31.03.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шести януари две хиляди и двадесет и трета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№570 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс по жалба от ЕТ Т.Д.Ж., действащ с фирма
„Т.Ж.“***, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт №Р-16002621001716-091-001 от
11.03.2022г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, частично
потвърден и частично изменен с Решение №201/13.05.2022г. на Директор на
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е нищожен, тъй като
жалбоподателят не бил декларирал пред приходната администрация по реда на
чл.28, ал.2 от ДОПК ел.адрес за връчване на съобщения. Поради това не било
процесуално допустимо да бъде осъществено връчване на ЗВР от 23.03.2021г. чрез
ел.съобщение по чл.29, ал.4 от ДОПК. Така за оспорения РА следвало да се
приеме, че не бил постановен в рамките на производство по ДОПК. Освен това за
връчването на ЗВР органът по приходи не бил използвал квалифициран ел.подпис и
процесуалното действие по връчване не било действително. Неподписани били както
ЗВР, така и самото ел.съобщение. Изпратения на ел.адрес, недеклариран от
жалбоподателя, неподписан документ не притежавал формална доказателствена сила.
Този документ не можел да се припознае като издаден от посоченото като издател
длъжностно лице в кръга на службата му. Без да е подписана ЗВР, то тя не
съществувала обективно и връчването не било осъществено, тъй като липсвал
предмет на връчване. Неосъщественото правно действие не пораждало правни
последици и не слагало начало на ревизионното производство. РА бил поставен в
противоречие с материалния закон.
Основните положителни факти, който според приходната администрация
пораждали определените данъчни задължения, не се били осъществили в обективната
действителност. През процесните данъчни периоди жалбоподателят не бил упражнил
правото на данъчен кредит по получени от него доставки повторно, т.е. повече от
един път, и не бил упражнил през данъчен период по ЗДДС м.02.2021г. право на
данъчен кредит по доставки, получени от него в данъчен период м.01.2020г.. От
жалбоподателя не били отчитани чрез ЕКАФП продажби на стоки, които не били
декларирани от него за целите на облагането с ДДС и подоходен данък. Не било налице
твърдяното несъответствие между обема на отчетените с ЕКАФП продажби и обема на
декларираните приходи за целите на облагане с подоходен данък. С оглед
изложеното относно нищожността на РА, то следвало да се приеме, че никое от
доказателствата, приложени към РД, не е събрано по установения ред. Наред с
това се сочи, че по делото не са представени документи, издавани от автоматични
устройства или системи, които да отговарят на условията на чл.52 от ДОПК за
годен източник на информация, като така бил нарушен принципа за обективност по
чл.3, ал.3 от ДОПК във вр. с разпоредбите на Глава Осма, Раздел Втори от ДОПК.
Не били представени и справки, които да отговарят на условията на чл.53 от ДОПК, нито данни от технически носители, които да отговарят пък на условията по
чл.54, ал.1, т.1, т.3 и т.4 и чл.54, ал.2 от ДОПК. Иска се съдът да постанови
решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002621001716-091-001 от
11.03.2022г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в
която е потвърден и частично изменен с Решение №201/13.05.2022г. на Директор на
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, като
бъдат присъдени на жалбоподателя направените в настоящото производство
разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002621001716-091-001
от 11.03.2022г. е издаден от Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, възложил
ревизията, и Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията.
Ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, като от органите по
приходи е прието, че по отношение на ревизирания търговец са налице основанията
по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК. РА е съобщен на жалбоподателя и обжалван по
административен ред с жалба вх.№20-30-16/05.04.2022г. С Решение №201/13.05.2022г.
Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА за допълнително
установени данъчни и осигурителни задължения, ведно с прилежащите лихви – допълнително
начислен ДДС – главница 480 441,00 лева, непризнат данъчен кредит –
главница 663 796,42 лева и лихви 205 677,14 лева / главница в общ
размер на 1 144 237,42 лева и лихва в общ размер на 205 677,14
лева/. Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено
на жалбоподателя на 23.05.2022г. – л.004743, папка 16 от приложението по
делото, поради което с подаване на жалбата на 01.06.2022г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021г.,
издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив – л.86, п.1 от приложението, като
обхваща установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за
периода от 01.01.2019г. до 28.02.2021г. С посочената заповед е определен срок
за приключване от три месеца от връчването ѝ, а ревизионният доклад е
определено да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
За връчването на заповедта е представено Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС Контрол съгласно което документът
е изтеглен от имейл ********@***.** на 30.03.2021г. – л.84, п.1 от Приложение І.
Във връзка със спорния момент относно връчване на ЗВР
е представена Декларация от 14.08.2021г. от Т.Ж. /л.136 от делото/, в която се
сочи, че ревизията, възложена със ЗВР №Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021г.
ще се извърши в офис на фирмата, като е определено лице за контакт –
счетоводител М. М., и имейл за връчване на документи ***********@*******.***. Представена е и разпечатка от ел.кореспонденция –
л.137 от делото, между ръководителя на ревизията и адресат, посочения
счетоводител М. - ***********@*******.***, като кореспонденцията е от 12.04.2022г. и е относно
връчване на документи - ЗВР №Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021г., Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от ЗЛ от 23.04.2021г., ведно с приложение към документа –
декларации и справки, като изрично е посочено, че съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК
потвърждаването на активирането на ел.препратка ще генерира ел.съобщение към
системата на НАП, което ще удостовери извършеното връчване/представяне на
документи, посочени в съобщението.
Видно от извлечение от деловодната система на НАП –
л.138 от делото, в Справка за ЗЛ /Адреси за ЗЛ/ е посочен като неактивен за физическото лице Т.Д.Ж. имейл ********@***.**
/активен от 09.03.2015г. до 15.11.2019г./, както и същият е временно активен от
15.11.2019г. до към момента на извършването на справката.
В папка 1, л.60, се установя разпечатка от
ел.кореспонденция между ръководителя на ревизията и адресат, счетоводител М. - ***********@*******.***, като кореспонденцията е от 12.04.2022г. и е относно
връчване на документи по ел.път – Ревизионен доклад №Р-16002621001716-092-001 от 23.12.2021г. и допълнителни документи - Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ от 23.04.2021г., ведно с
приложение към документа – декларации и справки, налагане/отмяна на
предварителни обезпечителни мерки, молба от 02.04.2021г., ППОМ от 13.04.2021г.,
ППОМ от 20.04.2021г., Протокол от 02.09.2021г., Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ от 07.09.2021г., Уведомления по чл.17,
ал.1, т.2 и по чл.124, ал.1 от ДОПК от 14.10.2021г., както и Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ от 14.10.2021г., а също и
Справка за начислените лихви от 22.12.2021г. Изрично в разпечатката от
кореспонденцията е посочено, че съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК потвърждаването на
активирането на ел.препратка ще генерира ел.съобщение към системата на НАП,
което ще удостовери извършеното връчване/представяне на документи, посочени в
съобщението.
В представената преписка се установява молба от Т.Ж.,
заведена с вх.№6960/02.04.2021г., с искане да бъде спряно на основание чл.34,
ал.1, т.5 от ДОПК ревизионното производство. Молбата е изпратена от ел.адрес ********@***.** /видно от отбелязването на гърба на молбата/, като
подателят не е използвал квалифициран електронен подпис.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът преценява съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като извършва проверка
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Ревизионното производство се образува с издаването на
заповед за възлагането на ревизия - чл.112, ал.1 от ДОПК, като съгласно чл.113,
ал.2 от ДОПК заповедта за възлагане на ревизия трябва да бъде връчена на ревизираното
лице. Разпоредбите на чл.28 – 33 от ДОПК, Глава Шеста, Съобщения, уреждат кой
адрес се приема като адрес за кореспонденция с проверяваното лице и условията,
при които се приема, че лицето е редовно уведомено, връчването на съобщенията и
удостоверяването им, както и са предвидени особени правила за връчване. В
настоящия случай жалбоподателят твърди нередовности на процедурата по възлагане
на ревизията, а ответната страна сочи, че на ЕТ Т.Ж. е изпратена ЗВР
№Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021г. на електронен
адрес. Действително по делото е представено
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС Контрол, съгласно
което документът /ЗВР и ИПДПО от 23.03.2021г./ е изтеглен от имейл ********@***.** на 30.03.2021г., но по делото не са ангажирани
доказателства именно този електронен адрес да е бил заявен от търговеца.
Представената справка от деловодната система на НАП установява ел.адрес ********@***.**,
но като такъв за физическото лице Ж., а не и за едноличния търговец. Още повече
- не е доказано този ел.адрес да е посочен/заявен пред
органите по приходи от задълженото лице, така както се изисква съгласно
разпоредбата на чл.28, ал.2 от ДОПК. В случая се установяват нарушения и
при удостоверяване на връчването на ЗВР и ИПДПО от 23.03.2021г., тъй като
съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК е представено удостоверение за връчването – чрез
изтеглянето му от информационната система на администрацията на 30.03.2021г.,
но съдържанието на ел.съобщение не е удостоверено чрез заверена от органа по
приходите разпечатка на записа в информационната система. Представената
разпечатка на записа за връчване на ЗВР и ИПДПО от 23.03.2021г. – л.88, п.1,
сочи, че е изпратена на 12.04.2022г., т.е. близо година след посочената като
дата на изтегляне от информационната система. Освен това за същата дата
12.04.2022г. има и друга представена разпечатка на запис – л.60, п.1, относно
изпращане вече на съставения РД №Р-16002621001716-092-001 от 23.12.2021г., но пък заедно с ИПДПО от
23.03.2021г., както и други документи между които и Уведомления по чл.17, ал.1,
т.2 и по чл.124, ал.1 от ДОПК от 14.10.2021г., ИПДПО от 14.10.2021г. Двете
представени разпечатки на записа на информационната система, касаещи изпратени
на 12.04.2022г. документи, не са представени в заверен вид съгласно изискването
на закона – чл.30, ал.6 от ДОПК. Действително в представената преписка се
установя и молба вх.№6960/02.04.2021г. от Т.Ж. с искане за спиране на
ревизионното производство поради смяна на счетоводството и във връзка със
съмнения за неточности и непълнота на наличната счетоводна информация, но
установеното нередовно уведомяване на проверяваното лице за започналото
производство не може да бъде санирано с наличието на това искане. В тази насока
следва да се има предвид не само липсата на изрично изявление, че не се
възразява по уведомяването на този ел.адрес, но и липсата на доказателства
ел.адрес да е посочен и да се използва от проверявания. Самото искане не е
подписано безспорно от проверявания, доколкото е налице електронно съобщение без
квалифициран електронен подпис на подателя, което е било изпратено от ел.адрес,
за който се спори, че е посочен от Ж.. Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК връчването
на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта, а в настоящия случай връчването на съобщение за
започналото производство не може да бъде прието за редовно с оглед липсата на
доказателства електронният адрес ********@***.** да е бил посочен ЕТ Т.Ж.. Това нарушение не може да бъде отстранено в
производството нито чрез подадената впоследствие молба за спиране, нито чрез
подадената Декларация от 14.08.2021г. с изрично определено лице за контакт и
посочен ел.адрес /***********@*******.***/ за връчване на документите, тъй като искането има
проява за следващите процесуални действия. Недопустимо е и повторно връчване на
ЗВР или ИПДПО към момента, когато вече е издаден РА на 12.04.2022г.
Поради изложеното съдът намира, че в случая липсват
доказателства, от които да се установи, че задълженото лице е уведомено редовно
за ЗВР, инициираща ревизионното производство, поради което следва да се приеме,
че в хода на ревизионното производство е допуснат съществен порок, който засяга
началото на ревизията. Този процесуален пропуск накърнява правото на защита на
ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен
обем. Наред с това нарушава принципите на обективност и служебно начало,
прогласени с чл.3 и чл.5 от ДОПК, както и осуетява преценката доколко
ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по
чл.109, ал.1 от ДОПК. Ревизионното производство като сложен фактически състав
започва с издаването на заповед за възлагане на ревизия – чл.112, ал.1 от ДОПК,
и нейното връчване на ревизираното лице – чл.114, ал.1 от ДОПК, като сроковете
за извършването на ревизията, започват да текат от момента на връчване на ЗВР.
В случая следва да се има предвид и че установеното относно нередовно връчване
на ЗВР има същото проявление и при връчването на ИПДПО от 23.03.2021г., а с
последващото им връчване на адрес, посочен от ревизирания, то не е възможно да
произтече редовност с оглед етапа, в който е развилото се ревизионно
производство. В РД изрично е изложено уведомяването на лицето по реда на чл.17
и 124 от ДОПК на деклариран адрес за кореспонденция, но това не променя извода
за нередовно уведомление за ЗВР. При нередовно връчената ЗВР не е завършен
фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното
производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на
обжалвания РА и обуславя извод за неговата нищожност.
По отношение на другото възражение, обуславящо извод
за нищожност - за липсата на властническо волеизявление в ЗВР от 23.03.2021г.,
Заповедта за изменение на ЗВР от 18.10.2021г., Уведомление по чл.124 от ДОПК от
14.10.2021г., РД от 23.1.12.2021г. и РА от 11.03.2022г., следва да се има
предвид възпроизведените в с.з. от 18.11.2022г. спорни електронни документи и
установените валидни сертификати относно положения електронен подпис в тях,
както и че след извършената проверка възражението относно липса на валидни
подписи е оттеглено. При оспорената компетентност на актосъставителите следва
да се има предвид, че не са спорни техните длъжности или оправомощавания, а и
те се доказват с приложените в преписката Заповеди №№РД-09-2428 от
13.12.2019г., РД-09-1530/30.09.2020г., РД-09-849/10.05.2021г.,
РД-09-1979/30.09.2021г. и РД-09-2514/29.11.2021г., както и допълнително
представените Заповед №21-1713 от 07.07.2017г. и Заповед №179/30.12.2009г.,
като от страна на жалбоподателя няма твърдения за новонастъпили факти, касаещи
длъжността на актосъставителите, а само общо оспорване.
С оглед
изложеното съдът намира, че установените допуснати процесуални нарушения,
съставляващи нередовно връчване на ЗВР и ИПДПО от 23.03.2021г., са съществени и
са довели до издаването на краен, завършващ ревизионното производство акт – РА
от 11.03.2022г., който е нищожен.
На основание чл.160, ал.5 от ДОПК във
вр. с чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона съгласно мотивите на настоящия съдебен акт
относно редовно връчване на ЗВР и ИПДПО.
С оглед крайния извод за основателност на жалбата и на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на жалбоподателя следва да се присъди адв.възнаграждение
в размер на 48 436,18 лева /39 650 + 8786,18, представляващи горница от
1,5% за над 1 000 000/. В тази насока следва да се има предвид
възражението от ответната страна за прекомерност, както и че в настоящото
производството не са събрани допълнително доказателства, а част от направените
възражения бяха оттеглени след извършена проверка в с.з. Материалният интерес е
на стойност 1 585 745,29 лева, а съгласно наредбата минимумът за
адвокатско възнаграждение е именно в посочения от съда размер, при това този
размер в значителна степен отразява и правната, и фактическа сложност в
настоящото производство, поради което следва да бъде присъдена именно сумата от
48 436,18 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН по жалба на ЕТ Т.Д.Ж.,
действащ с фирма „Т.Ж.“***, ЕИК *********, Ревизионен акт
№Р-16002621001716-091-001 от 11.03.2022г., издаден от длъжностни лица при ТД на
НАП - Пловдив, частично потвърден и частично изменен с Решение
№201/13.05.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика Пловдив при ЦУ на НАП.
ИЗПРАЩА на Главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията, настоящата преписка – със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр.София, Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, да заплати на ЕТ Т.Д.Ж., действащ с фирма „Т.Ж.“***, ЕИК *********,
направените разноски в настоящото производство за адв.възнаграждение
48 436,18 лева и 50,00 лева – за д.такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: