МОТИВИ по присъда по нохд №632/2012 г. по описа на СНС, 8 състав:
Специализираната прокуратура е внесла
в съда обвинителен акт срещу Ж.Н.Н. и К.Н.К. за
престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.
чл.20, ал.2 от НК за това, че през периода 12.10.2011г. до 11.11.2011г. в гр.Бургас,
в съучастие помежду си, като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна
облага, принудили В.Р.В., чрез сила – нанасяне на побой и заплашване – заплахи
отправени лично за физическа саморазправа, да извърши нещо противно на волята
си – да им предаде парична сума в размер на 6 500лв., и с това му причинили
имотна вреда в размер на 300лв., като деянието е придружено с причиняване на лека
телесна повреда на В. и е изършено от две лица.
По отношение подс. К. наказателното
производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като в хода
на съдебното следствие той е починал.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор от СП поддържа обвинението спрямо подс. Н. със съображенията,
че то е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл.66 от НК и наказание „глоба“, също в минимален размер.
Подсъдимият Н. се възползва от
правото си да не дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Процесуалният представител на
подсъдимия – адв. Д. намира, че от събраните доказателствени материали не може
да се направи обоснован извод, че подсъдимият е извършил деянието, в което го
обвинява прокуратурата, като намира обвинението за недоказано, както от обективна
така и от субективна страна и пледира за оправдателна присъда.
От събраните
по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели В., Г., Г., Г., М.,Д., К., Х., М., К., заключения на СМЕ, СТЕ, СБЕ,
СФХЕ, справка за съдимост на подсъдимия, както и останалите писмени
доказателства и ВДС по делото, всички те обсъдени на основание чл.14 и чл.18 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите Н. и К. били в близки отношения. Св. В. и
подсъдимия Н. се познавали от 2010г. Двамата се запознали чрез подс. К., тъй
като св. В. упражнявал адвокатска професия, а подс. Н. имал необходимост от
процесуален представител. Св. В. се познавал от детските си години със св. Г..
През месец октомври 2011г. подс. К. и св. В. се срещнали
по искане на подс. К. ***. Тема на разговора между двамата било именно
познанството на св. В. със св. Г.. Подс. К. помолил св. В. да му осигури среща
със св. Г.. Св. В. разговарял с последния, който се съгласил. Уговорена била
среща в гр. Айтос, където живеел св. Г.. Предмет на разговора на състоялата се
среща били бизнес отношения между св. Г., като член кооператор и член на Управителния
съвет на земеделска кооперация в с. Черноград, община Айтос и св. К., като
арендатор на същата. Между кооперацията и арендатора - св. К., се водели съдебни
дела и съществували спорни въпроси. Подс. К., който се познавал със св. К. бил
поел ангажимент да съдейства в разрешаването на споровете между тях. Срещата се
провела в началото на месец октомври 2011г. в дома на св. В. ***, като в
началото присъствал и св. В., но предвид конфиденциалността на разговора в
помещението останали само подс. К. и св. Г.. Подс. К. първоначално останал
доволен от проведения разговор, но впоследствие заявил на св. В., че св. Г. не
е изпълнил поет към него ангажимент, поради което св. В. който „гарантирал“ за
св. Г. трябвало да даде на подс. К. сумата от 6 500лв. Св. В. останал озадачен
и се свързал със св. Г. за да си изясни ситуацията. Св. Г. сподел с него, че
действително подс. К. е предявил подобна претенция към него, но той е отказал
да му даде исканата парична сума, тъй като не смятал, че му дължи пари.
На 12.10.2011г. подс. К. се обадил по телефона на св. В.
и го приканил да се срещнат в заведението „Класик“, находящо се в гр. Бургас,
блок „Народен юмрук“. Св. В. се съгласил и отишъл. Там той видял подс. К.,
заедно със св. Г.. Св. В. се приближил към подс. К., но бил пресрещнат от няколко човека,
които го хванали за ръцете и го отвели към тунела на блока. В тази група лица
бил и подс. Н..Там те го заобиколили и започнали да
го бутат, притиснали го до стената. На св. В. били нанесени удари в гърдите и
рамото. Получил и удар отзад, но не успял да види кой му го нанася.Междувременно
лицата около св. В. непрекъснато сменяли позициите си. Св. В. се обърнал след
около 10 секунди назад и забелязал, че едно лицата /общо 7 -8/, които се
намират зад него в този момент е подс. Н.. Тогава се появил подс. К. и започнал
да разговаря със св. В., а подс. Н. и останалите лица се оттеглили встрани.
Подс. К. отново обяснил, че си търси парите от св. В., затова че св. Г. не му
ги е дал. Св. В. го убеждавал че няма толкова пари и ще види какво може да
направи.
Впоследствие
св. В. имал още няколко срещи и телефонни разговори с подс. К., касаещи именно
даването на исканата сума пари в размер на 6 500лв.
На
11.11.2011г. св. В. отишъл в заведението „Рокани“, находящо се в гр. Бургас,
ж.к. Изгрев, където имал уговорка да се види с подс. К. и да му даде поне част
от парите. Около обяд св. В. влязъл в заведението и видял подс. К. да седи на
една от масите заедно със св. Г.. В заведението имало много хора, след които
бил и подс. Н., но той не седял на масата заедно с подс. К., а встрани. Св. В.
се приближил до масата, на която бил подс. К., казал му че носи 300лв. и ги сложил
на масата, след което си тръгнал и излязал от заведението.
След напускането на заведението вътре влезли полицейски
служители, като при извършения оглед, претърсване и изземване била намерена
паричната сума от 300лв. до масата на която седял подс. К..
С оглед гореизложеното съдът
стига до следните правни изводи:
Съдът не намира, че следва да
ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Н., за извършено престъпление по
чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.
чл.20, ал.2 от НК, тъй като не се доказа по несъмнен и категоричен
начин, че той е осъществил това престъпление от обективна и субективна страна и
не би могъл да носи отговорност за това деяние. В тежест на повдигащия
обвинението е да докаже по несъмнен начин: извършването на деянието,
авторството и вината на лицето, срещу което е повдигнато обвинението.
От събраните
по делото доказателства по никакъв начин не бе установено извършване на престъпление
по чл.214 от НК от подсъдимия Н..
Несъмнено е
установено, че подс. Н. и св. В. са се познавали и че св. В. е виждал
многократно подс. Н. в антуража на подс. К., като последният е искал от св. В.
да му предостави сумата от 6500лв. Св. В. се е съгласил, макар и да не е
считал, че дължи тази парична сума, като предал на подс. К. част от нея, а
именно сумата от 300лв. Не бе установено обаче подс. Н. да е принуждавал св. В.
със сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно
на волята му и респ. да му причини имотна вреда. Освен това не бе установено подс.
Н. да е получил каквато и да е било имотна облага или да е имал за цел
получаването на такава имотна облага.
Не можа да се установи, че подсъдимият Н.
е извършител на престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а,
ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като не се установи по несъмнен
начин, че подс. Н. в периода от 12.10.2011г. до 11.11.2011г. в гр.Бургас, в
съучастие с Кр. К., като съизвършител, с цел да набави за себе си имотна
облага, да е принудил В.Р.В., чрез сила – нанасяне на побой и заплашване –
заплахи отправени лично за физическа саморазправа, да извърши нещо противно на
волята си – да им предаде парична сума в размер на 6 500лв., и с това му
причинили имотна вреда в размер на 300лв., като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда на В. и е изършено от две лица.
За да бъде постановена една
осъдителна присъда само на косвени доказателства следва да е налице система от
доказателства, при изискването да е налице между тях взаимовръзка, която да
обосновава единствено възможния извод и то по категоричен начин, че
престъплението е осъществено именно от подсъдимия, а не от друго лице, без да е
налице каквото и да е било съмнение. В този смисъл е и константната практика на
Върховния съд по наказателни дела:
решение № 59 по н.д.№ 6/81 г. на II н.о. , решение №90 по н.д.№ 476/94 г. на I н.о., решение № 70 по н.д.№
602/94 г. на III н.о. , решение №380/99
г. на III н.о.
И понеже разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания
доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това,
че подсъдимият Н. е осъществил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение с настоящия обвинителен акт, то на основание чл.304 от НПК, съдът
счете за единствено законосъобразно и правилно да го признае за невиновен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а,
ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
По горните съображения съдът постанови присъдата си, изложена в
диспозитива.
Съдия: