С присъда № 21/26.01.2005 година, постановена по НОХД № 615/2002 година, Кърджалийският районен съд е признал Ангел Димитров Нучев от гр. Кърджали за невиновен в това, че на 02.06.2002 година в гр.Кърджали с цел да принуди Ерол Мюмюн Ахмед от с. Прогрес, общ. Момчилград да поеме имуществено задължение, го заплашил с насилие и увреждане на имущество, което деяние е придружено с отнемане на имущество- лек автомобил “Фолксваген Поло” с ДК № Х 26 769, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 213а ал.2 т.3 във вр. с ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по постъпил протест на Районна прокуратура Кърджали срещу постановената оправдателна присъда. Не били налице нито една от предпоставките на чл. 302 от НПК, която да обосновава постановяването й. На досъдебното производство и в хода на съдебното следствие било установено по безспорен начин, че подс. Нучев на 02.06.1999г., в гр. Кърджали отнел лек автомобил, марка "Фолксваген", с ДК № X 2679, който бил собственост на св. Ахмед, с цел да принуди последния да се разпореди против волята си с парична сума в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, т.е. да поеме имуществено задължение. Събраните доказателства по делото напълно опровергавали защитната версия на подсъдимия, че отнел автомобила с цел да се пошегува, тъй като се познавал добре с пострадалия - св. Ахмед. Същия ден, след отнемането на автомобила, на 02.06.1999г., в гр. Момчилград, от страна на подс . Нучев било извършено и същинското изпълнително деяние на престъплението по чл. 213а, ал.1 от НК. Тогава именно подсъдимият се срещнал със св. Ахмед, като му обяснил, че има данни за това, че последният се занимава с незаконно превеждане на хора зад граница и, че за да не разгласи подобна информация св. Ахмед следвало да му заплати сумата от хиляда лева. Освен това подсъдимият отправил заплахи, че ако св. Ахмед не заплати исканата сума, щял да бъде взривен автомобилът му. Противозаконното лишаване на св. Ахмед от владението на автомобила му продължило в продължение на повече от седмица, като едва на 10.06.1999г., след съответното сезиране от негова страна и намесата на служители при РДВР-Кърджали, превозното средство било предадено от подсъдимия. Тази фактическа обстановка, приета въз основа на събраните по делото доказателства можела да обоснове по несъмнен начин правния извод, че на 02.06.1999г., подсъдимия Нучев е извършил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 213а, ал.2, т.З, вр. ал.1 от НК. Дори и да се приемело, че в диспозитива на обвинителния акт е било допуснато нарушение на процесуалните правила, като е посочено, че мястото на извършване на деянието е гр. Кърджали, /където е осъществена квалифициращата част от изпълнителното деяние - отнемането на автомобила/, а не гр. Момчилград, /където е извършена същинската част от самото изпълнително деяние-заплахата с увреждане на имущество, с цел да бъде принуден пострадалия да поеме имуществено задължение/, това по никакъв начин не можело да даде основание за оправдаването на подс. Нучев по същество /чл.302 НПК/, сякаш той никога не е извършвал такова престъпление. Напротив, установената и приета фактическа обстановка показвала, че имало налице осъществено деяние, съставомерно по посочения по-горе член от наказателния закон и това деяние било извършено от подсъдимия Нучев, при форма на вина - пряк умисъл. Поради изложеното прокурорът считал, че оправдателната присъда е необоснована и неправилна и като такава следвало да бъде отменена, като на основание чл.334, ал.1,т.2 от НПК, следвало да се постанови нова, с която подс. Ангел Димитров Нучев от гр. Кърджали да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.2, т.З, вр. ал.1 от НК и му бъде наложено наказание "лишаване от свобода". В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста и моли Окръжния съд присъдата да бъде изцяло отменена и постановена нова, с която да признае подсъдимият за виновен и да го осъди по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. Ответникът по протеста и подсъдим Ангел Димитров Нучев от гр. Кърджали лично и чрез защитника си оспорва протеста като неоснователен. Моли съда да потвърди протестираната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал, проверил и обсъдил всички относими към предмета на доказване доказателства, като е провел обективно, всестранно и пълно съдебно следствие. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е формирал своите фактически и правни изводи, които се подкрепят от въззивната инстанция. Така, въз основа на доказателствените материали, събрани от първоинстанционния съд, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: подс. Нучев и св. Ерол Мюмюн Ахмед от с. Прогрес, общ. Момчилград се познавали от ученическите си години, но не поддържали близки контакти. На 02.09.1999 година св. Ахмед бил предоставил личния си лек автомобил “Фолксваген поло” с ДК№ Х 26 79 на св. Динчер Юсеин, който да докара шурея си- св. Йълмаз Сали от гр. Момчилград до гр. Кърджали по работа. Двамата пристигнали в гр. Кърджали и преди да си тръгнат обратно за гр. Момчилград, решили да пият кафе в някое заведение по пътя им. Преминавайки покрай заведение “Дама пика” в посока новия мост, свързващ централната част на града и кв. “Възрожденци”, лекият автомобил на св. Ерол Ахмед бил забелязан от подс. Нучев, който седял на маса, разположена на тротоара пред заведението и решил да го последва. С таксиметровия автомобил на св. Сунай Махмуд, управляван от последния, тръгнали в посоката на движение на автомобила на св. Ахмед- по моста. В края на моста, пред заведение “Стоп” видели, че две лица- св. Юсеин и св. Сали, слизат от автомобила и се готвят да тръгнат към заведението. Св. Махмуд спрял управлявания от него лек автомобил в близост до другия, като подсъдимият слязъл и отишъл при двамата свидетели. Заявил им, че ще вземе колата на св. Ахмед, тъй като имал сметки за уреждане с него и казал на свидетелите да предадат на Ахмед да му се обади. След това казал на св. Махмуд да върне свидетелите Юсеин и Сали в гр. Момчилград, като и на него поръчал, ако види св. Ахмед да му предаде да му се обади. След пристигането си в гр. Момчилград, свидетелите Юсеин и Сали обяснили на св.Ахмед какво се е случило и му казали, че подсъдимият иска да говори с него. Свидетелят Ахмед им се скарал, че минали покрай заведението “Дама Пика” в гр. Кърджали. Св. Махмуд също му предал да се обади на подсъдимия, като му дал телефонния номер на мобилния телефон на последния. През същия ден, след обяд, подс. Нучев с лекия автомобил на св. Ахмед пристигнал в гр. Момчилград, като го намерил в заведение в града. Казал му, че иска да говорят, но св. Ахмед му се развикал за това, че му е взел колата и го е изложил и му казал, че ще подаде жалба в полицията. Подс. Нучев, раздразнен от реакцията на свидетеля, си тръгнал, като му казал да дойде да си прибере автомобила от гр. Кърджали. Прибрал се в града и лекият автомобил паркирал на паркинга пред дома си- зад хотел “България”. От този ден до 10.06.1999 година между подсъдимият и свидетелят нямало други контакти, като лекият автомобил останал на мястото, където го паркирал подсъдимия. На 08.06.1999 година св.Ахмед подал жалба до полицията, а на 10.06.1999 година лекият автомобил бил иззет с протокол за изземване от паркинга и върнат на собственика му. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал до единствения възможен, обоснован и законосъобразен извод, а именно, че предявеното на подс. Нучев обвинение за извършено престъпление по чл. 213а ал.1 т.3 във вр. с ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин. Този извод се подкрепя от въззивният съд, поради следните обстоятелства. Показанията на св. Ерол Ахмед като основно доказателствено средство, въз основа на което е формирано обвинението са от една страна вътрешно противоречиви; от друга- в противоречие с показанията на другите свидетели по делото и като цяло - остават изолирани от останалите доказателства, събрани и проверени от първоинстанционния съд. Показанията на този свидетел са непоследователни, противоречиви и объркани, поради което не могат да служат като източник за установяване на фактическите данни по делото. Така, в проведеното първоинстанционно съдебно следствие е констатирано съществено противоречие в показанията на св. Ахмед пред съда и показанията му, дадени на досъдебното производство в протокол за разпит от 22.07.1999 година, което е наложило прочитането им в съдебно заседание по реда на чл. 279 ал.1 т.2 във вр. с параграф 249 от ПЗР на НПК, като въпреки положените процесуални усилия от съда, съдържащите се противоречия не са били докрай отстранени, поради многократната промяна в становището на самия свидетел. Така, противоречие в показанията му е налице още с факта относно познанството между подсъдимия и свидетеля, който в съдебно заседание заявява, че не се познават с Нучев, а на досъдебното производство е заявил, че се познават от по-рано, като последното е в съответствие с обясненията на подсъдимия в тази им част и показанията на св. Махмуд, поради което от съда се възприема обстоятелството, че двамата са се познавали от по-рано. Противоречие е налице и относно обстоятелството кога подсъдимият е дошъл в Момчилград, за да се срещнат- същия ден на 02.06.1999 година, когато е взел лекият му автомобил или на следващия ден- на 03.06.1999 година, като в съдебно заседание свидетелят заявява, че подсъдимият го е намерил в гр. Момчилград още същия ден, каквито обяснения е дал Нучев, а на досъдебното производство е заявил, че това е станало на следващия ден. Свидетелят в съдебно заседание освен това твърди, че е казал на подсъдимия, че ще подаде жалба до полицията, и че такава е подал на следващия ден, /т.е. на 03.06.1999 година/ и след два дни му върнали колата /на 05.06.1999 година/, което пък твърдение се опровергава от писмените доказателства по делото, а именно: жалба с рег. № 132 до директора на РДВР гр. Кърджали, свидетелят е подал на 08.06.1999 година, а видно от протокола за изземване на лекия автомобил, това е станало на 10.06.1999 година. Противоречие се съдържа и в показанията на свидетеля относно факта, че свидетелите Сали, Халил и Махмуд, след пристигането им в гр. Момчилград на 02.06.1999 година, са му предали да се обади на подсъдимия, включително и че св.Махмуд му е дал телефонният номер на подсъдимия, като това обстоятелство се отрича от свидетеля на съдебното производство, а в досъдебното- се потвърждава. Показанията на свидетелите Сали, Халил и Махмуд са непротиворечиви относно това, че са предали на св. Ахмед да потърси и се свърже с подс. Нучев, за да разговарят, поради което се възприема от съда. По-нататък,съществено противоречие се съдържа в показанията на свидетеля и относно състоялия се разговор между него и подсъдимия. В съдебно заседание свидетелят заявява, че подсъдимият не му е отправял закани за насилие, че ще го бие и спрямо имуществото му. На досъдебното производство свидетелят твърди, че подсъдимият поискал да му се заплащат по 1000 дойче марки всеки месец, тъй като Ахмед се бил занимавал с незаконно извеждане на хора през граница. В съдебно заседание тези 1000 дойче марки са вече по 1000 лева на месец според свидетеля. Заявява също така в съдебно заседание, че подсъдимият го заплашил, че ако се обади в полицията щял да взриви колата му, като заплаха за взривяване на друго имущество, т.е. на къщата му, не бил отправял така, както бил казал пред следователя. Като обобщение следва да бъде посочено, че свидетелят Ахмед е променил позицията си по отношение на всяко едно твърдяно от него в първоначалния му разпит на досъдебното производство обстоятелство и така обсъдените противоречия в тяхната съвкупност, съдържащи се в показанията му поставят изцяло под съмнение достоверността им, поради което съдът не им дава вяра. Сам свидетелят сочи в показанията си, че от този ден- 02.06.1999 година не се бил виждал или чувал с подсъдимия, който пък от своя страна обяснява, че лекият автомобил на свидетеля паркирал на паркинга пред дома си същия ден и до датата на изземването му- 10.06.1999 година, автомобилът стоял заключен на това място. Пред вид така обсъдените показания на свидетеля, които с оглед на съдържащите се в същите противоречия, изключват доказателствената им тежест, следва да бъдат възприети обясненията на подсъдимия, които са еднопосочни, последователни и непроменени от досъдебното производство. Още повече, твърдяните в тях обстоятелства се подкрепят от показанията на св.Сали, Халил и Махмуд, които са единствените издирени от досъдебното производство свидетели, но в чиито показания не се съдържат данни в подкрепа показанията на св.Ахмед относно упражнено изнудване и отправена закана за унищожаване на негово имуществото. Напротив показанията им са в подкрепа обясненията на подсъдимия относно сочените от него обстоятелства, поради което съдът им дава вяра изцяло. С оглед на така възприетата фактическа обстановка и обсъдените по-горе доказателства, се налага изводът, че обвинението срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 213а ал.2 т.3 във вр. с ал.1 от НК, не е доказано по несъмнен начин. От обективна страна не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е заплашил с насилие и увреждане на имущество свидетеля Ахмед с цел да го принуди да поеме имуществено задължение. От субективна страна не се установява прекият умисъл и специалната цел в действията на подсъдимия, само при наличието на които е възможно осъществяването на вмененото му престъпление и постигане на общественоопасните му последици. Не се установява да е осъществено и квалифицираното обстоятелство по чл. 213а ал.2 т.3 предл. първо във вр. с ал.1 от НК, а именно деянието да е съпроводено с отнемане на имущество, тъй като не се установява подсъдимият да е осъществил престъпно деяние по основния състав на престъплението по чл. 213а ал.1 от НК. Обективно е налице отнемане на лекия автомобил на св. Ахмед и тъй като оправдателна присъда се постановява само, когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение, следва да бъде обсъдено защо ваззивната инстанция приема, че не е осъществено друго престъпление. Съдът счита, че не е осъществен състав на престъпление от глава V от НК “Престъпление против собствеността”, тъй като не се установява с отнемането на лекия автомобил да се осъществяват признаците на престъплението по чл. 194 от НК /в случая не се установява от субективна страна деецът да е имал намерение да свои вещта/; по чл. 198 ал.1 от НК /не се установява за отнемането й да е използвана сила или заплашване, както и намерение за противозаконно присвояване/; по чл. 206 от НК /не се установява деецът да е присвоил вещ, която владее или пази/; по чл. 214 от НК /деяние, при което пострадалият сам си причинява щета в резултат на упражнената принуда, каквито данни по делото няма/. Не се установява да е осъществен и някой от престъпните състави в глава ІІ “Престъпления против личността”: по чл. 143 от НК, тъй като не е доказано по несъмнен начин, подсъдимият да е принудил свидетеля чрез употреба на сила или заплашване да извърши, пропусне или да претърпи нещо, противно на волята си. Деянието не осъществява и състава на чл. 346 ал.1 от НК, тъй като не се установява отнемането на лекия автомобил да е станало от дееца с намерение да го ползва /автомобилът е бил паркиран на паркинга зад дома на подсъдимия до деня на изземването му/. Накрая, не е налице и самоуправство по чл. 323 ал.1 от НК, тъй като не са налице субективните и обективните признаци на това престъпление. С оглед на изложеното и тъй като оправдателна присъда може да бъде постановена само в случаите, при които действията на дееца са несъставомерни като престъпление, то оправдателната присъда е била единственият възможен изход. И тъй като не се доказва деянието по чл. 213а от НК да е осъществено от подсъдимия по несъмнен начин, нито да с извършеното да е осъществил друго престъпление, то правилно е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Пред вид изложеното по-горе, въззивният съд намира въззивния протест за неоснователен, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21/ 26.01.2005 година, постановена по НОХД № 615/2002 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|