Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 362 07.10.2021
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 297 по описа за 2021 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.Ж.П.
***, подадена чрез пълномощника му адв.П.К., против Решение № 260071 от 05.10.2020г., постановено по АНД № 175/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1228-002822/ 24.07.2018г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, за наложени на касатора две административни наказания
„глоба“ в размер на 10лв., за извършени нарушения на чл.100, ал.1, т.1,
предл.първо и предл.второ от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се
извода на въззивния съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се твърди, че при неговото издаване е нарушено изискването
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според касатора АНО е допуснал противоречие между
изложеното в обстоятелствената част и диспозитива на НП, доколкото е било
отправено фактическо обвинение за непредставяне на СУМПС и контролен талон към
него, а в диспозитива на наказателното постановление било посочено, че П.
виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП като не носи СУМПС
и контролен талон. Твърди, че поради описаната неяснота в съдържането на
наказателното постановление не е могъл да разбере за извършването на какво
точно нарушение му се налагат административни наказания, и съответно съществено
е било ограничено правото му на защита. На следващо място се сочи, че
неоснователно първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна, че санкционираното лице по време на проверката не е представило СУМПС и
контролен талон към него, доколкото по делото били налице безспорни данни, че
тези документите, въпреки че не са се намирали у водача към момента, когато са
били изискани от контролните органи, са
били донесени от приятелката му и са представени на проверяващите служители от
сектор „Пътна полиция“. В условията на евентуалност се твърди и наличие на
предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай и за прилагане
на чл.28 от ЗАНН. По подробно изложените
в жалбата доводи се иска първоинстанционното решение в обжалваната му част да
бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се отменят
наложените административни наказания за нарушения на чл.100, ал.1, т.1, предл.
пъро и предл.второ от ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба – Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В депозирано становище по касационната жалба от процесуалния му
представител – гл.юрисконсулт Р.Митева, се оспорва жалбата като неоснователна и
се излагат доводи за законосъобразност на съдебното решение в обжалваната му
част. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага съдебното решение, в обжалваната му част, като правилно,
законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
решението на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, е потвърдено
наказателното постановление № 18-1228-002822 от 24.07.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, относно наложени на Р.Ж.П.
административни наказания: глоба в размер на 10 лв., на основани ечл.183, ал.1,
т.1, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон /т.2 от
НП/ и глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от с.з /т.3 от НП/. От фактическа
страна административното обвинение се основава на това, че на 14.07.2018г. в
03:15ч. в гр.Стара Загора, на ул.“…..“ до № …, в посока север – юг, Р.П.
управлява лек автомобил М. С с рег.№ …….,
като водачът не представя СУМПС и КТ към него.
Въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението гласни
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил
извод, че описаните в т.2 и т.3 от НП нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
извършването им от Р.Ж.П., е доказано по несъмнен и безспорен начин, за което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез
налагане на предвидените в чл.183, ал.1,
т.1, предл. първо и второ от ЗДвП по вид и размер административни
наказания.
Решението
на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно наведеното от касатора оплакване, че
фактическото основание за налагане на административното наказание противоречи
на правното, в нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и препятства
правото му на защита.
Пълнотата
на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на
конкретния административнонаказателен състав. В случая Р.П. е санкциониран на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ от ЗДвП, която разпоредба предвижда административно
наказание за неизпълнение на задължението на водача, вменено му от чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП – да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него. От фактическа страна извършването на вменените
на санкционираното лице нарушения се основава на това, че на посочените в НП
дата, време и място, в качеството си на водач на МПС, не представя СУМПС и КТ
към него. Не представянето на контролен талон и СУМПС представлява описание на
фактите, съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са обективно проявление на
поведението на водача и обуславят правния извод, че той не носи тези документи.
Контролните органи, за да установят, че водачът не носи изискуемите по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП документи, следва да поискат да бъдат представени, съгласно
правомощията им при извършване на проверка на водачите на МПС. Не може да се
обоснове тезата, че правото на защита на санкционираното лице е нарушено или
ограничено след като в обстоятелствената част на НП и на АУАН е описано
конкретното поведение на водача, което е обусловило правния извод за
неизпълнение на задължението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и съответно наличието
на основание за ангажиране на административно- наказателната отговорност на П.
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ от ЗДвП.
По
наведеното оплакване на касатора, че не извършил административното нарушение,
тъй като по време на проверката документите са донесени на място от трето лице
и представени на контролните органи, следва да се каже, че това са факти,
настъпили след извършване на нарушението, които не засягат осъществяването на
неговия състав, но доказват, че документите не са се намирали у водача по време
на управлението на МПС, съгласно задължението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Досежно
твърдяното наличие на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, е необходимо да се каже, че установените по делото факти не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянията, за
които е санкциониран касатора с процесното НП, като такива с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Причините за
извършване на нарушението не са извън обичайните за нарушенията от същия вид,
тъй като не са посочени конкретни обстоятелства, поради които водачът не е
носил документите, докато е управлявал моторното превозно средство.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260071 от 05.10.2020г., постановено по АНД № 175/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
в частта му, в която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1228-002822/
24.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, за
наложени на Р.Ж.П. административни наказания на основание 183, ал.1, т.1,
предл. първо и предл. второ от ЗДвП /т.2 и т.3 от НП/.
ОСЪЖДА Р.Ж.П. ЕГН ***********, с
постоянен адрес:***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора
сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.