Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………… 2021 година,
гр. ВАРНА
В И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 24.09.2021 г. при участието на секретаря Камелия
Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 497/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „Т.А.П.“ ЕООД, ЕИК **, с адрес на управление: гр. **, представлявано
от А.Д.В. – управител, срещу Решение №2153-03-8 от 01.02.2021 г.
на Директора на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ – Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството
против Разпореждане № Ц5104-03-196/14.12.2020г. на длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО на РУСО – Варна, с което настъпилата на 05.10.2020г. злополука с
лицето Н.Т.Б. е приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.
Оспорващото дружество счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди и необоснованост, тъй като изводите на АО не отчитат всички относими факти.
В подкрепа на горното е и твърдението, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е
изследвало обстоятелствата, при които е станала злополуката, поради което
правото на защита на дружеството било ограничено. Като самостоятелен довод се изтъква, че
пострадалият сам е увредил здравето си и поради което следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО, а неприлагането и довело до
незаконосъобразност на акта. Оспорва се изводът на решаващия орган за наличие
на всички елементи от фактическия състав на нормата, дефинираща трудова
злополука. Твърди се, че възникналата
такава е в резултат на умишлено и грубо
неспазване на правилата за безопасност при работа от страна на пострадалия,
като са изложени подробни доводи в тази насока.
Въз основа на изложеното се изтъква, че травматичното увреждане на здравето на
служителя не е станало при работа, извършена по възложение от работодателя,
поради което не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО и злополуката не
следва да бъде квалифицирана като трудова. Формиран е петитум с искане за отмяна на
решението.
Ответникът
– Директора на ТП на НОИ - Варна, в писмен отговор, депозиран на
16.04.2021г. оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Основавайки
се на мотивите в решението мотивите изтъква, че е направен правилен и обоснован
извод, основан на безспорно установени факти и обстоятелства.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и сочи, че са налице всички законови изисквания
инцидента с Н.Т.Б. да бъде приет като трудова злополука, тъй като той е
действал в интерес на предприятието като е положил дори повече от дължимата
грижа. Моли за решение в този смисъл.
Съдът като
съобрази доводите на страните с доказателствата по делото и с относимите правни
норми прие следното:
Жалбата е
депозирана от активно легитимирана страна в рамките на законоустановения срок,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по
случая са следните:
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение №2153-03-8 от 01.02.2021 г. на
Директора на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт
/ТП на НОИ – Варна/. С процесното решение е отхвърлена жалбата на дружеството
против Разпореждане № Ц5104-03-196/14.12.2020г. на длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО на РУСО – Варна, с което на основание чл. 55, ал.1 от КСО настъпилата на 05.10.2020г. злополука с лицето
Н.Т.Б. е приета за трудова. Лицето е в
трудови правоотношения с „Т.А.П.“ ЕООД и изпълнява длъжността работник рециклиране на отпадъци“.
Дружеството
осигурител е декларирало настъпването и пред ТП на НОИ Варна с Декларация за трудова злополука вх. №
Ц5101-03-159/09.10.2020г.
Със Заповед № Ц5101-03-159-2/23.10.2020г.
Директорът на ТП на НОИ-Варна е разпоредил да се извърши разследване на
настъпилата на 05.10.2020г. с Н.Т. Б. злополука, като е определил и състава на
комисията.
Резултатите от проверката са обективирани
в Протокол № Ц5101-03-159-6/07.12.2020г. От събраните в хода на същата
доказателства и тези съдържащи се в досието за трудовата злополука /трудов
договор, длъжностна характеристика, служебна бележка за начален инструктаж,
извадки от книга за инструктаж, медицинска документация, писмени обяснения и
др./, е прието за установено, че: Н.Б. работи по трудов договор в „Т.А.П.“ ЕООД
гр. Девня, на длъжност “работник рециклиране на отпадъци”, считано от 07.01.2020г.
с работно време от 08:00-17:00 ч., с едночасова почивка от 12:00 часа.
Според длъжностната характеристика, работникът
на тази длъжност сортира метални и неметални отпадъци; цветни метали по видове и ги подрежда по
купове, пирамиди или в контейнери; поддържа добър ред и хигиена в склада за черни
метали, така че да е възможно маневриране с мотокар, извършва товаро-разтоварни
работи в или от товарни МПС или контейнери, извършва товаро-разтоварни работи
на скрап.
Работникът е запознат с длъжностната
характеристика на 07.01.2020г., както и на същата дата му е проведен
инструктаж. На 05.10.2020г., понеделник,
управителят на дружеството го
разпределил да работи заедно с Т.В. – мотокарист от „Еко Варна“ ЕАД - да
разсортират хартия и найлон в базата за хартия на „Еко Варна“ ЕАД. Двете дружества
имат договорни отношения. Същия ден, малко преди края на работния ден Б. и В. установили,
че има теч на хидравличния маркуч на мотокара, с който работили. В. информирал прекия си ръководител,
взето било решение мотокарът да бъде ремонтиран на следващия ден. Около 16:30ч.
Н.Б. откарал мотокара на около 200м. до
друга база, която ползва „Т.А.П.“ ЕООД и
започнал демонтаж на хидравличния маркуч. Разединявайки щуцерното
съединение, рогата /вилиците/ на мотокара падат и затискат със сила десен долен
крайник на работника. Вследствие на
множествени счупвания на подбедрицата, открито в дясно, съгласно
приложената медицинска документация – Епикриза по И.З. №11595/2020г. от
Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „СВ. Анна – Варна“ АД, гр.
Варна. Приет е в МБАЛ „СВ. Анна – Варна“ АД, гр. Варна на 05.10.2020г. и е изписан
на 20.10.2020г. За установената временна
неработоспособност е издаден болничен лист.
С Разпореждане № Ц5104-03-196/14.12.2020г.
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ гр. Варна е приело
настъпилата на 05.10.2020г. злополука с Н.Т.Б. за трудова злополука по смисъла
на чл. 55, ал.1 от КСО, мотивирайки се с факта, че същата е настъпила през
работно време и при изпълнение на трудовите задължения.
Разпореждането е обжалвано от осигурителя
- жалбоподател в настоящия процес, с жалба вх.№ Ц5104-03-196-1/30.12.2020г., по
предвидения с чл.117 от КСО ред, пред Директора на ТП на НОИ-Варна.
С Решение № 2153-03-8/01.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което същата е оставена без уважение като
неоснователна и е потвърдено Разпореждане № Ц5104-03-196/14.12.2020г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, като правилно и законосъобразно.
По правото:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган в рамките на предоставените му от закона правомощия съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б. /г/ и чл. 117, ал.3 от КСО. В конкретния случай, компетентен да издава оспорения акт
по чл. 117, ал.3 е директорът на ТП на НОИ Варна
Решението съответства на законовите изисква за форма, съдържа всички изискуеми реквизити –
има мотиви, наименование на органа,
който го издава, наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта,
фактическите и правни основания за издаването му.
При извършената съдебна проверка съдът не
констатира допуснати процесуални
нарушения и/или противоречие с материалния закон, които да обосновават неговата отмяна.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, дефинира понятието
"трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което
е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно
предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната
работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод
на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. За да бъде определена настъпилата злополука като трудова е
необходимо кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на дефиниращата норма: 1. увреждане на здравето,
което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия
организъм, което е настъпило внезапно; 2. резултатът от увреждането да води до
неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат и 4. наличието на функционална връзка с извършваната
работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена
в интерес на предприятието.
В настоящия случай от доказателствата по
делото безспорно се установява, че всички изброени в нормата на чл. 55, ал.1 от КСО елементи са налице – Н.Б. е
работил по трудово правоотношение при „Т.А.П.“
ЕООД ; към момента на злополуката е изпълнявал трудовите си задължения по
сортиране на отпадъци за работодателя си и при ремонт на мотокара, повредил се
в процеса на работата е възникнал
инцидент, причинил сериозно увреждане на работника. То от своя страна поставило
пострадалия в състояние на временна
неработоспособност, което се потвърждава и от представените медицински
документи – епикриза и болничен лист /л. 43 и л. 57 от делото/.
Релевираните
в жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила
при провеждане
на разследването на
трудовата злополука са неоснователни. В съставения протокол с № Ц5101-03-159-6
от 07.12.2020 г. за резултатите от разследването са
установени всички данни по чл. 58, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО. Изяснени са обстоятелствата и
причините за възникване на
трудовата злополука. Твърдяното съпричиняване на
злополуката в резултат от небрежно поведение на
пострадалия работник е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обстоятелствата дали е
налице нарушение на трудовата дисциплина, са без значение за определянето на
злополуката като трудова. Върховният административен съд се е произнасял многократно по подобни
случаи в смисъл, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат има
правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, но не променя характера на злополуката като трудова,
след като тя е станала през време и във връзка с извършваната
работа или при всяка друга работа, която е в
интерес на предприятието
/в този смисъл е Решение № 2627 от 25.02.2021 г. по адм. д. № 10965/2020 г. на
ВАС, Решение № 16999 от 12.12.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 3034/2019 г./.
По отношение
твърдението на работодателя за
наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО съдът приема, че евентуалното неспазване
на нормативно установените правила за безопасност на
работния процес е ирелевантно за определянето на
злополуката като трудова. Липсват данни, че пострадалият работник е искал или
допускал настъпването на вредоносния
резултат, каквито твърдения са изложени в жалбата. Настъпилото внезапно
травматично увреждане при изпълнение на
възложената работа, представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обстоятелството дали са били спазени нормативно или ненормативно
установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, е
ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала
при или по повод възложената работа, респективно при работата, извършена в
интерес на работодателя. Дори част от причините за настъпване на злополуката да
са в резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде
променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3
КСО, която изключва от кръга на
трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице.
За пълнота следва да се отбележи, че
съгласно чл. 11, ал. 2 от
Наказателния кодекс,
умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си, но
едновременно с това е предвиждал нейните последици, целял или допускал настъпването им. Умишленото увреждане
трябва да бъде доказано с всички доказателствени средства. Липсата на
доказателства за умишлени действия от
страна на пострадалия мотивира съда да приеме
наличието на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до
неработоспособност и условията на труд.
В случая предпоставките на чл. 55, ал. 3 от КСО
не са налице.
Безспорно се касае за трудова злополука,
както правилно е посочил и компетентният
административен орган. Решението предмет на съдебен контрол е правилно и законосъобразно постановено.
Релевираните в жалбата доводи съдът намира
за неоснователни и недоказани, поради което същата следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и липсата на искане от ответната страна за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2, предложение последно съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.А.П.“ ЕООД, ЕИК **, с
адрес на управление: гр. **, представлявано от А.Д.В. – управител, срещу Решение
№2153-03-8 от
01.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение Варна на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ – Варна/, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството против Разпореждане № Ц5104-03-196/14.12.2020г. на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО на РУСО – Варна, с което настъпилата на 05.10.2020г.
злополука с лицето Н.Т.Б. е приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА