№ 26680
гр. С., 29.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110119414 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
101665/11.04.2023 г., с която от името на С. Г. З. против ЗАД „/..../“ АД е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от
Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4857,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора
„/.../“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г.,
сключен между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в
неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на
което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/11.04.2023 г./ до окончателното ѝ изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба.
Съдът счита, че направеното от ответника възражение за
недопустимост на производството е неоснователно. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК при уважен
иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото
лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането
на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма
значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно
по чл. 432, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна поради противоречие в
обстоятелствената част, тъй като първоначално ищецът твърди, че е заплатил
на туроператора процесната сума, но последният е изпаднал в
неплатежоспособност и несъстоятелност и не е изпълнил уговорената
екскурзия, поради което следвало да възстанови получената цена, което
задължение било обезпечено от ответника, в качеството му на застраховател
по застраховка „Отговорност на туроператора“ – твърдения, които определят
иска като такъв с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за
туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Впоследствие,
ищцовата страна поддържа, че заплатената сума в размер на 4857,00 лева,
представлява претърпени имуществени вреди, вследствие виновно
неизпълнение на договорно задължение на туроператора, за което последният
1
отговаря – твърдения, които определят иска като такъв с правно основание
чл. 103, ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането. С оглед изложеното, на ищеца следва да се дадат
указания да посочи на какво основание твърди туроператорът да му дължи
процесната сума – като заплатена на неосъществено или отпаднало
основание, поради изпадането му в неплатежоспособност и несъстоятелност и
последвала невъзможност да изпълни екскурзията, или като претърпяна от
ищеца имуществена вреда, вследствие виновно неизпълнение на договорно
задължение на туроператора, за което последният отговаря.
Независимо от изложеното, за процесуална икономия, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени документи, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по
делото.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, свързани с изпълнението на процесния договор за
туристическа услуга от 15.11.2019 г., като това искане е допустимо, относимо
и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде
уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищцовата страна за изискване на
препис от изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ М.
Б., рег. № 838, район на действие – СГС.
Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен
ответникът да представи намиращата се у него преписка по щета №
131623001000001 е допустимо, относимо и необходимо за правилното
решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответникът, да представи намиращата се у него застрахователна полица по
сключена застраховка „Отговорност на туроператора“, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото от ответника не се оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на туроператора „/.../“ ЕООД
по договор за туристическа услуга от 15.11.2019 г. е била застрахована при
ответното дружество към дата на сключване на туристическия договор.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219,
ал. 1 ГПК за привличане на „/.../“ ЕООД като трето лице-помагач на негова
страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че може да
предяви регресна претенция срещу това лице, по реда на чл. 433 от КЗ. Това
искане е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено дружеството
„/.../“ ЕООД, да представи информация относно всички организирани
пътувания в периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г., следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане
на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №101665/11.04.2023
г.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да посочи на какво
2
основание твърди туроператорът да му дължи процесната сума – като
заплатена на неосъществено или отпаднало основание, поради изпадането му
в неплатежоспособност и несъстоятелност и последвала невъзможност да
изпълни екскурзията, или като претърпяна от ищеца имуществена вреда,
вследствие виновно неизпълнение на договорно задължение на туроператора,
за което последният отговаря.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в
цялост и в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото
– прекратено.
I. КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ответника
дружеството „/.../“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управлениe: гр. С., р-н „/..../“ ул. „/..../“ № /..../.
ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2023 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІIІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. сключил с туроператора „/.../“
ЕООД договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се
задължил да изпълни екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. –
18.04.2020 г., за което ищцата му заплатила сума в размер на 4857,00 лв.
Сочи, че поради невъзможност екскурзията да бъде организирана в
уговорения срок, туроператорът предоставил ваучер на стойност 4857,00 лв.
за туристическа услуга по избор на клиента, като се задължил да предостави
същата до 31.12.2021 г., но това не се случило. Ищцата поддържа, че
заплатената от нея сума не била възстановена, поради което осъдила „/.../“
ЕООД с влязло в сила решение по гр. д. № 25269/2022 г., по описа на СРС,
128 състав да заплати същата. Сочи, че за събиране на присъдената сума е
образувала изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ М.
Б., рег. № 838, район на действие – СГС, по което било установено, че „/.../“
ЕООД няма активи и имущество, поради което вземането не може да бъде
събрано. Излагат се твърдения, че между „/.../“ ЕООД и ответника „/..../“ АД е
сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, валиден към
датата на договора за туристически пакет. Ищцата поддържа, че на база
застрахователния договор е отправила до ответника претенция за заплащане
на обезщетение в размер на сумата от 4857,00 лв., но ответната страна
отказала плащане.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4857,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили
вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „/.../“ ЕООД
на задълженията по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен
между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в
неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на
което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/11.04.2023 г./ до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „/..../“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска с
твърдения, че за ищцата липса правен интерес от настоящото производство,
тъй като процесната сума е присъдена с влязло в сила решение по гр. д. №
25269/2022 г., по описа на СРС, 128 състав. Ответникът признава фактите, че
към датата на сключване на договора за туристическа услуга между С. Г. З. и
„/.../“ ЕООД – 15.11.2019 г., е бил застраховал гражданската отговорност на
3
„/.../“ ЕООД по застраховка „Отговорност на туроператора“. Поддържа, че
планираната екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. - 18.04.2020 г. не се
е осъществила и договорът е прекратен, поради обективни причини, а именно
- обявено в Република България извънредно положение. В тази връзка
посочва, че не се касаело за отказ на контрагенти или доставчици на
туроператора да предоставят туристическа услуга, поради което не бил
настъпил покрит застрахователен риск. Оспорва да е налице застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по застрахователния договор. Излага
доводи, че по реда на чл. 25 от ЗМДВИП, на 03.04.2020 г., на ищцата е
издаден ваучер за туристически услуги срещу заплатената сума, което
представлявало сключване на нов договор, попадащ извън периода на
застрахователното покритие. Сочи, че ищцата е имала възможност да
използва ваучера в периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г., но по своя вина не е
сторила това. Поддържа, че туроператорът не е бил обявяван в
неплатежоспособност или несъстоятелност с решение на съд през периода на
застрахователното покритие, с оглед на което не бил настъпил покрит
застрахователен риск. Позовава се на чл. 2, Раздел II от Общите си условия,
като обосновава недължимост на претендираната сума с твърдения, че ищцата
е отправила застрахователна претенция на 20.03.2023 г. - след срока на
застрахователния договор. Излага съображения, че при евентуално уважаване
на иска и определяне на дължимото застрахователно обезщетение на ищцата
следвало да се присъди част от претендираната сума, тъй като страни по
процесния договор за туристическа услуга освен ищцата били още две лица –
И. Т. и Г. М..
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл.
97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД е бил сключен договор за
туристически пакет от 15.11.2019 г., както и че гражданската отговорност на
„/.../“ ЕООД, в качеството му на туроператор по този договор, е била
застрахована от ответника по застраховка „Отговорност на туроператора“ към
датата на сключване на договора за туристическа услуга - 15.11.2019 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за
туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в тежест на ищеца е
да установи следните факти: 1/ наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника - застраховател
и туроператора „/.../“ ЕООД, обезпечаваща всички плащания по договор за
туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между ищцата С. Г. З. и „/.../“
ЕООД; 2/ направено от ищцата плащане в полза на туроператора в размер на
4857,00 лв.; 3/ неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги,
поради неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, обявени
4
по надлежния ред, което събитие да представлява покрит риск по
застрахователния договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба, с отговора на исковата молба и с молбата от 01.06.2023 г.,
подадена от името на ответното дружество, чрез адвокат Я. В. А. – К.,
документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на
обстоятелства относно изпълнението на процесния договор за туристическа
услуга и поведението на страните по договора през време действието на
същия.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ЗАД „/..../“ АД, в срок до
насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи по делото
заверен препис на преписка по щета № 131623001000001.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М. Б., рег. № 838, район на действие – СГС
заверен препис от книжата, съдържащи се в изпълнително дело №
20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, район на действие
– СГС.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, дружеството „/.../“ ЕООД, в
срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи по
делото справка относно всички организирани от дружеството „/.../“ ЕООД
пътувания в периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на основание чл. 190
ГПК, да бъде задължено ответното дружество, да представи по делото,
намиращата се у него застрахователна полица по сключена застраховка
„Отговорност на туроператора“.
V. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Г. - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
5
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към нея и препис от
молба вх. № 154318/01.06.2023 г., подадена от името на ответното дружество,
чрез адвокат Я. В. А. – К., ведно с приложенията към нея.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея,
препис от отговора на исковата молба и препис от настоящото определение
на конституираното на страната на ответника трето лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6