№ 291
гр. Сливен, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500425 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Ж., пълномощник на
„Х. А. Д., ЕГН *** от *** против решение № 260006/09.07.2024 г. по гр.д. №
3226/2019г. на Районен съд – Сливен, в частта с която е бил отхвърлен за
сумата над 8700.00лв. до пълния претендиран размер от 20 000лв.
предявеният от жалбоподателя против ЗК „Олимпик“ АД със седалище и
адрес на управление *** III“, № 2 иск с правно основание чл.432 от ЗК за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – контузия на главата без
данни за загуба на съзнание, контузия на раменен пояс вляво съпроводен със
счупване на лявата ключица и контузия на лявата седалищна част вследствие
на ПТП настъпило на 24.02.2018г. на главен път I-6, близо до разклона за
с.Драгоданово, общ.Сливен между л.а. „Форд транзит“, с ДКН *** управляван
от Д.И.Д. и т.а. „Мерцедес Спрингер“ с ДКН *** с водач Н.С.Х..
1
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. При
постановяването му съдът бил допуснал съществени процесуални и
материални нарушения.
Неправилно съдът бил намалил определеното обезщетение като приел,
че е било налице съпричиняване. Жалбоподателят изрично бил оспорил
заключението на ВЛ по отношение на отговора на въпроси 3, 4, 5 и 6. При
изготвяне на заключението си ВЛ били взели предвид показания на свидетели
и други писмени доказателства, които не били приобщени като доказателства
към делото. В същото време те не били взели предвид показанията на
свидетелите разпитани по настоящото дело. Освен това отговора на ВЛ за това
дали ако ищцата е била със сложен предпазен колан биха били други
нараняванията и / не биха били налични, ВЛ били отговорили хипотетично,
което водело до недоказване на възражението за съпричиняване. За да е
налице съпричиняване било необходимо пострадалият обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат като е създал условия за настъпването
му/ като е улеснил настъпването му. Съпричиняването следвало да се докаже
при условията на пълно и главно доказване, а в случая това не било сторено.
Моли се в отхвърлителната част обжалваното решение да бъде отменено и
на страната допълнително да бъде присъдена сумата от 16 300.00лв.
Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.Д. С., пълномощник на „ З.К.О. – к.Б.„ КЧТ, с който жалбата е
оспорена като неоснователна. В отговора е посочено, че районният съд
правилно е съобразил и анализирал всички доказателства и е приел, че за
претърпените болки 10 – 15 дни и 45 – 60 дни се дължи обезщетение в размер
на присъденото. Показанията на разпитаната дъщеря на ищцата не били взети
предвид, тъй като противоречели на останалите събрани по делото
доказателства. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Направено е
възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. В
случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.1, т.2 или т. 3 от ЗА, се моли същото да не бъде уважено, тъй като не били
налице предпоставките за това.
2
Страната няма направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и
представител адв. Ж. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции по
реда на чл.38 от ЗА.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Процесуалният и представител адв.Д. С. в писмено становище адресирано до
съда заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъдят разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Между страните няма спор за датата на настъпване на ПТП, за
настъпилите телесни повреди, за наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Спорът е относно периода на възстановяване на
въззивницата от претърпените травми, размера на определеното и присъдено
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и за
наличието/липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
По отношение времето за възстановяване от претърпените телесни
повреди, съдът изцяло кредитира казаното от ВЛ Т., в чиято компетентност и
обективност няма никакви съмнения. Своето становище ВЛ е постановило
като е взело предвид наличните по делото писмени доказателства –
медицинска документация предоставена от самата ищцата и приета по делото
без възражение на страните, така и въз основа на своите теоретични и
практични знания. За съда няма никакво съмнение относно вида и обема на
получените от ищцата травми - контузия на главата без данни за загуба на
3
съзнание, контузия на раменен пояс вляво, счупване на лявата ключица и
контузия на лявата седалищна част. Вещото лице е посочило, че по своя
характер те представляват една средна телесна повреда ( счупване на лявата
ключица) и две леки телесни повреди (контузия на главата без данни за загуба
на съзнание и контузия на раменен пояс вляво). Воден от своя опит и познания
в конкретната материя ВЛ е посочило, че леките телесни повреди са отшумели
за период от седем до десет дни, а от средната телесна повреда въззивницата
се е възстановила за период от месец и половина – два. Съдът счита, че по
отношение на възстановителния период следва да вземе предвид
заключението на ВЛ, а не показанията на св.Д., тъй като последната е
заинтересовано лице – дъщеря на пострадалата. Освен това ВЛ е
професионално по – компетентно, а ищцата не се е явила на уговорените дати
за извършване на преглед от ВЛ, с което евентуално да се опровергае периодът
на възстановяване.
По отношение твърдението за липса на съпричиняване от страна на
пострадалата, съдът намира същото за неоснователно. Действително при
изготвяне на КСМТЕ, ВЛ изготвило техническата част от експертизата е
отчело данни (разстояния на спирачни следи, разположение на обектите при
ПТП и т.н.), които не са обективирани в писмените документи събрани по
делото. По делото обаче са събрани писмени доказателства, които са
представени от страните - Констативен протокол за ПТП, съдебно –
медицинска експертиза № 135/2018г., присъда № 30/19.12.2018г. и други, с
които ВЛ е било запознато като част от доказателствения материал. ВЛ е
представило и професионални данни, от които е видно, че автомобилът, в
който е пътувала пострадалата е бил снабден от производителя с предпазни
колани. Дори да игнорираме съжденията на ВЛ по т.4.6 от експертизата,
остава безспорен въпросът, че автомобилът, в който е пътувала пострадалата е
бил снабден с предпазни колани и че тя не ги е използвала. Затова, че
пострадалата не е ползвала предпазен колан свидетелстват косвено
разпитаните по делото свидетели (които не твърдят такъв факт) и пряко
представените от ищцата медицински документи, в които изчерпателно са
описани констатираните по тялото и наранявания, но няма и следа от описани
следи (зачервяване, протриване, посиняване) следствие поставен предпазен
колан. При това положение, съдът намира, че фактът, че пострадалата не е
ползвала предпазен колан при настъпване на ПТП е установен. Съдът счита,
4
че ползването на предпазни колани не напразно е установено като задължение
на всички участници в движението. При всички случаи те биха спомогнали за
получаването на по- леки травми от пострадалата. С неизползването на
предпазен колан, пострадалата сама се е поставила в завишен риск. Това нейно
действие представлява съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно размера на присъденото обезщетение, съдът съобрази
следното:
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен
случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените
увреждания, като целта на законовата разпоредба е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с
оглед характера си, са трудно оценими.
В случая се касае за жена на 69 годишна възраст, която към момента на
настъпване на увредата се е намирала в трудови правоотношения. Тя е
получила две леки телесни повреди и една средна телесна повреда:
контузия на раменен пояс вляво съпроводен със счупване на лявата
ключица – средна телесна повреда отшумяла за период от един
месец и половина, два месеца (45-60дни);
контузия на главата без данни за загуба на съзнание - лека телесна
повреда, отшумяла за около 7 – 10 дни;
контузия на лявата седалищна област - лека телесна повреда,
отшумяла за около 10 - 15 дни.
Получените от ПТП травми са били лекувани с обезболяващи и
превръзка на ключицата. Жалбоподателката е изпитвала болки от
нараняванията, които е лекувала с обезболяващи, като не се е налагало
ползването на специализирана медицинска помощ. Получените травми са
пречели на въззивницата в ежедневната грижа за дома и личната хигиена, и в
упражняването на трудова дейност през периода на възстановяване (до 2
месеца). Няма данни те по някакъв начин да са се отразили трайно на здравето
5
на пострадалата.
Всичко това мотивира съда да приеме, за периода, в който са били
търпени болките от пострадалата справедливо обезщетение за претърпените
болки и страдания ще е в размер на по 1000.00лв. за леките телесни повреди и
10 000лв. за средната телесна повреда – толкова, колкото е преценил и
първоинстанционният съд.
Съдът споделя становището на РС – Сливен за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата по съображения изложени по – горе.
Той споделя и становището, че първоначално определеното обезщетение за
едната лека телесна повреда (контузия на главата без данни за загуба на
съзнание ) и за средната телесна повреда (контузия на раменен пояс вляво
съпроводен със счупване на лявата ключица) следва да се намалят с 30%
поради наличието на съпричиняване, тъй като същите биха могли да не бъдат
получени ако тя беше използвала предпазен колан. Така крайният размер на
дължимото обезщетение за претърпените от въззивницата болки и страдания е
в размер на 8700.00лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззивницата е била освободена от заплащането на държавна такса и
разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК. Дължи се обаче възнаграждение за
процесуален представител на насрещната страна. Въззиваемата страна е
претендирала присъждане на разноски, но не е доказала такива нито за
заплатени такси, нито за заплатено адвокатско възнаграждение В настоящата
инстанция въззиваемата страна не е била представлявана в нито един момент
от юрисконсулт, поради което не и се дължи и юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006/09.07.2024 г. по гр.д. №
3226/2019г. на Сливенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7