№ 8581
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110167933 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 277681/13.12.2022
г., с която от името на E, ЕИК *********** /с предишно наименование Ч против
И. С. А., ЕГН **********, са предявени положителни установителни искове, по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 104а ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. С. А. дължи в полза на
ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 3 156,06 лева (три хиляди
сто петдесет и шест лева и 06 стотинки), представляваща сума, фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия с Констативен протокол№ 1026235/13.05.2021 г. за имот,
представляващ магазин, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. Христо Смирненски,
бл. 70, вх. В по фактура № **********/13.12.2021, дължима на осн. чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 14.02.2021 г. до 13.05.2021 г. , ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.06.2022 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 103,45 лева (сто и три лева и 45 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2021 г. до 27.04.2022 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.06.2022 г. по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление от 22.06.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. А., ЕГН ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 3 156,06 лева (три хиляди сто петдесет и шест лева и 06
1
стотинки), представляваща сума, фактурирана при установен случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия с
Констативен протокол№ 1026235/13.05.2021 г. за имот, представляващ магазин,
находящ се на адрес: гр.София, ж.к. Христо Смирненски, бл. 70, вх. В по фактура
№ **********/13.12.2021, дължима на осн. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ
за периода от 14.02.2021 г. до 13.05.2021 г. , ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 103,45 лева (сто и три лева и 45 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 30.12.2021 г. до 27.04.2022 г. На 28.06.2022 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника на 19.10.2022 г., като в
законоустановения за това срок е депозирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка на
ищеца са дадени указания за възможността за предявяване на искове за
установяване вземанията, за които в производството по ч.гр.д. № 33765/2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
14.11.2022 г. Исковата молба е подадена на 13.12.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК/.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение за продажба на електрическа енергия за обект - магазин, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 70, вх. В. Твърди, че при
извършена проверка на 13.05.2021 г. от служители на отдел „Нетехнически
загуби“ към E на средство за търговско измерване в имота, в присъствието на
независим свидетел, е установено, че е налице извършена намеса в измервателната
система, поради което консумираната енергия не е отчитана. За проверката е
съставен констативен протокол с № 1026235/13.05.2021 г., въз основа на който и
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ е направена корекция на
количествата електрическа енергия и е преизчислена сметката на клиента. Твърди,
че потребителят е уведомен за извършените корекции, при спазване на ОУ,
поради което дължи да заплати сумата за коригирана цена. При изложените
твърдения се иска признаване на дължимостта на вземанията, за които за които
има издадена заповед по чл.410 ГПК от 28.06.2022 г. по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се и разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 104а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 104а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключен договор за доставка на ел.енергия с ответника - потребител (договор за
доставка на електрическа енергия за обект – магазин, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 70, вх. В, действащ за процесния период),
наличие на основание за преизчисление по нормативно предвидена методика,
поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа
енергия на процесната сума, начислена като корекция за доставена и консумирана
електроенергия за обект – магазин, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“, бл. 70, вх. В (основание по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ вр. чл. 48, ал. 1, т. 1,
б. „б“ и чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ); изпадането на ответника в забава и размера на
претендираната лихва за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Между страните не е спорно и се установява от събраните в
производството доказателства, че на 03.04.2023 г. от страна на ответника в полза
на ищеца е извършено плащане на сума в общ размер от 3795,08 лева, с която са
погасени изцяло претендираните в настоящото производство главница, законна
лихва върху главницата и мораторна лихва. Извършеното плащане представлява
по своя характер признание, извършено от страна на ответника, на
съществуването на вземане в полза на ищеца, на заявеното в исковата молба
основание. Същевременно от името на ответника не се оспорва и изрично се
признава, че за процесния имот е имало осъществена „кражба на ток“, извършена
обаче от наемател на ответника, като в последствие партидата за процесния имот е
сменена на името на наемателя. Същото, обаче, е осъществено на 21.05.2021 г.,
т.е. след процесния период.
С оглед извършеното от страна на ответника плащане /което не само не се
оспорва, но и изрично се признава от ищеца/ и предвид изявлението, направено от
3
името на ищеца в проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание по
делото, а именно: че с извършеното от ответника плащане на 03.04.2023 г. са
погасени всички претендирани от ищцовото дружество вземания за главница и
лихва, то предявените за разглеждане в настоящото производство искове следва
да бъдат отхвърлени, поради извършено от ответника плащане в хода на
производството
Спорно се явява обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане
на делото, респективно, дали разноските в производството, сторени от ищеца,
следва да бъдат възложени в негова тежест.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно
предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и
неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се
присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си. Когато
обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от изхода на делото –
арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва цялостното поведение
на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна
претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на
изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се
установява, че плащането на претендираните в настоящото производство суми е
извършено от ответника на 03.04.2023 г., т.е. след завеждане на делото и след като
вече в заповедното производство по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е депозирано възражение от страна на ответника срещу
издадената в същото производство, на 28.06.2022 г., заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Процесните суми са платени от ответника
4
след настъпване изискуемостта на главното задължение, респективно и след
изпадане в забава по отношение изпълнение на същото от страна на ответника.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените и
претендирани от ищцовото дружество разноски в настоящото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищеца, в проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, е направено изявление, че с извършеното от ответника
плащане на 03.04.2023 г. са погасени всички претендирани от ищцовото
дружество вземания за главница и лихва,както и държавни такси за заповедното и
исковото производство, а също така и депозит за призоваване на свидетел в
размер на 40 лева и депозит за вещо лице по допуснатата в исково производство
съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева, като се поддържа, че
единствено незаплатени останали разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав в размер на 100,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Същевременно, внесеният от ищеца депозит за свидетел при режим на
призоваване в размер на 40,00 лева не е използван в производството, предвид
обстоятелството, че съдът е отменил определението си, с което е допуснал
събиране на тези гласни доказателства. Следователно разноски за заплатен
депозит от ищеца за свидетел при режим на призоваване в размер на 40,00 лева, не
следва да се възлагат в тежест на ответника, доколкото внесеният от ищеца
депозит не е ползван в производството и подлежи на възстановяване. С
горепосочената сума, следва да се погаси част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът И. С. А.,
ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца E, ЕИК
*********** /с предишно наименование Ч суми, както следва: 1/ сумата от 60,00
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав; 2/
5
сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 67933/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от E, ЕИК *********** /с предишно
наименование Ч, със седалище и адрес на управление: *************, бл.
БенчМарк Бизнес център срещу И. С. А., ЕГН **********, с адрес: ************,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на
чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 104а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено, че И. С. А., ЕГН ********** дължи в полза на
Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********** /с предишно
наименование Ч суми, както следва: 1/ сумата от 3 156,06 лева (три хиляди сто
петдесет и шест лева и 06 стотинки), представляваща сума, фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия с Констативен протокол№ 1026235/13.05.2021 г. за имот,
представляващ магазин, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. Христо Смирненски,
бл. 70, вх. В по фактура № **********/13.12.2021, дължима на осн. чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 14.02.2021 г. до 13.05.2021 г. , ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.06.2022 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 103,45 лева (сто и три лева и 45 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2021 г. до 27.04.2022 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.06.2022 г. по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, поради
плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, с адрес: ************ да заплати в
полза на E, ЕИК *********** /с предишно наименование Ч, със седалище и адрес
на управление: *************, бл. БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 33765/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, с адрес: ************ да заплати в
полза на E, ЕИК *********** /с предишно наименование Ч, със седалище и адрес
на управление: *************, бл. БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78,
6
ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 67933/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7