М О
Т И В И
Към
присъда по НЧХД № 173/2020 год.на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по
тъжба на В.М.Д., с която той е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Д.И.Х. за
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за това че: На 06.09.2019 г. в село *** е
причинил на частния тъжител В.М.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
изкривяване на носната преграда, счупване на носни кости, посттравматична
деформация на външната част на носа, посттравматично кръвотечение от носа,
контузия на главата, кръвонасядане по лигавицата на
долна устна и към дясна буза, охлузване по лигавицата на горна устна, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В
съдебно заседание, частният тъжител В.Д. лично и чрез повереника си - адвокат К.,
поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в тъжбата.
Иска се осъждането на подсъдимия и налагане на справедливо наказание, както и
уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият
Д.Х. не се признава за виновен и дава обяснения, в които отрича факта, че е
нанесъл вредоносните удари по пострадалия. Заема защитна позиция, че само го
хванал и избутал, но без да го удря, за да предотврати започналия скандал и да
защити и жена му – Е.Х.. Защитникът му
адвокат П. пледира за оправдателен диспозитив или алтернативно
за прилагането на чл. 78А ал.1 от НК и налагане на административно наказание - глоба
в минимален размер.
В наказателното производство бе предявен от частния
тъжител и приет за съвместно разглеждане
граждански иск против подсъдимия в размер на 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени от същия болка и страдание в резултат на
причинената му лека телесна повреда – съставомерен резултат от престъплението, като
частния тъжител В.Д. бе конституиран и като
граждански ищец.
Съдът на базата на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.И.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, със средно-специално образование,
неосъждан, работещ в строителна фирма, с адрес: *** ЕГН **********.
Тъжителят В.Д. живеел заедно със съпругата си св. Е.Д. и
двете им деца в двуетажна къща, находяща се в ***. В
същия имот, но на отделен етаж живеел подсъдимият Д.Х. на съпружески начала със
свидетелката Е.Х. – сестра на свидетелската Д.. Двете семейства били в силно
влошени отношения по повод неуредени финансови отношения помежду им във връзка
с изтеглен съвместен ипотечен кредит за построяването на къщата. По този повод,
както и във връзка с ползването на имота, между тях често възниквали разправии.
При така създалата се конфликтна обстановка, на 06.09.2019 г. около 20,20 ч. частният тъжител се прибрал в имота, където по това
време били пристигнали и неговата бълдъза и
подсъдимият Д.Х., които започнали да разтоварват багаж. Тъжителят В.Д. и
свидетелката Е.Х. се засекли на площадката пред жилищната сграда и при
обтегнатите им отношения между тях веднага възникнал спор,тъй като свидетелката
Д. с висок глас казала на тъжителя да махнат „Боклуците си“ , като ставало
въпрос за складирани материали. По това време съпругата на тъжителя-
свидетелката Е.Д. била в намиращата се в непосредствена близост стопанска
постройка и чувала разправията между В.Д. и Е.Х.. Конфликтът бързо ескалирал и
се стигнало до физически сблъсък между тях, като първо Е.Х. ударила шамар на
тъжителя В.Д. и същият и отвърнал също със шамар. В този момент са намесил
подсъдимият Д.Х., който до този момент
не участвал в спора. Същият се приближил до тъжителя и неочаквано за него му
нанесъл силен удар с юмрук в лицето, като от удара Д. залитнал назад и
приклекнал на земята, а подсъдимият продължил с побоя, като му нанесъл още
няколко удара с юмрук по лицето в областта на носа и устата. След намесата на
свидетелката Е.Д., побоят бил прекратен. В резултат на нанесените му удари от
подсъдимия, носа на тъжителя бил счупен, а устните му били наранени, потекла му
обилно кръв от носа и изцапала тениската му. Състоянието му било възприето от
сина му свидетеля А.Д., който се намирал на втория етаж в къщата по време на
нападението. Тъжителят В.Д. бил откаран от св. А.Д. в Отделението за Спешна
помощ в гр. Асеновград, но поради състоянието си още същата вечер бил изпратен
и приет за лечение в клиниката по УНГ при УМБАЛ „Св.Георги“ за оперативно и
консервативно лечение, където престоял три дни. След излизането от болничното
заведение на 10.09.2019 г. частният тъжител В.Д. посетил и Катедрата по съдебна
медицина, където му било издадено съдебно–медицинско удостоверение, отразяващо
причинените му телесни увреждания.
От заключението на изготвената и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при възникналия на 06.09.2019
г. инцидент на В.М.Д. е била причинена изкривяване на носната преграда,
счупване на носните кости, постравматична деформация
на външната част на носа, постравматично кръвотечение
от носа, контузия на главата, кръвонасядане по
лигавицата на долната устна и към дясната буза, охлузване по лигавицата на
горната устна. От тези травматични увреждания изкривяването на носната преграда, счупването на носните кости, постравматична
деформация на външната част на носа, постравматично
кръвотечение от носа, контузия на главата са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, останалите травматични увреждания - кръвонасядане по лигавицата на долната устна и към дясната
буза, охлузване по лигавицата на горната устна са довели до болка и страдание
без разстройство на здравето. Причинените увреждания добре отговарят по
механизма си да са причинени именно така,
както съобщава пострадалият, а именно чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето
и главата и конкретно в областта на носа и устата. Съдът възприе и кредитира
заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
За
да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени средства, които
съдът кредитира, а именно показанията на
свидетелите – очевидци на деянието Е.Д. и А.Д., а също и частично от
показанията на свидетелката Е.Х. и Ю.С. в кредитираната им от съда част. Съдът
ползва и писмените доказателства приложени по делото, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата- постановление на
РП-Асеновград, съдебно-медицинско удостоверение, медицински документи – лист за
преглед на пациент, Епикриза за проведено лечение УНГ Клиника при УМБАЛ“Св.Георги“ – гр.
Пловдив, Протоколи за предупреждение, трудова
характеристика и свидетелство за съдимост на подсъдимия и други. Съдът
кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на свидетелите Е.Д. и А.Д., защото същите са съответни помежду си по отношение на
съществените им елементи и кореспондират и с фактите, описани в тъжбата. Съдът
счита същите за достоверни и защото те са в синхрон и с приложените по делото
писмени доказателства и се потвърждават от обективните находки, а именно
констатираните телесни увреждания по лицето на пострадалия В.Д.. Същите напълно
съвпадат и с цялостния контекст на установената фактическа обстановка, при
която в резултат на процесния инцидент и нанесените
на пострадалия травми се е наложило незабавния му прием и лечение в
специализирано болнично заведение. Получените
телесни увреждания са констатирани и отразени в издаденото с тази цел
медицинско удостоверение, въз основа на което е построено и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Обстоятелствата, изложени в тъжбата относно главният факт, а именно
нанасянето на удари с юмрук от подсъдимия в лицето на пострадалия се
установяват пряко от показанията на свидетелите очевидци Е.Д. и А.Д., първата
от които непосредствено е възпрели факта
на нанасянето на вредоносните удари и получената в резултат на тях травма и
обилно кръвотечение от носа на тъжителя, а вторият от тях е възприел събитията
непосредствено след нанасянето на ударите и също е видял нараняванията и
кръвотечението по носа на тъжителя В.Д., което логично е предопределило и по-нататъшните
му действия по незабавното откарване на
пострадалия в центъра за спешна медицинска помощ. По отношение на показанията
на свидетелката Е.Х., съдът ги кредитира частично по отношение на влошените
отношения на страните и факта на възникналия инцидент, но счита че същите не са
достоверни в частта, в която свидетелката твърди, че подсъдимият Х. само е
хванал за ръцете и изблъскал тъжителя Д., за да я защити, но без да му нанася
удари и по неизвестна причина в този момент от носа на тъжителя потекла кръв от
носа. Доколкото свидетелката е заинтересовано лице на две основания, а именно
като пряка участничка в конфликта и лице във фактическо съжителство с
подсъдимия, Съдът намира, че показанията й в тази насока са дадени с цел да
обслужат защитната позиция на подсъдимия и да облекчат положението му. По отношение на свидетеля Ю.С., същият не е
бил очевидец на процесните събития и показанията му
не съдържат информативност по отношение на главния
факт и не са годни, да го удостоверят.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимият Д.И.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал. 1
от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, като е
съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.
Съдът намери,че по отношение на подсъдимия са
налице всички кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 78а
ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за извършеното
престъпление, което е умишлено най–тежкото предвидено наказание в нормата на
особената част е лишаване от свобода до две години. Подсъдимият до настоящия момент
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чрез приложението
на този институт и от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи подсъдимия Д.И.Х.
от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализиране на наказанието и определяне
на размера на глобата Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата
на предишни осъждания и добрите характеристични данни. За да определи
справедливо наказание, съдът се съобрази с горното обстоятелство, но като
основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на сравнително лекия съставомерен резултат и
конкретните мотиви за извършването му – свързани с вече възникнал скандал, в
който е участвал пострадалия и жената на подсъдимия съдът намира, че не е висока,
в сравнение с другите деяния от същия вид. Заедно с това, съдът намира и че подсъдимият
е личност със сравнително невисока степен на
обществена опасност с оглед установените добри характеристични данни. Ето защо
съдът определи размера на глобата с насоченост към минималния размер на
предвидения в закона диапазон, а именно 1200 лв. Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения от пострадалия В.М.Д. граждански
иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер на 5000
лв. е доказан по основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно
извършено деяние от подсъдимия и
съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление,
пострадалият В.Д. е претърпял неимуществени вреди - болка и страдание, които са
непосредствена последица от деянието.
С оглед на изложеното, съдът
счете, че предявеният граждански иск е основателен, но завишен по размер.
Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва да
се определи по справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от 1500 лв.
като оптимален паричен еквивалент на претърпените от пострадалият болки и страдания, ведно със законната лихва
считано от датата на извършване на престъплението, а именно 06.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълният предендиран размер от 5000 лв. за неимуществени вреди съдът
отхвърли гражданския иск като
неоснователен. Подсъдимият бе осъден да
заплати държавна такса в размер на 60 лв. върху уважения размер на гражданският
иск.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимият по отношение на собствените му действия и
постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимия Д.И.Х. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец В.М.Д. направените от него разноски по делото в размер на 1192 лв.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: