№ 18160
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110149985 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят суми за
потребена топлоенергия /ТЕ/.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците е бил клиент
на ТЕ като след смъртта му наследниците му не са подали заявление за промяна
на партидата, били са клиенти на ТЕ за процесния период, не са заплатили
задълженията си, поради което иска осъждането им. Претендират се разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва предявените
искове, в т.ч. и с твърдения за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
1
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по
безспорен начин, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху топлоснабдения недвижим имот за процесния период.
Вярно е, че по делото е представен договор за продажба на ДНИ. Същият
обаче е от 1990 г. и не установява принадлежност на правото на собственост към
процесния период – м.05.2018г. до м.04.2020г. Дори и да се приеме, че през ....
ответницата е придобила част от топлоснабдения имот, това не е достатъчно, за да
бъде ангажирана отговорността й за плащане на суми за доставена топлинна
енергия за период повече от двадесет години след това. Предавените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Р. И. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес в ..., искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати
2 334.98 лв., - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. за аб.№ ..., сумата 379.88
лв. - лихва за забава от 15.10.2019г. до 10.11.2021г., сумата от 12.66 лв. - главница
за извършване на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до м.
04.2020г., сумата 2.87 лв. - лихва за забава за същия период, ведно със законната
лихва върху двете главници от 14.09.2022г. /датата на подаване на ИМ/ до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски
по делото.
Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3