във въззивната жалба в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК основания и дължи произнасяне само по последните /така чл.269 от
ГПК/.В случая въззивната жалба е бланкетна.Същата съдържа подробни теоретични
постановки за дейността на въззивната инстанция като втора инстанция по същество на
спора,както и относно задължението на съда активно да участва при изясняване на делото и
да съдейства на страните за разкрИ.е на обективната истина.Най-общо е посочено,че
обжалваното решение противоречи на действителното правно положение;че
първоинстанционният съд не обсъдил и не преценил правилно доводите на ответника и
доказателствата по делото.Липсва конкретика кои факти са останали неизяснени и кои
доказателства са необсъдени или неправилно обсъдени от първоинстанционния съд.При
бланкетна въззивна жалба,в която не се съдържат конкретни основания за неправилност на
обжалваното решение,въззивният съд може да се произнесе директно за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
3
Въпреки горната констатация въззивният съд намира за необходимо да изложи следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е установено по делото,че ищците са наследници по закон на К.М.К.,б.ж.на
гр.Добрич,починала на 22.03.2011 г.,като И. Г.К. и М. Г.К. са синове на горната
наследодателка,а Л. Д.К. е нейна внучка-дъщеря на сина й Д. Г.К.,починал през ** г.Всеки
от тримата ищци участва с квота от по 1/3 в наследството-активи и пасиви.Не е спорно,че
наследодателката е била абонат на ответното дружество за имот в гр.Д..След нейната смърт
имотът се обитавал от ищеца М. Г.К.,като и до настоящия момент партидата се водела на
името на починалата.
От заключението по допуснатата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че всъщност начислените от ответното дружество неплатени задължения по
партидата на наследодателката на ищците са в размер на 487,41 лв-главници на задължения
за ВиК-услуги за посочения обект на потребление за периода от 02.11.2004 г. до 18.03.2016
г. и в размер на 553,40 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху отделните фактурирани задължения.Главниците са начислени с 88 бр. фактури през
периода от 31.12.2004 г. до 21.03.2016 г.За забава в плащането е начислявано и обезщетение
за забава в размер на законната лихва при изискуемост от първия ден след изтичане на 30-
дневния срок за плащане след фактуриране на задължението с общо 66 бр.фактури.В
посочените 66 бр. фактури за законна лихва е начислено обезщетение в общ размер от
717,38 лв,от което 553,40 лв са лихвите,начислени върху процесните главни задължения,а
останалите 163,98 лв са начислени за главни задължения извън процесния период.Очевидно
горницата от 553,40 лв до 717,38 лв,т.е. сумата от 163,98 лв,е недължима от ищците като
обезщетение за забавено плащане на процесните главници,начислени за периода от
02.11.2004 г. до 18.03.2016 г.,тъй като касае забавата на главни задължения от друг период-
според заключението по ССЕ 159,63 лв законна лихва е начислена за периода от 29.12.2018
г. до 31.07.2020 г. по фактура №**********/29.11.2008 г. върху главница от 132,19 лв за
отчетени 81 куб.м потребена вода през периода от 14.09.2001 г. до 02.11.2004 г.
/предхождащ процесния период/,а 4,35 лв са начислени за периода от 21.09.2019 г. до
31.07.2020 г. по фактура №**********/28.08.2019 г. върху главница от 49,21 лв за отчетени
15 куб.м потребена вода през периода от 22.07.2019 г. до 20.08.2019 г. /следващ процесния
период/.Върху главниците от процесния период не се дължи от ищците и остатъкът от
717,38 лв до заявените в петитума на исковата молба 848,04 лв,т.е. 130,66 лв,защото такава
сума изобщо не е начислена като обезщетение за забавено плащане с процесните фактури и
самото ответно дружество не я претендира като дължима за обекта на потребление.Тя не е
дължима и според изчисленията на вещото лице по ССЕ на база начислените главници за
потребени ВиК-услуги за процесния период.
Останалите начислени от ответното дружество вземания за главници в общ размер от 487,41
лв за процесния период 02.11.2004 г.-18.03.2016 г. и за обезщетение за забава върху тях в
размер на 553,40 лв са също недължими от тримата ищци,като всеки от тях не дължи 1/3 от
4
вземанията с оглед наследствената си квота,защото са погасени по давност.Според
постановките на Тълкувателно решение №3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,електроснабдителни и водоснабдителни
дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна погасителна давност.Характер на периодични плащания имат и начисляваните
периодично върху отделните главници обезщетения за забавено плащане в размер на
законната лихва,изискуеми от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане след
фактуриране на главното задължение,които също се погасяват с кратката 3-годишна
давност.Последната главница от процесния период е фактурирана с фактура от 21.03.2016
г.,като според чл.33 ал.2 от ОУ на ответното дружество фактурираните вземания се
заплащат от потребителите в 30-дневен срок от фактурирането,т.е. същите стават изискуеми
от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане след издаване на съответната
фактура,или в случая последната главница е изискуема от 21.04.2016 г.Тригодишният срок
на погасителна давност за последната главница е изтекъл на 21.04.2019 г. или по-скоро на
22.04.2019 г.,доколкото 21 април е неприсъствен ден-неделя.За предходните главници от
процесния период срокът на погасителна давност е изтекъл още по-рано.Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни /акцесорни/ вземания,макар давността за тях да не е
изтекла.Следователно за погасени по давност се считат и всички вземания в общ размер от
553,40 лв,представляващи обезщетения за забавено плащане на погасените по давност
главни задължения-предмет на исковете.
Към датата на предявяване на настоящите искове 31.07.2020 г. всички процесни вземания са
погасени по давност и не се дължат от ищците.
Нито едно от визираните от ответното дружество в отговора му на исковата молба действия
не води до прекъсване на давността.Според разпоредбата на чл.116 от ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника;с предявяване на иск или възражение;с
предприемане на действия за принудително изпълнение.На първо място цитираното
предписание №034350/20.08.2019 г. /на лист 36 от делото на ДРС/,с което на ищеца М. Г.К.
е указано от ответното дружество какъв е размерът на задълженията,като е даден 15-дневен
срок за плащането им,както и отправените от ответното дружество писма в отговор на молба
на ищеца М.К. от 09.06.2020 г. и на ищеца И.К. от 09.07.2020 г.,съответно писма с изх.№ от
02.07.2020 г. и от 17.07.2020 г. /на листи 37 и 38 от делото на ДРС/,с които също е указан
размерът на задълженията и е даден 7-дневен срок за плащане,респ. е предложено
сключване на споразумение за разсрочване на задълженията,са действия на
дружеството,провокирани и от молби на двама от ищците-всички извършени след изтичане
на срока на погасителна давност.Към датата на предписанието 20.08.2019 г. и към датите
09.06.2020 г. и 09.07.2020 г.,когато М.К. и И.К. подават въпросните молби,давността вече е
изтекла,т.е. няма как да бъде прекъсната давност,която вече е изтекла.Освен това
подаването на молби от ищците за изготвяне на справки за дължимите суми не води до
прекъсване на давността,защото молбите не обективират признание на вземанията от
5
длъжниците.Признание на вземанията щеше да е налице,ако длъжниците бяха наясно с
размера и периода на задълженията и в молбите се съдържаха изявления,че вземанията
действително се дължат от тях.Очевидно такива изявления не би могло да се съдържат в
тези молби,доколкото авторите им не са били наясно с размера на задълженията,щом
настояват да им се изготви справка за последните.Форма на признание на дълга би било
сключването на споразумение между страните за разсрочване на задълженията,но такова не
е било сключено,или извършено плащане поне на част от задълженията при яснота за целия
им размер,каквото не е осъществено от длъжниците.Преди изтичане на давността
кредиторът не е предявил иск за вземанията,нито е предприел действия за принудителното
им събиране,поради което очевидно давността не е била прекъсната.
Предвид изложеното съдът намира отрицателните установителни искове за
основателни.Първоинстанционното решение,с което са уважени,е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта за разноските,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед
изхода от спора в полза на всеки от тримата ищци са присъдени съдебно-деловодни
разноски,сторени в първата инстанция.
При този изход от спора ответникът по делото и въззивник „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД няма право на разноски нито за първата,нито за въззивната инстанция,респ.
такива не следва да се присъждат.Въззиваемите и ищци по делото са претендирали
присъждане на сторените от тях разноски в настоящата инстанция и такива им се
следват.Представени са доказателства за сторени разноски само от въззиваемите И. Г.К. и
М. Г.К. в общ размер на 600 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,изплатено от всеки от
тях в размер на по 300 лв с ДДС съгласно договора за правна защита и съдействие на лист
30 от делото на ДОС.В полза на същите следва да се присъдят разноски в размер на по 300
лв адвокатско възнаграждение с ДДС.Въззиваемата Л.К. не е представила доказателства за
сторени от нея разноски и такива не следва да й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260194/01.03.2021 г. по гр.д.№1822/2020 г. на Добричкия
районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД-гр.Добрич,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“ №59 да заплати на ИВ. Г. К. с
ЕГН ********** от *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД-гр.Добрич,ЕИК *********,със
6
седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“ №59 да заплати на М. Г. К. с
ЕГН ********** от гр.Д. сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7