РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Благоевград, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201044 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.С , представлявано от управителя Р , против НП №01-
002077/21.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Б , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като
при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН и липсват основни
реквизити за този документ . Алтернативно се застъпва, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение, а последното в казуса е и
несъставомерно . Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за
правилно и законосъобразно.
РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на
1
страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това
в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 23.04.2021г., около 15.30 часа, по работни
места за спазване на трудовото законодателство, на обект-„Шивашки цех“,
находящ се в гр.С , ул.“П “№ , експлоатиран от „Р “ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр.С , представлявано то управителя Р , както и при
извършена проверка в последствие по документи на 12.05.2021г., от
длъжностни лица при санкционният орган, е констатирано, че това
дружество, в качеството му на „работодател“ по смисъла на пар.1, т.1
от ДР към КТ , е допуснало на 23.04.2021г.., лицето С К Н , да извършва
трудова дейност на този обект, на длъжността “шивач“, без да й е
предоставен екземпляр от сключен с нея трудов договор в писмена форма,
подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Проверката е извършена от
свидетелите М Ц. и М.С., Т.К. и А А /всички, в качеството си на
инспектори при ДИТ-Б /, които са предоставили на заварените работници на
обекта в хода на въпросната проверка и декларация по чл.402, ал.1 т.3 от
КТ/л.11/, в това число и на св. С Н . В тази декларация Н собственоръчно е
удостоверила, че извършва трудова дейност към момента на проверката и на
проверяваният обект. Посочила е, че длъжността, която заема е „ шивач“,
както и, че изпълнява тази функция имено от 23.04.2021г., при 8-часово
работно време и 5-дневна работна седмица. Този работник е декларирал също
така, че с него не е сключен трудов договор при попълване на
декларацията.
След приключване на проверката по работни места и с оглед на
декларираното от работника С Н на жалбоподателя, като неин работодател,
е изпратена призовка от проверяващите органи по чл.45 от АПК, за
извършване и на проверка по документи на дата 12.05.2021г. За целта на
процесното дружество е предоставена и достатъчна времева възможност за
представяне на документи, във връзка със сключени трудови договори на
2
работниците с месторабота- провереният обект/л.56/ Призовката за
документалната проверка е връчена по седалище на жалбоподателя и в
изпълнения на дадените указания от контролният орган на 23.04.2021г., като
законният представител на процесното дружество е занесъл на
проверяващите органи и предоставил на същите, копие от сключен писмен
трудов договор от 23.04.2022г., подписан от законният представител на
процесното дружество и работника С Н макар и след процесната проверка
/л.19/, който видно от представена по делото справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е регистриран на 26.04.2021г. в 08.37
часа.
За извършените проверки е изготвен и нарочен констативен на
23.04.2021г. /л.14-16/. От своя страна констатираното трудово
правоотношение по попълнена декларация на св.Н , без сключен трудов
договор между нея и жалбоподателя като неин работодател и съответно без
връчен екземпляр от този договор и уведомление за регистрацията му, към
датата на проверка по работни места на 23.04.2021г., е квалифицирано от
проверяващите лица като административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ
за което св.К , в присъствието на св.М.С., е съставила срещу жалбоподателя
АУАН№01-002077/19.05.2021г. Акта е връчен лично на законният
представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 21.06.2021г., Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- Б , е изготвила атакуваното НП№01-002077, с което за
описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция по чл.416, ал.5 вр. с чл.
414, ал.3 от КТ, а именно сумата от 2 000лв. НП е връчено лично и срещу
подпис на законният представител на процесното дружество към 07.07.2021г.
и в законният срок срещу него е депозирана и процесната жалба /09.07.2021г./
Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават напълно от
разпита на свидетелите М Ц. и М.С. и Т.К.. Всички те са категорични, че
лично са извършили проверката по работни места и на описаният в акта
обект, където възприели да полага труд и работничката С Н , която се
намирала в процесният шивашки цех зад шевна машина и работела с нея
върху дрехи /шиела/. На св.Н била предоставена декларация по КТ, която тя
попълнила в удостоверение на това, че полага труд по трудово
3
правоотношение в полза на жалбоподателя, но без с него да е сключен трудов
договор за това до този момент. В декларацията си св.Никифорова е
посочила работно време, работно място и длъжност , почивни дни и дневна
почивка, както и, че е започнала да полага труд по това правоотношение на
датата на проверката-23.04.2021г. Заради последното, свидетелките
установяват, че, жалбоподателят е поканен да представи документи
относими към тази проверка и сключен трудов договор с този работник.
Свидетелите сочат също така, че именно защото на датата на проверката
жалбоподателят, в качеството му на работодател е допуснал работника Н да
извършва трудова дейност, без сключен с нея в писмена форма трудов
договор, както и без да е връчено на този работник уведомление за
регистриране на въпросният трудов договор в НАП, на процесното дружество
бил издаден и АУАН по КТ. Свидетелките твърдят, че всеки работник е
полагал труд самостоятелно на работното си място в хода на проверката, като
интервю не е провеждано с никоя от тях, защото законният представител на
процесното дружество въобще не е бил в обекта при започване и извършване
на проверката по работни места. Категорични са също така, че св.Н не е
споменала, че не работи по трудово правоотношение с жалбоподателя, нито
пък , че е на датата на проверката в проверяваният обект само за интервю и да
бъда „тествана“ или за „проба“ как работи.
При разпита на св.Н в съдебното производство същата твърди нещо
различно от удостовереното от нея в собственоръчната й декларация по КТ, а
именно, че на датата на проверката, била отишла в провереният обект „за да я
пробва“управителката на жалбоподателя дали може да шие, като
действително шиела поли на машина /една десетка/ при започване на
проверката, но не като работник при жалбоподателя а за „проба“.
Потвърждава от друга страна, че е попълнила декларацията по КТ за
съществуващо трудово правоотношение с жалбоподателя без да има сключен
трудов договор с него, като всички реквизити на трудовия договор посочила с
оглед на уговорката й с процесното дружество при започване на работа. След
проверката, св.Никифорова потвърждава, че с нея е сключен трудов договор
от жалбоподателя именно в писмена форма, като била уведомена, че след
като станат готови документите, отново ще я викнат на работа в процесният
цех.
Материалната компетентност на проверяващите лица в процесният казус
4
се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката,
Заповед №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа
всички реквизити за такъв акт по ЗАНН и са спазени сроковете за издаването
му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и
мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически
начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се
установява- проверки /по работни места и по документи/ и свидетели,
отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на
жалбоподателя. АУАН и НП са и надлежно връчени –лично на законният
представител на жалбоподателя. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН,
който е мотивирал издаването на обжалваното НП. От друга страна, макар в
НП и АУАН да са наведени фактически твърдения за повече то едно
нарушение / и за такова по чл. 62, ал.1, вр. с ал.2 и ал.3 от КТ/ , след като
санкционният орган е решил да вмени само едно нарушение на
жалбоподателя, такова по чл. 63, ал.2 от КТ, то това не накърнява правото му
на защита защото се явява по-благоприятен за него вариант от вменяването
на две отделни нарушение по този Кодекс. Ето защо, възраженията на
жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни, тъй като
издаденото НП е изготвено в пълно съответствие със ЗАНН и то е
процесуално законосъобразно.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят е
длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да
предостави на същия, екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При
това положение и след едно синтактическо, систематическо по КТ и
логическо тълкуване на тази норма, се налага извода, че за да възникне
задължението за един работодател по чл. 63, ал.2 от КТ, първо следва да е
сключен и подписан от двете страни /т.е. в писмена форма/ трудов
договор, заради което и законодателят е използвал в редакцията на
5
нормата „сключения трудов договор“ като минало свършено време, а не
в друга форма, в това число и бъдеща такава под условие /„договора след
сключването му“/. По същият начин законодателят е подходил и при
вменяване със същата законова норма и задължението на работодателя за
връчване на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ на работника, като изрично е
посочил, че преди да се връчи, това уведомление, следва и да е заверено от
ТД на НАП , което също логично означава, че следва да е налично и
регистрирано такова, за да може да се завери . В конкретният казус обаче
се установи по несъмнен и категоричен начин както с показанията на всички
разпитани свидетели в процеса, така и с приложени писмени доказателства
/декларация на св.С Н по КТ, трудово договор на Ни /л.19/, справка за
регистрацията му в ТД на НАП/л.20/, че към датата и на датата на
процесната проверка по работни места /23.04.2021г./ от страна на
служителите на ДИТ- Б , между процесното дружество-работодател и
св.С Н , не е имало въобще сключен трудов договор, нито пък е бил
подписан от страните в писмена форма такъв, не е бил и регистриран в
ТД на НАП подобен договор към същият момент . Сключването на
трудовия договор е станало след процесната проверка на 23.04.2021г., а
регистрирането му в ТД на НАП едва на 26.04.2021г. В такава хипотеза, за
процесното дружество е било налице задължението по чл. 62, ал.1 вр. с ал.2 и
3 от КТ да сключи трудов договор с лицето, удостоверило в Декларация по
КТ, че се намира в трудово правоотношение и полага труд в провереният
обект, а не да му връчва несключен трудов договор, респ. нерегистриран
такъв и в ТД на НАП, което и обективно един работодател не може да
изпълни по очевидни причини. /В тази насока е и съдебната практика-
Решение №149/26.03.2019г., постановено по кнахд.№106/2019г. по описа на
АС-Плевен, Решение№1805/25.10.2013г. по кнахд№ 3888/2012г. по описа на
АС-Пловдив, Решение от 19.06.2013г. по кнахд№14582013г. на АС-Ловеч/
Предвид изложеното се налага извода, че жалбоподателят не е извършил
и не е могъл на практика да извърши от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ без сключен трудов
договор с работника С Н на датата и към момента на процесната
проверка /защото след нея на същата дата 23.04.2021г. такъв договор е
сключен, регистриран на 26.04.2021г. и страните не спорят, че е бил и връчен
на работника Н , след като и тя самата го потвърди при разпита си по делото/.
6
Като не е съобразил това и е издал обжалваното НП, с което е ангажирал
имуществената отговорност на процесното дружество, санкционният орган
е издал материално незаконосъобразен акт, който като такъв подлежи на
отмяна.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият казус не може да се
разглежда и в контекста на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
след като законодателят в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, сам
изрично и императивно е предвидил, че нарушението на чл.63, ал.2 от
КТ, не е маловажен случай.
Предвид изложеното и след констатацията, че не е доказано извършването
на нарушение по чл. 63, ал.2 то КТ от страна на жалбоподателя, респ. като
отчете обстоятелството, че за жалбоподателя се явява упълномощен
защитник- адв.З.И., която неколкократно е участвала по делото като
процесуален представител за тази страна , съдът намира искането на
жалбоподателя по чл.63, ал.3 от ЗАНН за основателно и счита, че следва да
му се присъдят сторените по делото разноски за адвокатска защита,
възлизащи на сумата от 300.00лв., каквато и изрично е посочена като
заплатена на защитника по неговото пълномощно в делото. Разноските на
жалбоподателя следва да се възложат за заплащане на санкционният орган,
като съда не счита същите за завишени с оглед на извършеното процесуално
представителство и защита от страна на адв.И. съобразно чл.18 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 01-002077/21.06.2021г. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
Благоевград, с което на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.С , ул.“П “ № , с ЕИК , представлявано от управителя Р Д , е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/, във връзка с
нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Благоевград да заплати на „Р
“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С , ул.“П “ № , с ЕИК
представлявано от управителя Р , сумата от 300.00лв./триста лева/,
7
представляваща направени разноски за участието на адв.З.И. като
процесуален представител за посоченото дружество.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Б , в 14-
дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8