Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на
15 септември 2021 г. в състав:
Председател:ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в
присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдията ДИМИТРОВА КАН дело № 205 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от „Каолин“ АД срещу Решение № 180/14.05.2021г.,
постановено по АНД №314/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0002229/10.12.2020г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което, за две нарушения по чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и на
основание чл.96г, ал.1, пр.1 от с.з. му е наложена административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за всяко от нарушението, или общо 6000лв. Наведени са
касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Претендира и присъждане на направените във въззивното и в касационното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е събрал и обсъдил ангажираните от
страните доказателства, въз основа на които е установил фактическа обстановка,
по която страните не спорят. При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът не
констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН,
като приел, че акта и НП съдържат всички изискуеми реквизити, като е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Въз основа на това е формирал изводи за липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение
на материалния закон от наказващия орган. Отхвърлил е тезата, че посочените в НП две
лица Абдула Джиниев и Неделчо Димитров, са били назначени само да извършват
курсове в рамките на кариерата, стопанисвана от жалбоподателя „ Каолин“ АД и в
този смисъл не са извършвали обществен превоз на товари, с аргумент, че след
преминат успешен курс и снабдяване с нужните документи, лицата не са били
преназначени, поради което е формирал извод, че още при назначаването им във
функциите им е влизало извършването на обществен превоз на товари. Посочил е за
ирелевантно по делото да се доказва извършването от посочените лица на превоз
на товари, тъй като административнонаказателната отговорност на касатора е била
ангажирана за назначаването им, а не за допускането им да управляват МПС. Съдът
направил извод, че законосъобразно е била потърсена административно-наказателна
отговорност за нарушение на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 1 от ЗАвПр,
която е в предвидения в закона абсолютен размер за всяко едно от нарушенията.
Според въззивния съд в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението, респективно липсата на такава, тъй като конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, свързани с безопасното осъществяване на обществения превоз
Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
В касационната жалба се твърдят нарушения във
формата на АУАН и НП – не са посочени нарушените законови разпоредби и мястото
на извършеното нарушение, санкционната норма на чл. 96г, ал. 1
от ЗАвПр,
за чието нарушаване е ангажирана административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е бланкетна, а в АУАН и НП не е посочена нарушената
конкретна позитивна норма, която вменява на превозвачите задължение да назначават
и извършват превози само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация
на водача, липса на описание за какво е назначаването на всяко едно от лицата-
за управление на МПС за обществен превоз или за превоз за собствена сметка или
нещо друго.Твърди се
липсата от обективна страна на нарушението по чл.96г, ал.1 от ЗАвП, сочи се на
маловажност по см. на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се тезата на РРС, че посочените в
НП лица са били назначени за извършване на обществен превоз на товари, тъй като
впоследствие са се снабдили с изискуемите документи и са започнали да извършват
реално такава дейност без преназначаването им. Акцентира, че не е налице
хипотезата на чл.118 ал.2 КТ.
Наведените касационни възражения са частично основателни.
Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на дружеството касационен жалбоподател, че не е посочено мястото
на извършване на нарушението. В случая, доколкото се касае именно за нарушение,
осъществено от дружество, във връзка със сключването на трудов договор, то
мястото на нарушението е именно седалището и адреса на управление на
дружеството и както в АУАН, така и в НП е посочено къде е седалището на
дружеството
По останалите наведени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, в атакуваното
решение на РРС не са изложени съображения, освен общата констатация, че НП
съдържа всички изискуеми реквизити. Така районният съд е приел, че фактическото
описание на нарушението, респ.обстоятелствата при които е извършено, са
достатъчно изчерпателно посочени, поради което не е ограничено правото на
защита и от правната му квалификация недвусмислено могат да бъдат изведени
неотговарянето на изискването за квалификация на водачите, назначени на
длъжност „ шофьор,тежкотоварен автомобил“.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи
и намира за основателни възраженията на касатора.
Ответникът по жалбата е квалифицирал
описаните нарушения, че касаторът е““назначил на 18.02.2020г. на работа две
лица на длъжност „ шофьор на тежкотоварен автомобил“, които не отговаряли на
изискванията за квалификация на водача, видно от направена справка в системата
на ИА АА““, като нарушение на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП за всяко едно от назначените лица. Съгласно
цитираната санкционна норма, „Който назначи на работа…. водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.“ Видно е, че нормата е бланкетна досежно
конкретните условия, на които трябва да отговаря назначеното
за водач лице да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
Съставомерен признак от обективна страна са именно тези нарушени конкретни изисквания
към назначените водачи, както и дейността, която следва да извършват по повод
назначаването им, а именно да извършват обществен превоз или превоз за
собствена сметка на товари, съгласно легалните дефиниции на закона.
Императивно изискване към
съдържанието на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, е в него да са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Когато санкционната разпоредба е
бланкетна, както е в случая, е необходимо в НП да бъде посочена не само тя, но
и запълващата я правна норма от същия или друг нормативен акт, която урежда
нарушеното позитивно правило за поведение и която следва да бъде
индивидуализирана чрез наименованието на съответния нормативен акт и цифровото
и словесно изражение на самата негова разпоредба. В случая това не е сторено,
тъй като при описание на процесните нарушения в наказателното постановление не
са посочени каквито и да било факти и обстоятелства относно обективните
признаци от така посочената квалификация на нарушението, не са посочени
нарушените законови разпоредби, които вменяват задължение на касатора, не е
посочено точно на какво изискване за квалификация на водача не отговарят
назначените лица, не е посочено дали назначаването им е свързано с извършване
на обществен превоз на товари или превоз за собствена сметка, а е посочена само
бланкетната санкционна норма.
ВАС в мотивите си към ТР
8/2021г. по т.д.1/2020г.изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно
която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не само за
действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. фактите, на които се
основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава, което
се явава основа на правото на защита и справедлив съдебен процес. Нито едно от
тези условия не е спазено при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Налице е непълнота както относно фактите на
нарушението, така и относно нарушената законова разпоредба.
Както се посочи, в
оспореното и потвърдено от въззивната инстанция НП, като нарушена е посочена
единствено санкционната разпоредба на чл. 96г, ал.
1, пр. 1 от ЗАвПр,
но не и тази на чл.7 б ал.1 ЗАвтП в редакцията към датата на нарушението, която
именно урежда задължението на лицензирания превозвач за извършване на обществен
превоз на товари и на този, които извършва превоз на товари за собствена сметка
да извършва това/включително да назначава на работа/ само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. В производството по
издаване на НП е недопустимо изискуемите към съставомерните признаци на дадено
нарушение факти, да се предполагат или да се извършва позоваване на данни,
извън описаните и изискуеми, съгласно чл.57 т.5 и т.6 ЗАНН, като в случая дори
тези данни не са изрично посочени. Данните, фактите и обстоятелствата, посочени
в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН съставляват мотивите - фактическите
и правни основания, от които следва постановеният от административно наказващия
орган резултат. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че
тяхното неизлагане в наказателното постановление, съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Тук е мястото да се посочи,
че първичният документ, който пряко удостоверява придобитата от водача
квалификация, е удостоверението за професионална компетентност/ УПК/, а не
картата на водача. Това следва както от
нормата на чл.7б ал.2 ЗАвтП и чл.2 ал.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, така и от
съображение 7-мо и чл.6 на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи
на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета,където изрично е
предвидено, че "За да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява
своите задължения, държавите-членки трябва да издадат на водача на превозно средство
удостоверение за професионална компетентност, наричано по-долу "УПК",
което удостоверява неговата начална квалификация или продължаващо
обучение". Картата за квалификация на водача има вторична
удостоверителна функция, тъй като не удостоверява пряко квалификацията на
водача, а удостоверява, че същият притежава удостоверение за професионална
компетентност. В потвърденото от РРС НП липсва твърдение, че назначените лица
не притежават удостоверение за професионална компетентност, което е съставомерен
признак.
На следващо място е недопустимо по логически
път да се предполага, че се има предвид липса на „ карта за квалификация на
водача“, изискуема съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. , според която
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E,
C, CE, D1, D1E, D или D+E, когато
с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена
сметка, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. Несъмнено посочената
норма, с оглед на предвидените изключения в чл.5 т.6 и т.7 на Наредба 41/2008г.
и тази на чл.7б ЗАвтП сочи на приложното
поле относно изискванията за квалификация на водача, респ. задължението на
работодателя-превозвач - когато с ППС се извършва обществен превоз на товари
или превози на такива за собствена сметка. Аргумент в подкрепа на този
извод е, че съгласно чл. 2 б. ж и з от Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. и изключенията по Наредбата изрично от
приложното поле на директивата са изключени водачите на МПС, използвани
за нетърговски превоз на пътници или товари;както и такива превозващи
материали, оборудване или машини, които се използват от водача на превозно
средство по време на неговата работа.
От
анализа на посочените норми е явно, че съставомерен признак на нарушение,
наказуемо съгласно чл.96г ал.1 ЗАвтП за неизпълнение на изискването на чл.7б
ЗАвтП е водача да е назначен именно , за да и „ когато“ извършва обществени превози, превози за собствена
сметка на товари, без да притежава
УПК.
В тази връзка и по повод на липсващите
отразени в НП обстоятелства, но станали известни на АНО по време на проверката,
следва да се отбележи, че и двете лица, посочени в НП и в решението на РРС са
назначени като шофьори на тежкотоварни автомобили, но с място на работа Кариера
Ветово -технологични работници, а видно от кредитираните от съда гласни и
писмени доказателства „Каолин“ АД извършва както обществен превоз на товари, така
и технологични такива, като последните са в рамките на вътрешно-ведомствени
пътища и превозите са технологични- превозващи материали/ маски/ и суровини и
нетърговски по аргумент на чл.5 т.6 и т.7 от Наредба 41 /2008. В тази връзка са
основателни възраженията на касационния жалбоподател за обхвата на нормата на
чл.96г ЗАвтП. Действително за разлика от ЗДвП , ЗАвтП борави с различни понятия
и не изисква обществените превози и тези за собствена сметка да се извършват по
пътища, отворени за обществено ползване, където е приложното поле на ЗДвП и
Наредбата за психологическа годност, но ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове
изрично посочват за кои лица определени изисквания не важат, но важат само при
осъществяване на обществен превоз или превоз за собствена сметка. Последните
две хипотези въобще не са коментирани в НП и в съдебното решение, макар и при
представените доказателства.
Обобщено, за да предизвика
целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа отнапред
определен в чл. 57 от ЗАНН минимален, но задължителен обем
информация, а в случая нито един от посочените съставомерни обективни признаци,
довели до приложението на бланкетната норма на чл.96г ал.1 пр.1 ЗАвтП не е
посочен в атакуваното пред РРС наказателно постановление. Горното води на
извода, че същото не съдържа изискуемите от чл.57 ЗАНН реквизити касателно
описание на нарушението и нарушените законови разпоредби, противно на
посоченото в атакуваното решение. Посочената празнота в липсващите реквизити не
е запълнена с оглед подхода на АНО при описание на нарушението, дори само
защото първоначално е посочено, че касатора е лицензиран превозвач и че след
направената служебна справка, чийто резултат не е описан конкретно, може да се изведе
извод, че се касае за липса на карти за квалификация на водач. Така противно на
възприетото от въззивната инстанция дори от сравнителния анализ на фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация недвусмислено не могат да
бъдат изведени изискуемите съставомерни обстоятелства, относими към бланкетната
санкционна норма, а самостоятелно и на друго основание нарушенията не са
безспорно доказани, че покриват белезите на посоченото основание, като
наказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП, без да са събрани и
анализирани всички доказателства във връзка с извършената проверка и без да е
доказано по категоричен начин извършването на конкретното нарушение. В случая наказанието е наложено въз основа на качеството
на лицензиран превозвач на касатора, което е недопустимо.
Посоченото по – горе в
настоящите мотиви е достатъчно за обосноваване на неправилността на решението
на РРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС
– Русе намира, че не следва да обсъжда
останалите доводи на страните.
При горните съображения
настоящият състав намира, че НП № 38-0002229/10.12.20 г. е издадено в рамките
на опорочен от своето начало административнонаказателен процес, накърняващ
процесуалните права на санкционираното лице, вкл. и това на адекватна защита.
Последното сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е отменително основание. Настоящият
състав, при служебната проверка от чл. 218, ал. 2 АПК установи, че оспореният съдебен акт
е валиден; постановен е в допустим процес, но при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което подлежи на отмяна.
В този контекст основателно
е искането на касатора за присъждане на разноски, каквито са удостоверени по
делото на база платежни нареждания за извършен превод по банков път на база
договор за правна защита и съдействие.Направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900лв. вкл.ДДС/ 750 лв. и 150 лв.ДДС/ , платени по
банков път и въз основа на фактура пред касационната инстанция се дължат въз
основа на резултата в пълен размер при липса на своевременно заявено възражение
за прекомерност пред настоящата инстанция. Такава е заявена пред въззивната
инстанция и основателна. Заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред РРС е в размер на 900лв.Изплатената сума е
над нормативния минимум от чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 вр.чл.2 параграф 2
от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на
630лв. или 756лв. с ДДС, като спорът не се отличава с правна или фактическа
сложност, поради което и възражението за прекомерност следва да се уважи до
този размер.
Съгласно правилото от чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдебните разноски се присъждат по
реда на АПК, което в ракурса на чл. 143, ал. 1 АПК означава, че същите следва да бъдат
възложени в тежест на бюджета на органа, който е способен да отговаря по
имуществени претенции, т. е. разпоредител с бюджет и в чиято структура е
административнонаказващият орган, издал процесното НП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (Обн. ДВ, бр. 272/13., посл.
изм. ДВ, бр. 7/20 г.) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към
МТИТС със седалище София и областни отдели във всички областни градове, а
според чл. 17, ал. 2 от същия правилник в специализираната администрация на
ИААА са включени и 8 /осем/ регионални дирекции "АА", вкл. в гр.
Русе, които, обаче не са разпоредители с бюджетни средства и не могат
самостоятелно да отговарят по имуществени претенции.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 180/14.05.2021г., постановено по АНД
№314/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0002229/10.12.2020г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе,и вместо него постановява
ОТМЕНЯ НП № 38-0002229/10.12.2020г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“-
гр.Русе, с което за две нарушения по
чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от с.з. на „
Каолин“ АД е наложена административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за всяко от нарушението ,или
общо 6000лв
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" с административен адрес: гр. София-1000,
ул. "Ген. Й. В. Гурко" № 5, да заплати на "КАОЛИН" АД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Сеново , ул. "Дъбрава“ № 8,
сумата от 1656 лева - съдебни разноски
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.