Решение по дело №1282/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1404
Дата: 1 декември 2023 г. (в сила от 1 декември 2023 г.)
Съдия: Петя Алексиева
Дело: 20231000501282
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова

Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501282 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищцата в първоинстанционното производство М. Б. И. обжалва
решение № 263176/24.10.2022 г., постановено по гр.д. № 12078/2020 г. по
описа на СГС, І-1 състав в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от
нея срещу К. И. М. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, в
осъдителната му част за осъждането на ответницата да предаде на ищцата
владението на гаражна клетка № 4 в полуподземен етаж на бл.1, кота - 2,85 м,
находящ се в гр.София, ул. „***“ № ***, ет.-1, с площ от 18,20 кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1933.1478.2.125, както и в частта за разноските за сумата от 1600 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.
с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно на л.24
от първоинстанционното дело. Внесена е дължимата държавна такса.
Предвид горното подадената въззивна жалба е редовна.
Поддържа се, че в обжалваната си част решението е неправилно, тъй
като СГС погрешно е установил фактите относно процесния гараж и въз
1
основа на тях е направил погрешни правни изводи. Поддържа се, че след
обявяване за решаване на гр.д.№ 12078/2022 г. са настъпили нови факти,
свързани с обстоятелството относно кой го владее, поради което с въззивната
жалба са релевирани доказателствени искания.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди на
въззивницата направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата по тази жалба страна-ответницата К. И. М.. Отговорът е
депозиран лично.
Оспорва въззивната жалба, като в отговора се развиват подробни
съображения по съществото на спора.
Ответницата К. И. М. обжалва решение № 263176/24.10.2022г.,
постановено по гр.д. № 12078/2020 г. по описа на СГС, І-1 състав в частта, с
която е уважен предявения срещу нея от М. Б. И. иск с правно основание
чл.59, ал.3, пр.2 от ЗС и е признато за установено в отношенията между
страните, че учреденото в полза на ответницата М. вещно право на ползване
върху апартамент № 21, нахоядящ се в гр.София, ул. „***“ № ***, на кота 0,
ет.1, вх.Б, бл.1 със застроена площ 103,60 кв.м., е погасено поради
неупражняването му в 5-годишен срок, както и в частта, с която е уважен
предявения ревандикационен иск за апартамента № 21.
С оглед уточнителна молба вх.№ 15174/28.06.2023 г. подадена чрез
особения представител на ответницата - адвокат Р., въззивният съд намира, че
това е предмета на въззивната жалба на ответницата. В уточнителната молба е
посочено, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил ревандикационния иск за гаражна клетка № 4 и е прогласил за
собственик ответницата К. М.. Това твърдение е неправилно, тъй като видно
както от мотивите, така и от диспозитива на първоинстанционното решение,
ревандикационния иск на М. И. срещу К. М. и по отношение на гаражна
клетка № 4 в установителната му част е уважен, т.е. съдът е приел и е
установил в отношенията между страните, че именно ищцата е собственик на
този гараж, но е отхвърлил искът в неговата осъдителна част за предаване на
владението на гаража, поради недоказаност.
Но тъй като в уважената установителна част на иска не е налице
въззивна жалба, то съдът намира, че в тази част решението като необжалвано
2
е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена лично от ответницата. Същата е
освободена от дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с
определение на първоинстанционния съд от 14.03.2023 г.
Препис от въззивната жалба на ответницата е връчен редовно на
ищцата, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор не е постъпил.
В открито съдебно заседание възивницата-ищца, чрез своя процесуален
представител моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззивницата – ответник, в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба на ищцата, поддържа своята въззивна
жалба.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от М. Б. И. срещу К. И.
М. обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1.Иск с правно основание чл.59, ал.3, пр.2 от ЗС за признаване за
установено в отношенията между страните, че учреденото с нотариален акт №
189, том ІІІ, рег. № 10194, дело № 515/2005 г. вещно право на ползване върху
апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „***“ № ***, на кота 0, ет.1,
вх.Б, бл.1, със застроена площ 103,60 кв.м., заедно с 3,93 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1933.1478.2.124, е погасено поради неупражняването му в 5-годишен
срок,
2.Иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че М. Б. И. е собственик на описания по-горе
апартамент и за осъждането на ответницата К. И. М. да предаде на ищцата
владението върху него и
3.Иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че М. Б. И. е собственик на гаражна клетка № 4
3
в полуподземен етаж на бл.1, кота-2,85 м в гр.София, ул. „***“ № ***, ет.-1, с
площ 18,20 кв.м., заедно с 4,15% ид.ч.от общите части на полуподземния етаж
и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1933.1478.2.125 и за осъждането на
ответницата К. И. М. да предаде на ищцата владението върху него.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Ищцата М. Б. И. се легитимира на основание-договор за учредено право
на строеж, обективиран в нотариален акт № 189, том ІІІ, рег.№ 10194, дело №
515 от 29.12.2005 г. на нотариус Е. П. с рег.№ *** на НК, надлежно вписан в
СВ с вх.рег.№ 75407 от 29.11.2005 г., акт № 134, том LLLLXXVI, дело №
56339/05 г. като собственик на следните недвижими имоти:
-апартамент № 21 на кота 0.00, етаж 1 във вход Б на блок 1 със застроена
площ 103,60 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с трапезария и кухня,
баня с тоалетна, тоалетна, склад, входно антре и тераси с обща площ 41,98
кв.м., заедно с 3,93% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот и на
-гаражна клетка № 4, в полуподземния етаж на блок 1 на кота-2.85, със
застроена площ 18,20 кв.м., заедно с 4,15% идеални части от общите части на
полуподземния етаж и от правото на строеж върху поземления имот.
Установява се, че ищцата е учредила безвъзмезно и пожизнено вещно
право на ползване на майка си-ответницата К. И. М. върху апартамент № 21
след построяването му, което ответницата ще упражнява след въвеждането на
апартамента в експлоатация.
Установява се, че сградата, в която се намира и процесния апартамент е
построена и на 17.07.2013 г. е издадено разрешение за ползване № ДК-08-С-
141.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на
Т. Д. Т., Б. М. Г., В. И. П..
Свидетелят Т. установява, че живее в процесната сграда, в същия вход
на пети етаж. Знае, че апартаментът на М. се намира на първия етаж. Този
апартамент не се ползва, стои абсолютно празен, не се вижда хора да влизат и
да излизат. Свидетелят установява, че за този имот никога не е плащано за
4
общите части-ток, асансьор, почистване. На свидетеля не му е известно на
процесния апартамент, който К. ползва, да е правен ремонт. Доколкото знае
терасата на този апартамент наводнява гаражите. Проблем с течащи тераси е
имало за почти всички имоти.
Свидетелят Г. установява, че познава страните по делото. От 2016 г.
свидетелят живее в същата сграда, на същия етаж, в съседен на процесния
апартамент. От 2016 г. процесният апартамент е абсолютно необитаем. Не му
е известно в този апартамент да е правен ремонт, никога не е отварян.
Известен му е само един случай, в който е влизано в апартамента - да се
проведе общо събрание на което присъствали около 7-8 човека, тъй като
времето било лошо. Вътре видял само голи стени. Свидетелят е прескачал на
терасата на апартамента на М. от съседна тераса, за да отпуши канализацията,
защото иначе се наводняват гаражите. Знае, че към апартамента има гараж, но
не знае от кой се ползва. Присъствал на отварянето на гаража от съпруга на
М., който нямал ключ от гаража. Видял, че вътре има предмети и зимнина.
Свидетелят три пъти оставял бележка с молба, лицето ползващо гаража да се
свърже с телефона първоначално на съпруга на М., а на третия път-свидетелят
оставил своя телефон. Тогава се обадила К. и му казала да престане да
притеснява човека, който ползва гаража, тъй като това е жена, която е с мъж
инвалид и работи нощем като таксиметров шофьор. К. казала, че тя й е
предоставила гаража да го ползва и да си оставя лични вещи. Свидетелят Г.
установява още, че процесният апартамент се намира в състоянието, в което е
оставен от строителя - на замазка. Никога не е имало признаци за живот в
апартамента, не са светели лампи.
Разпитана свидетелката П. установява, че познава само К.. Не познава
М.. Запознали се по повод пусната от К. обява, че дава апартамент под наем.
Годината била 2015 г. Апартаментът бил в „Манастирски ливади“ на първи
етаж. К. завела свидетелката до апартамента, тя го отключила. Жилището се
намирало в нова сграда, в която вече живеели хора. Свидетелката установява,
че апартаментът бил в състояние за основен ремонт, по-скоро за
довършителни работи. В апартамента не можело да се живее, а свидетелката
нямала финансова възможност да вложи пари в довършителни работи и за
това се отказала да го наеме. След това се срещнали случайно, ответницата се
качила в таксито управлявано от свидетелката, разменили си телефоните и по
5
този начин ответницата започнала да ползва таксиметровите услуги,
предоставяни от свидетелката. Свидетелката установява, че през 2015 г.
имала строителна фирма за ремонти и по този повод ответницата често я
викала в апартамента да види течове. Винаги ответницата отключвала
жилището. Макар и нова кооперация, в жилището имало течове по стените,
по тавана, конденз.
При така установените по-горе факти пред първоинстанционния съд е
приел основателност на всички искови претенции, като е отхвърлил като
недоказан ревандикационния иск в осъдителната му част по отношение на
втория недвижим имот, представляващ гаражна клетка № 4.
Пред въззивната инстанция са събирани писмени и гласни
доказателства.
От приетата по делото пр.пр. № 36696/2022 г. по описа на СРП, се
установява, че същата е образувана по подадено от М. Б. И. на 19.07.2022 г.
заявление, съдържащо твърдения за възпрепятстване достъпа й до собствения
й гараж от страна на майка й К. И. М.. Извършване на проверка е възложено
на органите на 06 РУ-СДВР и по-конкретно същата е извършена от
свидетелката Р. М. М., която при разпита си пред настоящата инстанция
установява, че във връзка с проверката посетила на място процесния гараж,
но до него нямало достъп. К. трудно съдействала като цяло за снемане на
сведение, поради което се наложило свидетелката да я призовава официално
чрез други колеги по местоживеене. Макар и много трудно, К. накрая се
явила в 06 РУ, при което свидетелката изготвила протокола за
предупреждение и сведение, които К. подписала. Свидетелката установява, че
от К. разбрала, че гаражът се ползва от наемател и тя му е предоставила
достъп до гаража.
Пред настоящата инстанция е разпитан и свидетеля Л. И.-съпруг на
ищцата, съответно зет на ответницата, който установява, че заедно със
съпругата си искат да ползват гаража, който по нотариален акт се води № 4,
но този номер не е изписан на клетката. Гаражът е заключен, опитали ли се да
разберат кой го ползва, но не успели, поради което сменили патрона и
отворили гаража. Вътре било склад-колела, буркани. Заключили гаража и
оставили бележка с телефон за контакт и с молба хората, които са се нанесли
там да се обадят и да си приберат нещата. След като минало месец през който
6
никой не се обадил, отишли втори път на място и констатирали, че
поставеният от тях патрон е сменен с друг. Отново поставили бележка и
отново никой не се обадил. След този случай подали и жалбата до полицията
- кварталния инспектор, свидетелката М.. Единственият който позвънил на
свидетеля, била К.-майката на М., която му казала да спре да се занимава с
глупости и го обиждала.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби срещу решението са подадени в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирани да обжалват страни – ищцата и ответницата в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК.
В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първият предявен иск е с правно основание чл.59, ал.3, пр.2 от ЗС,
предявен от М. Б. И. против нейната майка К. И. М. за установяване, че е
погасено по давност правото на ползване от ответницата, запазено с
нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
изграждане на жилищна сграда и гаражи № 189, том III, рег. № 10194, дело №
515/2005 г. на нотариус с рег.№ *** на НК върху апартамент № 21, находящ
се на първи етаж във вход Б на бл.1 на сградата на ул. *** № ***, със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Искът по чл. 59, ал. 3, предл.2 ЗС цели да установи погасяването на
правото на ползване поради неупражняването му в продължение на 5 години.
Ищец е собственикът, а ответникът ползвател може да възрази, че е
упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика.
Между страните не е било спорно, че ищцата е собственик на двата
недвижими имота въз основа на реализирано право на строеж. В качеството
си на собственик на 140/1917 ид.ч. от ПИ № 1249-а, ищцата е учредила
съвместно с другите съсобственици-учредители право на строеж в полза на
7
„Евробилд Къмпани 1“ ООД, срещу което последното дружество се е
задължило да построи за нея процесния апартамент № 21 и гаражна клетка.
След построяване на процесната сграда, в която се намират имотите, ищцата е
станала техен собственик.
Между страните също така не е било спорно, че със същия нотариален
акт, с който е учредено правото на строеж, ищцата е учредила в полза на
своята майка безвъзмездно право на ползване върху процесния апартамент,
заявявайки съгласие вещното право на безвъзмездно и пожизнено ползване на
майка й К. М. върху собствения й поземлен имот № 1249-а, запазено от нея с
нотариален акт № 134, дело № 12546/94 г. да се трансформира в право на
безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху собствения на ищцата
апартамент № 21, което право на ползване ответницата ще упражнява след
въвеждането му в експлоатация.
Ответницата и с отговора си не е въвеждала възражение, че е
упражнявала правото си на ползване чрез трети лица. Тя е оспорила иска
единствено с твърдението, че единствено тя притежава ключ от процесния
апартамент и единствено тя упражнява фактическа власт, изразяваща се в
ползването му според предназначението.
Това възражение не е доказано в хода на съдебното дирене.
По съдържание ограниченото вещно право на ползване включва правото
да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че
да не се променя съществено и да се получават гражданските и естествени
плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. За един апартамент ползването на носителя на
такова право ще се изрази преди всичко в обитаването му, или отдаването му
възмездно под наем, съответно безвъзмездно чрез заем за послужване.
Установява се, че от построяването на апартамента и издаденото
разрешение за ползване на сградата, в която се намира-17.07.2013 г., от който
момент и съобразно договореното между страните, е започнал да тече срока
за ползване на процесния апартамент, и до момента ответницата не ползва
апартамента според неговото предназначение, т.е. не живее в него, не го
обитава, съответно не е допускала трети лица да живеят в него, включително
и чрез отдаването му под наем, доколкото и с оглед състоянието, в което се
намира, апартаментът не може да бъде използван според предназначението
му, а именно за живеене. Спорадичните посещения на апартамента, за които
8
свидетелства свидетелката П., не сочат на обитаването му. Освен това видно
от нотариалния акт, на ответницата е учредено право на ползване и върху
апартамент № 29, намиращ се в същия вход.
От събраните по делото свидетелски показания, обсъдени по-горе се
установява, че процесният апартамент се намира в състоянието, в което е
предаден от строителя и по него не са извършени никакви довършителни
работи. Живеещите в сградата съседи-свидетелите по делото установяват, че
в този апартамент не светят лампи, не влизат/излизат хора, стъклата са
мръсни и почти нищо не се вижда от тях, а терасата се запушва и наводнява
гаражите, като това налага съседите да прескачат на нея, за да я отпушват, т.е.
няма никакви признаци хора да обитават и ползват апартамента.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Т. и Г., като
намира, че същите са обективни, безпристрастни, дадени добросъвестно от
свидетели, които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото,
а от друга страна и доколкото живеят в същия вход, в който се намира
процесния апартамент, като свидетелят Г. живее в съседен на процесния
апартамент на същия етаж, то двамата свидетели имат непосредствени и
ежедневни наблюдения върху него, за разлика от свидетелката П., която в
рамките на целия период от време е посетила процесния апартамент няколко
пъти. От друга страна е наемателка на ответницата и ползва гараж, който е
към неин апартамент на етаж четири, поради което съдът не кредитира
показанията й в частта, с която установява, че в апартамента може да се
преспива, тъй като има минимално необходимите за това неща. Още повече,
че в тази им част показанията противоречат на тези пак дадени от
свидетелката П., че в апартамента има елементарни неща за да останеш, но от
друга страна той не може да бъде даден под наем да влезе да живее някой
там, както и че когато посетила апартамента през 2015 г. във връзка с обява за
даването му под наем, констатирала, че в апартамента не може да се живее и
трябвало да се вложат средства, с каквито свидетелката не разполагала към
този момент. В този смисъл свидетелката П. дава противоречиви показания,
поради което въззивният съд не ги кредитира.
Намеренията на ответницата да извърши ремонт в апартамента, за което
е представила оферта, както и намеренията й да си потърси правата си от
строителя за некачествено извършени СМР, предвид представената искова
9
молба, по която е било образувано исково производство, прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК, също не доказват действия на осъществяване
на учреденото й право на ползване по смисъла на чл.56 от ЗС.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че от доказателствата
по делото безспорно се установява, че ищцата още от 17.07.2013 г. не се е
интересувала от имота, не го е посещавала или ако го е правела е било рядко,
съответно - не е упражнявала лично правото си на ползване, поради което
същото се е погасило по давност, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
С оглед на горното първият предявен иск е основателен и доказан, като
последица от това основателен и доказан се явява вторият предявен
ревандикационен иск по отношение на процесния апартамент № 21. Между
страните не е спорно, че негов собственик въз основа на реализираното право
на строеж, е ищцата. А с оглед установеното по-горе погасяване на
учреденото в полза на ответницата право на ползване, то към настоящия
момент, същата го владее без правно основание.
По тези съображения и в тези обжалвани от ответницата части,
постановеното от първоинстанционния съд решение ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението и в установителната част, с която ревандикационният иск с
правно основание чл.108 от ЗС спрямо ответницата за гараж № 4, е уважен,
поради необжалването му е влязло в сила, по съображенията изложени по-
горе. Следва също така да се подчертае, че ответницата в нито един момент,
нито с отговора си, нито по-късно е оспорила правото на собственост на
ищцата върху двата процесни недвижими имота, а и то безспорно се
установява с представения договор и безспорния по делото факт, че
учреденото право на строеж е реализирано.
Решението и в отхвърлителната му осъдителна част се обжалва от ищца.
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно
основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че
10
той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че
ответникът владее вещта без основание.
По отношение на установеното право на собственост на ищцата върху
гаражна клетка № 4, съдът е изложил по-горе мотиви, а и в тази част
решението е влязло в сила.
Видно от нотариалния акт, вещно право на ползване върху гаражна
клетка № 4 не е учредявано в полза на ответницата. Ищцата е заявила, че е
съгласна вещното право на безвъзмездно и пожизнено ползване на майка й К.
И. М. върху собствения им поземлен имот № 1249, запазено от нея върху
същия имот по нотариален акт № 143, дело № 12546/94 г. да се трансформира
в право на безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху апартамент №
21 във вход Б на блок 1, което ищцата получава като обезщетение срещу
учредено от нея право на строеж и което право на ползване ответницата ще
упражнява след въвеждането на сградата в експлоатация.
С оглед установяване на владението върху гаражна клетка № 4 пред
настоящата въззивна инстанция са събрани доказателства, които обсъдени
съвкупно с тези събрани от първоинстанционния съд, водят до извода, че към
момента ответницата владее без правно основание процесната гаражна клетка
№ 4, отдавайки я под наем на трето лице.
Отдаването под наем от ответницата на трето лице безспорно се
установява с показанията на свидетеля Г., който установява, че в разговор
лично с ответницата, К. е казала че именно тя е предоставила гаража на трето
лице да си оставя лични вещи и да престанат да безпокоят човека, който
ползва гаража. Установява се и с показанията на свидетелката М., която сочи,
че именно К. е предоставила достъп до този гараж. Този факт й е съобщен
лично от ответницата при извършената от нея проверка във връзка с
подадената от ищцата жалба.
Предвид така събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че безспорно по делото се установява, че към настоящия момент
ответницата ползва процесната гаражна клетка без правно основание чрез
отдаването й за ползване от трети лица.
С оглед на това решението в тази част следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което ответницата бъде осъдена да предаде
владението върху гаражна клетка № 4 на ищцата.
11
По разноските:
Предвид изхода на делото, въззивният съд следва да преразпредели
разноските направени пред първоинстанционния съд.
С оглед уважаване в цялост на исковите претенции, то ответницата и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК дължи в пълен размер направените от ищцата
разноски в общ размер на сумата от 8 595,73 лв., съответно на ответницата не
й се дължат разноски.
Предвид горното ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата допълнително сумата от 2865,07 лв.,
представляваща разликата над присъдените от първоинстанционния съд 5
730,66 лв. до дължимите от 8 595,73 лв. Съответно решението ще следва да
бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата разноски в размер на сумата от 1600 лв.
Съответно и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивницата-ответница
ще следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата-ищца направените от
нея разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на сумата от 1
115,90 лв., от която: 1000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, 75,90 лв.-
заплатена държавна такса и 40 лв.- депозит свидетели.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263176/24.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 12078/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 1-ви състав в частите, с които е признато за установено по иска на
М. Б. И. против К. И. М., че учреденото вещно право на ползване с НА № 189,
том III, рег.№ 10194, дело № 515/2005г. върху Апартамент № 21, находящ се
в гр. София, ул. *** ***, на кота 0, ет.1, вх. Б, бл.1, със застроена площ 103.60
кв. м., състоящ се от две спални, дневна с трапезария и кухня, баня с
тоалетна, тоалетна, склад, входно антре и тераси с площ 41.98 кв. м., при
съседи: улица, двор, стълбище и офис № 19, ап.1 и ап.2 и двата от вх. А,
заедно с 3.93% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена, съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1933.1478.2.124, е погасено поради
12
неупражняването му в 5-годишен срок по чл.59, ал.3, пр.2 ЗС, както и е
признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на недвижим имот- Апартамент № 21, находящ се в гр.София, ул.
*** ***, на кота 0, ет.1, вх. Б, бл.1, със застроена площ 103.60 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна, тоалетна,
склад, входно антре и тераси с площ 41.98 кв. м., при съседи: улица, двор,
стълбище и офис № 19, ап.1 и ап.2 и двата от вх. А, заедно с 3.93% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1933.1478.2.124, и ответницата е осъдена на основание чл.108 ЗС да
предаде на ищца владението върху описания имот.
ОТМЕНЯ Решение № 263176/24.10.2022 г., постановено по гр.д.№
12078/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 1-ви състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС в
частта за предаване владението върху гаражна клетка № 4, в полуподземен
етаж на бл.1, кота -2.85м., в гр.София, ул.*** ***, ет.-1, с площ 18.20кв.м.,
при съседи: коридор за маневри, гаражна клетка № 3, гаражна клетка № 5 и
улица, заедно с 4.15% ид.ч. от общите части на полуподземния етаж и от
правото на строеж върху поземления имот, съставляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1933.1478.2.125., както и в частта, с която
ищцата е осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответницата
разноски в размер на сумата от 1600 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** на основание чл.108 от ЗС да предаде на М. Б. И., ЕГН
**********, гр. ***, кв. ***, ул. „***“ 22, бл.***, вх.***, ап.*** владението
върху гаражна клетка № 4, в полуподземен етаж на бл.1, кота -2.85м., в
гр.София, ул.*** ***, ет.-1, с площ 18.20 кв.м., при съседи: коридор за
маневри, гаражна клетка № 3, гаражна клетка № 5 и улица, заедно с 4.15%
ид.ч. от общите части на полуподземния етаж и от правото на строеж върху
поземления имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1933.1478.2.125 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010
г. на ИД на АГКК.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***,
13
ет.***, ап.*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на М. Б. И., ЕГН
**********, гр. ***, кв. ***, ул. „***“ 22, бл.***, вх.***, ап.*** сумата от 2
865,07 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и пет и 0,07 лв.),
представляваща разликата над присъдените от първоинстанционния съд
разноски от 5 730,66 лв. до дължимите от 8 595,73 лв., както и разноски
направени пред въззивната инстанция в размер на сумата от 1 115,90 лв.
(хиляда сто и петнадесет и 0,90 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14