Р Е
Ш Е Н
И Е № 235
гр.Кюстендил,
05.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№1/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
О.В.Н. *** оспорва ЗППАМ №20-1139-000258/21.11.2020г.
на началник сектор ПП към ОДМВР - Кюстендил, с която му е наложена санкция по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложени са съображения
за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на
материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Не се претендират
разноски.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената
заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №269404/21.11.2020г. за това, че на 21.11.2020г. около
22.00ч. по ПП І-6, с.Раненци, общ.Кюстендил, е управлявал лек автомобил *** с
рег.№*****, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец и с
мигаща светлина от фенерче, не е спрял плавно в най-дясната част на платното за
движение и на посоченото от служителя място, а е продължил движението си,
ускорявайки. Спрял е автомобила в с.Г. пред магазин „О.“, където е отказал да
бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство 7410-АRSM 0044,
както и да даде кръв за медицинско изследване.
Към
преписката се съдържа ТМИ, оформен при отказ на водача за получаване,
подписване и избиране на начин на изследване с подпис на свидетел, но с
отбелязано предписание за изследване на алкохол в кръвта на лицето в ЦСМП –
Кюстендил в срок от 60 минути от връчването на талона. Същият е предявен за
връчване на 21.11.2020г. в 22.30ч. Като доказателство по делото е представен от
АНО и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, от който се установява, че О.Н. *** на 21.11.2020г. и в 23.25ч.
е дал кръв за анализ с оглед установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за основателна,
по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №20-1139-000258/21.11.2020г.
на началник сектор ПП към ОДМВР - Кюстендил представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение
на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Те са изложени в обем, позволяващ да се изведе
волята на административния орган и да се разбере ясно и безпротиворечиво какво
административно нарушение е извършил нарушителя и какви са неговите
съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на
извършване. ЗППАМ е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.със заповед №277з-1046/30.06.2017г. и в
предписаната от закона форма.
Съдът след анализ на
доказателствата по делото и предвид решение, постановено по КАНД №218/2021г. по
описа на КАС, преценено при условията на чл.177, ал.1 от АПК, счита че не е
приложен правилно материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач,
съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се извършва при отказ да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В случая съдът,
с оглед писмените доказателства – ТМИ, докладни записки и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, приема за безспорно установено, че е налице безспорен отказ на
жалбоподателя за извършване на проверка с техническо средство за наличие на
алкохол в кръвта. Изводът на административният орган за осъществен отказ за
изпълнение на предписание за медицинско изследване и взимане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта не се възприемат за правилни от съда. Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата от
тези водачи на наркотични вещества или техни аналози е определен с Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл.3а от Наредбата определя
хипотезите, при които установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване, като с оглед
събраните доказателства съдът приема, че е налице тази по чл.3а, т.1 - лицето
отказва извършване на проверка с техническо средство. Безспорно по делото се
установява, че на водача е издаден ТМИ, който е оформен
при отказ на водача за получаване, подписване и избиране на начин на изследване
с подпис на свидетел, но с отбелязано предписание за изследване на алкохол в
кръвта на лицето в ЦСМП – Кюстендил в срок от 60 минути от връчването на талона
/талонът е предявен за връчване на 21.11.2020г. в 22.30ч./. От Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози пък е видно,
че О.Н. *** на 21.11.2020г. и в 23.25ч. е дал кръв за анализ с оглед
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на фактите по
делото, извършен на основата на писмените доказателствени средства и съобразен
с правната уредба, обуславя извод за изпълнено предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Подписването и
получаването на екземпляр от ТМИ е самостоятелно право на лицето, различно от
правото да му се яви в определения срок от контролните органи в ЦСМП и даде
кръв за анализ, т.е. от правото му да изпълни предписанието или не. При
упражняване на правото за медицинско изследване, относимо към неговата
законосъобразност е правилното изпълнение на процедурата, разписана в Наредба №1/19.07.2017г. Доказателствата по делото установяват
спазване на изискването за явяване на водача в срока, определен от контролните
органи – 60 мин. от връчване на ТМИ /връчен е в 22.30ч., а Н. е дал кръв в
23.25ч./, спазване на изискванията по чл.11 – чл.15 от Наредбата за извършване
на медицинското изследване и вземането на проби за химическо лабораторно
изследване /съставен е Протокола, представляващ Приложение №4 от ПР на
Наредбата/. Изложеното налага извода, че не отказът на водача да получи ТМИ, а
неявяването му в ЦСМП в определения срок и неспазване на правната уредба в Наредба №1/19.07.2017г. е релевантно за определяне на това има ли
отказ за изпълнение на предписание за медицинско изследване или не. И след като
в случая О.В.Н. е дал кръв за изследване концентрацията на алкохол в кръвта му,
съобразно Наредба №1/19.07.2017г., то не е налице извършено административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Във връзка с
гореизложеното съдът приема, че административният орган неправилно и
незаконосъобразно е издал оспорения акт и същия страда от пороците по чл.146,
т.4 от АПК, т.е. налице е основание за неговата отмяна.
Разноски не
се присъждат, тъй като не се претендират.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
ЗППАМ №20-1139-000258/21.11.2020г. на началник сектор ПП към ОДМВР -
Кюстендил, с която на О.В.Н. *** е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: