Решение по дело №4/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260014
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20215230200004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 01.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Панагюрище, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:       

                                                              

                                                                                      Районен съдия: Магдалена Татарева   

 

при секретаря Мария Терзийска, като разгледа докладваното от съдията Татарева АНД4/2021 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.С.Р. *** с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление 20-0310-001087 от 21.012.2020 г. на Началника на РУ Панагюрище,  с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200  (***) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 точки на жалбоподателя.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че жалбоподателят не е бил уведомен надлежно за дерегистрацията на процесното МПС, поради което се изключва наличието на умисъл при извършване на деянието, което обстоятелство не е взето предвид при издаване на процесното НП. Моли се за неговата отмяна.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява  се  от упълномощен защитник – адв. К., чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. 

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, изразено е писмено становище с доводи за неоснователност на подадената жалба. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.10.2020 год. около 22:15  часа в гр. Панагюрище по ул. „Захари Стоянов“ е управлявал товарен автомобил  „Грейт Уол Ховър 5“ с рег. № ** **** **,  което е със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“

Това било нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител на РУ – Панагюрище – мл.автоконтрольор И Х, който след извършена проверка съставил докладна записка, на основание която било постановено постановление от 18.12.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Панагюрище, с което е отказано образуването на наказателно производство. При това положение срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на наказаното лице, видно от отбелязването в него- на 04.01.2021 г., като  жалбата  против  него била  подадена чрез АНО на същия ден,  т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

По делото няма спор, че на гореописаната дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като същото било служебно дерегистрирано на 31.08.2020 г., за което било изпратено писмо (л. 27 от делото) до собственика на автомобила, като по делото липсват данни за надлежно връчване на уведомлението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приложени по делото,  на които съдът дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и не се отричат от жалбоподателя.

Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал нерегистрирано МПС, доколкото същото е било служебно дерегистрирано.

Така описаното, сочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, т.е нерегистрирано по установения ред МПС, т.к законът разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата изисква наличието на две кумулативни дадености – надлежна регистрация на МПС-то и наличие на табели с регистрационен номер.

От приложените по делото писмени доказателства -писмо л. 27 и данни за МПС за служебно променена регистрация на МПС от прокурорска преписка приложена по делото се установява, че регистрацията на управляваното МПС е била прекратена на 31.08.2020 г., посочено е, че това е станало въз основа на уведомление от ГФ за липса на Гражданска отговорност, по чл. 574, ал. 1 КЗ, което уведомление е получено от сектор ПП Пазарджик на 17.07.2020г.

Съгласно  чл. 571, ал.1 от КЗ гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри, в т.ч съгл. т.1 за застрахователните полици по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 т.е за гражданската отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС-то. Информацията относно сключените договори за застраховка, съгл. чл. 573, т.1 от КЗ се предоставя от застрахователите. След което информационният център, съгл. чл. 574, ал.10 от КЗ уведомява собствениците на МПС-та, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. След изтичане на този срок и когато в рамките на него не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по регистриране на МПС-тата да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Този орган, съгл. чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) е областната дирекция на МВР (ОДМВР) по адреса на регистрация на собственика - за юридическите лица. В случая това е ОДМВР Пазарджик.

По делото липсват писмени доказателства, установяващи надлежно уведомяване на собственика на автомобила от страна на Информационен център съобразно чл. 574, ал. 10 от КЗ. Съгласно чл. 18, т.2 от № I-45 от 24.03.2000 г., регистрацията на превозно средство се прекратява освен по писмено заявление от собственика и служебно. В последният случай, съгл. чл. 18б, ал.1, т. 8 от наредбата прекратяването се извършва след  уведомление от Гаранционния фонд.

Самото прекратяване на регистрацията се извършва, съгл. чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата след получаване на уведомлението от Гаранционния фонд. Уведомяването на собственика на МПС-то се извършва от органите на МВР, съгл. чл. 18б, ал.2 от Наредбата. По делото, обаче, липсват приложени доказателства и за това уведомяване на жалбоподателя от органите на МВР да е извършено преди 12.10.2020 г. – дата на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира, че към момента на извършване на нарушението не е било налице уведомяване нито от Информационен център, съгл. чл. 574, ал.10 от КЗ за необходимостта в срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, нито от органите на МВР, ОДМВР Пазарджик съгл. чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Всяко административно нарушение, извършено от физическо лице, следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл или непредпазливост, за да е съставомерно.  В конкретния случай не се установи жалбоподателят или собственика на автомобила да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на лекия автомобил управляван от него към момента на извършване на нарушението. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят, като водач на МПС с рег.№ ** **** **, не носи вина за извършеното нарушение, управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съгл. чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради служебно прекратяване на регистрацията му. Нарушението, което той е извършил виновно се състои в несключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на проверката, за което същият не е санкциониран.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че обстоятелствата, че жалбоподателят, като лице управляващо процесния автомобил е имал задължението преди управлението му да се убеди в наличието на всички обстоятелства, гарантиращи безопасността на участниците в движението и конкретно, че е следвало да провери за наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не обосновават вината му за извършване на вмененото му нарушение, в какъвто смисъл са изложени доводи от АНО. В случай, че беше санкциониран за управление на МПС без наличието на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, то той действително би носил вина за извършеното нарушение. Но в случая той е санкциониран за извършването на друго нарушение, за което не би могъл да бъде отговорен и което не е извършил – управление на нерегистрирано МПС. Не би могло да се приеме, че липсата на застраховката автоматично е довела до прекратяване на регистрацията (без знанието на лицето) и съответно при управлението на нерегистрираното МПС лицето е извършило административно нарушение (така и Решение 981 от 04.12.2020г. по к.а.н.д. №1157/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик).

С оглед на изложеното, издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на посоченото горе основание.

От страна на жалбоподателя се претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно е от представения договор за правна помощ и защита адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 400 -  л. 18 от делото, като са представени доказателства и за плащане на възнаграждението- в брой. В срок е направено възражение за прекомерност на разноските от РУ Панагюрище. По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимални определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в конкретния случай съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата е в размер на 300 лв. В конкретният случай, настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с по -висока фактическа и правна сложност от тази за съответния вид дела, напротив, по делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, събрания по делото доказателствен материал не е голям по обем и се състои в писмените доказателства събрани по делото. Като спорен е въведен само въпросът дали жалбоподателят е имал вина  при извършване на нарушението. Ето защо, фактически осъществилите се, необходими процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и основанието на жалбата, както и съдържанието на защитата в съответната фаза на съдебното производство не обосновават извода за присъждане на адвокатски хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното съдът счита, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния предвиден в Наредбата, а именно в размер на 300 лв.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 20-0310-001087 от 21.12.2020 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на В.С.Р. с ЕГН: ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200  (***) лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца и отнемане на 10 точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Началник РУ Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик на В.С.Р. с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 300 лв. – разноски направени пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: