РЕШЕНИЕ
№…….
гр. Русе, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора
ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 101
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, против Решение № 260129 от 02.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2275/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 20-1085-003731 от 04.12.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Русе, с което на Ц.А. Стефанова - Танева, за нарушение на чл. 15
ал. 7 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) и на основание чл. 178е от същия
закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на въззивното
съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника.
Касационният ответник, чрез
депозирано писмено становище от процесуален представител, прави искане да се
остави без уважение като неоснователна касационната жалба и да се остави в сила
обжалваното решение Претендира и присъждане на направените в касационното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След като е анализирал събраните по делото
писмени и гласни доказателства, районният съд е установил следната фактическа
обстановка: На 27.10.2020 г. бил получен сигнал по ел.поща на Сектор ПП при
ОДМВР – Русе за това, че л.а.“Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ“ с рег.№ Р 5770 АТ бил
паркирал в района на ул.“Богдан Войвода“ № 23 в гр.Русе, като за доказателство
бил прикачен и снимков файл. От извършената проверка било установено, че водач
на автомобила около 10.45 ч. на горната дата, въз основа на попълнена от нея
декларация, била Ц.А. С. – Т.. Въз основа на така установеното св.К. Д.
преценил, че Ц. С. е осъществила състава на нарушението по чл. 15 ал. 7 ЗДвП,
поради което бил съставен АУАН. Срещу акта постъпило възражение от Ц.
Стефанова, в което основният довод бил, че мястото, на което е паркирала
всъщност не е затревено, а настилката е с цимент, чакъл и камъни. В тази връзка
е извършена допълнителна проверка от административнонаказващия орган /АНО/,
като е изискана справка от Община Русе относно статута на пространството, върху
което бил паркиран автомобила. След приключване на проверката и въз основа на АУАН,
е издадено НП за осъществено нарушение по чл. 15 ал. 7 ЗДвП.
Въззивният съд, след като е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства и при така установената фактическата
обстановка, е приел, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен
начин, че касационния ответник е извършил вмененото му нарушение. За да стигне
до този извод на първо място в решението е посочено, че АНО, в нарушение на
процесуалното си задължение по чл.52 ал. 4 ЗАНН, не е провел допълнително
разследване за спорните обстоятелства, с оглед установяване налице ли е
противоправно деяние. В тази връзка не е било установено представлява ли
мястото на нарушението „тревна площ“ съгласно изискванията на чл. 15 ал. 7 ЗДвП.
В приложеното писмо от Община Русе никъде не се посочва, че процесните имоти в
междууличните/междублокови пространства са обособени като паркове, градини
и/или детски площадки. Освен това районният съд е приел, че не е доказана
датата и часа на извършеното нарушение, тъй като посочените в АУАН и НП били
тези на заснетия снимков материал, приложен към сигнала по ел.пощата, но не и
тези на самото „движение“ по паркирането. Въз основа на тези изводи е приел, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и го е отменил.
Решението на РС - Русе е правилно.
Настоящият касационен състав споделя
мотивите на въззивния съд в частта относно недоказаността на статута на мястото,
където се твърди, че е извършено нарушението, като препраща към тях на
основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК.
По отношение на мотивите, касаещи
дата и часа на които се твърди, че е извършено нарушението, следва да се
отбележи следното: Паркирането на МПС не се обективира с движение, а напротив –
съгласно дефиницията на чл. 93 ал. 2 ЗДвП паркирано
е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Т.е. паркирането по
смисъла на закона е статично, неподвижно положение на автомобила, с изгасен
двигател, на определено място. Кога и как е бил приведен автомобила на
съответното място е ирелевантно за съставомерността на нарушенията, свързани с
неправилното паркиране. Във всеки един момент обаче, в който съответното МПС е
паркирано в нарушение на закона, включително и момента, когато е било заснето
от граждани, деянието е съставомерно, при положение, че са налице и останалите
елементи от състава на нарушението. В този смисъл касационният състав не
споделя изводите на районния съд, че датата и часът в АУАН и НП се отнасят само
до момента, в който е правена снимката и в този смисъл не бил доказан по
несъмнен начин деянието да е извършено на посочената дата и час. Доколкото
обаче в останалата част мотивите на въззвния съд са правилни и достатъчни, за
да обосноват недоказаност на нарушението, респективно незаконосъобразност на
процесното НП, настоящият съдебен състав ги споделя изцяло.
Неоснователни са
възраженията на касационния жалбоподател, че остават неясни доводите на
районния съд относно липсата на допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Спорният момент в производството е свързан именно със статута на
мястото, на което е бил паркиран автомобила от касационния ответник. За да е
съставомерно нарушението по чл. 15 ал. 7 ЗДвП следва пътните превозни средства да
преминават или да са паркирани в паркове, градини и детски площадки в
населените места извън обозначените за това места. Т.е. в настоящия случай
следва АНО да докаже по безспорен и несъмнен начин, че действително процесното
място, на което е бил паркиран автомобила е парк, градина и/или детска
площадка. В обжалваното
решение изрично е посочено, че това не е сторено, тъй като от изисканата и
предоставена от Община Русе информация по никакъв начин не става ясно дали
процесното място попада в някоя от категориите, посочени в чл. 15 ал. 7 ЗДвП.
Районният съд е цитирал и съответните правни норми от ЗУТ, които уреждат
статута на места като посочените в нормата на чл. 15 ал. 7 ЗДвП и от които е
видно, че действително Община Русе е тази, която може да предостави
необходимата информация, но поради неизпълнение на задължението си по чл. 52
ал. 4 ЗАНН АНО не е изяснил в пълнота този въпрос.
Колкото до
възражението на касационния
жалбоподател, че дори служителят, извършил допълнителната проверка, е ходил на мястото
на извършване на нарушението, следва да се отбележи, че това по никакъв
начин не променя факта, че АНО не е
изяснил спорните обстоятелства. Видно е от справка, която е изготвил този
служител, че той е посетил мястото на 24.11.2020 г., т.е. близо месец след
процесната дата, като информацията, която дава по никакъв начин не допринася за
изясняване на спорния въпрос.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
За прецизност на изложението
настоящата касационна инстанция намира за необходимо да обърне внимание на
касационния жалбоподател, че в административнонаказателното производство,
съгласно действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 61 ал. 1 от ЗАНН,
страни в производството по ожалване на НП могат да бъдат нарушителя, поискалите
обезщетение и учреждението или
организацията, чийто орган е издал НП или ЕФ. Съгласно чл. 210 ал. 1 АПК
право на касационно оспорване имат страните
по делото, за които то е неблагоприятно. Според действащата към настоящия
момент законодателна уредба административнонаказващият орган не е страна в
съдебното производство при обжалване на НП, респективно в касационното
производство при оспорване на въззивното решение. Такава възможност той ще има
от 23.12.2021 г., след влизане в сила на промените в ЗАНН.
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, в полза на касационния ответник
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв., съгласно
представения договор за правна защита и съдействие (л.13 от делото).
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260129 от 02.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2275/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 20-1085-003731 от 04.12.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Русе.
ОСЪЖДА Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Русе, да заплати на Ц.А. С. – Т., ЕГН:**********,***, сумата 50 (петдесет) лева
- разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.