№ 140
гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220201197 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. А. Х. от гр. Пазарджик срещу наказателно
постановление № 24-1006-001911 от ... г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.181, т.7 от ЗДвП за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на
10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Надлежно упълномощеният му процесуален представител застъпва
становище, с което се поддържа жалбата и се моли за отмяна на атакуваното
НП, като излага допълнителни доводи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По
1
делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител, с което се иска потвърждаване на
постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г., около ... часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил
„М.“ с рег. № ... в село В., по ул. „...“, когато е спрян за проверка от
полицейските служители – свидетелите К. К. и Т. Б.. Полицейските служители
извършили проверка на водача и документите, като преценили, че
автомобилът превозва повече лица, отколкото са определени в свидетелството
на автомобила. Установили, че водачът не използва и обезопасителен колан с
какъвто автомобилът бил оборудван. Полицейският служител К. съставил
АУАН на жалбоподателя за това, че управлява автомобила без обезопасителен
колан, превозва повече пътници от определения брой в СРМПС и не носи
СУМПС. АУАН е подписан и получен без възражения от жалбоподателя. Въз
основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата,
събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите –
полицейските служители К. К. и Т. Б. обаче не са категорични и ясни по
отношение на съставомерните признаци, поради което съдът не ги кредитира.
И двамата полицейски служители не си спомняха подробности от спирането
на автомобила. Б. заяви, че въобще не помни случая и жалбоподателя, а
актосъставителят К. заяви, че помни, че е имало повече пътници в автомобила
от разрешения брой, но само предполага, че МПС е било оборудвано с колан и
не помни дали водачът е носил СУМПС. По делото бе представено и прието
като доказателство медицинско направление, че жалбоподателят имал травма,
поради която не можел да ползва обезопасителен колан. В тази връзка като
свидетел бе разпитана доктор П. С., издала медицинското направление. Тя
потвърди, че е издадено от нея, тъй като жалбоподателят имал травма на лява
раменна става, поради което автомобилният колан го притискал и му
2
причинявал болка.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
основателна.
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени описание на нарушението, както и
обстоятелства по неговото извършване.
На жалбоподателя по т.2 от НП е вменено нарушение на чл.133, ал.1
от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба: „Забранява се превозването на по-голям
брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство“. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е
управлявал автомобила, като превозвал по-голям брой пътници от
определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство. Липсва посочване обаче както колко броя пътници е определения в
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, така и точно
колко броя пътници жалбоподателят е превозвал. Липсва конкретно описание
в АУАН и НП по отношение на тези обстоятелства и за наказаното лице, а и за
съда, остава само да гадаят в тази насока.
Именно фактическите твърдения за начина на извършване на
нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при
преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в
съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически
констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото
на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около
нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна
3
отговорност. С оглед формалния характер на административното
производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на
административнонаказващия орган относно основни реквизити на НП,
каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му
и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на
фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.
Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите
факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите
съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение
при виновно поведение. След като нито актосъставителят, нито АНО са
посочили колко броя пътници е определения в свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство и точно колко броя лица жалбоподателят е
превозвал, са извършили процесуално нарушение. Посоченото е от
категорията на съществените процесуални нарушения и е абсолютно
основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на защита на
жалбоподателя да разбере по какъв начин му се вменява, че е извършил
нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези
обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за
обратното.
По отношение на т.1 от НП се установи, че за жалбоподателя е била
налице медицинска причина да управлява автомобила без обезопасителен
колан – травма на лява раменна става. В тази насока са показания на доктор П.
С. и издаденото от нея медицинското направление, поради което в тази насока
неправилно е ангажирана отговорността му.
Тук следва да се отбележи и, че контролните органи не успяха и да
докажат въобще сочените нарушения в АУАН и НП. Това е така, защото
полицейските служители – и актосъставителя, и свидетеля по акта, не помнят
подробности по случая, включително всички съставомерни обстоятелства по
сочените три нарушения - поставянето на колана, дали въобще автомобилът е
оборудван с такъв, колко е бил броя пътници и дали жалбоподателят е носил
СУМПС. Само твърдението, че поддържат посоченото в АУАН не е никак
достатъчно, за да се приеме, че административно обвинение е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Така, в крайна сметка, съдът намира от доказателствата по делото, че не
4
само са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на НП, не само са налице обстоятелства, които изключват вината
на жалбоподателя – травма на лява раменна става, но и нарушенията не се
доказа да са извършени от наказаното лице. АНО не ангажира годни
доказателства, които да сочат, че деянията са извършени от жалбоподателя.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради
нарушение на материалния закон, като и не е доказано, че нарушенията са
извършени от наказаното лице.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като са представени и доказателства за
плащането му. Това възнаграждение с оглед обстоятелството, че са налице три
нарушения е даже под минимума, определен в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, поради което няма основание за неговото
изменение. Освен това по делото се проведоха пет съдебни заседания с
участието на процесуалния представител на жалбоподателя, като последният
не е ставал причина за отлагането на делото. Ето защо следва да се осъди
ответника да заплати сумата от 400 лв. на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 24-
1006-001911 от ... г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пазарджик, с което на М. А. Х. от гр. Пазарджик е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. на основание чл.181, т.7 от
ЗДвП за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на М. А. Х. с ЕГН:
5
********** от гр. Пазарджик, ул. „Д.” № ... сторените по делото разноски в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6