Р Е Ш Е Н И Е
№1014/18.6.2020г.
Град Пловдив, 18. 06. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на 21,05,2020 година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от
съдия Ботев к.н.а.д. № 452 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 16 от 07,01,2020г., по
НАХД № 4309/2019г. по описа на РС гр.
Пловдив, 25-ти наказателен състав е ПОТВЪРДИЛ Наказателно постановление № 19-0329-000613
от 29.05.2019г. на Началник РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен със
заповед № 8121з-515/14.05.2018г, с което на М. П. А. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети общо 6 контролни точки.
Касационният жалбоподател – М. А. оспорва СР и иска отмяната му , ведно с оспореното НП по съображения изложени в КЖ.
Ответникът – ОД на МВР
Пловдив , РУ Раковски, не се
представлява и не изразява становище.
Прокурорът - счита жалбата за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно
основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
РС е приел за установено, че А. на
22.05.2019г., около 11:13 часа в гр. Раковски, на ул.
„Москва” е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Ц 200” с рег. № *****, без да е поставил обезопасителен колан. Така
описаното нарушение било квалифицирано
като такова по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и за него бил съставен АУАН , който А. подписал без възражения, като такива подал в
срока по чл.44 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено
и процесното наказателно
постановление.
ПРС е разпитал съставителят на акта
Й.В.Г., който сочи, че при проверката М.А. не е твърдял, че е болен или че е
имал някакви увреждания, заради които да не носи колан.
ПРС е изложил мотиви , че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, че актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение.
От РС е прието че А. не е доказал, че попада в изключенията на
чл. 137 "а" ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, т.е. че физическото му състояние не позволява използването на
обезопасителен колан или е с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат. В случая не е било установено и наличието на
отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е
инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му.
Обсъдена е била и епикриза от 28.07.2014г. с
която се установява, че през 2014г. М.А. се е подхлъзнал на терасата и е почувствал
болка във врата.
Изложени са мотиви относно ангажираната
отговорност на жалбоподателя и наложената глоба в размер на 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП, който размер е фиксиран в
законодателните разпоредби и не подлежи на ревизиране от съда.
РС е приел и че случая не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за този вид нарушения, както и че не са нарушени правата на А. и няма допуснати съществени
процес. нарушения , поради което
жалбата е отхвърлена.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни
факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Водим от изложеното, съдът намира, че
не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното
решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от
07,01,2020г., по НАХД № 4309/2019г. по описа на РС гр. Пловдив, 25-ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: