№ 260031
гр.Дулово, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска
колегия, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при участието на секретаря Росица
Радева, като разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 519 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, и акцесорен иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.А.Ю.,
с ЕГН **********,***, че последният му дължи следните суми:
- 2
346.69 лв. - неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 309189 от
27.11.2017 г., дължима за периода от 25.12.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга;
- 536.43
лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2017 г. до
27.11.2018 г.;
- 322.64лв. –обезщетение за забава за периода от
25.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2019 г., за
които суми ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 349/2019 г. по описа
на РС-Дулово.
Посочва банкова сметка, ***,
които са предмет на предявения установителен иск.
Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното
производство. Представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на
експертиза. Моли, да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че са
налице предпоставките за постановяване на такова.
В законноустановения срок не е
депозиран отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен
представител адв. В.Г. ***, не е изразено становище по допустимостта и
основателността на предявения установителен иск. Не се представят писмени
доказателства. Не възразява да бъдат приети представените от ищеца
доказателства.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище по делото, с което желае делото да се гледа в негово
отсъствие, заявява, че поддържа исковата
си молба и моли да бъде уважен предявеният установителен иск.
На 09.07.2020 г. е депозирана от
ищеца молба, в която е изложил съображения по съществото на спора. Не възразява
да се приеме заключението на вещото лице.
Ответникът Н.А.Ю. – редовно
призован, не се явява, представлява се в първо съдебно заседание на 09.05.2020
г. от назначения му особен представител, който заявява, че поддържа депозирания
от него писмен отговор на исковата молба, какъвто липса по делото. В съдебно
заседание оспорва предявения иск при настъпила преклузия да направи такова с
изтичане на срока по чл. 131 от ГПК. Не възразява да бъде назначена поисканата
от ищеца съдебно –счетоводна експертиза.
На 13.07.2020 г. е депозирано по
делото молба от особения представител на ответника, с която моли да се даде ход
на делото в негово отсъствие. Отново заявява, че оспорва исковата молба. Не
излага съображения в тази насока.
По отношение на направеното от
ищеца искане да бъде постановено неприсъствено решение, съдът с протоколно
определение от 19.05.2020 г. е отхвърлил това искане на основание чл. 239, ал.3
от ГПК, тъй като не са налице всички
процесуални предпоставките за това и е продължил разглеждане на делото по общия
ред.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно, с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София
против Н.А.Ю. за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в
размер на 2346.69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за договорна
лихва в размер на 536.434 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 322.64
лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба ищецът е
посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от
11.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от 11.07.2018 г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, която от своя страна с
договор № 309189/27.11.2017 г. е предоставила на ответника стоков кредит в общ
размер от 2 346.69 лв. с включена
еднократна застрахователна премия по сключена застраховка „Стандарт +“ .
Ищецът е посочил, че крайният
срок за издължаване на кредита, съгласно погасителния план към договора за
стоков кредит, бил уговорен на 27.11.2018 г., но по него от страна на ответника
не била платена нито една от 12-те погасителните вноски по кредита.
Поради неизпълнение на
договорните задължения, била начислена лихва за забава в размер на 322.64 лв.
за периода от 25.12.2017 г. до 03.06.2019 г.
Срокът на договора е изтекъл на
27.11.2018 г. с последната погасителна вноска и кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Задължението по него е продадено
/цедирано/ от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца,
като последният в качеството си на цесионер се е задължил от името на
цедента и за своя сметка да уведоми
ответника за извършената цесия.
В тази връзка на ответника са
изпратени две уведомления чрез „Български пощи“ ЕАД и чрез куриерска фирма „Лео
Експрес“, но същите са върнати като невръчени.
Съдът намира, че за извършената
цесия длъжникът - ответникът следва да
се счита уведомен с връчване на исковата молба и доказателствата към нея.
От приложеното ч. гр. д. №
349/2019 г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в полза на ищеца
са присъдени процесните вземания за главница и законна лихва върху нея,
договорна лихва и обезщетение за забава с издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 198/12.06.2019 г. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя
да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е
предявен в срок.
В настоящото исково производство
ответникът отново не е намерен на неговия постоянен адрес, който съвпада с
посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е представляван от
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
По делото не е депозиран отговор
на исковата молба от особения представител на ответника, но същият оспорва иска
в първо съдебно заседание.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 27.11.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.А.Ю. е сключен
Договор за стоков кредит № 309189, за закупуване на стоки за сумата от 2 199.00 лв. и застраховка
в размер на 147.69 лв., като общата сума на кредита възлиза на 2 346.69 лв. Към
договора са приложени погасителен план и
приетите от потребителя Общи условия за отпускане на стоков кредит, от
които се установява, а и не е налице спор, че сключеният договор за кредит
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, а посочената цел е
стоков кредит – кредит, предоставен в търговски обект, който се отпуска на
потребителя с цел закупуване на една или повече стоки от търговския обект.
Съгласно чл.2 и чл. 3 от Общите условия, сумата по кредита се превежда от
„Банка ДСК“ ЕАД по банкова сметка ***,
от който потребителят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от
потребителя в рамките на деня, считано от датата на сключване на договора за
кредит. Сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховка се
усвоява еднократно, безкасово, по сметка посочена от търговеца и от
застрахователите.
Видно от Служебен бон от
27.11.2017 г., издаден от „Технополис България” ЕАД - Силистра, ответникът Н.Ю. е закупил стоки на обща стойност с ДДС в
размер на 2 199.00 лв. и начин на плащане – с кредитна карта, като за целта
Банката е изпратила на „Технополис България” ЕАД уведомително писмо от
27.11.2017 г. за сключения със Н.А.Ю. договор за стоков кредит и за това, че е
получила дубликат на Фактура № **********. Налице е и декларация от ответника,
че е получил стоката.
Видно от представената декларация
за приемане на застраховането по застрахователни програми „Пакет Стандарт+” на
„Групама Животозастраховане” ЕАД, ответникът е сключил договор за застраховка в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД при невъзможност да обслужва погасителните вноски по
кредита, в случай на настъпване на посочени в договора рискове.
Съгласно условията на сключения
договор за стоков кредит, потребителят Н.А.Ю.
е приел да заплати за отпуснатия му размер на кредита годишна лихва в
размер на 40.32%, при договорен годишен размер на разходите в размер на 48.8%,
като страните са посочили в абсолютен размер дължимата сума за връщане от
потребителя - в размер на 2 346.69 лв.,
на 112 броя равни погасителни вноски в размер на по 240.85лв. всяка и 1 бр. в
размер на 233.77 лв., по погасителния план, с падеж на последната погасителна
вноска – 27.11.2018 г. Съгласно т.12 от ОУ към сключения договор, страните са
приели при забава в плащанията на месечните дължими суми, потребителят да дължи
върху главницата и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
От заключението на вещото
лице-икономист, извършило назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът не е извършил
нито едно плащане на погасителните
вноски от 1 до 12. Дължимите по договора са в размерите, които са присъдени със
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и които са предмет на настоящия
установителен иск.
Заключението на вещото лице е
прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като
цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като цесионер, и сключеното въз
основа на него допълнително споразумение към него от 11.07.2018 г., между двете
дружества, „Банка ДСК“ ЕАД е продало на ищеца вземането си към Н.А.Ю., което е
индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г. в размерите,
които са предмет на настоящия установителен иск.
С пълномощно цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, всички длъжници по всички
вземания, които Банката е цедирала на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
допълнително споразумение от 11.07.2018 г. Въз основа на пълномощното, ищецът е
изпратил на ответника два пъти уведомление за извършената цесия – чрез
„Български пощи” и чрез куриерска фирма „Лео Експрес”, които били върнати в
цялост. Първото с отметка, че лицето се е преместило на друг адрес, а второто с
отметка, че получателят отсъства и телефонът е изключен. Пълномощното и
уведомленията като част от приложенията
към исковата молба, са връчени на особения представител на ответника.
Предявеният иск се квалифицира по
чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на
27.11.2017 г. между ответника Н.А.Ю. и „Банка ДСК” ЕАД е бил сключен договор за
предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК.
Договорът от 27.11.2017 г., който
е вид договор за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора, включително Общите условия, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия
максимален размер на кредита - в размер на 2 199.00 лв. с включена застраховка
от 147.69 лв. и условията за усвояването му - чрез заплащане на закупена от
потребителя стока от търговски обект и заплащане на застрахователна премия;
посочен е годишния лихвен процент – 40.32%; посочен е годишния процент на
разходите по кредита – 48.8% и общата дължима от ответника сума в размер на 2
346.69 лв.; посочен е крайния срок за издължаване на кредита и условията за
издължаване по погасителния план, в който са посочени броя на погасителните
вноски, техния падеж и размера им. Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна
основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на
референтен лихвен процент, а годишният процент на разходите не е извън
границите, посочени в чл.19, ал.4 ЗПК.
По делото е безспорно установено
от писмените доказателства, че „Банка ДСК” ЕАД е изпълнило договорните си
задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е заплатил цената на
закупените от ответника стоки и застрахователната премия, като за факта на
изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и спор. Установено е
от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което
заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита ответникът не е платил
нито една от 24-те месечни вноски по
погасителния план. Ответникът не установи да е внасял погасителните вноски по
погасителния план, при което в съответствие с правата му по чл.13, ал.1 от ОУ
към договора, предоставилата кредита Банка-кредитор е имала право да обяви
договора за предсрочно изискуем, при неплащане в срок на уговорените погашения
по лихва и/или главница.
По отношение на задължението за
кредитора за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита,
съдът констатира че в случая кредиторът „Банка ДСК” ЕАД не е упражнила правото
си по чл.13, ал.1 от ОУ към договора за кредит и не е обявил кредитът за
предсрочно изискуем, като негово изявление в посочения смисъл не е доведено до
знанието на ответника до подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Задължението на ответника е цедирано от Банката –кредитор на ищеца
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
Видно е обаче от договора за стоков кредит и
погасителния план към него, че всички погасителни вноски са с настъпил падеж
към 14.07.2020 г., т. е. към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция. При тези данни и тъй като вземането, което е в предмета
на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение намират
разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР № 8/2017 г. по т. д. №8/2017 г., според
които предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото със заключението на
вещото лице е установено задължението на
ответника по договора за стоков кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в размерите, които са предмет на настоящият
установителен иск и за които суми като главница, договорна лихва, лихва за
забава и законна лихва, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Поради това, предявения иск за
установяване вземанията на ищеца за сумите - главница от 2 346.69 лв.,
договорна лихва от 536.43 лв. и лихва за забава от 322.64 лв., както и за
законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2019 г., е основателен,
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира, че ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е установил качеството си на кредитор спрямо
ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия, сключен с
„Банка ДСК” ЕАД. Тя е упълномощила новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая старият кредитор „Банка
ДСК” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име
длъжника - ответника за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено
до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата
на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е
приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на
ответника, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде
зачетен. Разпоредбата на чл.45 ГПК
установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при
което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за
извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение
№198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на
материалноправно изявление на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
В настоящия случай съдът приема,
че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т. к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера, е
достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземане е породило действие за длъжника от този
момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след
предявяване на иска, поради което направеното с писмения отговор възражение, че
волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост не е достигнало до
ответника се явява неоснователно. Вземането на ищеца за главница, договорна
лихва, лихва за забава и законна лихва е дължимо, въпреки че предсрочната
изискуемост на договора за стоков кредит не е била обявена на длъжника
(ответника) преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
тъй като това вземане е формирано от вноските по погасителния план по договора
за кредит, като всички вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на
съдебното дирене и пред настоящата инстанция.
С оглед изложеното, съдът намира
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца е
основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора, ищецът
има право да му бъдат присъдени всички направени от него разноски - в
заповедното производство в размер на 164.12 лева и в исковото производството в
размер общо на 914.11 лева (46.11лв. - ДТ, възнаграждение за особен
представител на ответника - 300 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на
200 лева и юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 350лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Ю., с ЕГН
**********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, , представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, следните суми: 2 346.69лв.
/две хиляди триста четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ -
дължима главница за периода от 25.12.2017 г. до 27.11.2018 г., 536.43 лв.
/петстотин тридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2017 г. до 27.11.2018 г., 322.64
лв. /триста двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
25.12.2017 г. до 02.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2
346.69 лв., считано от 03.06.2019 г. до окончателното погасяване на дълга,
които суми произтичат от договор за стоков кредит № 3091892/27.11.2017 г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД и за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 349/2019 г. по
описа на РС-Дулово.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., с
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, , представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 349/2019 г. на РС-Дулово в
общ размер от 164.12 лв. /сто шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ и
разноски в настоящото исково производство в общ размер от 914.11 лв.
/деветстотин и четиринадесет лева и единадесет стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното
възнаграждение на особения представител на ответника.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: