№ 614
гр. Варна, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110107836 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. К. К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител А. К. Д., ЕГН
**********, и двете с адрес: с. Изворско, община Аксаково, област Варна, ул.
******* срещу Община Аксаково, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Аксаково, област Варна, ********, иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от детето Т.
К. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на
нападение и ухапване от безстопанствено куче на 30.04.2023 г. в с. Изворско,
община Аксаково, област Варна, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.06.2023 г. до окончателното му изплащане.
В исковата си молба майката А. Д. излага, че на 30.04.2023 г., около
17:30 часа в с. Изворско тя, съпругът й К.К., двете й деца – синът й К.К. и
дъщеря й Т. К., се прибирали от магазина. Когато стигнали до жилището, в
което живеят, дъщеря й поискала да отиде на гости при баба си, която
живеела на съседната улица. Решили съпругът й да отиде с детето на гости
при баба си, а тя да остави продуктите вкъщи, след което също да отиде при
тях. Докато оставяла продуктите, през прозореца чула виковете на съпруга си.
Отишла при свекърва си, но съпругът й й казал да отиват веднага в спешното
отделение на болницата, тъй като детето Т. било ухапано от куче. Разказал й,
че дъщеря й се намирала пред портата на баба си, където до оградата има
пясък и играела заедно с дъщерята на зълва й, която държала сандвич в ръката
си, а Т. имала сладолед. Съпругът й и зълва й се намирали на около 1 метър
от децата, когато внезапно и без да е предизвикано едно улично куче – жълто,
с черна муцуна, се нахвърлило, съборило детето Т. и го захапало по лицето –
1
за бузата. Когато видяла дъщеря си, по лицето й имало много кръв.
Прегърнала я, качили се в колата на зълва й и отишли в спешния кабинет в
болницата в гр. Аксаково, където обаче лекарите не им обърнали внимание.
Затова веднага отишли в Окръжна болница в гр. Варна, в Спешно отделение.
Лекар прегледал детето, били й ваксина – тетатокс 0.5 мл, промили раните й с
риванол и йод. Лекарят я предупредил да наблюдава детето 3 дни, за да не
вдигне температура или да се получи оток. Прибрали се в квартирата, но на
сутринта лицето на дъщеря й било подуто цялото и имала висока
температура, която продължила да се повишава. Отново отишли в Спешното
отделение на Окръжна болница в гр. Варна. Изпратили ги в инфекциозно
отделение, където направили преглед на дъщеря й и й били инжекция против
бяс. Общо през следващите дни до края на м. май 2023 г. й били поставени 6
такива инжекции. На 03.05.2023 г. завела детето в Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където то било прегледано, като в
заключението на съдебния лекар било посочено, че се касае за контузия на
лицето, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядания по лицето,
ожулване по левия горен крайник, като описаните травматични увреждания
отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаното време.
Твърди, че оттогава дъщеря й се променила коренно. Не иска да е
навън, нито да играе по улиците, като й заявява, че има много кучета и пак ще
я ухапе някое от тях. Вечер заспива трудно, а понякога се събужда посред
нощ разплакана и казва, че кучето е под леглото й. Завела я при личната им
лекарка, която им дала направление за детски психиатър. При посещение при
такъв специалист било констатирано, че детето е стресирано, уплашено и
нервно. Изписал им лекарства за домашно лечение.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ изрично поставя
безстопанствените кучета под надзора и грижите на общините, като
последните са задължени, съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземат всички мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора. Счита, че
Община Аксаково не може да пренебрегва задължението си да осигури
безопасна среда на гражданите си и чрез своите органи отговаря за вредите,
причинени от бездомните кучета. Отговорността на община Аксаково следва
от възложените й със закон задължения /Закон за защита на животните, гл.
„Безстопанствени животни“/ по организиране настаняването на скитащите
кучета в изолатори.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Аксаково. Поддържа становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че от представените по делото доказателства не би могло да се
направи по безспорен и категоричен начин изводът, че увреждането, получено
от детето Т. К., е настъпило именно от нападение на безстопанствено куче на
посочените в исковата молба дата и място, в резултат на виновното поведение
/бездействие/ на Община Аксаково.
Посочва, че Община Аксаково, чрез своите органи, е положила
дължимата грижа, съобразно възможности си /финансови, организационни и
др./, като е изпълнила предписаните от закона мерки за овладяване и контрол
над популацията на безстопанствените кучета, а именно: В изпълнение на чл.
40, ал. 3 ЗЗЖ Общински съвет – Аксаково е приел със свое Решение №
28.5/26.08.2021 г. от Протокол № 28/26.08.2021 г. Програма за изпълнение на
Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените
2
кучета на територията на община Аксаково 2021-2025 г. С Решение № 52.4 от
Протокол № 52/23.02.2023 г. Общински съвет – Аксаково е приел План за
действие към Програмата за изпълнение на Националната програма за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на
Община Аксаково 2021-2025 г. за периода 01.2023 г. – 12.2023 г. и Отчет по
изпълнение на годишен план за периода 01.2022 г. – 12.2022 г. за действие по
изпълнение на същата програма. Съобразно тази програма и в изпълнение на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 11.02.2022 г. за прилагане на националната
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност /Наредба № 4/11.02.2021 г./ Община
Аксаково има сключено споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. с
организация за защита на животните за извършване на дейности с цел
намаляване популацията на безстопанствените кучета на територията на
общината. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4/11.02.2021 г. от Кмета на
Община Аксаково са одобрени Годишен график за залавяне на
безстопанствени кучета на територията на община Аксаково за 2023 г., ведно
с Процедурен план за залавяне и транспортиране на безстопанствените
кучета. Изпълнението на дейностите по Споразумение за сътрудничество №
2/09.01.2023 г. се инициират с възлагателно писмо от Началник отдел ООС,
като кампаниите за улавяне и обработване на безстопанствени кучета се
провеждат, съгласно одобрения график. При получаване на сигнали за
наличие на безстопанствени кучета и/или нападение и/или потенциално
опасно куче: по телефон, в деловодството на общината или по електронна
поща, се предприемат спешни действия и се изпраща изрично възлагателно
писмо.
При извършване на кампании за улавяне на безстопанствени кучета в
населените места, след улавянето се извършва преглед от ветеринарен лекар
за наличие на микрочип на кучето с цел извършване идентификация за
собственост. При установяване на собственик на животното, същото му се
предоставя. При липса на микрочип, кучето се кастрира, ваксинира,
обезпаразитява, маркира се с видима ушна марка, чипира се с електронен чип,
който се въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ и като
собственик се посочва Община Аксаково, а кучето се връща на мястото на
улавяне.
Излага, че към настоящия момент не е издадена Заповед от
изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на
безстопанствените кучета, поради което за Община Аксаково не е възникнал
ангажимент за изграждане на приют, съответно за настаняване на
безстопанствените кучета в такъв. Ето защо смята, че от страна на Община
Аксаково не е налице бездействие, изразяващо се в ненастаняване на
процесното куче в приют. Поддържа, че Община Аксаково е създала
необходимата организация и е положила дължимата грижа, за да предотврати
настъпването на инциденти с безстопанствени кучета. Конкретно за с.
Изворско – по предварително утвърдения график е проведена кампания за
залавяне, кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване, стационар
при необходимост и връщане по местата на улавяне на установените
безстопанствени кучета. Твърди, че служителите на Община Аксаково не са
допускали, че на територията на ответната община се нахожда процесното
куче, нито са били длъжни и са могли да предвидят, че е възможно това куче
да е агресивно. Същите се намират и в обективна невъзможност да
3
предотвратят инцидентно мигновено настъпило събитие.
По отношение на конкретните телесни увреждания на детето счита, че
същите се характеризират като „леки“ такива. Посочва, че оздравителният
процес е протекъл нормално. По изложените съображения моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност моли
претендираното обезщетение да бъде съобразено с характера на увреждането
и да бъде намалено, доколкото същото е прекомерно и несъобразено с
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В проведеното по делото на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание
лично се явява майката А. К. Д.. Детето Т. К. К. се представлява от
процесуалния си представител – адв. С. А., който заявява, че поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от процесуалния си представител
юрк. В. Ю., която поддържа становище за неоснователност на исковата
претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност
моли размерът на претендираното обезщетение да бъде редуциран.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От представените с исковата молба медицински документи и
заключението на вещото лице д-р Р. М. по приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилата на
30.04.2023 г. злополука детето Т. К. е получила следните травматични
увреждания – контузия на лицето, малка прободна рана по лявата буза на
лицето и в областта на ляв лакет, ожулвания, травматични отоци и
кръвонасядане по лицето, ожулване по левия горен крайник.
Съгласно заключението, описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност,
могат да бъдат получени при обстоятелствата, описани в исковата молба –
ухапване от куче. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Проведено е лечение с обработка на раните. Проведена е и профилактика с
тетаничен анатоксин и противобясна ваксина. Възстановителният период е
протекъл без усложнения. Обичайният срок на лечение е около две седмици и
е завършил с оздравяване. Останали са два малки белега, описани от вещото
лице в медицинския преглед, а именно: в областта на лява буза се вижда белег
с кръгла форма с диаметър около 3 мм с малко по-тъмен цвят от цвета на
околната кожа, същият белег се вижда и в гънката на левия лакет. Според
вещото лице, с времето тези белези ще се заличат. Експертът заключава, че
раните по лицето са с по-интензивен характер от тези по крайниците, но по-
голям е бил ужасът от нападението на кучето.
При изслушването на вещото лице д-р М. в проведеното по делото на
29.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото същият обяснява, че от
опита си като лекар смята, че ужасът е бил по-голям от нападението, като по
отношение на болките – тези по лицето са с по-интензивен характер от тези на
крайниците, доколкото раните не са толкова сериозни, за да заплашат живота
на детето, но все пак са рани.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
4
разпита на свидетелите Г.Д.Р., В.И.Г., Н.Г.А. и Д.Р.К..
Съгласно показанията на свидетелката Г.Р., леля на детето Т., които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата знае за инцидента, който се
случил в края на м. април в с. Изворско, когато кучето нападнало детето Т..
Заявява, че е присъствала при самото нападение от страна на кучето към
детето. Т. била на пясъка пред дома й, който е в близост до къщата, в която
живее детето, и си играела с дъщерята на свидетелката. С бащата на Т. били
на около 1 метър от тях, до нейната кола. Изведнъж дошло едно куче около
30-40 см., жълто, с черна муцуна, което се нахвърлило върху малката.
Обяснява, че тя и бащата започнали да ритат кучето, за да го изгонят.
Малката цялата била обляна в кръв, виждало се месото на бузата, близо до
устната. Събрали се много деца, които играели по това време на близкото
игрище, но те хукнали веднага към Спешното с нейната кола. Посочва, че
това куче е бездомно, нямало ушна марка. На следващия ден отишли да питат
и кмета на кой е това куче, но той също им казал, че е бездомно. Преди
инцидента много пъти е виждала това куче – в центъра, на училището.
Заявява, че в селото има много бездомни кучета. След инцидента не го е
виждала. Не знае да има някакъв стопанин. Смята, че след инцидента детето
Т. се променило. Преди то и нейната дъщеря постоянно си играели, били като
сестри. След инцидента Т. е затворена вкъщи, стресирана, не иска да излиза
навън и като види куче, започва да вика „хапи, хапи…“, да трепери.
Обяснява, че след този инцидент тя се страхува и за своето дете, не го пуска
да играе навън.
Съгласно показанията на свидетеля В.Г., същият знае за нападението на
Т. от кучето. Присъствал лично на инцидента. Обяснява, че играел с други
деца на игрището, което е в близост до къщата. Видели много кучета, както и
това жълтото, с черната муцуна. Започнали да се чуват някакви писъци от
малки деца, чул лаене на кучета и отишъл да види за какво става на въпрос.
Видял момичето цялото в кръв, дошли техните /има предвид родителите на
детето/. Там били двете жени – майката на момичето и свидетелката Г.Р..
Натоварили детето и тръгнали за спешното. Обяснява, че жълтото куче, с
черната муцуна, е бездомно. Виждал го е и друг път по улиците. Смята, че е
бездомно, тъй като има и много други кучета в селото, които са бездомни.
Обяснява, че е видял това куче може би една-две седмици след инцидента,
след което повече не го е виждал.
Следва да се отбележи, че действително свидетелят Г. при зададените
въпроси от процесуалния представител на ответника посочи, че на мястото на
инцидента е била и майката на момичето, което самата тя отрича. Съдът
намира, че тези показания са дадени във връзка с това, че след като той е
отишъл на място, за да види какво се случва, там са дошли техните
/родителите на детето/, тоест там вече е била и майката, поради което не
споделя възраженията относно съмнението в достоверността на дадените
показания.
Съгласно показанията на свидетеля Н.Г.А., служител в Община
Аксаково, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата заема
длъжността главен експерт „Опазване на околната среда“ в ответната община.
Изпълнява дейности, свързани с безстопанствени кучета – организации на
кампании за залавяне на такива кучета, обработване на сигнали и жалби,
свързани с тях. Знае за случая на ухапване на дете в с. Изворско. На
02.05.2023 г. служител в кметство с. Изворско звъннал по телефона, за да
5
каже, че има получен сигнал за ухапано дете. След получаване на
информация кое е кучето, организирали кампания и отишли на място в
кметство с. Изворско. Служител от кметството им казал, че ще ги заведе до
дома на майката, за да търсят те съответно кучето и да го уловят. Отишли до
дома на майката. Посочили им белези на кучето, за да могат да го установят.
По време на разговора с майката, към тях се приближило едно момиче –
тийнейджърка, която служителката от кметството я попитала къде е баща й и
какво се е случило с кучето. Обяснява, че в това време разбрали, че всъщност
кучето е имало собственик. Детето казало, че кучето го няма, че преди два
дни баща й при отиване на работа го е завел в гр. Варна и кучето вече не е в с.
Изворско. Служителката от кметството ги завела малко по-напред по същата
улица в друга къща, където живее въпросното дете и въпросния собственик
на кучето. Там била възрастна жена, която обработвала градината. Тя
потвърдила, че са отглеждали куче, което преди два дни синът й извел от
селото. Огледали района близо до училището в с. Изворско, но не установили
никакви безстопанствени кучета и проверката приключила, за което бил
съставен съответен протокол. Обяснява, че по закон, за да могат да установят
дали кучето е собственост на някое лице, трябва да го уловят. В случая е
нямало как това куче да бъде уловено, тъй като го е нямало. Ето защо са
нямали възможност да установят собствеността върху това куче.
Съгласно показанията на свидетелката Д.К., служител на община
Аксаково, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата работи в
кметство с. Изворско от 10 години. Знае за случая с ухапаното дете. Обяснява,
че дошли от Община Аксаково и тя завела служителката Н. /също свидетел по
делото/, за да разпита майката. Майката разказала, че след като се връщали от
пазаруване, детето пожелало да отиде при баба си. Пред нейната къща имало
пясък и започнало да си играе. В ръката си имало нещо – кроасан или хляб
/свидетелката не помни точно какво е казала майката/ и някакво куче дошло и
задърпало храната. Ухапало детето по бузата. Посочва, че докато говорили с
майката минало едно момиче и тя казала, че това е момичето, което казва, че
„кучето е било на тези хора там“. Момичето казало, че не е тяхно кучето.
После отишли при бабата на момичето. Кучето било вързано там, надвечер го
прибрали и после сина й го закарал тук във Варна, където работел. Обяснява,
че в двора на тази баба всичко е разградено. От свекърва си, която живее
наблизо, знае, че това куче не е на тези хора. Като дойде, нощува в двора, в
градината, но не е тяхно. Посочва, че в селото имат много бездомни кучета,
включително и в нейната градина.
Във връзка с възраженията на ответника като доказателства по делото
са приети представените с отговора на исковата молба документи, а именно:
Програма за изпълнение на Националната програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на община
Аксаково 2021 г. - 2025 г., в която са предвидени мерки за намаляване на
популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета –
създаване на организация за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на общината, определяне на места за разходка на
домашни кучета, както и обозначаване на местата, забранени за разходка на
домашни кучета, контрол върху регистрацията и изискванията за отглеждане
на домашни кучета, създаване на организация за регистриране на домашните
кучета и маркирането им като такива с подходяща маркировка и изграждане
на общински или регионален приют за безстопанствени кучета на
територията на общината.
6
Приет като доказателство е и представеният План за действие към
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Аксаково 2021 г. – 2025 г. за периода 01.2023 г.-
12.2023 г., от който е видно, че общината планира организиране и провеждане
на кампании за кастрации на безстопанствени кучета в населените места и
селищните образувания на територия си, стимулиране за осиновяване на
кастрирани безстопанствени кучета, подготовка на документация за
одобряване на ПУП за ПИ с ид. 12406.31.25 по КККР на с. Въглен, общ.
Аксаково, за отреждане на приют за безстопанствени кучета и др. дейности.
От приетото Споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. се
установява, че Община Аксаково възлага на сътрудник дейности по залавяне,
кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване, връщане по места на
улавяне на обработените безстопанствени кучета или предоставяне на
осиновители, срещу възнаграждение.
Видно от Годишен график за залавяне на безстопанствени кучета на
територията на община Аксаково за 2023 г. в с. Изворско, община Аксаково, е
планирано провеждане на кампания по залавяне на безстопанствени кучета
през м. юли 2023 г., тоест след настъпване на процесния инцидент от
30.04.2023 г.
С възлагателно писмо № 14/04.11.2022 г. и на основание Споразумение
за сътрудничество № 4/11.02.2022 г. е възложено през м. ноември 2022 г.
провеждането на кампании за залавяне, кастриране, маркиране, ваксиниране,
обезпаразитяване, стационар по необходимост и връщане по места на улавяне
безстопанствените кучета от територията на община Аксаково, в това число и
в с. Изворско. Видно от представения Приемо-предавателен протокол от
20.12.2022 г. за извършени ветеринарномедицински дейности, в с. Изворско е
проведена кампания на 30.11.2022 г. /пет месеца преди настоящият инцидент/,
по време на която е заловено, обработено и върнато на мястото на улавяне 1
бр. безстопанствено куче, мъжко, черно.
По повод на инцидента от 30.04.2023 г. е подаден съответен сигнал за
агресивно куче в с. Изворско, във връзка с който и възлагателно писмо №
11/02.05.2023 г. на 05.05.2023 г. е проведена кампания за улавяне на
конкретно куче. В изготвения приемо-предавателен протокол от 23.06.2023 г.
изрично е посочено, че при извършения обход в населеното място кучето не е
открито. По данни на живущите, същото от няколко дни не е в населеното
място. За извършената проверка на 05.05.2023 г. е съставен съответен
констативен протокол, съгласно който е извършен обстоен оглед в района
около училище „Иван Вазов“, в с. Изворско, както и около дома на ухапаното
дете, по време на който не е открито кучето, както и не са установени други
кучета в описания район. По данни на живущи и представителя на кметство
Изворско, кучето, обект на акцията, от няколко дни не е било забелязвано в
населеното място.
По делото е прието без възражения от страните заключението на
вещото лице д-р Т. А. по допуснатата съдебно-психиатрична/психологична
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено. Съгласно
заключението, в резултат на нападението от бездомно куче на 30.04.2023 г.
детето Т. К. е получило Остра реакция на стрес и последващо развитие на
Тревожно-фобийно състояние като част от Разстройство в адаптацията F43.2.
Процесното нападение от бездомно куче е било за пострадалото дете
изключително травмиращо стресогенно събитие, в резултат на което са
7
настъпили емоционални промени като тревожност, ситуативен страх и
специфична фобия от кучета, прояви на регрес в поведението на детето като
затваряне вкъщи, отказ от игри, забавяне на развитието на речта. Симптомите
са довели до продължителна промяна в социалното и емоционално
функциониране на детето. Вследствие на инцидента и внезапната уплаха
/стрес/ у пострадалото дете са се развили симптоми като тревожност,
потиснато настроение, отдръпване от заобикалящата го действителност,
нарушен сън, кошмарни съновидения и др. Към момента на извършеното
освидетелстване при детето се установява социална тревожност, затруднен
контакт, негативизъм и емоционална лабилност. Част от симптомите са
описани от майката поради ниската възраст на детето.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че е
налице пряка причинна връзка между инцидента и настъпилия вредоносен
резултат – ухапване на детето от куче на 30.04.2023 г., довело до контузия на
лицето, малка прободна рана по лявата буза на лицето и в областта на ляв
лакет, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядане по лицето, ожулване
по левия горен крайник.
Основният спорен въпрос в производството е дали вредите са
претърпени от безстопанствено животно, в случая куче.
Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално
определено за тях място. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ
безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на
територията на която се намират. Общинските власти са длъжни да кастрират,
обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в
изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от безстопанствено
куче представлява ненадлежно изпълнение от страна на съответната община,
чрез нейните органи, на законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което
обуславя ангажирането на отговорността й по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съдът, при съвкупна преценка на свидетелските показания, намира, че
може да бъде направен обоснован извод, че процесното куче е било
безстопанствено. В този смисъл са показанията на трима от разпитаните
четирима свидетели по делото, като прави впечатление, че единият от тях –
свидетелката К., независимо, че е служител в ответната Община, също
потвърждава, че процесното куче не е имал конкретен собственик, както и че
в селото има много такива бездомни кучета. Още повече, че както посочи
свидетелят Ангелова, процесното куче не е било заловено, поради което не
може безспорно да се установи чия собственост е.
С оглед горното съдът намира, че отговорността на Община Аксаково
следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи във
връзка с осъществяването на надзор и настаняване на безстопанствените
кучета в приюти.
Независимо от ангажираните от ответника писмени доказателства,
коментирани по-горе в изложението, съдът приема, че след като е настъпил
вредоносен резултат, то очевидно предприетите от ответната община мерки
за залавяне на безстопанствени кучета и проведените акции не са били
достатъчни и адекватни и не обосновават извод за полагане на изискуемата от
закона дължима грижа за живота и здравето на хората.
8
Следва да се отбележи, че макар да са предприети действия по
изграждане на приют за безстопанствени животни, към датата на настъпване
на процесния инцидент – 30.04.2023 г. няма доказателства, установяващи, че
общината е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 и сл. ЗЗЖ и §5 от ПЗР
на ЗЗЖ за настаняване на безстопанствените животни в приюти.
По изложените съображения, следва да се приеме, че общината е
нарушила вменените в нейна тежест задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1 –
3 ЗЗЖ, както и §5 от ПЗР на ЗЗЖ, доколкото не са взети необходимите мерки
за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни в степен, която да доведе до опазване живота и здравето на
последните, както и за настаняване на безстопанствените кучета в приют,
поради което е налице противоправно бездействие.
Безсъмнено неимуществените вреди, претърпени от детето, са
възникнали в резултат на противоправното бездействие на ответника, т. е.
налице е причинно-следствена връзка между неблагоприятните последици за
пострадалата и неполагането на дължимата грижа – неизпълнение на
задълженията за осигуряване на безопасна среда на гражданите на ответната
община.
Ето защо съдът намира, че са доказани всички кумулативно изискуеми
предпоставки за основателност на предявения иск.
По отношение на размера:
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки
конкретен случай.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото
увреждане на здравето на детето – контузия на лицето, малка прободна рана
по лявата буза на лицето и в областта на ляв лакет, ожулвания, травматични
отоци и кръвонасядане по лицето, ожулване по левия горен крайник,
обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; необходимия период за възстановяване – около 2 седмици, като
възстановителният период е протекъл без усложнения и е завършил с
оздравяване, както и че към настоящия момент все още се забелязват леки
белези от ухапването, които според вещото лице с времето ще се заличат
напълно; възрастта на пострадалата – детето Т. е едва на 3 години към
момента на настъпване на инцидента; проведеното лечение чрез обработка на
раните и поставянето на противобясна ваксина; интензитетът на
претърпените болки и страдания, като в резултат на нападението детето
първоначално е получило остра реакция на стрес и последващо развитие на
тревожно-фобийно състояние като част от Разстройство в адаптацията;
настъпилите емоционални промени след първоначалната внезапна уплаха
/стрес/ като тревожност, нарушен сън, потиснато настроение, ситуативен
страх и специфична фобия от кучета, проявите на регрес в поведението на
детето – затваряне вкъщи, отказ от игри, в който смисъл е приетата СПЕ и
показания на свидетелката Г.Р., съдът приема, че справедливото обезщетение
за причинените на Т. К. К. неимуществени вреди следва да бъде определен в
размер на 15000 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над тази сума до претендираните 20000 лв. искът е
9
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За горния извод съдът отчита и обстоятелството, че по данни на майката
ухапването е довело и до забавяне на развитието на речта на детето, като
следва обаче да бъде отчетен и фактът, че причината за това е комплексна,
предвид и фамилната обремененост на детето, посочена от вещото лице д-р
А. в психиатричното изследване, а именно: по-голям брат с ДЦП и умствено
изоставане.
Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждането на законна
лихва върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
Ищцата представя доказателства за извършени разноски в размер на 550
лв. – депозит вещи лица. С оглед крайния резултат по делото, съдът приема,
че в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 412.50 лв.,
съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
В производството ищцата е представлявана от адв. С. А.. Изрично в
представения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2023 г. е
посочено, че адвокатската помощ се оказва безплатно, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА – в полза на „материално затруднено лице“. Минималното
възнаграждение, дължимо в производството, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 2200 лв. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид
посоченото, съдът приема, че сумата 1650 лв., представляваща дължимото
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск,
следва да бъде присъдена в полза на адв. С. А., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответната страна също претендира разноски. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя, че дължимото юрисконсултско възнаграждение в случая
следва да е в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Съобразно изхода на спора и размера на
отхвърлената част от предявения иск, съдът намира, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Аксаково, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Аксаково, област Варна, ********, да заплати на Т. К. К.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. К. Д., ЕГН
**********, и двете с адрес: с. Изворско, община Аксаково, област Варна, ул.
******* сумата 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
10
обезщетение за претърпените от детето Т. К. неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на нападение и ухапване от безстопанствено
куче на 30.04.2023 г. в с. Изворско, община Аксаково, област Варна, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.06.2023 г. до окончателното му изплащане, на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
15000 лв. до претендираните 20000 лв.
ОСЪЖДА Община Аксаково, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Аксаково, област Варна, ********, да заплати на Т. К. К.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. К. Д., ЕГН
**********, и двете с адрес: с. Изворско, община Аксаково, област Варна, ул.
******* сумата 412.50 лв. /четиристотин и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски /платена държавна такса/, съразмерно с уважената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Аксаково, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Аксаково, област Варна, ********, да заплати на адв. С.
Т. А., Адвокатска колегия – гр. Варна, вписан в Единния регистър на
адвокатите с № **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Хан Кубрат” №
9 Б/В, сумата 1650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие на ищцата Т. К. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. К. Д., ЕГН **********, съразмерно с уважената част
от предявения иск, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител А. К. Д., ЕГН **********, и двете с адрес: с. Изворско, община
Аксаково, област Варна, ул. „Св. София“ № 2, да заплати на Община
Аксаково, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Аксаково, област Варна, ********, сумата 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част
от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11