Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
град Пловдив, 10.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 3255 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на В.К.Б., с ЕГН **********
и с адрес: *** против Решение № 2153-15-195 от 05.10.2018 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № ********** /Протокол №
2140-15-571/ от 08.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив /л.54/
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
В жалбата се сочи, че административните
актове са постановени в нарушение на чл. 35 от АПК при неизяснена фактическа
обстановка, в нарушение на чл. 36 от АПК и административнопроизводствените
правила, в нарушение на чл. 104 и чл.108 от КСО и чл.66“б“ от ПКТП,
противоречат на установената фактическа обстановка, при неправилно тълкуване и
прилагане на материалните норми и са необосновани.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, представя писмени бележки.
Административен съд -
Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за
основателна поради следното:
Със заявление вх. 2113-15-1472/17.04.2018 г. /л.7/ В.Б.
е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/ по условията на чл.69“б“ от КСО, като към заявлението представил документи по чл.2 от НПОС, както
следва: трудова книжка № 3021/15.05.1986 г., удостоверение №2568/28.04.2016 г.
от Държавна агенция „Архиви", Дирекция „ДВИА" гр. Велико Търново и
военна книжка № 043932, ведно с това в
хода на административното производство с вх.№ 2112-15-1472#5/06.06.2018 г., Б. представил
и удостоверение обр. УП 3 № Р220-665 от 01.06.2018
г., издадено от „Авионамс“ АД Пловдив. /л.64/
Административният орган съгласно представените документи,
за периода от 03.10.1978 г. до 17.04.2018 г. е зачел осигурителен стаж от трета
категория труд с обща продължителност от 33 години, 06 месеца и 16 дни.
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл.69“б“, ал.1 от КСО през 2018 г. мъжете придобиват при навършена
възраст 53 години и два месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 10 години
от първа категория и сбор от продължителността на осигурителния стаж и
възрастта не по-малко от 100, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 69“б“, ал. 2 от КСО през 2018 г. мъжете придобиват при
навършена възраст 58 години и 02 месеца, осигурителен стаж най-малко 15 години
при условията на втора категория и сбор от продължителността на осигурителния
стаж и възрастта не по-малък от 100, ако не са придобили право на пенсия по чл.
168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.
При горните факти и с оглед приложимата нормативна
уредба с Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-571/ от 08.08.2018
г. Ръководителят на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69“б“, ал.1-2 от КСО, тъй като не е
изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж, положен при
условията на първа категория труд или 15 осигурителен стаж, положен при
условията на втора категория труд.
Основните възражения на жалбоподателят Б. заявени в
административното и съдебното производства са свързани със зачитането на
категорията на осигурителния му стаж за времето от 15.05.1986 г. до 31.12.1991
г. и от 01.01.1992 г. до 16.04.2018 г. когато е полагал труд на длъжности
„технолог“ и „контрольор на производствени операции“ в „Авионамс“ АД
Пловдив.
Жалбоподателят счита, че осигурителният стаж за този
период следва да бъде зачетен от първа категория труд по т. 66“б“ от ПКТП
(отм.), като с допълнителна молба /л.77/ по делото е допълнил жалбата си и е навел
твърдения, че спорния стаж може да бъде отнесен и към т.6л от ПКТП (отм.) или
към т.53б ПКТП (отм.).
Осигурителният стаж за периода от 15.05.1986 г. до
31.12.1999 г. е оформен в Удостоверение 2568/28.04.2016 г., издадено от
Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново /л.10/ и в Обр. УП 3 №
Р220-665/01.06.2018 г., издадено от „Авионамс“
АД Пловдив /л.64/.
Видно от представеното Удостоверение 2568/28.04.2016 г., издадено от
Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново, за периода от 15.05.1986 г. до
31.12.1991 г. В.Б. е работил като „Технолог" в цех „А1" на самолетен
завод МРЗ "Г. Димитров" Пловдив.
Според удостоверение - обр. УП 3 № Р220-665/01.06.2018
г., издадено от „Авионамс“ АД Пловдив, за периода от
01.01.1992 г. до 16.04.2018 г., осигурителният стаж за периода от 01.01.1992 г.
до 31.12.1999 г. е положен на длъжност „технолог".
В административното производство с вх. №
1012-15-223/05.09.2018 г. /л.56 и сл./ са представени Заповед на Директора на
МРЗ "Георги Димитров"- Пловдив от 1989 г. и Заповед № 500/23.05.1997
г. на Директора на МРЗ "Георги Димитров" - Пловдив, съгласно които на
Б. е възложено заедно с длъжността „технолог" да изпълнява и функциите на
„контрольор на производствени операции".
В хода на съдебното производство се представиха
допълнителни споразумения №20/29.10.1998 г. и №101/09.10.2001г. към основен
трудов договор сключен между „Терем“ЕАД – клон Пловдив и инж. В. Б..
По делото се назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза по поставени от жалбоподателя въпроси, като заключението беше прието
в съдебно заседание, проведено на 05.11.2019г.
Няма спор между страните относно тази конкретика
посочена в оспореното решение /възпроизвело данни от обяснителна записка, намираща се на съхраняван
в архива на осигурителя - Паспорт на завод МРЗ "Георги Димитров" с
инвентарен номер № 2648/ а именно: "Основното производство в завода е
ремонт на самолети и двигатели, като ремонта на самолети се извършва от основен
цех /цех "А“, организиран на територията на с. Граф Игнатиево и втори
основен цех /цех "Б“/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив.
Ремонтен участък "Б-1" - извършва разглобяване на двигателите,
дефектация и ремонт. Отделните агрегати /изделия/ от горивната, маслената и
електро системи подава за ремонт на участък „Б-2". Участъкът подава отремонтираните детайли в участък "Б-3" за общо
сглобяване. Получава от участък "Б-3" двигатели след сдатъчно изпитание за контролно разглобяване и контролен
ремонт. Участъка предава детайли за възстановяване в участък "ЗП",
след което получава обратно". Така
посочения предмет на дейност на МРЗ "Георги Димитров" се потвърждава
и раздел „Констатации“ от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза./л.141/
На основание т.53“б“ ПКТП (отм.) от втора категория
труд при пенсиониране е труда на инженерно-техническия състав от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и
ремонта на въздухоплавателните средства.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал.
4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд.
С разпоредбата на т. 53„б“ ПКТП /отм./ са предвидените
по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и
производства, сред които е и тази на В.Б. „инженерно-технически състав от
гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните
средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства
персонал със самолетообслужваща техника и перонна
механизация.“
С разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.) трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. (Ал. 2) Работници и инженерно-технически персонал, независимо
от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране,
определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II
на правилника за времето, през което работят на тях.
Военната авиация е специализирана такава и по делото
се установи, че жалбоподателят е участвал пряко в поддържането и ремонта на
въздухоплавателните средства, след като
Б. е
полагал труд на длъжностите „технолог“ и „контрольор на производствени
операции“ в „Авионамс“
АД Пловдив, а технологът е този, който „знае как“ и какви конкретни дейности
следва да се извършат за да се осъществи един технологичен процес. В пряка
връзка с осъществяването на тази му конкретна трудова функция на Б. е било
възложено и пряко да контролира производствените операции, което обстоятелство
несъмнено изяснява спорния по делото въпрос.
Фактическата установеност по делото, при която съдът
формира своите решаващи мотиви за наличие на труд положен при условията на
втора категория, не се опровергава от становището на вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза и според което "технологът по ремонта няма
задължения за непосредствено участие в ремонта на авиационна техника".
Това несъмнено е така, доколкото технологът не участва с личен труд, но
неговата трудова дейност е задължителна и необходима като позволява да се
осъществи в пълен обем ремонта на авиационната техника, в който не участват
само изпълнители.
Документите, издадени от работодателя на В.Б. са
приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното
производство. Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. В
издадената на жалбоподателя трудова книжка № 3021 /л.93 и сл./ е вписан вид
дейност – „ремонтна“. Считано от 01.03.1989 г. със Заповед на Директора на МРЗ
„Георги Димитров“ на Б. – „технолог по АВ в ТБ на ОПРС“ е възложено да
изпълнява и функциите на „контрольор на производствените операции“ по „авиовъоръжение“ в цех № 2 – ОПРС, а несъмнено при
осъществяване на тази трудова функция за „контрол“ се изисква непосредствен
досег с извършваните производствени операции.
Със заповед № 500 от 23.05.1997 г. Б. е преназначен от
технолог за изпълнение на длъжността „контрольор на производствените операции“
в бригада „Средства спасение“ към ОПРС
на ВРЗ“Г.Бенковски“
На
поставен въпрос в експертизата е отговорено, че вредните въздействия на
работната среда върху лица при изпълняване на длъжностните задължения на
технолога по ремонта, организатора на производство и контрольора по качеството
са различни поради различните отговорности и задължения относно протичането на
ремонтната дейност, но в същото време е констатирал, че на В.Б. е изплащане
допълнително възнаграждение за работа в специфични /оказващи вредно въздействие
/условия на труд, в съответствие с Наредбата за комплексна оценка условията на
труд.
Видно от приложените заповеди за назначаване,
преназначаване и допълнителни споразумения се установява и характерът на
извършваната от В.Б. работа, като при съвкупната преценка на доказателствения материал следва да се направи извод, че за
заеманите длъжности „технолог“ и „контрольор на производствени операции“ в обособено производство за ремонт на
самолети /ОПРС/ предполага работа с
вредни за здравето материали.
Съобразявайки характерът и условията, при които трудът
е полаган от заявителя В.Б. за процесния период, съдът
обосновава следва извод, че следва да
бъде приет за такъв от втора категория.
Участието на
технолога в производствения процес в цеха е непосредствено и постоянно.
Там се намира и канцеларията му. Освен
специфичните трудови задължения за длъжността "технолог“ и следващите промени в наименованието, от жалбоподателя са изпълнявани и трудовите функции, специфични за длъжността
"контрольор по производствените
операции". Заеманата от жалбоподателя длъжност „технолог"
и „контрольор на производствени операции“
предполага и включва в себе си непосредствено
и постоянно участие в пряката ремонтна и производствена дейност в цеха. Трудът
е полаган при вредни условия, като
за вредния труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение.
Въз основа на изложеното
до тук от фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии”
при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по
направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
Съобразно изхода от спора в полза на В.К.Б.–
жалбоподател следва да се присъдят разноските по делото в общ размер на 950лв. /деветстотин и петдесет лева/
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-195 от 05.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-571/ от
08.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив..
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх.
2113-15-1472/17.04.2018 г., с което В.Б. е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по условията на чл.69“б“ от КСО.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да заплати на В.К.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, разноските по делото в размер на 950лв./деветстотин
и петдесет лева/
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: