Р Е Ш Е Н И Е
№: 1638 29.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2088 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от И.Д.К., ЕГН-**********, в
качеството му на EТ„Илипра-И.К.“, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Изгрев
бл.24, вх.А, ет.3, против решение № 285/05.07.2021г., постановено по НАХД № 1861/2021г.
на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 534057-F564057
от 10.02.2021г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), вр. чл.118, ал.1 от
Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,
му е наложена имуществена санкция от 2000
лева, като е намален размерът на санкцията на 500 лева и в полза на НАП, като
разноски, е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
От касационната инстанция се иска да измени оспорвания акт в частта за
разноските, като същите бъдат присъдени съгласно правилата на чл.143 от АПК. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не
са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител и не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – Централно управление на Национална агенция по
приходите, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по
оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба и пледира за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас
е изменил НП № 534057-F564057 от 10.02.2021г., с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като съдът е намалил
размера на санкцията на 500 лева. В тази му част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Предмет на оспорване е решението
единствено в частта му, с която EТ„Илипра-И.К.“ е осъден на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН да заплати в полза на НАП-София сумата от 80 лева за разноски. За
да постанови решението си в тази му част районният съд е посочил, че ответната
страна е била защищавана от юрисконсулт, който е поискал присъждане на
възнаграждение до приключването на съдебното заседание. Отчел е приложимостта
на чл.63, ал.5 от ЗАНН в действащата редакция и е посочил, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), който от своя страна препраща към чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП), предвиждащ възнаграждение от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия съдът е счел, че справедливият размер
възлиза на 80 лева.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възражението касатора е основателно.
Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд за допустимостта на
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Чл.63, ал.3 от ЗАНН в
приложимата редакция, изрично предвижда, че страните имат право на разноски. В
нормата на чл.189, ал.3 от НПК е приет принципа, че ако подсъдимият е признат
за виновен, той следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в
хода на обжалването на присъдата размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран. Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по
обжалване на наказателните постановления, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на
този въпрос. Така беше до изменението на чл.63 и приемането на новите ал.3 и 5
в ДВ, бр. 94 от 2019г., когато в производствата по ЗОДОВ по които се
претендираха извършени разноски по ЗАНН, съдилищата не присъждаха такива при
редуциране на наказанието. Въпросът за възлагането на разноските в
административно наказателния процес обаче сега – след посоченото изменение, е
изрично уреден в чл.63, ал.3 от ЗАНН, като е посочено, че страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Това нарочно уреждане вече изключва
изобщо прилагането на НПК при определянето на разноските и в частност
приложението на принципа на чл.189, ал.3 от този кодекс.
От своя страна в АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в
чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за
отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този
въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират общите
правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право
на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип страните в административно-наказателното
производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Липсва законова опора да
се счита в този случай, че юрисконсултското възнаграждение не може да бъде
намалявано под размерите заложени в чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащането на
правната помощ. Това не противоречи на нормата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, която
забранява присъждане на възнаграждение в размер, но в по-голям, а в не по-малък
от максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Вярно е, че ал.1 от този член предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредбата,
а според чл.27е нея за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В тези граници ще бъде
присъдено юрисконсултското възнаграждение когато жалбата е изцяло отхвърлена и
НП е потвърдено без изменение на санкцията. При частична основателност обаче и
намаление на наложеното наказание, разноските на ответника и в частност
юрисконсултското възнаграждение, следва да бъдат определени съразмерно с
отхвърлената част.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено в оспорената му част, като
в полза на НАП бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева, пропорционално на
уважената част от жалбата срещу НП, с оглед намаления размер на наложената санкция.
Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 285/05.07.2021г., постановено по НАХД № 1861/2021г. на Районен съд - Бургас и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА EТ„Илипра-И.К.“,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Изгрев бл.24, вх.А, ет.3, да заплати в полза на
НАП-София сумата от 20 (двадесет) лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.