Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Асеновград, 10.04.2020г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на тринадесети ноември
две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 1400 по
описа за 2018г. и като обсъди:
Предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, 31 ал.1 ЗЗД.
А.П.С., с постоянен адрес ***, в
депозирана против С.П.Д. с постоянен
адрес *** и Й.П.Т. с постоянен адрес *** ИМ моли да бъде постановено решение ,
с което на основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр чл. 37 пр. 2 ЗЗД и чл. 579 ал.2 ГПК да бъде признат за нищожен договорът,
изповядан с НА за учредяване на вещно право на ползване и прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 16 том І дело 16/2018г на нотариус Р.Й., с който П.А.С. в качеството му на пълномощник на ищеца
е учредил в своя собствена полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху СОС с идентификатор
00702.525.55.1.33 находящ се в гр Асеновград по КК ул „Цар Иван Асен ІІ“ №80 бл 55 вх Б ет .4 ап.33, самостоятелният обект
се намира в сграда № 1 разположена в ПИ с идентификатор 00702.525.55,
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой етажи на обекта
един , с площ от 64,07 кв м стар идентификатор няма, прилежащи части: избено
помещение № 12 с площ от 3,60 кв м и 1,383% ид ч от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при съседни самотоятелни обекти в сградата
на същия етаж 00702.525.55.1.34, 00702.525.55.1.35, 00702.525.55.1.32 под обекта 00702.525.55.1.24, над
обекта 00702.525.55.1.42, и е прехвърлил
на ответниците - негови дъщери - при
равни права по ½ ид ч за всяка
от недвижимия имот , срещу задължение за
пожизнено гледане и издръжка до края на живота му, евентуално на основание чл.
31 ал.1 ЗЗД да бъде признат за унищожаем и да бъде унищожен договора. Твърди,
че с НА за дарение на недвижим имот №
182 том ІV дело 647/2003г на нотариус с К.
П.А.С. и М.Г.С. – родители на ищцата - са й дарили
процесния имот, представляващ СИО.С
пълномощно с нот заверка на подписа от 16.09.2003г на нотариус С. К. ищцата е
упълномощила родителите си - двамата
заедно и поотделно - да я подписват и представляват пред общинските органи,
данъчни служби, като от нейно име подават молби, декларации, получават
документи, оценки и други документи, да я подписват и представляват пред
нотариус като от нейно име се разпореждат по своя преценка, включително да договарят
сами със себе си с дарения й имот.
Възползвайки се от правата, дадени му чрез цитираното пълномощно баща й П.С. е учредил в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху имота, и е прехвърлил по ½ ид ч от имота на ответниците, срещу
поето от тях задължение за гледане и издръжка на П.С.. Пълномощното, представено при нотариуса
за изповядаване на сделката е с поставен само един щемпел за заверка на подписа,
а тексът на чл. 37 пр2 ЗЗД изисква, когато упълномщаването
е за сключване на договор, който трябва да бъде сключен в нотариална форма,
едновременно се заверяват както подписът на лицето, така и съдържанието на
документа и се поставят два щемпела.
Освен това тези пълномощни се подреждат и се пазят в нотариалния архив в
продължение на десет години, като при изтичане на този срок подлежат на
унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив. Пълномощното е издадено на дата 16.09.2003г и в него не е
посочен срок за действието му, което го поставя в категорията на безсрочните пълномощни,
които важат докато не бъдат оттеглени от
страна на упълномощителя, но не повече от десет години от датата на издаването.
Упълномощеното лице се е ползвал от правата, дадени му с пълномощното на
12.03.2018г. На следващо място сочи, че съгласно чл. 579 ал.2 ГПК, когато някое
от лицата участвали при издаването на нотариален акт не може да се подпише
поради неграмотност или недъгавост се поставя отпечатък от десен палец или друг
пръст, като се описва причината за това, а нарушаването на това изискване води
до пълна нищожност на нотариалното удостоверяване. При оформяне на нотариалния
акт № 16 том І дело
16/2018г на нотариус Й. на две места П.С.
е положил отпечатък от десен палец, но
липсва обяснение каква е причината наложила да положи пръстов отпечатък вместо
да се пос.пише. Твърди освен това, че П.А.С. не е разбирал и не е могъл да ръководи
действията си при изповядване на сделката. Същият с с поставена от ЦПЗ Пловдив
диагнотза от 2017г – органично налудно шизофреноподобно разстройство. П.С. от
лятото на 2017г е станал агресивен
спрямо близките си бил е напрегнат, гневен наравянявал ги е , внушавал си е
неверни неща, а през октомври 2017г е бил хоспитализиран спешно в ЦПЗ Пловдив
по повод сериозна агресия спрямо съпругата си.
Твърди, че баща й след изписването вижда и чува несъщестуващи предмети и
звуци, има паметови нарушения, и поведенчески отклонения. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
Ответниците оспорват иска като неоснователен. Твръдят, че в ИМ не е посочено нито едно
основание от изброените в чл. 26 ал.1 ЗЗД за нищожност на атакувания договор.
Заявяват, че представеното при изповядване на атакуваната сделка пълномощно от
16.09.2003г е изготвено и заверено съгласно действащата разпоредба на чл. 37 ЗЗД – с писмено заверен подпис, разпоредбата на чл. 37 ЗЗД е изменена в
сегашната си редакция с ДВ бл.59/2007г , а пълномощното е изготвено при
действието на тогавашния, при спазване на всички законови изисквания. По
отношение твърденията за неспазване
нормата на чл. 579 ал.2 ГПК заявяват, че същата изисква поставяне на отпечатък
от десния палец ако някое от лицата, участващи в нотариалното призводство не
може да подпише поради неграмотност или недъгавост и с полагането му
законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля. Правят възражение за недопустимост на предявения евентуален иск,
тъй като унищожение на това основание не може да се иска след смъртта на
лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение
или ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор. Ангажират
доказателства, претендират разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: На 16.09.2003г П.А.С. и М.Г.С. са дарили на А.П.С. свой
собствен, представляващ СИО недвижим имот, а именно: апартамент № 33 находящ се на четвърти жилищен етаж, вход Б
от жилищен блок № 55 целият с площ от
64,07 кв м , при граници: С.С.С., С. Н.Г., горе - Н.П.П., долу - Б.К.Я., ведно с избено помещение № 12 с площ от 3,60 кв м , както и 1,383% ид ч от
общите части на сградата и от правото на строеж на жилищен блок на ул „Цар Иван
Асен“ № 80, построен върху поземлен имот
находящ се в строителните граници на гр Асеновград, обл. Пловдивска, предназначен
за комплексно жилищно строителство, съставляващ имот пл № ІІІ-ЖЗ-3329 в кв.
281 по плана на гр. Асеновград, дарението е оформено с НА 102 том ІV дело
647/2003г на нотариус К., вписан с Акт 100 том VІІІ дело 1725/2003г на СВ АРС. А.П.С.
е упълномощила родителите си П.А.С. и М.Г.С., двамата заедно и всеки един от
тях поотделно да я подписват и представляват пред общинските органи, данъчни служби,
като от нейно име да подават молби, декларации, получават документи, оценки и
други документи, да я подписват и представляват пред нотариус , като от нейно
име се разпореждат по своя преценка, вкл да договарят със себе си, с нейния
собствен апартамент № 33 на 4 жилищен етаж, вход Б в блок 55 с площ от 64.07 кв
м , ведно с избено помещение № 3, ведно с ид части от сградата и правото на
строеж, с нот заверка на подписа № 6386/16.09.2003г на
нотариус К.. На 12.03.2018г П.А.С., в качеството му на пълномощник на А.П.С., е учредил в своя полза пожизнено и безвъзмедно право на ползване
върху СОС с идентификатор 00702.525.55.1.33 по КК на гр Асеновград с адрес на имота гр Асеновград, ул „Цар Иван Асен ІІ“ №80 бл 55 вх Б ет.4
ап.33, който обект се намира в сграда № 1 разположена в ПИ с идентификатор
00702.525.55, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент брой
нива на обекта - едно, с площ 64,07 кв м
, стар идентификатор няма, прилежащи части избено помещнеие № 12 с площ
3,60 кв м и 1,383% ид ч от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж
00702.525.55.1.34, 00702.525.55.1.35, 007092.525.55.1.32, под обекта 00702.525.55..1.24, над обекта
00702.525.55.1.42 и е прехвърлил на С.П.Д. и Й.П.Т., при равни права, по
½ ид ч от имота, срещу поето от тях задължение и издръжка на П.А.С. им до края на живота му(НА № 16 том 1 дело
16/2018г на нотариус Й., вписан с Акт 106 том 3 дело 474/2018г на СВ АРС). При
изповядване на сделката, за пълномощника е положен отпечатък от десен палец,
представена е декларация по чл. 25 ал.8 ЗННД, като и по чл. 264 от ДОПК от името на А.С..
От представената епикриза
на П.А.С. *** ЕООД, се установява, че е постъпил на 29.10.2017т и изписан на
06.11.2017г с поставена окончателна диагноза - органично
налудно(шизофреноподобно)разстройство, подобрено и придружаващи заболявания хиперплазия
на простатна жлеза, хипертонична сърдечна болест, пиелонефритис хроника
калкулоза. Съгласно представената и приета по делото етапна епикриза от УМБАЛ „Св
Георги“ ЕАД гр Пловдив на П.А.С., пациентът е със съдова деменция на фона на
много тежък множествен когнитивен дефицит и поведенчески отклонения е налице
пълна за всички ежедневни дейности. Посочено е, че е уместно продължаване на
терапията с мемантин и антипсихотици. А.П.С.
е поискала поставяне под пълно или
ограничено запрещение на П.А.С. и учредяване на настойничесство с ИМ от
26.06.2018г, производството е прекратено поради настъпилата смърт на лицето,
починал на 05.07.2018г(л.71-74вкл, препис-
извлечение от АС № 0329/06.07.2018г). Представените и приложени към делото на л
183-185 вкл писмени доказателства са неотносими и не се коментират. Издирвателна преписка от № 239000-15417/2018г В РУ на МВР Асеновград е
образувана по прието заявление от 17.10.2017г от С.Д., за това че около 13,30ч на
същата дата баща й П.С. е напуснал дома си и до момента е в неизвестност,
страдал от деменция, не притежава мобилен телефон. П.С. е обявен за местно издирване от РУ Асеновград,
бил е установен около МБАЛ „Асеновград“,
при проведената беседа с него е установено, че е ходил до болницата за
смяна на катетър, но се загубил. Бил е отведен до дома си и предаден на дъщеря
си(Докладна и копие от издирвателна преписка от
№ 239000-15417/2018г В РУ на МВР Асеновград – в заверени преписи).
Съгласно заключението на допуснатата СПсихЕ,
което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, П.А.С.
страда от психично заболяване – органично налудно(шозофреноподобно)
разстройство на базата на дементен синдром.
Описаните психични заболявания имат хроничен характер , обективирани са
през октомври 2017г. Вещото лице е посочило, че промени в поведението на П.С.
се изразяват с нарушения във всички сфери на психичната деятелност – нелепи
изказвания , нелепи и агресивни действия, нарушаване на ориентация, нарушаване
на паметта, загуба на когнитивни и екзекутивни
фунции, налице е агресивност в определени периоди, което състояние се е
нуждаело от непосредствен контрол и грижа. Според експерта, при наличните
заболявания налудно шизофреноподобно разстройство при дементен процес се
нарушава себепознанието, налице са сетивни измами, налудно настроение и налудни
възприятия. Посочено е, че за периода октомври 2017 до юни 2018г психичното
състояние при С. е представлявало пречка да се ориентира в сложността на нещата,
ставащи около него, пречело му е дори да полага елементарни грижи за себе си,
да приема лекарства сам, бил е с нарушена годност да разбира свойството и значението
на извършваното от него и не е могъл да ръководи постъпките си и да се грижи за интересите си. Психичните
увреждания на С. покриват критериите за продължително разстройство на
съзнанието. Според вещото лице на 12.03.2018г
П.С. е бил с нарушена годност да разбира свойството и значението на
извършваното от него, не е могъл да ръководи постъпките си при упражняването на
правни действия при изготвянето на нотариален акт за учредяване на вещно право
на ползване и прехвърляне на недвижим
имот, и по време на изготвянето на нотариалния акт е боледувал от налудно шизофреноподобно
разстройство при дементен синдром. Сочи, че цитираната диагноза е заболяване, което
повлиява всички психични функции и е пречка П.С. да се ориентира правилно и
адекватно в средата. Изслушано в с. з. Вещото лице заявява, че ако пациента приема
изписаната му терапия то лечението има за цел да няма агресивно, автоагресивно
и хомицидно поведение, тоест да е малко по-достъпен за обгрижване , но това не
може да го възстанови и излекува. Посочва освен това, че обстоятелството че при
изписването му от ЦПЗ в епикризата е посочено, че не се наблюдава възбуда,
налудничаво поведение и няма делириозни нощни епизоди е така, защото той е лекуван
с невролептици в ампулна форма, което говори за сериозно лечение, а посоченото стабилизирано
състояние в психиатрията означава, че няма опасно поведение. Счита, че е възможно
в периода от възникване на заболяването от май 2017г до смъртта си в отделни периоди лицето да бъде в добро
състояние привидно, касаещо една много груба ориентация в разговор от няколко
минути, но да взема отговорни решения в този период до смъртта си не е
възможно. Съдовата деменция според
вещото лице е обобщение на всички
нарушения, които е имал С. и винаги започва с паметови нарушения.
В хода на производството бяха събрани гласни
доказателства. Св. Ели Дамянова(познава страните)
твърди, че се е виждала всеки ден с родителите на ицщата, през последните
години П. и М. са живели заедно, от 2017г П.С. започнал да прави неща, които не
са били съвместими с нормалното му състояние. Първия път през май 2017г жена му М. извикала свидетеля, казала че са водили мъжа й при уролог, махнали му катетъра и той уринирал
из цялата стая, а когато му поставяли катетъра той го свалял сам. Свидетелят на
няколкото пъти намирал торба с дрехи и
катетъра на П.С. във входа на блока.
Споделя случай, в който със съпруга й чули че асансьора се движи постоянно
нагоре надолу и когато мъжът й се качил
на осмия етаж, видял че вътре е П.С., тогава позвънили на М.С. и тя го
прибрала. След един час видели П.С.
на четвъртия етаж. Тогава казали на жена му да му вземе ключа. Два-три дни по късно св. Д.срещнала С. на паркинга пред блока, питала го къде
ходи, а той отвърнал че е бил в Унгария,
дъщеря им родила. Тогава свидетелят го качила горе. През есента на 2017г, когато била
пред блока със семейството си, видяла че идват полицаи и на въпроса какво става
им отговорили, че семейство С. имат проблеми. Св. Д.се качила с полицаите и те
казали, че П. С. е заключил дъщеря си на
терасата. След това разбрала, че дъщеря му хвърлила ключа от терасата и така
отворили вратата, С. се барикадирал вътре, като я подпрял със столове, а когато отворили вратата, видели че държи
нож. Тогава св. Д.видяла, че М.С. е бита и душена, и като я попитала какво се е
случило, тя й казала че съпругът я душил
и й казвал че през прозореца й влиза любовник,
че ходи при съседката да снима порно филми и е взела много пари. Полицаите го отвели
в психиатрия, където бил една седмица. След това един ден след нощна смяна на свидетеля се
обадила колежка от нервно отделение в
болницата, където работи и й казала да прати някой да прибере съседа й, бил
влязъл в родилно отделение и го изгонили, тя го
видяла и го прибрала, а след това
й се обадила. Тогава св. Д.се обадила на дъщеря му С. и тя отишла да си го
прибере. Според свидетеля, П.С. е бил
неадекватен, на два пъти го е прибирала в дома му, и казала на дъщеря му С. да
му приберат ключа, тъй като излизал непрекъснато, но С. й отговорила че не може
да му прибере ключа, тъй като не го дава. Твърди, че през март видяла че П.С. и дъщеря му С. да излизат ,
питала ги къде отиват, а тя й отговорила че отиват при нотариус, а С.
изобшо не отговорил. Според свидетеля от
началото на 2017г се е влошило психичното състояние на П.С. , и се влошавало
докато почине. След като починала съпругата му живеел сам, а дъщеря му го
заключвала и идвала веднъж на ден да му дава ядене. Ищцата се е върнала от САЩ след смъртта на
майка си, през цялата 2017г и 2018г идвала два пъти, първия път за три-четири
месеца, а вторият път за един месец. Свидетелят се е
виждала често с бащата на ищцата , докато му вземат ключа. Св. Донка Т.(дъщеря
на ищцата) твърди, че от 2009г се върнала със семейството си в България, а
майка й била в САЩ до априд 2018г, като всяка година си идвала в България за по
три месеца през лятото. Баба й и дядо й са живели в последните две-три години от живота си
сами, грижили се за себе си. Свидетелят твърди, че дядо й се побъркал, казвал
че го боли главата, започнал да чува гласове година и половина преди да почине
жена му, а тя починала ноември 2017г. Първоначално казвал, че много го боли
главата, че чува постоянно гласове, впоследствие си внушил че синът на
свидетелката, който тогава бил 18
годишен, е любовник на майка й и тя е бременна от него, и не искал да ги вижда, като твърдял че свидетелят е
съучастничка. Когато майка й си идвала през лятото, дядо й ставал агресивен и
повтарял че се срамува от тях , обвинявал жена си в прелюбодейство, станал
агресивен и започнал да й посяга. Сочи случай, в който дядо й затворил леля й С.
на терасата, като викал че е сатана, а баба й успяла да се обади по телефона на
полицията. Според свидетеля дядо й бил
агресивен и срещу полицаите, след това го прибрали в психиатрия. Св. Т. видяла
баба си след случая, баба й била ударена, кракът й порязан и на въпроса какво
е станало й обяснила че дядо й се качвал върху нея, налагал я с юмруци и се
опитвал да й направи дете, споделя че баба
й била много притеснена. Счита, че дядо й не е разбрал че баба й е починала,
като отишла в дома им я питал коя е, и след това й казал че баба й е заспала ,
той искал да му направи ядене а тя не му обръщала внимание. От леля си знае, че когато занесли ковчега за
бдението, дядо й помислил че е за него и тръгнал да влиза в него. Според св. Т.
от смъртта на баба й до неговата кончина
юли 2018г дядо й непрекъснато се влошавал, свидетелят е ходила веднъж седмично
да го вижда, а синът й минавал два-три пъти седмично и си говорел с него.
Заявява, че като е ходила в дома му, дядо й винаги я питал коя е, говорел
несвързани неща. Споделя случай, в който наемателят на гараж към апартамента й
се е обаждал да каже че го е видял да обикаля блока с катетъра и по чорапи, а
като го питат къде отива, казвал че „отива до Америка до Гинчето“. От майка си
знае, че е трябвало да изпрати две декларации за социалните, чрез които дядо й
ще получава помощи от червения кръст, така е казала леля й С.. Свидетелят
заявил на майка си, че това е невъзможно но все пак проверила, и при проверката
в Социални грижи и се изсмяли, а след това предала разговора със социалните на майка си. През това време голямата дъщеря
на С. – Г. - продължавала да иска да се изпратят тези декларации, като казвала че ако ищцата не ги изпрати, дядо й няма да
получи помощи. Тогава майка й подписала декларациите и ги изпратила на Г., а тя
ги препратила на майка си. Според свидетеля дядо й понякога сам се грижил за
себе си след смъртта на съпругата си, тъй като
леля й С. и дъщеря й не ходили всеки ден при него, иначе се грижела за
него леля й. Св. Й. Д.познава М. и П. племенница им е, твърди, че ищцата е била 15-17 години извън
България, върнала се малко преди да почине баща й. Свидетелят е контактувал
рядко с леля си и калеко си последните години, на три-четири месеца е минавал
да ги види. За психическото състояние на калеко си научила на погребението на
леля си. С. й се обадила, че леля й е
починала и свидетелят и съпругът й отишли у тях. Когато отишли, П.С. не могъл да я познае, нито
нея, нито съпруга й, внучката му била
там и тя казала на свидетеля, че дядо й не е добре. След смъртта на М.С. свидетелят
попитал С. защо не отиде при баща си да живее, но тя й казала че не е добре
психически той. Св. М.Б.познава П.С. откакто
са се наснесли в блока, знае че е бил дърводелец. Свидетелят е
возил е П.С. до
Транспортна болница гр Пловдив за ТЕЛК, за преглед на колата за ремонт, а преди
да почине жена му е ходил да прави ремонт у тях на чешмите. След като починала
жена му го карал в болницата в Асеновград да му сменят катетъра. Според
свителетя са водили нормален разговор със С., не му е направило впечатление да
има проблеми, говорили за работа, за колеги, за живота. Свидетелят знае, че след смъртта на съпругата
му П. С. е живеел сам, не знае да са го
заключвали, не знае да е буйствал и проявявал агресия, а често е контактувал с
него. Твърди, че С. спрял да излиза като починала жена му, отивал само да пазарува.
По молба на С. св. Б.е взимал П.С. ***. Заявява, че П. не му
е звънял от около две години и повече. Не може да каже, че е бил луд, чувал от
блока че се заключвал, че викал, че търсили полиция. Св М. С.познава П.С., живяла
е в съседство с него и дъщерите му. Според
свидетеля П.С. е бил принципен човек, с установен ред в дома и счита, че до
последния момент той не е загубил разсъдъка си. Свидетелят живее срещу дома на С.
и ги вижда от къщата си, всеки ден сутрин са ставали и отивали със
съпругата му на местото. Свидетелят е разговаряла
с тях, разговаряла е с П.С. и според нея
е бил адекватен, дори на
погребението на съпругата му присъствала дъщерята на ищцата, а ищцата не е била
там, но й звъняла по телефона. П.С. стоял адекватен на стола си, С. помолила
свидетеля да му помогне да се облече, и разговорът на св. С.с П.С. бил като
между нормални хора - питала го добре ли е как е, а той й отговорил че искат да
го погребат, „оная“ искала да го прати в дом, като според свидетеля говорел за
ищцата. После помолил св.С.да му сложи бонбон в джоба защото му пресъхва устата
от лекарствата, които взима. Не й е известно да е имал психически проблеми.
Твърди, че през цялото време най-много за родителите си се е грижила дъщерята
Слава. Св. Ц.З.(роднина на страните по сватовство) познава П.С., почти всяка
седмица го е виждала в магазина, оплаквал се че са му направили операция на
простатата, и много се притеснявал че лекарите и сестрите са жени, две седмици
преди да почине го е видяла да отива на бръснар, казал й че отива да се
подстриже. Твърди, че винаги е водила нормален разговор с него, не е забелязала
да има нещо нередно в приказките му или в говора, не е чувала да има проблеми,
а контактуват ежедневно. Познавала и съпругата му М., виждали се на улицата преди да почине, според св. З. П.С. е бил напълно нормален, на погребението
се държал нор мално, стоял до жена си,
плачел, а когато видял че идва погребалната кола станал и започнал да
търси якето си да го облече.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен
главен иск с правно основание чл. 26 ал 1 пр 1 от ЗЗД - за обявяване нищожността на процесния догвор като
противоречащ на закона, и евентуален с правно основание чл. 31 ал.1 ЗЗД – за унищожаване на договора като сключен
от лице, което при сключването му не е
могло да разбира постъпките и да ръководи действията си. Исковете са допустими при наличие на интерес
от воденето им.
Разгледани по същество. Не се
спори между страните, че са дъщери на П.А.С., че имотът предмет на атакуваната
сделка е бил собствен на ищцата, дарен й от нейните родители П. и М. С., както
и че П.А.С., като пълномощник на ищцата, е учредил с атакуваната сделка в своя
полза право на пожизнено ползване върху имота и е прехвърлил по ½ ид ч
на ответниците срещу поето от тях задължение за гледане и издръжка, а и това се
установява от неоспорените писмени доказатлества. Твърди се от ищцата, че прехвърлянето на имота е нищожно, като
противоречащо на закона, тъй като пълномощното, с което е изповядана
сделката противоречи на чл. 37 ЗЗД,
поради липса на нотариална заверка на съдържанието, на следващо място че
пълномощното е било с изтекъл срок към изповядване на сделката, както и че в
нотариалния акт не е посочена причината,
поради което е поставен отпечатък от палеца и е налице нищожно удостоверяване. Съгласно
чл. 26 ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Противоречието
със закона, като основание за нищожност в общия случай, следва от противоречие
със забрана или ограничение, което
сделката нарушава, установени с нормативен акт.
С изменението на чл. 37 ЗЗД ДВ бр.59/20.07.2007г е въведено изискване при сключване на сделки, за които се изисква
нотариална форма, за нотариално удостоверяване не само на подписа на
упълномощителя, но и на съдържанието на пълномощното, които при това следва да
са извършени едновременно. Възразява се
от ответниците, че към датата на издаване на пълномощното -16.09.2003г- то е
отговаряло на законовите изисвания. Това е така, но валидността на пълномощното
се преценява към датата на сделката, за която се отнася. Атакуваната сделка е
от 12.03.2018г, при действието на чл. 37 ал.2 ЗЗД в настоящата му
редакция, поради което за да е налице валидно упълномощаване, е необходимо то
да има едновременна нотариална заверка на подписа на упълномощителя и
съдържанието на пълномощното. В настоящия случай пълномощното, послужило за
изповядване на сделката противоречи на изискванията на чл. 37 ал.2 ЗЗД, тъй като липсва изискуемата
заверка на текста на пълномощното. Ето защо съдът намира, че липсва надлежно
упълномощаване. Това обаче води до липса на съгласие, а не до противоречие със
закона. На същото основание
неоснователно е и възражението за нищожност, поради противоречие със закона
поради това, че сделката е оформена след изтичане 10 години от
упълномощаването. Твърди се на следващо място от ищцата, че сделката е нищожна,
тъй като при съставянето на НА са нарушени разпоредбите на чл. 579 ГПК – не е
посочена причината, поради която е поставен отпечатък от палеца на
упълномощеното лице, и е налице липса на
форма. Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства, че при изготвяне на нотариалния акт, обективиращ извършеното
прехвърляне срещу поето задължение за издръжка и гледане, е положен отпечатък
от десния палец на П.А.С.. Текстът на
чл. 579 ал.2 ГПК предвижда, че когато
някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или
недъгавост, вместо подпис се поставя отпечатък на десния му палец, а ако отпечатъкът на десния палец не може да
бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой
друг пръст е сложен отпечатъкът. В настоящия случай от представените в заверен
препис книжа, послужили за издаването на
НА 16 том 1 дело 16/2018г на нотариус Й. може да се направи извод за
невъзможност на П.А.С. да положи подпис по
смисъла на чл. 579 пр.2 ГПК – в декларация по чл. 25 ал.8 от ЗННД от П.С. също положен отпечатък от десет
палец, в молба от П.А.С., в качеството му на пълномощник на А.С., подписът
е нечетлив и не би могъл да се
възприеме като подпис. В оформения
нотариален акт е посочено, че е поставен отпечатък от десния палец, а липсва законово изискване да бъде посочена
причината за полагане на отпечатък от палеца. Такова е налице само в случай, че
се поставя отпечатък от друг пръст. Ето защо
съдът приема, че не е налице
нищожно удостоверяване, нито пък липса на форма, а оттам и нищожност. Предвид
гореизложеното като неоснователен ще се отхвърли искът за прогласяване
нищожността на договора, изповядан с НА
за учредяване вещно право на ползване и
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 16 том І дело № 16/2018г на нотариус Й. с район
на действие АРС.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да
бъде разгледан евентуално заявения – за унищожаване на
основание чл. 31 ал.1 ЗЗД договора, изповядан с НА за
учредяване вещно право на ползване и
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 16 том І дело № 16/2018г на нотариус Й. с район
на действие АРС, поради това че е сключен от лице, което при сключването му не е могло да разбира
постъпките и да ръководи действията си. С оглед представените доказателства за
образувано по молба на ищцата производство
за поставяне под запрещение на П.С., искът е допустим. От ангажираните
по делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че година и
половина преди смъртта си П.С. е започнал да проявява необичайно поведение,
станал е агресивен, имал е прояви на загуба на паметта, проявявал е агресия към
близките си и до момента на смъртта му това състояние само се е влошавало. В
тази насока са както показанията на св.
Дамянова, Т. и Добрева,
които съдът кредитира като
безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и със събраните по делото
доказателсва, така и неоспореното
заключение на допуснатата СПЕ, съгласно която П.С. страда от психично
заболяване – органично налудно(шозофреноподобно) разстройство на базата на
дементен синдром. Вещото лице е
категорично в заключението си, че на 12.03.2018г П.С. е бил с нарушена годност
да разбира свойството и значението на извършваното от него, не е могъл да
ръководи постъпките си при упражняването на правни действия при изготвянето на
нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и прехвърляне на недвижим имот, и по време на
изготвянето на нотариалния акт е боледувал от налудно шизофреноподобно
разстройство при дементен синдром. Показанията на св З.,
С.и Б., според които в поведението на П.С. липсват данни за неадекватно
поведение, съдът не кредитира тъй като
противоречат на заключението на вещото лице и ангажираните писмени доказателства. Предвид
това съдът намира за безспорно доказано по делото, че процесната сделка е
извършена от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си, поради което тя подлежи на унищожаване съгласно
чл. 31 ал. 1 от ЗЗД.
При
този изход и на основание чл. 78 ал.1 ГПК и направеното искане следва да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищцата разноски по производството(съобразно
представените доказателства за направени такива) в размер на 3899,42лв.
Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
е неоснователно с оглед цената на иска,
фактическата и правна сложност на
делото и извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от А.П.С.
ЕГН **********, с постоянен а дрес гр Асенвоград, ул „Иван Асен ІІ“ № 80 против С.П.Д.
ЕГН **********,*** и Й.П.Т. ЕГН **********,*** да
бъде прогласена нищожността на основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД на договора,
изповядан с НА за учредяване на вещно право на ползване и прехвърляване на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 16 том 1 н.д. 16/2018г
на нотариус Р.Й., с който П.А.С. ЕГН **********
***, действащ лично за себе си като
приемател и като пълномощник на дъщеря си А.П.С. ЕГН **********,***, е учредил в своя ползва пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху СОС с идентификатор 00702.525.55.1.33(нула
нула седем нула две точка пет две пет точка пет пет точка едно точка три три) по
КК на гр Асеновград с адрес на имота ул „Цар Иван Асен ІІ“ №80 ет.4 ап.33 с предназначение на самостоятелния обект
жилище апартамент брой етажи един, с площ от 64,07(шестдесет и четири цяло и
седем стотни) кв м , ведно с прилежащи части избено помещение № 12(дванадесет)
с площ от 3,60(три цяло шестдесет стотни) кв м , и 1,383(едно цяло триста
осемдесет и три хилядни процента)% ид ч от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия
етаж 0702.525.55.1.34, 00702.525.55.1.35, 00702.525.55.1.32 под обекта
00702.525.55.1.24, над обекта 00702.55.1.42, и е прехвърлил на С.П.Д. ЕГН **********,*** и Й.П.Т. ЕГН **********,*** - негови
дъщери при равни права по ½(една втора) ид ч за всяка от тях недижимия
имот срещу задължение за пожизнено гледане и издръжка до края на живота му
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД договора, изповядан с НА за учредяване на
вещно право на ползване и прехвърляване на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 16 том 1 н.д. 16/2018г на нотариус Р.Й., с който П.А.С. ЕГН ********** ***, действащ лично за себе
си като приемател и като пълномощник на
дъщеря си А.П.С. ЕГН **********,***, е
учредил в своя ползва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху СОС с
идентификатор 00702.525.55.1.33(нула нула седем нула две точка пет две пет
точка пет пет точка едно точка три три) по КК на гр Асеновград с адрес на имота
ул „Цар Иван Асен ІІ“ №80 ет.4 ап.33 с
предназначение на самостоятелния обект жилище апартамент брой етажи един, с
площ от 64,07(шестдесет и четири цяло и седем стотни) кв м , ведно с прилежащи
части избено помещение № 12(дванадесет) с площ от 3,60(три цяло шестдесет
стотни) кв м , и 1,383(едно цяло триста осемдесет и три хилядни процента)% ид ч
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж 0702.525.55.1.34,
00702.525.55.1.35, 00702.525.55.1.32 под обекта 00702.525.55.1.24, над обекта
00702.55.1.42, и е прехвърлил на С.П.Д.
ЕГН **********,*** и Й.П.Т. ЕГН **********,*** -
негови дъщери при равни права по ½(една втора) ид ч за всяка от тях
недижимия имот срещу задължение за пожизнено гледане и издръжка до края на
живота му
ОСЪЖДА
С.П.Д. ЕГН **********,*** и Й.П.Т. ЕГН **********,*** да заплатят на А.П.С.
ЕГН **********,*** разноски по производството в размер на 3899,42(три
хиляди осемстотин деветдесет и девет лв четиридесет и две ст )лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: