Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр.Тервел, 05.11. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в публично съдебно заседание проведено на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Росен
Балкански
с участието на секретаря Ж.Ж.и с участието на прокурора ..................................
разгледа докладваното от районния съдия Росен Балкански АНД №94 по описа за 2019
година на Тервелски районен съд и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба, подадена от Община Тервел, със седалище и адрес на
управляние гр. Тервел,
ул. „Св Св. Кирил и Методий“ № 8
с ЕИК *********, представлявана от инж.Ж. Ж. Г.-
кмет на общината, против наказателно
постановление № НЯСС -131 /
16.07.2019 година издадено от Кирил Михайлов Войнов – заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00
/ четири хиляди лева
/ лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а ал. 2 във
вр. с чл.138а, ал.3 т.5 от Закона
за водите /ЗВ/ на основание чл.201 ал.
12 и чл. 200 ал. 1
, т. 39 от Закона за водите .
Жалбоподателят излага съображения, че
наказателното постановление е неправилно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.Т.- АК Добрич, редовно упълномощен -
подържа жалбата на
посочените основания, както и прави доказателствено искане, съдът да допусне до
разпит двама свидетели водени
от страната, които с показанията си да докажат,
че служители на жалбоподателя са
изпълнили дадените предписания обективирани в Протокол
от 16.04.2018 година .
Въззиваемата страна
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призована, не
изпраща по делото процесуален
представител. Постъпило е писмено становище от Е.З.– на длъжност младши експерт- юрист към
въззиваемата страна, упълномощена
с пълномощно на Председателя на ДАМТН. По същото процесуалния представител на страната
намира жалбата за
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Актосъставителя - Г. Н. Ц. -
на длъжност главен инспектор в
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях – Североизточна
България“ към ГД НЯСС / главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“
при ДАМТН - редовно призована са
явява лично .
Свидетеля при установяването на адм.нарушение – В.И. К.
на длъжност главен инспектор при
същата агенция редовно призована
се явява лично.
Свидетеля при
съставянето на акта - О.А. И.
служител на въззиваемата страна редовно призована се явява лично .
Свидетеля Я.М. Д.
– свидетел при отказа на
кмета на Общ. Тервел до
подпише съставения АУАН
№ 05-003 / 03.04.2019 година,
редовно призован се явява лично.
По искане на жалбоподателя по делото съдът допусна и
разпита в качеството на свидетели С.Н.К.и Р.Д.П.– двамата служители на
Община Тервел работници в отдел „ Озеленяване“.
Жалбата е допустима –
подадена е от лице, което има право на обжалване, в законоустановения 7-дневен
срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и при
наличие на интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано юридическо лице.
Жалбата е подадена в
преклузивния седмодневен дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Независимо от
основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен
акт, посочени от жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното
производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл.
314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени и
гласни доказателства и наведените от жалбоподателя доводи установи следното
от фактическа страна:
Страните не
спорят по обстоятелството ,
че недвижим имот -
язовир „ Сърнец-2“ находящ се в имот №
000158 в землището на село Сърнец , общ.
Тервел , обл. Добрич се явява
публична общинска собственост,
съгласно Акт за публична
собственост № 127 от
17.05.2000 година .
На 16.04.2018 година в изпълнение на Заповед № РкД-22-5/
07.03.2018 година на
Областния управител на област Добрич
, комисия от представители на областната администрация, ДАМТН, Басейнова
дирекция, ГД „ПБЗН”, ТП „ Държавно горско стопанство „ гр. Добрич , и в присъствието на представител на жалбоподателя- Н.М.К. – старши специалист „ Гражданска защита и
Отбранително – мобилизационна
подготовка“ в Община Тервел
извършила проверка , свързана с
техническото състояние на обект язовир
„ Сърнец-2“ находящ се в имот № 000158 в
землището на село Сърнец
, общ. Тервел , обл. Добрич . Констатациите си комисията
обективира в съставения Протокол от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и
съоръженията към нея - дата 16.04.2018
година . В хода на проверката
били дадени следните предписания : „да се почисти въздушния откос от
прораслата храстовидна растителност“.
Срокът
за изпълнение на даденото предписание бил до 31.10.2018 година .
На 18.03.2019 година на основание чл.190, ал.4, т.1 от Закона за
водите била извършена проверка от представители на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/
на язовир“ Сърнец2“ .
Проверката
по данни обективирани в протокола
е била
извършена от Г.Н. Ц. и В. И. К.
. Проверката е извършена в присъствието на представител на собственика - Н.М. на
длъжност старши специалист „ Гражданска
защита и Отбранително –
мобилизационна подготовка“ в Община
Тервел,както и в присъствие на оператора на
язовира - инж. Ж. Д. . Видно от
съдържанието на констативен протокол №
05-02-8/ 19.03.2019 година
състава на комисията приема в хода на проверката, че е налице неизпълнение на дадено
предписание- да се почисти въздушния откос от прораслата
храстовидна растителност, срок 31.10.2018
година – въздушния откос не
е почистен , обрасъл е с
храстовидна и едра тревна
изсъхнала разтителност - т.е.
не били изпълнени от собственика на язовир “ Сърнец2“ задължителните предписания на комисията за
ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на
язовирните стени и съораженията към тях, назначена със Заповед № РкД-22-5/ 07.03.2018 година
на Областния управител на област
Добрич , дадени в констативен
протокол от 16.04.2018
година .
Следва да се зачете
обстоятелството , че
констативния протокол е
подписан от всички посочени по него лица без възражения .
Въз основа на извършената проверка проверяващите
приели, че е налице неизпълнение на предписанията по чл.138а, ал.3 т.5 от
Закона за водите .Свидетеля Г. Ц. е съставила Акт за установяване на административно
нарушение № 05-003 / 03.04.2019
година от 03.04.2019 година за
нарушение на чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
Актът бил съставен в
отсъствие на представляващ страната
собственик на съоръжението - след
отправена покана по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН- писмено доказателство – лист 19 по
делото покана изх. № 85-02-57 / 20.03.2019 година входиран при Община
Тервел под № РД-25-1093 от
20.03.2019 година ,като е
спазена процедурата на чл.
43 ал. 4 от ЗАНН. В качеството на свидетел удостоверяващ , че кмета на Община
Тервел отказва да подпише
акта подпис е
положил свидетеля Я.М. Д.
.
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН по акта
не са постъпили писмени
възражения и обяснения.
По образуваната адм.
Наказателна преписка въз основа
на съставения АУАН било издадено и поднадзорното
наказателно постановление, по
което адм. Наказващия орган
приема идентична към установената
в АУАН фактическа обстановка .
Така описаната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и устни
доказателства .
Съдът
кредитира показанията на
водените от жалбоподателя свидетели -
св. Св. С.Н.К.и Р.Д.П.-
служители на общината – за
изпълнение на предписанията към съоръжението
са били отпускани средства
и работници, но показанията
на разпитаните свидетели не
опровергават констатациите
отразени по констативен протокол № 05-02-8 /
19.03.2019 година – тай като именно по
него, подпис е положил
представител на собственика без същия да е посочил възражения по констатациите
на проверяващите ,, което и дава
на съда
основание да приеме, че
показанията на така разпитаните по делото свидетели не следва да
се кредитират като обективно
дадени.
От правна страна по
делото:
При проверка относно
процесуалната законосъобразност на съставения АУАН и поднадзорното
Наказателно постановление, съдът
не констатира нарушения на процесуалните правила, свързани с издаването им.
АУАН и НП са съставени в предписаната от закона форма, съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити,
изготвени са от компетентни лица, което се потвърждава от приложените по делото
заповеди. АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл.40 от ЗАНН.
Спазени са сроковете по съставянето на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Правилно според съда
е приложен материалният закон.
Нарушението, за което
е съставен АУАН и издадено НП е за неизпълнение на предписание, дадено на
Община Тервел в
качеството и на собственик на процесния
обект - язовир “ Сърнец2“ .
Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона за
водите се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ. В случая е налице предписание по
чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, обективирано в КП от
16.04.2018 година. Това
предписание не е отстранено до 31.10.2018 година и считано от този момент е
налице бездействие, като на 18.03.2019
година с констативен протокол № 05-02-8/
19.03.2019 година е било
установено, че предписанието не е изпълнено, за което е съставен АУАН за
извършено нарушение на чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, санкционирано с процесното НП,
издадено на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ.
По отношение на
правната квалификация съдът намира, че същата е дадена по адм.
Наказателаната преписка правилно. Това е
така, тъй като даването на предписания е
регламентирано в чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ,
съответно тяхното неизпълнение е основание за налагане на
административнонаказателна отговорност по чл. 200,
ал.1 т.39 от Закона за водите, която
норма изрично препраща към неизпълнение на предписание чл.138а, ал.3 т.5 от ЗВ.
С
оглед на изложеното съдът счита, че жалбата е частично основателна,
като поднадзорното наказателно
постановление бъде измено, като съдът
е мотивиран от следните съображения
:
Административното нарушение има
своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че
административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно
наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция
произтичат няколко правни характеристики:
Административното нарушение е деяние.
Административното нарушение е
противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като
засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да
бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях
е, те да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред, като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но
обществената опастност на административното нарушение е много по-ниска в
сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата
вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в
НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние,
което се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно
административно нарушение става с акт за
установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно
постановление.
Тези именно три елемента-
противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват обективната
характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно извършено
деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във
формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна
могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме
изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния
правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато
деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го
предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно – наказателното
производство, че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния кодекс.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН
е издаден извън сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, като
страната чрез процесуалния си представител
сочи, че проверката е далеч след
дадения на Община Тервел
срок за да изпълни дадените и предписания
и от там не
може да се счита с
категоричност, че констатираната към 18.03.2019 година храстовидна растителност по
съоръжението е тази
констатирана още към момента на
проверката от 16.04.2018 година .
Съгласно чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН , не се образува административно -
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. От съдържанието на посочената разпоредба
на ЗАНН се налага извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с
момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на
административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране
на отговорността. С изтичане на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение.
В настоящия случай нарушението,
респективно и нарушителят видно от
доказателствата са били открити при извършената на 16.04.2018 година проверка. В случая изпълнителното
деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява с изтичането на срока
за изпълнението на дадено по реда на чл. 138, ал.3, т.2 от Закона за водите
предписание. Дадения срок е 31.10.2018
година. Нарушението е извършено на 01.11.2018 година, в който жалбоподателят е следвало да изпълни
предписанията на междуведомствената комисия, назначена от областния управител
на област Добрич , а същото е констатирано на 18.03.2019 година от
компетентните органи - свидетелите Г. Ц. и В. К. , при извършената от тях проверка, а АУАН
е издаден на 03.04.2019 година , от
което следва да се направи извод, че същият е издаден в законоустановения в чл.34, ал.1
от ЗАНН
тримесечен срок от установяване на нарушението и на нарушителя и в едногодишния
срок от извършването му.
Наказателното постановление е законосъобразно и
от материално – правна страна.
Съгласно чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, областните управители
назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които предписват на
собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в
определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им
изправност и безопасната им експлоатация.
Не е спорно, че община Тервел е
собственик на процесния язовир, не е спорно, че на страната са дадени задължителни предписания с
Констативен протокол от 16.04.2018
година от комисия по чл. 138а,
ал.3, т.
5 от Закона за водите с указания
в срок до 31. 10.2018 година -да се предприемат необходимите действия по опазване
на съоръжението. Не се спори, че
предписанията са доведени до знанието на представителя на община Тервел ,както и до
отговорните длъжностни лица. Въпреки задължителния си характер, тези
предписания не са били изпълнени в определения срок, което от своя страна се
установява по безспорен начин от
съдържанието на констативен протокол № 05-02-8/
19.03.2019 година за извършена
проверка на обект язовир
от 18.03.2019 година .
Чрез бездействието си в определения
срок жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното
нарушение. Срокът за изпълнение на предписанията е до 31.10.2018 година и
следователно за жалбоподателя е съществувала правноустановената възможност да
изпълни предписанията до тази дата. Нарушението е извършено след изтичане на
дадения срок, на 01.11.2018 година, както правилно административно наказателния орган е посочил по
НП тази дата за дата на
извършване на нарушението.
Административно – наказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица се ангажира по реда на чл. 83 от ЗАНН.
В конкретния случай при осъществяване
на дейността си община Тервел като собственик на
обекта не е изпълнила
задълженията си, произтичащи от разпоредбата на 138а, ал.3, т. 5 от Закона за водите - не е изпълнила
предписание на контролен орган, поради което следва да понесе съответната
санкция за нарушение на 190а ал.
2 от Закона за водите .
Съдът намира, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Жалбоподателят като собственик на процесния обект - язовир,
е бил адресат на задължителни предписания,които не е изпълнил.
По отношение размера на наложената на
жалбоподателя имуществена санкция :
При
проверка относно определяне справедливостта на размера на наложеното наказание
съдът съобрази разпоредбата на чл.200, ал.1 т.39 от ЗВ .
В тази норма е предвидена санкция в размер от 1000 до 20000 лева за физическото
или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят
предписанията на контролните органи. При издаване на наказателното
постановление не е отбелязано в
съдържанието му дали става дума за
повторност на нарушението или същото е за първи път. Това обстоятелство налага тезата,
че наказанието е наложено завишено. Наказателното
постановление в санкционната част
следва да бъде изменено, като
наложената санкция определена от АНО в размер на 4000 лв. следва да бъде намалена към минималния размер - на 1000 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № НЯСС -131 / 16.07.2019
година издадено от Кирил Михайлов
Войнов – заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на жалбоподателя Община Тервел, със съдалище и адрес на
управляние гр. Тервел,
ул. „ Св Св. Кирил и Методий“ №
8 с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
4000,00 / четири хиляди лева
/ лева за неизпълнение на задължение по чл.
190а ал. 2 във вр. с
чл.138а, ал.3 т.5 от Закона за водите /ЗВ/ на основание чл.201 ал. 12 и
чл. 200 ал. 1, т. 39 от Закона за водите, като като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” от 4000 лв. /четири
хиляди лева/ на 1000 лв. / хиляда
лева/ .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия :